Сините паркоместа са за хората с увреждания, не за хората с талончета
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Напоследък виждам една нова зараза, която още не е попаднала в радара на Световната здравна организация. Това обаче не я прави по-малко сериозна. Епидемията потегля от софийските улици, минава през множеството ни огромни градове и се развъжда най-масово из паркингите на молове и хипермаркети. Става дума за зараза от увреждания. Не сте ли ги забелязали? Няма паркинг на мол или хипермаркет, на който да не са му цялостни сините места за хора с увреждания. Няма свободно синьо място из цяла София. Всичките сини места по улиците са заети от коли със сини талончета, а всички сини места по паркинги на молове и хипермаркети са заети просто от коли, без значение от съществуването или отсъствието на талонче. Това разяснява юристът Петър Кичашки. Той продължава още:
Явно в България се е напълнило с хора с увреждания. А в случай че съдим по междинната цена на колите на инвалидни места (особено в моловете), очевидно и стремително се е повишило благосъстоянието на родните хора с увреждания. Евала! Само за месец новото държавно управление по този начин подвигна пенсиите на хората с увреждания, че се почнаха едни G-класи, едни „ Порше “-та, едни „ Бентли “-та, разум да ти зайде. Хората с увреждания слизат от G-класата (която не може да се пригоди за човек с увреждане), отиват в марковия магазин за парцалки, харчат 2-3 хиляди лв., хапват едно суши, купуват бутилка скъпо шампанско за у дома и хайде назад с колата към Драгалевци. И това единствено за един месец от новата власт! Хвала, ура и спорадични възгласи „ Да живей! “.
Сарказмът настрани, като човек на количка, изпитвам същински смут да ми се наложи да ида някъде с кола в София. Из целия център в никакъв случай няма свободни сини места. Да намериш някое е като да спечелиш от лотарията – знаеш, че се е случвало на някои хора, просто на теб не ти се е случвало към момента. Особено дразнещо е, че в действителност в случай че на тези места в действителност паркираха хора с увреждания, то щяхме да ги виждаме повече по улиците. Щяхме да виждаме и хора на колички, и незрящи, и хора с компликации в напредването. Но не виждаме. В моя квартал в никакъв случай не съм виждал свободно синьо място и в никакъв случай не съм виждал различен човек на количка с изключение на себе си. Не, че ги няма, просто не излизат, само че това е друга тематика. И в случай че за използването на сини места по улиците въпреки всичко се изисква съществуването на синьо талонче, то за молове и хипермаркети това не важи. Сините места там са на частен парцел, на него регулациите на общините не важат. Зависи си единствено от съответния търговски център да обезпечи дали на сините места действително стопират хора с увреждания. Нещо, което несъмнено никой не прави.
Регулацията е ясна – с цел да паркираш на синьо място на улицата би трябвало или ти самият да си с увреждане, или индивидът, на който е талончето, да се вози с теб в колата. Фактите обаче са, че никоя община няма потенциала да следи дали действително на сините места са паркирали хора с увреждания. Реално всеки взима на баба си или на дядо си синьото талонче и си паркира, където си реши без пари. И тук иде мястото съществено да обсъдим кому се дават тези талончета. В момента, с цел да имаш право да паркираш на инвалидно място, би трябвало да подадеш заявление в общината. За да ти издаде тя талонче те ревизира дали си с увреждане. И по какъв начин те ревизира? Взима ти копие от ТЕЛК-а. У нас ТЕЛК-а дефинира дали си с увреждане или не. Ако ида и си запаля ТЕЛК-а на площада, то в очите на страната аз ще проходя. Тъжно, само че факт. Поради това, че българската ТЕЛК система е куца (мхм), то у нас с ТЕЛК се снабдяват и мнозина, които действително нямат функционален недостиг, който при взаимоотношение със обществената среда да им основава бариери, каквото в действителност е увреждането единствено по себе си. Да имаш ТЕЛК, тъй като си прекарал някакво бъбречно заболяване или ти е заменена става, това не значи, че имаш подобен функционален недостиг. Много хора получават някакви увреждания (трайни или временни) с времето. Това не значи, че имат потребност от сини места обаче.
Сините места би трябвало да са единствено за хора с двигателни увреждания или за незрящи. Това са действително единствените групи от хора, които имат потребност да спрат по-близо до входа на магазина или да са на по-удобно място на улицата. Ако си с диабет, можеш ли да ми обясниш членоразделно за какво ти е синьо място? Не ти би трябвало. Но го ползваш и блокираш някой незрящ или на количка, който действително има потребност от него. Или още по-лошо – даваш си талончето на братовчед си и той блокира мястото. Простичко е – тъй като не можем да променим елементарно ТЕЛК системата, то най-малко можем елементарно да променим условията за сините талончета. Общините с изключение на ТЕЛК решение да изискват и документ, че лицето употребява механически помощни средства – инвалидна количка, протеза, бастун, канадки, бял бастун и така нататък Само съществуването на потребление на техническо помощно средство е съответно доказателство, че лицето има потребност да употребява по-удобно място за паркиране. Всичко друго е бошлаф.
И в случай че това ще реши въпроса с паркирането на улицата, то нищо друго с изключение на остро обществено неприемане няма да реши казуса с кифлите и батките, които стопират на сините места в молове и магазини. Не знам какъв човек би трябвало да си да си, в случай че не си с увреждане да спреш на синьо място. Какво си мислят тия хора? Дали са щастливи, че отново са „ прецакали системата “? Дали са горди от хитростта и умността си? Особено пък тия с джиповете за по двеста хиляди на сини места, просто мозъкът ми не може да ги събере. Нищо неприятно няма хората с увреждания да карат скъпи коли, само че тези, които го вършат се броят на пръстите на двете ми ръце (даже май и едната е достатъчна). В общия случай като видиш джип на цената на порядъчен апартамент в „ Люлин “ на синьо място, можеш да си относително спокоен, че лидерът е доста малко евентуално да е с увреждане. Или в действителност увреждането му е явно – морално-етичните увреждания са надалеч по-страшни от другите.
Време е като общество да развием нулева приемливост към тарикатите, които гледат все да минат метър. Дали ще вземе на баба си синьото талонче, с цел да паркира на улицата, или просто ще си паркира на синьо място в мола, това са все дребни тарикатлъци, които обаче имат значително значение. Защото, когато дребните нелепости станат доста, тогава даже и хубавото място за живеене се трансформира в дупка. Тарикатите на сините места са като тези, които си хвърлят боклуците през терасите – еднообразно трансформират другояче хубавата ни страна в кочина.
Напоследък виждам една нова зараза, която още не е попаднала в радара на Световната здравна организация. Това обаче не я прави по-малко сериозна. Епидемията потегля от софийските улици, минава през множеството ни огромни градове и се развъжда най-масово из паркингите на молове и хипермаркети. Става дума за зараза от увреждания. Не сте ли ги забелязали? Няма паркинг на мол или хипермаркет, на който да не са му цялостни сините места за хора с увреждания. Няма свободно синьо място из цяла София. Всичките сини места по улиците са заети от коли със сини талончета, а всички сини места по паркинги на молове и хипермаркети са заети просто от коли, без значение от съществуването или отсъствието на талонче. Това разяснява юристът Петър Кичашки. Той продължава още:
Явно в България се е напълнило с хора с увреждания. А в случай че съдим по междинната цена на колите на инвалидни места (особено в моловете), очевидно и стремително се е повишило благосъстоянието на родните хора с увреждания. Евала! Само за месец новото държавно управление по този начин подвигна пенсиите на хората с увреждания, че се почнаха едни G-класи, едни „ Порше “-та, едни „ Бентли “-та, разум да ти зайде. Хората с увреждания слизат от G-класата (която не може да се пригоди за човек с увреждане), отиват в марковия магазин за парцалки, харчат 2-3 хиляди лв., хапват едно суши, купуват бутилка скъпо шампанско за у дома и хайде назад с колата към Драгалевци. И това единствено за един месец от новата власт! Хвала, ура и спорадични възгласи „ Да живей! “.
Сарказмът настрани, като човек на количка, изпитвам същински смут да ми се наложи да ида някъде с кола в София. Из целия център в никакъв случай няма свободни сини места. Да намериш някое е като да спечелиш от лотарията – знаеш, че се е случвало на някои хора, просто на теб не ти се е случвало към момента. Особено дразнещо е, че в действителност в случай че на тези места в действителност паркираха хора с увреждания, то щяхме да ги виждаме повече по улиците. Щяхме да виждаме и хора на колички, и незрящи, и хора с компликации в напредването. Но не виждаме. В моя квартал в никакъв случай не съм виждал свободно синьо място и в никакъв случай не съм виждал различен човек на количка с изключение на себе си. Не, че ги няма, просто не излизат, само че това е друга тематика. И в случай че за използването на сини места по улиците въпреки всичко се изисква съществуването на синьо талонче, то за молове и хипермаркети това не важи. Сините места там са на частен парцел, на него регулациите на общините не важат. Зависи си единствено от съответния търговски център да обезпечи дали на сините места действително стопират хора с увреждания. Нещо, което несъмнено никой не прави.
Регулацията е ясна – с цел да паркираш на синьо място на улицата би трябвало или ти самият да си с увреждане, или индивидът, на който е талончето, да се вози с теб в колата. Фактите обаче са, че никоя община няма потенциала да следи дали действително на сините места са паркирали хора с увреждания. Реално всеки взима на баба си или на дядо си синьото талонче и си паркира, където си реши без пари. И тук иде мястото съществено да обсъдим кому се дават тези талончета. В момента, с цел да имаш право да паркираш на инвалидно място, би трябвало да подадеш заявление в общината. За да ти издаде тя талонче те ревизира дали си с увреждане. И по какъв начин те ревизира? Взима ти копие от ТЕЛК-а. У нас ТЕЛК-а дефинира дали си с увреждане или не. Ако ида и си запаля ТЕЛК-а на площада, то в очите на страната аз ще проходя. Тъжно, само че факт. Поради това, че българската ТЕЛК система е куца (мхм), то у нас с ТЕЛК се снабдяват и мнозина, които действително нямат функционален недостиг, който при взаимоотношение със обществената среда да им основава бариери, каквото в действителност е увреждането единствено по себе си. Да имаш ТЕЛК, тъй като си прекарал някакво бъбречно заболяване или ти е заменена става, това не значи, че имаш подобен функционален недостиг. Много хора получават някакви увреждания (трайни или временни) с времето. Това не значи, че имат потребност от сини места обаче.
Сините места би трябвало да са единствено за хора с двигателни увреждания или за незрящи. Това са действително единствените групи от хора, които имат потребност да спрат по-близо до входа на магазина или да са на по-удобно място на улицата. Ако си с диабет, можеш ли да ми обясниш членоразделно за какво ти е синьо място? Не ти би трябвало. Но го ползваш и блокираш някой незрящ или на количка, който действително има потребност от него. Или още по-лошо – даваш си талончето на братовчед си и той блокира мястото. Простичко е – тъй като не можем да променим елементарно ТЕЛК системата, то най-малко можем елементарно да променим условията за сините талончета. Общините с изключение на ТЕЛК решение да изискват и документ, че лицето употребява механически помощни средства – инвалидна количка, протеза, бастун, канадки, бял бастун и така нататък Само съществуването на потребление на техническо помощно средство е съответно доказателство, че лицето има потребност да употребява по-удобно място за паркиране. Всичко друго е бошлаф.
И в случай че това ще реши въпроса с паркирането на улицата, то нищо друго с изключение на остро обществено неприемане няма да реши казуса с кифлите и батките, които стопират на сините места в молове и магазини. Не знам какъв човек би трябвало да си да си, в случай че не си с увреждане да спреш на синьо място. Какво си мислят тия хора? Дали са щастливи, че отново са „ прецакали системата “? Дали са горди от хитростта и умността си? Особено пък тия с джиповете за по двеста хиляди на сини места, просто мозъкът ми не може да ги събере. Нищо неприятно няма хората с увреждания да карат скъпи коли, само че тези, които го вършат се броят на пръстите на двете ми ръце (даже май и едната е достатъчна). В общия случай като видиш джип на цената на порядъчен апартамент в „ Люлин “ на синьо място, можеш да си относително спокоен, че лидерът е доста малко евентуално да е с увреждане. Или в действителност увреждането му е явно – морално-етичните увреждания са надалеч по-страшни от другите.
Време е като общество да развием нулева приемливост към тарикатите, които гледат все да минат метър. Дали ще вземе на баба си синьото талонче, с цел да паркира на улицата, или просто ще си паркира на синьо място в мола, това са все дребни тарикатлъци, които обаче имат значително значение. Защото, когато дребните нелепости станат доста, тогава даже и хубавото място за живеене се трансформира в дупка. Тарикатите на сините места са като тези, които си хвърлят боклуците през терасите – еднообразно трансформират другояче хубавата ни страна в кочина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ