Глас от Скопие: Тази Европа е олицетворение на България, можем и без нея
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Македонската страна изживява може би най-драматичните моменти в най-новата си история. Поради някакво нестабилно европейско бъдеще е изправена безусловно пред риска да изчезне изцяло, а с това и главният ѝ формиран народ, македонският.
Блокадата на България на европейската интеграция на Македония е единствено последната стъпка в пъзела за изтриване на Македония и македонизма, самодейност, намерено подкрепена от българския президент Румен Радев, политик, който въплъщава предходна система, чиято съществена цел беше българизация на Македония и побългаряване на македонския народ.
И за врабчетата към този момент е повече от ясно, че напоследък зад кулисите се случва нещо огромно, то се усеща във въздуха, просто се носи като мъгла в студените зимни утрини. Никой не има вяра в неубедителните уверения на локалните политици, че идентичността и езикът към този момент не се договарят, тъй като няма човек в тази страна, който да има вяра, че компромис с България е вероятен, без тя да се откаже от рамковата позиция и от декларацията на 44-та Народно заседание от октомври 2019 година, където ясно се показва какво се има поради под македонския народ, неговия език и неговата история.
Честно казано е неверно да упрекваме българите, че готвят нещо зад тила ни, тъй като те споделят тъкмо и ясно какво желаят и го вършат от години, от времето на Живков до през днешния ден. Това неотдавна беше повторено в заключенията на Консултативния съвет за национална сигурност. Ако това не е задоволително, с цел да разбере някой, че София влиза в последна борба за обезличаване на македонския народ, значи има сериозен проблем или персонално не е обиден от всичко това.
И когато явно няма единение в македонското държавно управление по този въпрос, по-точно едните не престават да живеят с илюзията, че съглашение с България е допустимо, а другите към този момент осъзнават, че европейската фантазия може да остане неосъществено предпочитание, интелектуалната общественост в страната надига глас и приканва за обединяване, обединяване за отбрана на македонския език, еднаквост, история и просвета, отбрана на това, което единствено е останало – македонизма.
Група интелектуалци, учени, режисьори, публицисти, анализатори, дипломати написаха разгласа до македонските жители, в която призоваваха за общонационално обединяване в отбрана на македонизма и отбрана на родината.
Основното в прокламацията е обединяването за отбрана на националните ползи. Това обединяване към македонизма никога не е опасност за никого, а искане да се зачитат правата, които всяка нация има по света, да се самоопределя, както се усеща, да има правото на личния си език, да го назовава както желае, само че и върху личната си история, от която ще черпи личните си корени и ще построи свои лични легенди, тъкмо както е направила всяка страна в процеса на личното си основаване.
Призивът на интелектуалците е мощен зов и израз на дълбока угриженост за бъдещето на Македония и македонския народ, а обединяването, без значение от политическа, етническа, религиозна или каквато и да е друга принадлежност, е опция да застанем твърдо и единствено в отбрана на националните ползи..
Посланието е отправено и към Европа, която вместо да пази европейските полезности, пази геноцидната политика на отказване на една нация, нейния език, история и просвета.
Вместо единна Европа да се гордее с разликите си, да желае да чуе македонския език в Европейския парламент и в Европейската комисия, с цел да могат младите македонци свободно да кажат кои са са и от кое място идват, тя застана зад България. Така е, тази Европа е въплъщение на България. Няма различен метод да се разбере настояването на Брюксел за консенсус сред двете страни по въпроси, които никоя друга страна не би договорила.
Точно тази разграничена и нефункционираща Европа се нуждае от македонизма, като еманципираща и сплотяваща концепция, като поле за културна конкуренция сред нациите, само че също и поле за политическо, икономическо, просветително, здравно и всяко друго съдействие сред европейските народи.
Македонизмът не е заплашил никого, само че е последната вяра на един дребен и непретенциозен народ, към който може да се сплоти и да търси своето място под слънцето и по тази причина България желае да го изкорени.
Гласът на интелектуалците е насочен особено към родните политици, да не смеят да се пазарят с най-ценното на един народ, неговата еднаквост и език. Ако и това изчезне, ще изчезне и македонският народ, само че ще изчезне и Европа като такава. Функцията на министър-председател, президент, министър не е по-голяма от македонизма, а още по-малко някой има право да заплашва и продава най-ценното за несъмнено нестабилно европейско бъдеще.
Същото важи и за македонския език и история, стълбовете, на които се крепи страната, само че и с които всеки македонец се разпознава и без които не може да бъде македонец.
Македония не може и не би трябвало да приема с никого съглашение което ще провокира дълбока рецесия и ще остави завещание от опустошаване на идентичността на бъдещите генерации.
Този апел за обединяване е последният късмет да сложим пръст на главата си и да зададем основния въпрос: Накъде отиваме?
Естествено, Македония е част от Европа и безспорно процесът на европейска интеграция би трябвало да продължи, само че единствено въз основа на европейски критерии за участие, а не съгласно българската интерпретация на тези критерии. Ако това не се одобри, то може да продължим и без Европейски Съюз. Светът нито е почнал, нито ще свърши с Европейски Съюз, тъй че нашата история може да бъде единствено нашата, македонска.
Македонското общество в никакъв случай не е било враждебно към българския народ, нито към тези хора в Македония, които се усещат българи. Тук всички сме идентични и всеки може да каже кой е и по какъв начин се усеща. В България не може, макар че е член на Европейски Съюз.
В последна сметка, в случай че тук се обединим и изградим по-добро място за живеене, никой няма да загатва Европа. Ето за какво сходни начинания, открити писма и заявления на интелектуалците, само че и на всички хора, които обичат страната си, би трябвало да бъдат приветствани. Те би трябвало да стават ежедневни. Така политиците може да чуят гласа на народа и най-после да схванат, че няма друга опция с изключение на Македония.
Автор: Сашо ТАНЕВСКИ, " Нова Македония "
Македонската страна изживява може би най-драматичните моменти в най-новата си история. Поради някакво нестабилно европейско бъдеще е изправена безусловно пред риска да изчезне изцяло, а с това и главният ѝ формиран народ, македонският.
Блокадата на България на европейската интеграция на Македония е единствено последната стъпка в пъзела за изтриване на Македония и македонизма, самодейност, намерено подкрепена от българския президент Румен Радев, политик, който въплъщава предходна система, чиято съществена цел беше българизация на Македония и побългаряване на македонския народ.
И за врабчетата към този момент е повече от ясно, че напоследък зад кулисите се случва нещо огромно, то се усеща във въздуха, просто се носи като мъгла в студените зимни утрини. Никой не има вяра в неубедителните уверения на локалните политици, че идентичността и езикът към този момент не се договарят, тъй като няма човек в тази страна, който да има вяра, че компромис с България е вероятен, без тя да се откаже от рамковата позиция и от декларацията на 44-та Народно заседание от октомври 2019 година, където ясно се показва какво се има поради под македонския народ, неговия език и неговата история.
Честно казано е неверно да упрекваме българите, че готвят нещо зад тила ни, тъй като те споделят тъкмо и ясно какво желаят и го вършат от години, от времето на Живков до през днешния ден. Това неотдавна беше повторено в заключенията на Консултативния съвет за национална сигурност. Ако това не е задоволително, с цел да разбере някой, че София влиза в последна борба за обезличаване на македонския народ, значи има сериозен проблем или персонално не е обиден от всичко това.
И когато явно няма единение в македонското държавно управление по този въпрос, по-точно едните не престават да живеят с илюзията, че съглашение с България е допустимо, а другите към този момент осъзнават, че европейската фантазия може да остане неосъществено предпочитание, интелектуалната общественост в страната надига глас и приканва за обединяване, обединяване за отбрана на македонския език, еднаквост, история и просвета, отбрана на това, което единствено е останало – македонизма.
Група интелектуалци, учени, режисьори, публицисти, анализатори, дипломати написаха разгласа до македонските жители, в която призоваваха за общонационално обединяване в отбрана на македонизма и отбрана на родината.
Основното в прокламацията е обединяването за отбрана на националните ползи. Това обединяване към македонизма никога не е опасност за никого, а искане да се зачитат правата, които всяка нация има по света, да се самоопределя, както се усеща, да има правото на личния си език, да го назовава както желае, само че и върху личната си история, от която ще черпи личните си корени и ще построи свои лични легенди, тъкмо както е направила всяка страна в процеса на личното си основаване.
Призивът на интелектуалците е мощен зов и израз на дълбока угриженост за бъдещето на Македония и македонския народ, а обединяването, без значение от политическа, етническа, религиозна или каквато и да е друга принадлежност, е опция да застанем твърдо и единствено в отбрана на националните ползи..
Посланието е отправено и към Европа, която вместо да пази европейските полезности, пази геноцидната политика на отказване на една нация, нейния език, история и просвета.
Вместо единна Европа да се гордее с разликите си, да желае да чуе македонския език в Европейския парламент и в Европейската комисия, с цел да могат младите македонци свободно да кажат кои са са и от кое място идват, тя застана зад България. Така е, тази Европа е въплъщение на България. Няма различен метод да се разбере настояването на Брюксел за консенсус сред двете страни по въпроси, които никоя друга страна не би договорила.
Точно тази разграничена и нефункционираща Европа се нуждае от македонизма, като еманципираща и сплотяваща концепция, като поле за културна конкуренция сред нациите, само че също и поле за политическо, икономическо, просветително, здравно и всяко друго съдействие сред европейските народи.
Македонизмът не е заплашил никого, само че е последната вяра на един дребен и непретенциозен народ, към който може да се сплоти и да търси своето място под слънцето и по тази причина България желае да го изкорени.
Гласът на интелектуалците е насочен особено към родните политици, да не смеят да се пазарят с най-ценното на един народ, неговата еднаквост и език. Ако и това изчезне, ще изчезне и македонският народ, само че ще изчезне и Европа като такава. Функцията на министър-председател, президент, министър не е по-голяма от македонизма, а още по-малко някой има право да заплашва и продава най-ценното за несъмнено нестабилно европейско бъдеще.
Същото важи и за македонския език и история, стълбовете, на които се крепи страната, само че и с които всеки македонец се разпознава и без които не може да бъде македонец.
Македония не може и не би трябвало да приема с никого съглашение което ще провокира дълбока рецесия и ще остави завещание от опустошаване на идентичността на бъдещите генерации.
Този апел за обединяване е последният късмет да сложим пръст на главата си и да зададем основния въпрос: Накъде отиваме?
Естествено, Македония е част от Европа и безспорно процесът на европейска интеграция би трябвало да продължи, само че единствено въз основа на европейски критерии за участие, а не съгласно българската интерпретация на тези критерии. Ако това не се одобри, то може да продължим и без Европейски Съюз. Светът нито е почнал, нито ще свърши с Европейски Съюз, тъй че нашата история може да бъде единствено нашата, македонска.
Македонското общество в никакъв случай не е било враждебно към българския народ, нито към тези хора в Македония, които се усещат българи. Тук всички сме идентични и всеки може да каже кой е и по какъв начин се усеща. В България не може, макар че е член на Европейски Съюз.
В последна сметка, в случай че тук се обединим и изградим по-добро място за живеене, никой няма да загатва Европа. Ето за какво сходни начинания, открити писма и заявления на интелектуалците, само че и на всички хора, които обичат страната си, би трябвало да бъдат приветствани. Те би трябвало да стават ежедневни. Така политиците може да чуят гласа на народа и най-после да схванат, че няма друга опция с изключение на Македония.
Автор: Сашо ТАНЕВСКИ, " Нова Македония "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ