Разпадането на СССР е равносилно на ваксина за китайското общество с 30-годишна ефективност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Анализ на Вихра Павлова
На 26 декември 1991 година, Съюз на съветските социалистически републики като страна и индивид на интернационалното право престана да съществува. Но това не реши проблемите на капитализма. Напротив – форсира края на американската надмощие.
По време на Студената война Съединени американски щати употребяват военната си мощ, с цел да оферират („ продават “), отбрана на всички, които са избрали да се примирят с некомунистическия свят, като поемат хегемонна позиция в целия този свят, запазвайки го отворен за личния си финансов остатък. Американските военни бази и/или военно наличие е в близо 180 страни и на Съединени американски щати се падат повече от половината от международните военни разноски. Седемнадесет години от началото на ХХ в. те са ангажирани във войни, а след изгубването на сдържащата роля на Съюз на съветските социалистически републики, през целия интервал от началото на XXI в. водят войни, с цел да наложат своите ползи.
Към 1964 година военните разноски са 7,2 милиарда $, като огромна част от тях са ориентирани в тихоокеанския район. За 20 години (от 1950 до 1970 г.), американската помощ за Япония е 500 млн дол. на година, за Южна Корея и Тайван е още по-значителна – 13 млн за Южна Корея (1946-1978 г.) и 5,6 млрд за Тайван. И макар, че Пентагонът прави всичко това, с цел да пази ползите и въздействието Съединени американски щати в района, през 80-те година Бжежински признава „ значимото военното предимство на Съветския съюз “ (и Варшавския д-р) над НАТО, както и тежестта им в Югоизточна Азия, където равновесието последователно се нарушава в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. “ (Вж Бжезинский, З. План игры. Геостратегическая конструкция ведения борьбы сред США и Съюз на съветските социалистически републики. М.: Прогресс, 1986, с. 96-108).
През 1977 година в „ Шахматната дъска “, сходно на Уилсън, Бжежински дефинира четирите геостратегически региона от международно значение, ситуирани на материка: Русия, Кавказ и Централна Азия и Далечния Изток. „ Евразия е и постоянно е била огромната шахматна дъска и господството върху нея значи владичество върху целия свят. “ (с. 42, 138).
Идеологически, почвата от дълго време е готова. През 1973г. е създадена тактиката на „ оранжевите революции “ от Джин Шарп, апробирана за първи път в Бирма в края на 80-те година Джоузев Най в работата си „ Обречени на водачество: изменящият се темперамент на американката власт “, 1990 година предлага да се употребява инструментариума на убеждението. Това, което съблазнява, постоянно е по-ефективно от принудата, а такива полезности като демокрацията, правата на индивида и самостоятелните благоприятни условия са надълбоко съблазнителни. Две години по-късно излиза „ Теория на хаоса и стратегическото мислене, “ където Стивън Ман се пробва да разсея страховете от „ руския безпорядък,” който „ съгласно обичайна позиция е начало на наближаваща катастрофа… “. Същевременно стартира тезата за „ единодушие на Запада “ и нужда от „ съществуването на мощен център “, в лицето на Съединени американски щати, който да „ ръководи “ идните световни трансформации като форсира разпада на Съюз на съветските социалистически републики, посредством „ поддръжка възхода на постсъветските републики и провал на държавното управление, като причина за нов, работлив и метастабилен ред. “
„ С този идеологически вирус като наше главно оръжие, Съединени американски щати ще могат да водят най-пълномащабната „ биологична” война, подбирайки, въз основа на личната си тактика за национална сигурност, кои нации би трябвало да бъдат „ заразени” с идеологиите на демократичния плурализъм и уважението към самостоятелните човешки права. Съчетан с необятните американски задължения, увеличаващите се преимущества в информационната сфера и възходящите благоприятни условия за световно придвижване, този „ вирус” ще бъде самовъзпроизвеждащ се, а разпространяването му ще се реализира безредно. Нашата национална сигурност ще се снабди с най-хубавите гаранции, в случай че посветим напъните си на битката за мозъците на тези страни и култури, които се отличават от нашата. Това е единственият път за построяването на международен ред, който да просъществува задоволително дълго (макар и не вечно)…» (пак там).
Нещо сходно се пробваха да създадат сегашните англосанконски геостратези, формирайки съюза AUKUS и преподписвайки преди този момент Атлантическата харта. Силно надявайки се (все още!), че Китай ще стане вторият Съветски съюз и един ден ще се разпадне.
Но Китай песента за „ демокрациите против автокрациите” наизуст я знае. Изучавал я е ред по ред, буквално.
Разпадането на Съветския съюз е еднакво на ваксина за китайското общество – с 30-сет годишна успеваемост.
Ето единствено част от поуките (в много скъсен вариант), които китайските държавници са извлекли от разпада на Съюз на съветските социалистически републики:
Първият урок: Целият Съветски съюз, от управлението до интелектуалците, беше излъган. Бяха изненадващо наивни. Съветският съюз изстреля първия в света неестествен сателит, изпрати първия астронавт в космоса и построи първата в света атомна електроцентрала. Силата на науката и технологиите в миналото накара Съединени американски щати да треперят. Но обществото и неговите ръководители непринудено се отхвърлиха от силата си, вярвайки че Съединени американски щати ще бъдат благи към руския правоприемник – Руската федерация. Ако Съюз на съветските социалистически републики към момента беше там, по какъв начин би могла Русия да бъде унизена от Съединени американски щати като през днешния ден! Бъдещите съветски историци ще дефинират разпадането на Съветския съюз като една от най-големите нещастия.
Вторият урок: Съветският съюз имаше мощна войска, която не отстъпваше на американската в конкуренцията във въоръжаването. Но Комунистическа партия на Съветския съюз пропусна най-важното: същинската конкуренция се крие в стопанската система и виталния стандарт на хората, които към този момент изоставаха.
Третият урок: Вместо в икономическата, промените започнаха с политическата система (1985-1991). Западните полезности нахлуха по изчерпателен метод и процесът излезе от надзор. Михаил Горбачов написа книга „ Преустройството и новото мислене за нашата страна и за целия свят “, вярвайки, че политическите промени могат естествено да насърчат градивни промени в страната. Западът беше удовлетворен. И Съветският съюз изпадна в безпорядък по фундаментален метод, без повече да е допустима интеграция.
Четвъртият, най-съществен урок: Ръководството на Комунистическа партия на Съветския съюз беше мощно отслабено и вървеше към разединение, което подтиква сепаратизма и битката против централната власт, която към този момент не бе в положение да предприеме контра дейности. Може да се каже, че първо партията се разцепи, а по-късно Съветският съюз се разпадна.
Съюз на съветските социалистически републики стартира промяната си по-късно от Китай. Те не можеха да се поучат от опита на китайската икономическа промяна или от метода, по който Китай се оправи с либерализацията и политическите турбуленции. Или не желаеха да се учат; Гледаха китайските неуспехи и триумфи, само че не можеха да ги схванат и създадат нужните заключения. В резултат на това Китай, като откривател, съумя, а Съветският съюз се провали.
Но крахът на Съюз на съветските социалистически републики не постави завършек на проблемите на капитализма – в противен случай, задълбочи ги и форсира. И еуфорията от славното десетилетие на Съединени американски щати бързо се разпиля. Още в края на 90-те година А. Шлезингер написа: „ ситуацията на Съединените щати е изумително – това е военна свръх страна, само че тя е неспособна да понесе разноските по воденето на личните си войни. Следователно не може да има повече бъдеще като такава. И не е в положение да ръководи света “.
Анализ на Вихра Павлова
На 26 декември 1991 година, Съюз на съветските социалистически републики като страна и индивид на интернационалното право престана да съществува. Но това не реши проблемите на капитализма. Напротив – форсира края на американската надмощие.
По време на Студената война Съединени американски щати употребяват военната си мощ, с цел да оферират („ продават “), отбрана на всички, които са избрали да се примирят с некомунистическия свят, като поемат хегемонна позиция в целия този свят, запазвайки го отворен за личния си финансов остатък. Американските военни бази и/или военно наличие е в близо 180 страни и на Съединени американски щати се падат повече от половината от международните военни разноски. Седемнадесет години от началото на ХХ в. те са ангажирани във войни, а след изгубването на сдържащата роля на Съюз на съветските социалистически републики, през целия интервал от началото на XXI в. водят войни, с цел да наложат своите ползи.
Към 1964 година военните разноски са 7,2 милиарда $, като огромна част от тях са ориентирани в тихоокеанския район. За 20 години (от 1950 до 1970 г.), американската помощ за Япония е 500 млн дол. на година, за Южна Корея и Тайван е още по-значителна – 13 млн за Южна Корея (1946-1978 г.) и 5,6 млрд за Тайван. И макар, че Пентагонът прави всичко това, с цел да пази ползите и въздействието Съединени американски щати в района, през 80-те година Бжежински признава „ значимото военното предимство на Съветския съюз “ (и Варшавския д-р) над НАТО, както и тежестта им в Югоизточна Азия, където равновесието последователно се нарушава в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. “ (Вж Бжезинский, З. План игры. Геостратегическая конструкция ведения борьбы сред США и Съюз на съветските социалистически републики. М.: Прогресс, 1986, с. 96-108).
През 1977 година в „ Шахматната дъска “, сходно на Уилсън, Бжежински дефинира четирите геостратегически региона от международно значение, ситуирани на материка: Русия, Кавказ и Централна Азия и Далечния Изток. „ Евразия е и постоянно е била огромната шахматна дъска и господството върху нея значи владичество върху целия свят. “ (с. 42, 138).
Идеологически, почвата от дълго време е готова. През 1973г. е създадена тактиката на „ оранжевите революции “ от Джин Шарп, апробирана за първи път в Бирма в края на 80-те година Джоузев Най в работата си „ Обречени на водачество: изменящият се темперамент на американката власт “, 1990 година предлага да се употребява инструментариума на убеждението. Това, което съблазнява, постоянно е по-ефективно от принудата, а такива полезности като демокрацията, правата на индивида и самостоятелните благоприятни условия са надълбоко съблазнителни. Две години по-късно излиза „ Теория на хаоса и стратегическото мислене, “ където Стивън Ман се пробва да разсея страховете от „ руския безпорядък,” който „ съгласно обичайна позиция е начало на наближаваща катастрофа… “. Същевременно стартира тезата за „ единодушие на Запада “ и нужда от „ съществуването на мощен център “, в лицето на Съединени американски щати, който да „ ръководи “ идните световни трансформации като форсира разпада на Съюз на съветските социалистически републики, посредством „ поддръжка възхода на постсъветските републики и провал на държавното управление, като причина за нов, работлив и метастабилен ред. “
„ С този идеологически вирус като наше главно оръжие, Съединени американски щати ще могат да водят най-пълномащабната „ биологична” война, подбирайки, въз основа на личната си тактика за национална сигурност, кои нации би трябвало да бъдат „ заразени” с идеологиите на демократичния плурализъм и уважението към самостоятелните човешки права. Съчетан с необятните американски задължения, увеличаващите се преимущества в информационната сфера и възходящите благоприятни условия за световно придвижване, този „ вирус” ще бъде самовъзпроизвеждащ се, а разпространяването му ще се реализира безредно. Нашата национална сигурност ще се снабди с най-хубавите гаранции, в случай че посветим напъните си на битката за мозъците на тези страни и култури, които се отличават от нашата. Това е единственият път за построяването на международен ред, който да просъществува задоволително дълго (макар и не вечно)…» (пак там).
Нещо сходно се пробваха да създадат сегашните англосанконски геостратези, формирайки съюза AUKUS и преподписвайки преди този момент Атлантическата харта. Силно надявайки се (все още!), че Китай ще стане вторият Съветски съюз и един ден ще се разпадне.
Но Китай песента за „ демокрациите против автокрациите” наизуст я знае. Изучавал я е ред по ред, буквално.
Разпадането на Съветския съюз е еднакво на ваксина за китайското общество – с 30-сет годишна успеваемост.
Ето единствено част от поуките (в много скъсен вариант), които китайските държавници са извлекли от разпада на Съюз на съветските социалистически републики:
Първият урок: Целият Съветски съюз, от управлението до интелектуалците, беше излъган. Бяха изненадващо наивни. Съветският съюз изстреля първия в света неестествен сателит, изпрати първия астронавт в космоса и построи първата в света атомна електроцентрала. Силата на науката и технологиите в миналото накара Съединени американски щати да треперят. Но обществото и неговите ръководители непринудено се отхвърлиха от силата си, вярвайки че Съединени американски щати ще бъдат благи към руския правоприемник – Руската федерация. Ако Съюз на съветските социалистически републики към момента беше там, по какъв начин би могла Русия да бъде унизена от Съединени американски щати като през днешния ден! Бъдещите съветски историци ще дефинират разпадането на Съветския съюз като една от най-големите нещастия.
Вторият урок: Съветският съюз имаше мощна войска, която не отстъпваше на американската в конкуренцията във въоръжаването. Но Комунистическа партия на Съветския съюз пропусна най-важното: същинската конкуренция се крие в стопанската система и виталния стандарт на хората, които към този момент изоставаха.
Третият урок: Вместо в икономическата, промените започнаха с политическата система (1985-1991). Западните полезности нахлуха по изчерпателен метод и процесът излезе от надзор. Михаил Горбачов написа книга „ Преустройството и новото мислене за нашата страна и за целия свят “, вярвайки, че политическите промени могат естествено да насърчат градивни промени в страната. Западът беше удовлетворен. И Съветският съюз изпадна в безпорядък по фундаментален метод, без повече да е допустима интеграция.
Четвъртият, най-съществен урок: Ръководството на Комунистическа партия на Съветския съюз беше мощно отслабено и вървеше към разединение, което подтиква сепаратизма и битката против централната власт, която към този момент не бе в положение да предприеме контра дейности. Може да се каже, че първо партията се разцепи, а по-късно Съветският съюз се разпадна.
Съюз на съветските социалистически републики стартира промяната си по-късно от Китай. Те не можеха да се поучат от опита на китайската икономическа промяна или от метода, по който Китай се оправи с либерализацията и политическите турбуленции. Или не желаеха да се учат; Гледаха китайските неуспехи и триумфи, само че не можеха да ги схванат и създадат нужните заключения. В резултат на това Китай, като откривател, съумя, а Съветският съюз се провали.
Но крахът на Съюз на съветските социалистически републики не постави завършек на проблемите на капитализма – в противен случай, задълбочи ги и форсира. И еуфорията от славното десетилетие на Съединени американски щати бързо се разпиля. Още в края на 90-те година А. Шлезингер написа: „ ситуацията на Съединените щати е изумително – това е военна свръх страна, само че тя е неспособна да понесе разноските по воденето на личните си войни. Следователно не може да има повече бъдеще като такава. И не е в положение да ръководи света “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ