За вредата от възторженото патриотарство
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Исторически разбор на доцент Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет на България:
По мотив рождените дати на Стефан Стамболов /роден на 31 януари 1854 година във Велико Търново/ и на Гоце Делчев /роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш.
Каузата на Гоце Делчев е известна - битка за избавление на Македония /заедно с Одринска Тракия/. Но по какъв начин може да стане това? Неговият тактически проект като идеолог на ВМОРО е посредством въстание да бъде привлечено вниманието на Великите сили и те да принудят /за кой ли път/ Османската Империя да даде (подобно на Източна Румелия) самостоятелен статут на Македония - Одринска Тракия – нещо като повтаряне на Берлин 1878, единствено че с добавката – „ Западна Румелия “.
Само че това, в оня исторически миг, няма по какъв начин да стане.
Великите сили, макар че одобряват Съединението на княжество България с Източна Румелия /без Русия!/, няма по какъв начин да одобряват заплахата от нова политическа рецесия, вещаеща ново преразпределение на територия. Нова самостоятелна област, обхващаща, в разбирането на Гоце Делчев, българската част от Македония и Одринско не е допустима за никого, с изключение на за българите, заради вероятния и предстоящ нов „ аншлус “ с България. Това значи основаване на нова велика мощ в Югоизточна Европа. Това за Руската империя и всички наши съседи е просто „ смъртна заплаха “! Възниква и въпросът – за какво автономност единствено на Македония? Защо не и за Албания, Косово и Метохия, за Епир и Санджак /османска гранична територия с Босна, ситуирана сред Сърбия и Черна гора/? Там ситуацията не е било по-добро, както и на всички места в разкапващата се към този момент Османска империя.
Тук следва да забележим какви благоприятни условия има и с ход, който официално изключва ново „ съединяване “ – основаване на Балканска федерация. Доколко това е било допустимо в оня исторически миг? 90 години по-късно ние видяхме какво се случи с мини-балканската федерация – някогашна Югославия. В тези монархически и властнически условия, да се изисква обединяване на националистически и войнствено настроените балкански нации – всеки със своята „ мегали концепция “ или „ намерение “, е било безусловно не просто нереалистично, било е неуместно!
Как може с въстание да се реализира автономност и в случай че се реализира, дали и какви благоприятни условия ще се отворят по-късно – несъмнено - никой не може да каже. Но ново българско Съединение или още по-нереалистичната Балканска федерация, под каквато и да е форма по това време е нещо на практика невероятно! А да не би през днешния ден, 120 години по-късно, в несравнимо по-добри демократични условия, това да е допустимо?
При всеки случай, в навечерието на Илинденското и Преображенското въстание е невъзможна и нереалистична концепцията за основаване на ново протодържавно обучение освен в Македония, само че и в която и да е част на европейските владения на Османската империя под каквато и да е форма.
Но откакто е било нереалистично през 1903 да се желае самостоятелна " Западна Румелия ", още повече включваща и Одринско, тогава каква тактика би следвало да се одобри за реализиране на българската идея? Нима сме нямали държавна тактика?
Не, имали сме такава българска национална тактика, само че тя е била изоставена и даже сатанизирана от възторжените патриоти.
Тази тактика е създадена към 1887-1888 година от Стефан Стамболов. Министър-председателят Стефан Стамболов подхваща решителни дейности не за военни случки срещу Турция с чети и въстания, ръководени от възторжени патриоти, а стартира да води директни договаряния с Османската империя за възстановяване на живота на българите в Македония и Одринско, за разширение на техните цивилен, религиозни и политически права. Той изрично отхвърля предложенията на Сърбия и Гърция за координирани взаимни военни дейности в Македония, т.е. за нейната делба. За разлика от наследилите го „ патриоти “ Стамболов схваща, че сърби и гърци ни тласкат към война с Турция с цел да си изгорим ние ръцете, а те да оберат кестените – т.е. да окупират Македония, както и става в края на краищата.
Стратегията на Стамболов отразява българския народен интерес - Македонският въпрос не е чисто български, а интернационален въпрос. Македония не е „ чисто българска “, а мултинационална и мултикултурна. Българите са болшинство във Вардарска Македония, само че в северозападната и част албанците са болшинство. В Егейска/ Южна Македония и Южна Тракия /с изключение на Лерин, Костур, Воден, Кукуш, Лозенград/ българите са малцинство, а по стратегически значимото крайбрежие – нищожно малцинство.
Изводът е, че освободителното дело би трябвало да се води не от възторжени патриоти, способни на случки, а от свободната българска страна. Сърбия, която няма сръбско малцинство във Вардарска Македония, даже си го основава. Тя работи с въоръжени чети, само че и с „ мека мощ “ - агитация посредством своите учебни заведения, Белградски стипендии, с последователното завладяване на Скопската архиепископия. Гърция, която има свое плътно население в Южна Македония и Тракия, работи с Патриаршията, с агитация, с учебни заведения, с подкрепяне на многочислените „ българогласни елини “, със своята просвета.
С неправителствени организации и чети, копиращи Априлското въстание или 6.09.1885 година, при към този момент радикално изменена интернационална конюнктура, в която България не е жертва, а опасност за съседите си, да се реализира избавление на българските земи е една безспорна фантазия.
Още повече Великите сили няма да разрешат това. Руските планове за завладяване на Западното Черноморие и Проливите по какъв начин се съчетава с българския народен интерес? Или английските опити да не позволен това – благодарение на Истанбул /до Съединението, по-късноСтамболова България става мечтан английски партньор/?
Илинденското въстание е една политическа случка, която предизвиква ужасни последици за българската идея. Това Гоце Делчев, наследникът на Левски в Македония и Одринско, го схваща прелестно и по тази причина е срещу прибързано въстание. Нямало е по какъв начин България да се намеси. Това би означавало неизбежен боен разгром. В същото време от тази случка печелят Гърция и Сърбия, които сплотяват напъните си с Османската империя за погром на българщината в Македония.
Същото, за жалост, по-късно, към този момент на държавно ниво става и с подготовката на Балканската война и нейното водене.
Участието на България във войната е груба политическа неточност, военна случка, водеща до разгром заради следните аргументи:
България не може да води война сама и е принудена да подписва съглашения с Гърция и Сърбия за делба на Македония. Неграмотният метод, по-който се подписват тези съглашения е обособен въпрос. Поначало се демонстрира безумието на /русофилското/ патриотарство, че зад нас стои най-големият ни геополитически противник – Руската империя. Геополитическата „ непорочност “ на цялата ни политическа и военна класа, отпред с Фердинанд по това време, а и до през днешния ден, е напряко отчайваща.
Исторически разбор на доцент Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет на България:
По мотив рождените дати на Стефан Стамболов /роден на 31 януари 1854 година във Велико Търново/ и на Гоце Делчев /роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш.
Каузата на Гоце Делчев е известна - битка за избавление на Македония /заедно с Одринска Тракия/. Но по какъв начин може да стане това? Неговият тактически проект като идеолог на ВМОРО е посредством въстание да бъде привлечено вниманието на Великите сили и те да принудят /за кой ли път/ Османската Империя да даде (подобно на Източна Румелия) самостоятелен статут на Македония - Одринска Тракия – нещо като повтаряне на Берлин 1878, единствено че с добавката – „ Западна Румелия “.
Само че това, в оня исторически миг, няма по какъв начин да стане.
Великите сили, макар че одобряват Съединението на княжество България с Източна Румелия /без Русия!/, няма по какъв начин да одобряват заплахата от нова политическа рецесия, вещаеща ново преразпределение на територия. Нова самостоятелна област, обхващаща, в разбирането на Гоце Делчев, българската част от Македония и Одринско не е допустима за никого, с изключение на за българите, заради вероятния и предстоящ нов „ аншлус “ с България. Това значи основаване на нова велика мощ в Югоизточна Европа. Това за Руската империя и всички наши съседи е просто „ смъртна заплаха “! Възниква и въпросът – за какво автономност единствено на Македония? Защо не и за Албания, Косово и Метохия, за Епир и Санджак /османска гранична територия с Босна, ситуирана сред Сърбия и Черна гора/? Там ситуацията не е било по-добро, както и на всички места в разкапващата се към този момент Османска империя.
Тук следва да забележим какви благоприятни условия има и с ход, който официално изключва ново „ съединяване “ – основаване на Балканска федерация. Доколко това е било допустимо в оня исторически миг? 90 години по-късно ние видяхме какво се случи с мини-балканската федерация – някогашна Югославия. В тези монархически и властнически условия, да се изисква обединяване на националистически и войнствено настроените балкански нации – всеки със своята „ мегали концепция “ или „ намерение “, е било безусловно не просто нереалистично, било е неуместно!
Как може с въстание да се реализира автономност и в случай че се реализира, дали и какви благоприятни условия ще се отворят по-късно – несъмнено - никой не може да каже. Но ново българско Съединение или още по-нереалистичната Балканска федерация, под каквато и да е форма по това време е нещо на практика невероятно! А да не би през днешния ден, 120 години по-късно, в несравнимо по-добри демократични условия, това да е допустимо?
При всеки случай, в навечерието на Илинденското и Преображенското въстание е невъзможна и нереалистична концепцията за основаване на ново протодържавно обучение освен в Македония, само че и в която и да е част на европейските владения на Османската империя под каквато и да е форма.
Но откакто е било нереалистично през 1903 да се желае самостоятелна " Западна Румелия ", още повече включваща и Одринско, тогава каква тактика би следвало да се одобри за реализиране на българската идея? Нима сме нямали държавна тактика?
Не, имали сме такава българска национална тактика, само че тя е била изоставена и даже сатанизирана от възторжените патриоти.
Тази тактика е създадена към 1887-1888 година от Стефан Стамболов. Министър-председателят Стефан Стамболов подхваща решителни дейности не за военни случки срещу Турция с чети и въстания, ръководени от възторжени патриоти, а стартира да води директни договаряния с Османската империя за възстановяване на живота на българите в Македония и Одринско, за разширение на техните цивилен, религиозни и политически права. Той изрично отхвърля предложенията на Сърбия и Гърция за координирани взаимни военни дейности в Македония, т.е. за нейната делба. За разлика от наследилите го „ патриоти “ Стамболов схваща, че сърби и гърци ни тласкат към война с Турция с цел да си изгорим ние ръцете, а те да оберат кестените – т.е. да окупират Македония, както и става в края на краищата.
Стратегията на Стамболов отразява българския народен интерес - Македонският въпрос не е чисто български, а интернационален въпрос. Македония не е „ чисто българска “, а мултинационална и мултикултурна. Българите са болшинство във Вардарска Македония, само че в северозападната и част албанците са болшинство. В Егейска/ Южна Македония и Южна Тракия /с изключение на Лерин, Костур, Воден, Кукуш, Лозенград/ българите са малцинство, а по стратегически значимото крайбрежие – нищожно малцинство.
Изводът е, че освободителното дело би трябвало да се води не от възторжени патриоти, способни на случки, а от свободната българска страна. Сърбия, която няма сръбско малцинство във Вардарска Македония, даже си го основава. Тя работи с въоръжени чети, само че и с „ мека мощ “ - агитация посредством своите учебни заведения, Белградски стипендии, с последователното завладяване на Скопската архиепископия. Гърция, която има свое плътно население в Южна Македония и Тракия, работи с Патриаршията, с агитация, с учебни заведения, с подкрепяне на многочислените „ българогласни елини “, със своята просвета.
С неправителствени организации и чети, копиращи Априлското въстание или 6.09.1885 година, при към този момент радикално изменена интернационална конюнктура, в която България не е жертва, а опасност за съседите си, да се реализира избавление на българските земи е една безспорна фантазия.
Още повече Великите сили няма да разрешат това. Руските планове за завладяване на Западното Черноморие и Проливите по какъв начин се съчетава с българския народен интерес? Или английските опити да не позволен това – благодарение на Истанбул /до Съединението, по-късноСтамболова България става мечтан английски партньор/?
Илинденското въстание е една политическа случка, която предизвиква ужасни последици за българската идея. Това Гоце Делчев, наследникът на Левски в Македония и Одринско, го схваща прелестно и по тази причина е срещу прибързано въстание. Нямало е по какъв начин България да се намеси. Това би означавало неизбежен боен разгром. В същото време от тази случка печелят Гърция и Сърбия, които сплотяват напъните си с Османската империя за погром на българщината в Македония.
Същото, за жалост, по-късно, към този момент на държавно ниво става и с подготовката на Балканската война и нейното водене.
Участието на България във войната е груба политическа неточност, военна случка, водеща до разгром заради следните аргументи:
България не може да води война сама и е принудена да подписва съглашения с Гърция и Сърбия за делба на Македония. Неграмотният метод, по-който се подписват тези съглашения е обособен въпрос. Поначало се демонстрира безумието на /русофилското/ патриотарство, че зад нас стои най-големият ни геополитически противник – Руската империя. Геополитическата „ непорочност “ на цялата ни политическа и военна класа, отпред с Фердинанд по това време, а и до през днешния ден, е напряко отчайваща.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ