ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Максималният застрахователен приход, който сега е 3000 лв., да бъде повишен от 2022 година - това предложение, зад което застанаха “Продължаваме промяната’’ и Българска социалистическа партия, се повдигна по време на съдружните диалози по тематика “Финанси”. Срещу концепцията още на договарянията застанаха представителите на “Демократична България”, направиха го и на по-късен стадий след срещи с IT бранша.

От предложение нарастването от ден на ден замязва на предстоящ факт, в случай че съдим от думите Асен Василев от “Продължаваме промяната”, който през вчерашния ден в изявление за предаването “120 минути” по bTV съобщи, че оптималният застрахователен предел ще се увеличи дружно със междинната работна заплата.

“Отказ от в началото декларираните позиции” - по този начин браншови асоциации в региона на високите технологии дефинираха нарастването и метода, по който то се реализира, в своя декларация. Сред тези асоциации беше Българската стартъп асоциация (BESCO).

По тематиката за увеличението на оптималния застрахователен приход от ФАКТИ разговаряхме с Добромир Иванов, ръководител на BESCO.

В началото на диалога той уточни аргументите браншът да е срещу нарастването:

“Първо, ние сме срещу метода, по който се прави нарастването. Декември месец е - каквито и промени да има в данъчно-осигурителната система, не е редно те да се вършат през декември месец. Бюджетите на всички компании към този момент са направени, част от компаниите са интернационалните и имат комплицирано бюджетиране. При компаниите, които имат по 1000 и повече чиновници, става въпрос за няколко милиона лв. разлика. Вярвам, че България би трябвало да има предвидима данъчно-осигурителна система.

Никой не си показва, че осигурителният предел вечно ще бъде 3000 лв.. Въпросът е, че би трябвало да има разговор, да се даде време и в случай че се вземе решение прагът да се подвига, всяка компания да има време, в което да пребюджетира, да се приготви, в случай че би трябвало и да направи нужните съкращения или каквото друго е належащо, само че да има време да реагира. Това е доста неприятен сигнал към климата в страната ни, тъй като демонстрира неустановеност, непредвидимост. Показва на задграничните компании, че България е неприятно място, на което да вършат бизнес’, изясни Иванов.

“Другото, което ни тормози е, че нарастването се прави без разговор със заинтригуваните страни. Политиците ни въпреки всичко са държавни чиновници, на които ние плащаме заплатите. Политиците би трябвало да пазят интереса на обществото, а решенията, които взимат да са в разговор с гражданското общество и заинтригуваните. Вярваме, че това е значима тематика и би трябвало да се даде време за разговор, в който да обсъдим дали коефициентът би трябвало да е 2,3, дали не би трябвало да е различен, дали би трябвало да е към междинната работна или към междинния застрахователен приход, по кое време тъкмо да се направи нарастването. Това са напълно законни въпроси. Редно е да се даде интервал от време, в който въпросът да се разиска, а не политиците да вземат решение, което да разберем “в 12 без 5” и занапред да мислим по какъв начин да го изпълняваме. Това е процедура, с която би трябвало да се завърши. Неведнъж през последните 10-12 години сме виждали тази процедура. Тя отблъсква хората, срутва доверието в институциите. Това е нещото, против което сме най-съществено срещу - метода, по който се прави, а не съответната цифра”, сподели още той.

“Естествено е да има промени. Ние сме съгласни, че светът е динамичен, че средата се трансформира. Максималният застрахователен предел и преди се е вдигал, това е напълно естествен развой. Чрез данъчно-осигурителната система обаче, ние приоритизираме кое е значимо за страната ни”, добави ръководителят на BESCO.

“Често се споделя, че България е доста конкурентна, че има ниски налози. Точно Асен Василев преди две години беше сметнал какъв брой ни взима страната и че това са съвсем половината от парите, които изкарваме. Точно той споделяше, че ставките са много високи. Много страни имат по-високи от нашите налози и осигуровки, близки до нашите. Това, което те вършат обаче е, че за научно-изследователската активност, за IT бранша си, за стартъпи, нововъведения - сферите, в които виждат висока прибавен стойност и капацитет стопанската система да пораства по-бързо, съвсем няма налози. През 2023 година се чака Северна Македония да даде 0% налог IT бранша.

Естествено, както е обикновено минималната заплата да пораства, по този начин е обикновено и осигурителният предел в някакъв миг - след разговор и конкретизиране по какъв начин да се прави, да пораства. Нормално е още да стартира диалогът по какъв начин използваме данъчно-осигурителната ни система, с цел да приоритизираме значимите ни индустрии”, уточни още Добромир Иванов.

“В BESCO има стотици компании - по-малки, междинни, доста огромни. Основният разход на по-малките компании е за заплати. Основното, което им тежи, е тъкмо осигурителната тежест - там отива един много добър % от заплатата. Много постоянно младите, започващи бизнесмени, ни споделят: “Говорете, с цел да имаме някакъв интервал от време, в който да можем да конкурираме по заплати огромните компании”. За да уточним какво би трябвало да се направи, са нужни диалози. Всички страни към нас ги вършат. Ние сме доста по-консервативни в този тип политики - приказваме дали подвигаме или да не подвигаме, в това се изчерпва диалогът, като че ли просто е обвързван с едни прагове. Темата е доста по-комплексна и желаеме тя да се дискутира. Чудесно е, че видяхме обществен разговор за политиките в страната, само че на тази маса би трябвало да бъдат и хората, които заплащат сметката - това не са единствено IT фирмите, а още доста други браншове. В доста случаи става въпрос и за хората, чиято заплата би трябвало да намалее. Трябва да се чуе по какъв начин тези хора одобряват това”, добави той.

Добромир Иванов загатна още притеснителната за него наклонност по законови способи да се заплащат по-ниски осигуровки. “Преди време тази наклонност стартира, през последните дни безусловно ескалира. Когато пандемията пристигна и всеки проработи от у дома, доста българи започнаха да избират да работят за американски и други интернационалните компании, тъй като видяха, че могат да живеят в България - във Варна, Пловдив, София или където и да е било, и да работят за огромна интернационална компания, която заплаща два пъти повече от българските компании. Дори добре платените наши компании не могат да заплащат заплатите, които дават тези компании. Начинът, по който това най-често се прави, е като човек си направи компания и стане външен контрактор към тази компания. Оттам нататък той се обезпечава на минимална заплата или на 4-часов трудов контракт, а през дивидента си взима парите. Всичко това е безусловно законно - безусловно законно е човек да избере на какъв брой да се обезпечава, безусловно законно е човек да има компания, от която да изтегли дивидента си и е по този начин във всяка цивилизована страна в света”, изясни той.

“Разликата от към 1000 лв., която се получава, хората започнаха да влагат в застрахователни сдружения и в частни пенсионни сдружения. По този метод се получават доста по-добри и доста по-предвидими условия от тези, които ни дава страната. Реалността е, че тази междинна класа - тези 188 хиляди индивида, които сега получават над 3000 лв., плащаме над 3 милиарда годишно на страната единствено от осигуровки. Когато се каже, че би трябвало да бъдем съпричастни към това, което се случва в страната, би трябвало да се знае, че ние плащаме най-вече, че най-големият дял от осигурителната система идва тъкмо от тези 188 хиляди индивида. Никой обаче няма доверие какво се случва и с 1 лев от парите му и това не се е трансформирало.

Всички сме оптимисти, че страната ни се развива добре, само че към днешна дата това не е по този начин, има единствено вяра и обещания, би трябвало да се видят делата. Към момента никой няма доверие къде отива и 1 лев от парите му и освен това, тези 188 хиляди индивида не употребяват услугите на страната - децата им учат в частни градини и учебни заведения, употребяват частни лекари, никой не разчита на страната и не употребява услугите на страната. Съответно, когато стане въпрос за обезпечаване, всеки стартира да се поучава и схваща, че е доста по-логично да вземе парите, които другояче дава на страната за осигуровки, и да ги влага в застрахователни компании и в частни осигурителни компании. По този метод, в случай че се разболееш и имаш потребност от болничен, в случай че имаш потребност от майчинство, бащинство или каквато и да е друга услуга, те дават доста по-добри условия. Освен това, имаш лична партида, знаеш каква сума имаш в нея, знаеш какво ще получиш”, уточни още Добромир Иванов.

“Когато стане въпрос за парите, които ние даваме на страната, истината е, че ние субсидираме други хора с парите си. Парите, които плащаме, не са нашите пари, които по-късно използваме. Има безусловно съмнение какво ще се случи с всички тези фондове, които са държавни. Политиката сега е на първо място страст, не толкоз здрав разсъдък и логичност. Това разрушава доверието към страната. Когато това доверие се унищожи, резултатът е, че хората се отдръпват. Тенденцията, която към този момент загатнах, в последните дни е поголовна - ескалира бързо. Има действителен риск тези 188 хиляди индивида, които сега дават най-големия дял към осигурителните ни фондове, към НЗОК, към пенсионното обезпечаване, да се отдръпват - да продължат да живеят в България, само че да влагат изцяло законно парите си, където решат, да получават от тези места по-добри условия и да нямат никакво доверие да дават каквито и да е било пари към държавата”, безапелационен беше той.

“Проблемът е информационен, не е въпрос на 100 или 150 лв.. Никоя компания няма да банкрутира поради тези пари, както и никой човек най-вероятно няма да напусне страната. Доверието обаче се разрушава, а хората взимат прочувствени решения. Когато се разрушава доверие, има опасности - виждам с очите си по какъв начин тази наклонност ескалира. Много е значимо политиците да реагират и да покажат, че междинната класа е значима, че промишленостите с висока добавена стойност са значими, че дружно ще променяме страната си, че всички ние способстваме нещо положително да се случи, като способстваме значи, че политиците въвличат и питат хората какво желаят, по какъв начин да се случва. Не става въпрос да се съобразят с всеки един човек, а да има разговор. Това е основно сега, с цел да се върне доверието в институциите. В последните дни несъмнено има едно огромно отчаяние в хората. Това е риск”, сподели още Иванов.

По въпроса с разочарованието, ръководителят на BESCO добави: “Много хора от промишленостите с висока добавена стойност, от междинната класа поддържаха точно новите партии. Тези хора застанаха зад това България да има по-добро бъдеще - повярваха на това обещание”.

Разговорът мина към това какво носи нарастването на оптималния застрахователен приход: “Заявката беше, че бизнесът е значим, че няма да пипаме налозите. Трябва обаче да решим кое ни е значимо сега - да изкараме повече пари като страна или да препразпределяме от тези, които имат. Впрочем доста погрешно е, че се взима от тези, които имат и се дава на тези, които нямат. Голяма част от осигуровките отива при пенсионерите, които са 2 милиона души. Ефектът от това нарастване би бил най-малък. Вчера и Асен Василев го сподели - това нарастване няма някакъв значителен резултат. Спорно е също дали бюджетът въобще е на плюс, тъй като дружно с осигурителния предел се подвигат и десетки други услуги, които хората имат право да употребяват - болничните, майчинството и т.н.”

“България не е богата страна. Ние сме бедна страна - това е математически факт. Ако гледаме нашия БВП по отношение на този на страни със същото население, виждаме, че Ирландия, която надалеч не може да се дефинира като богата страна, те имат 4,9 милиона души население и 418 милиарда $ Брутният вътрешен продукт, до момента в който ние сме 6,9 милиона индивида и имаме 69 милиарда $ Брутният вътрешен продукт. Тоест имаме в пъти по-малък Брутният вътрешен продукт, когато се съпоставим с Ирландия, по този начин е и когато се съпоставим с Дания, Швеция, Израел, даже Чехия и така нататък - все страни, които имат брой население, сходен на нашето, а Брутният вътрешен продукт - доста по-голям от нашия. България има потребност от 8-9-10% растеж на Брутният вътрешен продукт и да резервира този растеж в продължение на доста години. Вярвам, че това е постижимо и ще се случи, само че тъкмо тогава, когато страната се отдръпне от бизнеса с висока добавена стойност. Този растеж е методът в България да заживеем по-добре. Няма по какъв начин, преразпределяйки малко пари, да се надяваме, че страната ни ще стане доста по-добро място. Това е като един човек да изкарва 600 лв. и да се чудим по какъв начин да разпредели тези пари, с цел да живее като различен, който изкарва 6000 лева”, уточни още Добромир Иванов.

В края на диалога ръководителят на BESCO разяснява какви сигнали насочва увеличението на оптималния застрахователен приход от 2022 година. “Няма вложител, който да си тръгне поради 78, 100 или 150 лв. - зависи по какъв начин се гледа. Има обаче вложители, които правят оценка, че непредвидимата данъчна система е проблем”, счита той.

“Самата концепция да се индексира едно нещо има логичност. Това е решение, което може да даде предвидимост. Въпросът обаче е, че доста по-логично би било да се индексира към междинния застрахователен приход, не към междинната работна заплата. Индексира ли се, би трябвало да се направи по този начин, че до март от актуалната година бизнесът да знае какви ще са осигуровките за идната година, а не през декември с излизането на бюджета да чакаме да кажат по какъв начин излиза сметката. Това, което отблъсква бизнеса е непредвидеността. Непредвидеността е обвързвана с това да се схващат промени в последния миг. Това е неприятният сигнал, който се дава сега - не толкоз нарастване на осигуровките от 100 лв., а това, че разбираме за него през декември месец. Индексира ли се, ще има промени всяка година и те ще са нагоре. Не може бизнесът да чака и да се чуди дали на 10 или на 15 декември ще разберем какъв брой тъкмо ще са осигуровките за идната година. Бюджетирането на една огромна компания е комплициран развой и лишава време. При дребните компании всеки лев има значение и няма от кое място да извадиш в допълнение 50 хиляди лв. за осигуровки, в случай че не си ги възнамерявал. Това е риск и това основава неподходяща среда за бизнеса, а не стоте лв.. Затова е нужно да има диалог и разговор, с цел да знаем авансово по какъв начин ще се повишава прагът”, приключи Добромир Иванов от Българската стартъп асоциация (BESCO).