Македонците да отстъпят и България да развее байрака на победата. Защо не е възможно.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Веселин Стойнев:
Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента, отдаден на евроинтеграцията на Северна Македония, показва цялостен консенсус. Не че позициите на другите парламентарно показани партии не не престават да се разминават, както и тези на премиера и президента. Едните са за корав курс към Северна Македония, с акцент върху историята и правата на българите там, другите са за по-прагматичен метод, центриран към икономическото съдействие. Но никой не посмя да се опълчи на Рамковата позиция от 2019 година, нито на безапелационното публично мнение, което е срещу всевъзможни вересии на Скопие.
Защо нито българите, нито македонците могат да правят отстъпка
КСНС насочи ясно обръщение към Северна Македония: период за унищожаване на ветото не си поставяме; ще следим дали изпълнявате контракта за другарство и откакто започнете договаряния за еврочленство; желаеме гаранции за съблюдаване на правата на жителите с българско самосъзнание; ще разтеглим договарянията във всички сфери с акцент върху инфраструктурните планове по Коридор №8, свързващ Черно с Адриатическо море през България, Северна Македония и Албания. Така на процедура българската позиция остава същата, в това число с непризнаването на македонския език (признаваме „ езика съгласно конституцията на Република Северна Македония " ). Само дето в този момент не са упоменати проблемите с историята, само че пък те категорично се съдържат в Рамковата позиция, на която твърдо държим. Добавени са експертни преговорни групи по всички тематики от контракта, плюс парламентарно съдействие чак до равнище комисии.
При това състояние „ положителната воля “, която ще покаже Кирил Петков, като пръв отиде в Скопие (стига визитата му на 18 януари да не се провали поради COVID-19), ще остане да виси във въздуха. Защото новият му македонски сътрудник Димитър Ковачевски надали ще може да отговори с друго, с изключение на също с гола декларация на благосклонност. Ентусиазмът на Кирил Петков да форсира разговора със Скопие и да вдигне българското несъгласие за 6 месеца в границите на френското председателство на Европейски Съюз бе посърнал. Сега можем да чакаме само Северна Македония да отстъпи и България да развее байрака на успеха.
Това обаче няма да се случи, не и толкоз скоро. Защото и София, и Скопие са в състояние на цугцванг и всички вероятни ходове пред тях са неправилни. Поради което всеки се окопава в позицията си и чака първо другият да отстъпи. Но и по този начин губят: Северна Македония пилее скъпо време за старт на договарянията, а България изпада от ден на ден в изолираност и под напън в Европейски Съюз. Политическите елити в двете страни не могат да правят отстъпка, тъй като раздорът е редуциран до политика на идентичността. Българите се усещат застрашени като нация, тъй като македонците им крадат предишното и езика. Македонците се усещат застрашени като нация, тъй като в случай че историята и езикът им са български или общи, то значи не са напълно нация. В тази борба за отстояване на идентичността двете народи се преутвърждават - както по-старата, по този начин и по-новата. Но в това преутвърждаване те стремглаво се раздалечават една от друга.
Това ще бъде епитафията на вековната българска фантазия за Македония
За зла подигравка българското несъгласие прави това, което не е съумял да довърши антибългарският югомакедонизъм. Вместо с евроинтеграцията на Северна Македония да получи лелеяното единство с вардарските си събратя, България ще съжителства с изцяло отчуждени от нея хора. За българите македонците се трансформират в исторически врагове като сърбите. Това ще бъде епитафията на вековната българска фантазия за Македония, това ще бъде и окончателното освобождение от българския комплекс за македонците.
От този цугцванг съвсем няма излаз, тъй като в случай че някой направи съществени отстъпки, това ще го посече като бумеранг и ще докара до вътрешнополитическа рецесия. И в България, и в Северна Македония има мощни опозиции и втвърдено публично мнение, които незабавно ще съборят „ предателското “ държавно управление. Шансът на Петков и на Ковачевски (хем са маркетолози) е всеки да продаде на своите визията, че е непреклонен победител. Но това не е допустимо, без още веднъж да бъдат разказани две паралелни истории, този път на съвременността.
Все отново би трябвало да се търси брод оттатък окопите. Най-сигурното пътешестване е по пътища - автомагистрали, жп линии. Нека с това да подновим диалозите. Плюс да си пуснем у нас македонски малките екрани, а у тях да не гледат единствено БНТ4. После ще се върнем и на националната еднаквост. Току-виж някой ден проумеем, че македонската нация не се е пръкнала внезапно в Титова Югославия, нито пък че македонският език е по-малко македонски, задето е кодифициран чак през 1944 година. А македонците ще признаят, че таман поради ослепените Самуилови бойци Василий II е титулован Българоубиец и че предците им са посрещали „ българския фашистки окупатор “ като избавител.
Коментар от Веселин Стойнев:
Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента, отдаден на евроинтеграцията на Северна Македония, показва цялостен консенсус. Не че позициите на другите парламентарно показани партии не не престават да се разминават, както и тези на премиера и президента. Едните са за корав курс към Северна Македония, с акцент върху историята и правата на българите там, другите са за по-прагматичен метод, центриран към икономическото съдействие. Но никой не посмя да се опълчи на Рамковата позиция от 2019 година, нито на безапелационното публично мнение, което е срещу всевъзможни вересии на Скопие.
Защо нито българите, нито македонците могат да правят отстъпка
КСНС насочи ясно обръщение към Северна Македония: период за унищожаване на ветото не си поставяме; ще следим дали изпълнявате контракта за другарство и откакто започнете договаряния за еврочленство; желаеме гаранции за съблюдаване на правата на жителите с българско самосъзнание; ще разтеглим договарянията във всички сфери с акцент върху инфраструктурните планове по Коридор №8, свързващ Черно с Адриатическо море през България, Северна Македония и Албания. Така на процедура българската позиция остава същата, в това число с непризнаването на македонския език (признаваме „ езика съгласно конституцията на Република Северна Македония " ). Само дето в този момент не са упоменати проблемите с историята, само че пък те категорично се съдържат в Рамковата позиция, на която твърдо държим. Добавени са експертни преговорни групи по всички тематики от контракта, плюс парламентарно съдействие чак до равнище комисии.
При това състояние „ положителната воля “, която ще покаже Кирил Петков, като пръв отиде в Скопие (стига визитата му на 18 януари да не се провали поради COVID-19), ще остане да виси във въздуха. Защото новият му македонски сътрудник Димитър Ковачевски надали ще може да отговори с друго, с изключение на също с гола декларация на благосклонност. Ентусиазмът на Кирил Петков да форсира разговора със Скопие и да вдигне българското несъгласие за 6 месеца в границите на френското председателство на Европейски Съюз бе посърнал. Сега можем да чакаме само Северна Македония да отстъпи и България да развее байрака на успеха.
Това обаче няма да се случи, не и толкоз скоро. Защото и София, и Скопие са в състояние на цугцванг и всички вероятни ходове пред тях са неправилни. Поради което всеки се окопава в позицията си и чака първо другият да отстъпи. Но и по този начин губят: Северна Македония пилее скъпо време за старт на договарянията, а България изпада от ден на ден в изолираност и под напън в Европейски Съюз. Политическите елити в двете страни не могат да правят отстъпка, тъй като раздорът е редуциран до политика на идентичността. Българите се усещат застрашени като нация, тъй като македонците им крадат предишното и езика. Македонците се усещат застрашени като нация, тъй като в случай че историята и езикът им са български или общи, то значи не са напълно нация. В тази борба за отстояване на идентичността двете народи се преутвърждават - както по-старата, по този начин и по-новата. Но в това преутвърждаване те стремглаво се раздалечават една от друга.
Това ще бъде епитафията на вековната българска фантазия за Македония
За зла подигравка българското несъгласие прави това, което не е съумял да довърши антибългарският югомакедонизъм. Вместо с евроинтеграцията на Северна Македония да получи лелеяното единство с вардарските си събратя, България ще съжителства с изцяло отчуждени от нея хора. За българите македонците се трансформират в исторически врагове като сърбите. Това ще бъде епитафията на вековната българска фантазия за Македония, това ще бъде и окончателното освобождение от българския комплекс за македонците.
От този цугцванг съвсем няма излаз, тъй като в случай че някой направи съществени отстъпки, това ще го посече като бумеранг и ще докара до вътрешнополитическа рецесия. И в България, и в Северна Македония има мощни опозиции и втвърдено публично мнение, които незабавно ще съборят „ предателското “ държавно управление. Шансът на Петков и на Ковачевски (хем са маркетолози) е всеки да продаде на своите визията, че е непреклонен победител. Но това не е допустимо, без още веднъж да бъдат разказани две паралелни истории, този път на съвременността.
Все отново би трябвало да се търси брод оттатък окопите. Най-сигурното пътешестване е по пътища - автомагистрали, жп линии. Нека с това да подновим диалозите. Плюс да си пуснем у нас македонски малките екрани, а у тях да не гледат единствено БНТ4. После ще се върнем и на националната еднаквост. Току-виж някой ден проумеем, че македонската нация не се е пръкнала внезапно в Титова Югославия, нито пък че македонският език е по-малко македонски, задето е кодифициран чак през 1944 година. А македонците ще признаят, че таман поради ослепените Самуилови бойци Василий II е титулован Българоубиец и че предците им са посрещали „ българския фашистки окупатор “ като избавител.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ