Гоце Делчев - македонският Левски. Или защо съгласието около образа му е толкова мъчно.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В историята, предопределена за необятна социална приложимост, съществуват фигури, които са обект на всеобщо единодушие по отношение на значимостта им. Тези персони са считани за неприкосновени, обществото им е отредило дни за възпоменание, на тях са именувани улици и площади, а на отдадените на тях места политици държат годишни речи, полагайки своето време и публичния план, който съставляват, до идеала на тогавашното. Съдържанието на тези изяви е познато, само че все пак мнозина го възприемат като неотменна нужда, като наложително повтаряща се респект, сходна на религиозно четене.
Образът на Васил Левски
Всички обществени групи ги употребяват за свои емблеми. За националистите те са бранители на националната идея: чистата и свята република на Васил Левски за тях е сигурен знак за етническа непорочност и легитимация на нападателни проекти по отношение на малцинствата, бежанците и въобще всички разнообразни. За либералите водещо е понятието „ република “ - гражданска общественост, в която всеки неин член способства за общото богатство по мярата на качествата и гения си, без оглед на разликите по етническа принадлежност, цвят на кожата, полова ориентировка и други. Социалистите пък считат готвеното от него въстание за предтеча на Деветосептемврийския прелом, въображаем от тях като протест на угнетените против техните мъчители.
На тези персони значими старания посвещава и изкуството. Да намерим художник, който в никакъв случай не е изобразявал най-високите престижи на нацията, е надалеч по-мъчна задача, в сравнение с да открием множеството, които са го правили. Биографиите им са основа за стихове, разкази, романи, музикални творби, сериали, филми, като всяко потомство основава свои облици на националните герои: такива, каквито пасват на господстващите естетически и идеологически планове. Употребяват ги даже феновете на спортни клубове.
Иначе казано: дали Левски ще одобри облика на предходник на комунистите в тяхната визия за историята, дали негови думи ще бъдат част от лозунгите на крайнодесните по време на „ Луковмарш “ - фигурата му във всички случаи остава на върха на националния мавзолей. Македонският му еквивалент е Гоце Делчев - пиедестал на държавотворния роман за македонската история, заемащ най-високото място в йерархията на героите на нацията. Подобно на Левски, той основава революционна организация вътре в самата област Македония с ясната цел да отхвърли османското господство, въображаемо в понятията свобода-робство.
На нивото на известното разбиране за историята животът в цялостна святост и без грях е вероятен. Ето за какво за събитието, че Апостолът е направил най-малко две убийства, освен че не се приказва, само че и повече: споделящите тези елементи неведнъж са упреквани в изменничество към нацията. Лицата, представляващи олицетворение на полезностите на общността, в известното схващане няма по какъв начин да са убийци. Публичните упования са техните облици да бъдат монолитни, сходно на паметниците им. Левски е умъртвил свещеника Паисий в Орхание (днешен Ботевград) в самото начало на кариерата си като бунтовник. Години по-късно, прониквайки в къщата на Денчо Халача - състоятелен човек, отказал да даде подаяние за революционната битка, основателят на Вътрешната революционна организация (ВРО) убива млад българин, работещ за господаря си, с цел да не бъде очевидец на влизането с щурм и обира.
Идентичността на Гоце Делчев
Сходен е сюжетът с етническата еднаквост на Гоце Делчев. Всички знаем, че той е роден в българско семейство в Кукуш, учил е в учебно заведение на български униати и в прогимназия, поддържана от Екзархията. Завършил е българската мъжка гимназия в Солун и даже е постъпил във военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради оголен политически ангажимент към лявата идея. Между 1894 и 1896 година преподава български език в учебното заведение в Щип, също детайл от образователната мрежа на Българската екзархия.
Независимо от етническия си генезис и заявената си народност, Делчев се бори за свободата на Македония. Той основава вътрешната революционна организация, осъществена на македонски терен по идея, сродна с тази на ВРО на Левски, който на собствен ред се възползва от опита на сходните дейци и процеси в Европа. В известните на науката негови текстове Гоце Делчев не оставя подозрение по отношение на политическия си план - автономност за Македония съгласно записаното в Берлинския контракт. Липсва даже намек в посока обединяване на региона с България. Тук подсещам, че сюжетът на Съединението сред Княжество България и Източна Румелия се състои посредством най-много на преференциалното за идеята разположение на силите в интернационален проект. Противоречията на Стария континент дават късмет, от който държавното управление на Петко Каравелов се възползва, само че всички Велики сили дават да се разбере, че повтаряне на случилата се едностранна проверка на интернационален акт е невероятно. Ето за какво приписването на съединистки хрумвания на Гоце Делчев не дава отговор на историческите извори и на политическата логичност.
Подобно на емблемата на българската борба за независимост, и той умира трагично. В опита да прекъсне едно от трасетата за бързо прекачване на османски войски в Македония той и четата му повреждат един от мостовете по стоманения път сред Солун и Одрин. В резултат бдителността на локалните османски сили е доста нараснала. На 3 май 1903 година Гоце и четата му са обградени в село Баница. По подигравка на ориста силите на съперника се командват от негов добър прочут и съученик. На 4 май революционерът пада погубен.
В учебника по предмета „ Општество “, годен за 5-и клас в Република Северна Македония, името на Гоце Делчев се появява още на стр. 11. Тук да напомним, че и в България в междинния учебен курс дисциплината, която навично назоваваме история, се подвизава под названието „ Човек и общество “. Две страници по-нататък той е избран като най-големия македонски бунтовник. Наречен е още „ македонски исполин “. Макар наред с него за татковци на македонската нация да са признати и Даме Груев, Питу Гули и Яне Сандански, името на Делчев е с най-многобройни позовавания. Няма подозрение, че точно той е лицето на македонския народен исторически роман.
По всичко проличава, че той е българин по генезис, само че македонец по политическа ориентировка. Подобна фигура е напълно допустима и историята дава куп образци за това. Вуйчото на Раковски - Георги Мамарчев - е капитан от съветската войска, взел участие в сраженията против Наполеон и в Руско-турската война от 1828-1829 година. Левски е част от Първата българска легия и се бие на сръбска страна.
Възможният консенсус
Разграничението сред етническата еднаквост и политическата ориентировка се приема от одобрените македонски историци. Проф. Драги Георгиев да вземем за пример, съпредседател на смесената българо-македонска комисия по историческите и просветителни въпроси, декларира ясно, че българската етничност на Гоце Делчев, декларирана от самия него в писмата му, няма по какъв начин да бъде подценена.
Признаването на многослойната еднаквост като теоретичен инструмент наподобява неизбежно, в случай че търсим решение на рецесията в връзките сред България и Северна Македония. Подобен консенсус не би бил безпринципно споразумение срещу националния интерес, а стъпка в посока на академичната логичност, затваряща част от опциите за пропагандна приложимост на предишното. Решим ли се на подобен ход, това би отворило поредност въпроси, отнасящи се до метода, по който описваме българската история. Дали не е време да очовечим националните си герои и да включим в учебника и описа за терора, който е неизменима част от всяка гражданска война? Да признаем ли, че многоплановостта на облика на Левски няма да наруши светостта му, само че сигурно ще способства за използването на историята като средство за основаване на сериозно мислещи жители?
Автор: Димитър Атанасов
В историята, предопределена за необятна социална приложимост, съществуват фигури, които са обект на всеобщо единодушие по отношение на значимостта им. Тези персони са считани за неприкосновени, обществото им е отредило дни за възпоменание, на тях са именувани улици и площади, а на отдадените на тях места политици държат годишни речи, полагайки своето време и публичния план, който съставляват, до идеала на тогавашното. Съдържанието на тези изяви е познато, само че все пак мнозина го възприемат като неотменна нужда, като наложително повтаряща се респект, сходна на религиозно четене.
Образът на Васил Левски
Всички обществени групи ги употребяват за свои емблеми. За националистите те са бранители на националната идея: чистата и свята република на Васил Левски за тях е сигурен знак за етническа непорочност и легитимация на нападателни проекти по отношение на малцинствата, бежанците и въобще всички разнообразни. За либералите водещо е понятието „ република “ - гражданска общественост, в която всеки неин член способства за общото богатство по мярата на качествата и гения си, без оглед на разликите по етническа принадлежност, цвят на кожата, полова ориентировка и други. Социалистите пък считат готвеното от него въстание за предтеча на Деветосептемврийския прелом, въображаем от тях като протест на угнетените против техните мъчители.
На тези персони значими старания посвещава и изкуството. Да намерим художник, който в никакъв случай не е изобразявал най-високите престижи на нацията, е надалеч по-мъчна задача, в сравнение с да открием множеството, които са го правили. Биографиите им са основа за стихове, разкази, романи, музикални творби, сериали, филми, като всяко потомство основава свои облици на националните герои: такива, каквито пасват на господстващите естетически и идеологически планове. Употребяват ги даже феновете на спортни клубове.
Иначе казано: дали Левски ще одобри облика на предходник на комунистите в тяхната визия за историята, дали негови думи ще бъдат част от лозунгите на крайнодесните по време на „ Луковмарш “ - фигурата му във всички случаи остава на върха на националния мавзолей. Македонският му еквивалент е Гоце Делчев - пиедестал на държавотворния роман за македонската история, заемащ най-високото място в йерархията на героите на нацията. Подобно на Левски, той основава революционна организация вътре в самата област Македония с ясната цел да отхвърли османското господство, въображаемо в понятията свобода-робство.
На нивото на известното разбиране за историята животът в цялостна святост и без грях е вероятен. Ето за какво за събитието, че Апостолът е направил най-малко две убийства, освен че не се приказва, само че и повече: споделящите тези елементи неведнъж са упреквани в изменничество към нацията. Лицата, представляващи олицетворение на полезностите на общността, в известното схващане няма по какъв начин да са убийци. Публичните упования са техните облици да бъдат монолитни, сходно на паметниците им. Левски е умъртвил свещеника Паисий в Орхание (днешен Ботевград) в самото начало на кариерата си като бунтовник. Години по-късно, прониквайки в къщата на Денчо Халача - състоятелен човек, отказал да даде подаяние за революционната битка, основателят на Вътрешната революционна организация (ВРО) убива млад българин, работещ за господаря си, с цел да не бъде очевидец на влизането с щурм и обира.
Идентичността на Гоце Делчев
Сходен е сюжетът с етническата еднаквост на Гоце Делчев. Всички знаем, че той е роден в българско семейство в Кукуш, учил е в учебно заведение на български униати и в прогимназия, поддържана от Екзархията. Завършил е българската мъжка гимназия в Солун и даже е постъпил във военното учебно заведение в София, откъдето е изключен поради оголен политически ангажимент към лявата идея. Между 1894 и 1896 година преподава български език в учебното заведение в Щип, също детайл от образователната мрежа на Българската екзархия.
Независимо от етническия си генезис и заявената си народност, Делчев се бори за свободата на Македония. Той основава вътрешната революционна организация, осъществена на македонски терен по идея, сродна с тази на ВРО на Левски, който на собствен ред се възползва от опита на сходните дейци и процеси в Европа. В известните на науката негови текстове Гоце Делчев не оставя подозрение по отношение на политическия си план - автономност за Македония съгласно записаното в Берлинския контракт. Липсва даже намек в посока обединяване на региона с България. Тук подсещам, че сюжетът на Съединението сред Княжество България и Източна Румелия се състои посредством най-много на преференциалното за идеята разположение на силите в интернационален проект. Противоречията на Стария континент дават късмет, от който държавното управление на Петко Каравелов се възползва, само че всички Велики сили дават да се разбере, че повтаряне на случилата се едностранна проверка на интернационален акт е невероятно. Ето за какво приписването на съединистки хрумвания на Гоце Делчев не дава отговор на историческите извори и на политическата логичност.
Подобно на емблемата на българската борба за независимост, и той умира трагично. В опита да прекъсне едно от трасетата за бързо прекачване на османски войски в Македония той и четата му повреждат един от мостовете по стоманения път сред Солун и Одрин. В резултат бдителността на локалните османски сили е доста нараснала. На 3 май 1903 година Гоце и четата му са обградени в село Баница. По подигравка на ориста силите на съперника се командват от негов добър прочут и съученик. На 4 май революционерът пада погубен.
В учебника по предмета „ Општество “, годен за 5-и клас в Република Северна Македония, името на Гоце Делчев се появява още на стр. 11. Тук да напомним, че и в България в междинния учебен курс дисциплината, която навично назоваваме история, се подвизава под названието „ Човек и общество “. Две страници по-нататък той е избран като най-големия македонски бунтовник. Наречен е още „ македонски исполин “. Макар наред с него за татковци на македонската нация да са признати и Даме Груев, Питу Гули и Яне Сандански, името на Делчев е с най-многобройни позовавания. Няма подозрение, че точно той е лицето на македонския народен исторически роман.
По всичко проличава, че той е българин по генезис, само че македонец по политическа ориентировка. Подобна фигура е напълно допустима и историята дава куп образци за това. Вуйчото на Раковски - Георги Мамарчев - е капитан от съветската войска, взел участие в сраженията против Наполеон и в Руско-турската война от 1828-1829 година. Левски е част от Първата българска легия и се бие на сръбска страна.
Възможният консенсус
Разграничението сред етническата еднаквост и политическата ориентировка се приема от одобрените македонски историци. Проф. Драги Георгиев да вземем за пример, съпредседател на смесената българо-македонска комисия по историческите и просветителни въпроси, декларира ясно, че българската етничност на Гоце Делчев, декларирана от самия него в писмата му, няма по какъв начин да бъде подценена.
Признаването на многослойната еднаквост като теоретичен инструмент наподобява неизбежно, в случай че търсим решение на рецесията в връзките сред България и Северна Македония. Подобен консенсус не би бил безпринципно споразумение срещу националния интерес, а стъпка в посока на академичната логичност, затваряща част от опциите за пропагандна приложимост на предишното. Решим ли се на подобен ход, това би отворило поредност въпроси, отнасящи се до метода, по който описваме българската история. Дали не е време да очовечим националните си герои и да включим в учебника и описа за терора, който е неизменима част от всяка гражданска война? Да признаем ли, че многоплановостта на облика на Левски няма да наруши светостта му, само че сигурно ще способства за използването на историята като средство за основаване на сериозно мислещи жители?
Автор: Димитър Атанасов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ