Новогодишният подарък на Даниел Лорер
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Дойде и неговото време да ни зарадва. Точно за празниците. След „ пробойните “, разкрити от Асен Василев, след заводите за електрически автомобили на Кирил Петков, министърът на нововъведенията (на откритията) прибави към трапезата на „ смяната “ немската инвестиция от 150 милиона евра. Благодарение на технологията и парите на АЕ Солар край Хасково ще се построи най-големия цех за слънчеви пана в Югоизточна Европа. Там ще се открият 220 работни места.
За обезлюдяваща се България тази вест, в случай че е вярна, е извънредно добра. Оповестеният план е толкоз упорит, че дружно с насладата от появяването му пораждат въпроси, които се нуждаят от отговор.
Първата мистерия в инвестиция е определението, че „ заводът ще бъде най-големият в Югоизточна Европа “. Когато си втори, трети или четвърти в обещано произвеждане и благодарение на нови капитали и пазари станеш „ първи “, няма нищо нелогично в преразпределението в дадения бранш. Когато обаче от „ нищо “ се засилиш да станеш „ първи “, можеш да споделиш ориста на Кремиковци или на завода за тежко машиностроене край Радомир.
Втората мистерия е преценката „ Югоизточна Европа “. Къде тъкмо е тя? Досега геополитически Старият континент се делеше на Западна, Централна и Източна Европа. Може би Даниел Лорер има пред тип страните на юг от Дунава. Кои са в действителност те? Освен България там се намират Югозападните Балкани и Гърция. По отношение на балканските ни съседи, ние в действителност към момента сме първи съвсем по всичко, само че с Гърция казусът е различен. Или по-право – проблем няма, тъй като гърците хасковската инвестиция не ги интересува. Те се доставят с китайски пана, които им се доставят в Пирея, с китайски кораби и на китайски цени. Освен това цялото пристанище е китайско.
Толкова ли е значимо да сме „ най-големите “ и на кой пазар по-точно? По принцип печелившите и трайни са вложенията, които се управляват от мъдростта на Цезар „ По-добре първи на село, в сравнение с втори в Рим! “ Географското разположение във всяко произвеждане е доста значимо, тъй като настава конкуренцията. Мащаба на хипотетичната инвестиция значи, че значителната част от паната са за експорт. След като гръцкия пазар е удовлетворен, слънчевите пана би трябвало да тръгнат към Западна Европа и Германия.
Как? Хасково няма пристанище. Следователно с огромни 40 тонни тирове, със съответната опаковка, тъй като материята е чуплива. Този тип превоз е безценен. Освен това българската част от автомагистралата е пренатоварена от турски камиони и турски гастарбайтери. Катастрофи и тапи са постоянно събитие. Инвеститорите, както всички германци, очевидно са чувствителни към замърсяването на въздуха. Те плануват основаване на „ Въглеродно-неутрален промишлен парк “. Тази екипировка е за Хасково. Тя не визира транспорта. Доставките ще се правят с камиони, а камионите употребяват дизел и се смятат за най-замърсяващото транспортно средство в Европа! Между Хасково и Германия има 3 хиляди километра единствено отиване!
По тази логичност, може да се стигне до заключението, че каквото и да се предприеме в България, заради фрапантните екологични правила, всичко е обречено. Разбира се, че не е! И тук се появява въпроса: знаят ли Даниел Лорер и немските вложители, че пристанище Лом, е най-голямото българско речно пристанище? Вероятно заради тази даденост, гордостта на българската промишленост Балканкар е била съсредоточена точно в Лом. Всички сегашни и бъдещи вложители, служебни или постоянни министри не трябва да отминават преимуществото на речния превоз. Дунава е бил и си остава най-евтината и екологична автомагистрала в Европа!
Дойде и неговото време да ни зарадва. Точно за празниците. След „ пробойните “, разкрити от Асен Василев, след заводите за електрически автомобили на Кирил Петков, министърът на нововъведенията (на откритията) прибави към трапезата на „ смяната “ немската инвестиция от 150 милиона евра. Благодарение на технологията и парите на АЕ Солар край Хасково ще се построи най-големия цех за слънчеви пана в Югоизточна Европа. Там ще се открият 220 работни места.
За обезлюдяваща се България тази вест, в случай че е вярна, е извънредно добра. Оповестеният план е толкоз упорит, че дружно с насладата от появяването му пораждат въпроси, които се нуждаят от отговор.
Първата мистерия в инвестиция е определението, че „ заводът ще бъде най-големият в Югоизточна Европа “. Когато си втори, трети или четвърти в обещано произвеждане и благодарение на нови капитали и пазари станеш „ първи “, няма нищо нелогично в преразпределението в дадения бранш. Когато обаче от „ нищо “ се засилиш да станеш „ първи “, можеш да споделиш ориста на Кремиковци или на завода за тежко машиностроене край Радомир.
Втората мистерия е преценката „ Югоизточна Европа “. Къде тъкмо е тя? Досега геополитически Старият континент се делеше на Западна, Централна и Източна Европа. Може би Даниел Лорер има пред тип страните на юг от Дунава. Кои са в действителност те? Освен България там се намират Югозападните Балкани и Гърция. По отношение на балканските ни съседи, ние в действителност към момента сме първи съвсем по всичко, само че с Гърция казусът е различен. Или по-право – проблем няма, тъй като гърците хасковската инвестиция не ги интересува. Те се доставят с китайски пана, които им се доставят в Пирея, с китайски кораби и на китайски цени. Освен това цялото пристанище е китайско.
Толкова ли е значимо да сме „ най-големите “ и на кой пазар по-точно? По принцип печелившите и трайни са вложенията, които се управляват от мъдростта на Цезар „ По-добре първи на село, в сравнение с втори в Рим! “ Географското разположение във всяко произвеждане е доста значимо, тъй като настава конкуренцията. Мащаба на хипотетичната инвестиция значи, че значителната част от паната са за експорт. След като гръцкия пазар е удовлетворен, слънчевите пана би трябвало да тръгнат към Западна Европа и Германия.
Как? Хасково няма пристанище. Следователно с огромни 40 тонни тирове, със съответната опаковка, тъй като материята е чуплива. Този тип превоз е безценен. Освен това българската част от автомагистралата е пренатоварена от турски камиони и турски гастарбайтери. Катастрофи и тапи са постоянно събитие. Инвеститорите, както всички германци, очевидно са чувствителни към замърсяването на въздуха. Те плануват основаване на „ Въглеродно-неутрален промишлен парк “. Тази екипировка е за Хасково. Тя не визира транспорта. Доставките ще се правят с камиони, а камионите употребяват дизел и се смятат за най-замърсяващото транспортно средство в Европа! Между Хасково и Германия има 3 хиляди километра единствено отиване!
По тази логичност, може да се стигне до заключението, че каквото и да се предприеме в България, заради фрапантните екологични правила, всичко е обречено. Разбира се, че не е! И тук се появява въпроса: знаят ли Даниел Лорер и немските вложители, че пристанище Лом, е най-голямото българско речно пристанище? Вероятно заради тази даденост, гордостта на българската промишленост Балканкар е била съсредоточена точно в Лом. Всички сегашни и бъдещи вложители, служебни или постоянни министри не трябва да отминават преимуществото на речния превоз. Дунава е бил и си остава най-евтината и екологична автомагистрала в Европа!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ