Ех, Станислав, ех, Трифонов! Ама не си ти виновен...
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Новата година пристигна, а с нея предстоящо българската политическа мисъл не се промени. В съответния случай при започване на 2022 година се " роди " най-нелепото предложение за разрешаването на Северномакедонския въпрос, дело на Станислав Трифонов, ръководител на Политическа партия " ИТН ".
И да, Северна Македония - по този начин към този момент се споделя тази страна и опитите на шоумена-политик Станислав Трифонов да си прави подбив с името ѝ, са обидни, неподхождащи на политически водач на парламентарно показана партия и единствено внасят в допълнение напрежение.
Генерално и в двете писмени изказвания на Трифонов се съдържа плитък националпопулизъм, който, в случай че съдим по реакциите в обществената мрежа Facebook - 23 хиляди лайкове на първия пост на Има Такъв Народ водача, за жалост има утвърждение.
Поначало, в случай че Трифонов в действителност схваща политиката като " ти на мене, аз на него ", значи Борисов е заместен почтено. За благополучие - не като министър-преседател.
Важен миг е и за какво Станислав Трифонов реши да се включи в тематиката по този начин изведнъж. Дали му е било скучно след празниците или е получил информация и указания, че външният партньорски напън по отношение на България се усилва и би трябвало да се опипва почвата. В случая - по какъв начин приема обществото разновидността за някаква договорка по Северномакедонския въпрос.
В конкретика " офертата " на шоумена-политик - пуснете ни в Шенген и без визи в Съединени американски щати, с цел да пуснем ние Северна Македония в Европейски Съюз, е извънредно несъстоятелна. Първо, тъй като външната политика не е бизнес. Камо ли в съответния случай. Второ, тъй като нашето влизане в Шенген и отпадането на визите за български жители, искащи да обитават в Съединени американски щати, нямат нищо общо с проблема ни със Северна Македония.
Най-просто и най-кратко: Причината към момента да не сме в Шенген, въпреки да сме изпълнили формалните условия, и да не отпада визовият режим за българите, е корупцията. В България, макар рухването на ГЕРБ от изпълнителната власт, тя не е мръднала и на сантиметър - нито гранд корупцията, нито битовата, а европейските и задокеанските ни сътрудници нямат потребност от импорт на корупция.
Ако всеки на територията си даде сметка какъв брой души, които познава, имат подправен документ (за имунизация против COVID-19 или преболедуване), самичък ще стигне до извода за какво нашите сътрудници ни одобряват единствено ненапълно.
Така че, вместо да насочва несъстоятелни послания към Съединени американски щати и Европейския съюз и да се изрича по тематики, от които схваща надалеч и от базовото равнище, дано Станислав Трифонов призове суверена да спре да си прави подправени документи, тъй като и през днешния ден български медици сигнализираха за такива случаи.
В последна сметка обаче той не е отговорен, че някакви хора с право на глас са решили, че може да е потребен в политиката.
След лансирането на изтъргуването на преговорния развой със Северна Македония, артистът, шоумен и политик Трифонов реши да направи конкретизиране - втори пост, в който прибавя, че наложително изискване било северномакедонците да приет своя исторически български корен.
Сега. Започваме по-сериозния разбор на проблематиката, отвън коментара на небивалиците. Не че в действителност днешна Северна Македония в миналото не е била част от България - по този начин е, единствено че признаването на български корен е едно от невъзможните условия, афиширани от някои български политици. Просто няма по какъв начин да стане и би трябвало да се отървем от илюзията, че това в миналото ще се случи. Може би във времето обратно е имало подобен късмет, но българските комунисти са били наведени пред повелите на Москва тогавашна Македония да бъде обезбългарена, а по-късно управлявалите през 90-те до момента посткомунисти (след изключение на Иван Костов, който на всичкото от горната страна е и демократ) също са били пасивни външнополитически по отношение на тогавашната Македония и са я обрекли на сръбско, а чрез него и на съветско въздействие, което е гаранция за антибългарска агитация. В поддръжка на това е едно изявление на северномакедонски жител с българско съзнание на среща с Румен Радев предходната година. Той довери пред президента, че в Северна Македония има 7-8 просръбски медии и едвам 1 пробългарска, която действа с големи компликации.
Истински значимите неща, които България би трябвало да извоюва при договарянията със Северна Македония, са пет и са следните: вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония и третирането им като равноправни с другите северномакедонски жители, стоп на другите типове репресии (държавни и обществени) против жителите на Северна Македония с българско съзнание, изваждането на лъжливите и обидни избрания и внушения за българите от северномакедонските учебници по история, предпазване на българското културно-историческо завещание на територията на Републиката Северна Македония и заключителен документ, с който всичко това се подсигурява, като в случай че политическият хайлайф на съседите ни се отклони от поетите задължения, глобите за страната им да бъдат такива, които да ги откажат още в начален етап от антибългарски и сърбомански изстъпления.
Ако за нещо е прав Станислав Трифонов, то е, че на Съединени американски щати и Европейския съюз доста им се желае България просто да даде поддръжката си за Северна Македония за договаряния с Европейски Съюз и тематиката да се завърши. Пренебрегването на българския интерес от страна на страните от естествения ни цивилизационен избор, и то когато става дума и за човешки права, е обидно и би трябвало да бъде прекратено. Дипломатическият и всевъзможен различен напън, който употребяват западните сили по отношение на България, би трябвало да се пренасочи към Северна Македония, тъй като проблемите, които пораждат пречки в процеса, са там.
В умозаключение би трябвало да се каже, че няма късмет народът на Северна Македония да ни заобича ненадейно, както и да постъпим. Вероятно не са по никакъв начин огромни и възможностите заобичването да се случи и в приблизително, и в далечно бъдеще време. Шансовете даже за минимално почитание - също са дребни. Омразата към България и българите е насаждана от 1944 година до ден сегашен и илюзията, че двустранните връзки сред нас и северномакедонците могат да се преобърнат за ден, седмица, месеци или 2-3 години, би трябвало да напусне съзнанието на вярващите в нея, тъй като ще останат разочаровани.
Но в последна сметка ние обич от тях не желаеме. Желаем съответни и изпълними неща. Ако те откажат да ги извършват - и сегашните им ръководещи, и идващите, и по-следващите, ветото за договаряния на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз би трябвало да остане. Ако се наложи и вечно.
Новата година пристигна, а с нея предстоящо българската политическа мисъл не се промени. В съответния случай при започване на 2022 година се " роди " най-нелепото предложение за разрешаването на Северномакедонския въпрос, дело на Станислав Трифонов, ръководител на Политическа партия " ИТН ".
И да, Северна Македония - по този начин към този момент се споделя тази страна и опитите на шоумена-политик Станислав Трифонов да си прави подбив с името ѝ, са обидни, неподхождащи на политически водач на парламентарно показана партия и единствено внасят в допълнение напрежение.
Генерално и в двете писмени изказвания на Трифонов се съдържа плитък националпопулизъм, който, в случай че съдим по реакциите в обществената мрежа Facebook - 23 хиляди лайкове на първия пост на Има Такъв Народ водача, за жалост има утвърждение.
Поначало, в случай че Трифонов в действителност схваща политиката като " ти на мене, аз на него ", значи Борисов е заместен почтено. За благополучие - не като министър-преседател.
Важен миг е и за какво Станислав Трифонов реши да се включи в тематиката по този начин изведнъж. Дали му е било скучно след празниците или е получил информация и указания, че външният партньорски напън по отношение на България се усилва и би трябвало да се опипва почвата. В случая - по какъв начин приема обществото разновидността за някаква договорка по Северномакедонския въпрос.
В конкретика " офертата " на шоумена-политик - пуснете ни в Шенген и без визи в Съединени американски щати, с цел да пуснем ние Северна Македония в Европейски Съюз, е извънредно несъстоятелна. Първо, тъй като външната политика не е бизнес. Камо ли в съответния случай. Второ, тъй като нашето влизане в Шенген и отпадането на визите за български жители, искащи да обитават в Съединени американски щати, нямат нищо общо с проблема ни със Северна Македония.
Най-просто и най-кратко: Причината към момента да не сме в Шенген, въпреки да сме изпълнили формалните условия, и да не отпада визовият режим за българите, е корупцията. В България, макар рухването на ГЕРБ от изпълнителната власт, тя не е мръднала и на сантиметър - нито гранд корупцията, нито битовата, а европейските и задокеанските ни сътрудници нямат потребност от импорт на корупция.
Ако всеки на територията си даде сметка какъв брой души, които познава, имат подправен документ (за имунизация против COVID-19 или преболедуване), самичък ще стигне до извода за какво нашите сътрудници ни одобряват единствено ненапълно.
Така че, вместо да насочва несъстоятелни послания към Съединени американски щати и Европейския съюз и да се изрича по тематики, от които схваща надалеч и от базовото равнище, дано Станислав Трифонов призове суверена да спре да си прави подправени документи, тъй като и през днешния ден български медици сигнализираха за такива случаи.
В последна сметка обаче той не е отговорен, че някакви хора с право на глас са решили, че може да е потребен в политиката.
След лансирането на изтъргуването на преговорния развой със Северна Македония, артистът, шоумен и политик Трифонов реши да направи конкретизиране - втори пост, в който прибавя, че наложително изискване било северномакедонците да приет своя исторически български корен.
Сега. Започваме по-сериозния разбор на проблематиката, отвън коментара на небивалиците. Не че в действителност днешна Северна Македония в миналото не е била част от България - по този начин е, единствено че признаването на български корен е едно от невъзможните условия, афиширани от някои български политици. Просто няма по какъв начин да стане и би трябвало да се отървем от илюзията, че това в миналото ще се случи. Може би във времето обратно е имало подобен късмет, но българските комунисти са били наведени пред повелите на Москва тогавашна Македония да бъде обезбългарена, а по-късно управлявалите през 90-те до момента посткомунисти (след изключение на Иван Костов, който на всичкото от горната страна е и демократ) също са били пасивни външнополитически по отношение на тогавашната Македония и са я обрекли на сръбско, а чрез него и на съветско въздействие, което е гаранция за антибългарска агитация. В поддръжка на това е едно изявление на северномакедонски жител с българско съзнание на среща с Румен Радев предходната година. Той довери пред президента, че в Северна Македония има 7-8 просръбски медии и едвам 1 пробългарска, която действа с големи компликации.
Истински значимите неща, които България би трябвало да извоюва при договарянията със Северна Македония, са пет и са следните: вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония и третирането им като равноправни с другите северномакедонски жители, стоп на другите типове репресии (държавни и обществени) против жителите на Северна Македония с българско съзнание, изваждането на лъжливите и обидни избрания и внушения за българите от северномакедонските учебници по история, предпазване на българското културно-историческо завещание на територията на Републиката Северна Македония и заключителен документ, с който всичко това се подсигурява, като в случай че политическият хайлайф на съседите ни се отклони от поетите задължения, глобите за страната им да бъдат такива, които да ги откажат още в начален етап от антибългарски и сърбомански изстъпления.
Ако за нещо е прав Станислав Трифонов, то е, че на Съединени американски щати и Европейския съюз доста им се желае България просто да даде поддръжката си за Северна Македония за договаряния с Европейски Съюз и тематиката да се завърши. Пренебрегването на българския интерес от страна на страните от естествения ни цивилизационен избор, и то когато става дума и за човешки права, е обидно и би трябвало да бъде прекратено. Дипломатическият и всевъзможен различен напън, който употребяват западните сили по отношение на България, би трябвало да се пренасочи към Северна Македония, тъй като проблемите, които пораждат пречки в процеса, са там.
В умозаключение би трябвало да се каже, че няма късмет народът на Северна Македония да ни заобича ненадейно, както и да постъпим. Вероятно не са по никакъв начин огромни и възможностите заобичването да се случи и в приблизително, и в далечно бъдеще време. Шансовете даже за минимално почитание - също са дребни. Омразата към България и българите е насаждана от 1944 година до ден сегашен и илюзията, че двустранните връзки сред нас и северномакедонците могат да се преобърнат за ден, седмица, месеци или 2-3 години, би трябвало да напусне съзнанието на вярващите в нея, тъй като ще останат разочаровани.
Но в последна сметка ние обич от тях не желаеме. Желаем съответни и изпълними неща. Ако те откажат да ги извършват - и сегашните им ръководещи, и идващите, и по-следващите, ветото за договаряния на Република Северна Македония за участие в Европейския съюз би трябвало да остане. Ако се наложи и вечно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ