ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Анализ на Валентин Радомирски

През последните дни се усеща нагнетяване на напрежението на североизток от България.

Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз насочат съществени предизвестия към Русия, обвинявайки я в нападателни планове към Украйна. Не стихва бежанската рецесия по границата на Беларус с Полша и прибалтийските страни. От двете страни на границата се концентрират нови войнски контингенти, включително и от други страни. Засилва се военната интензивност в Черно и Закавказието.

Редица наблюдаващи обаче показват убеденост, че това няма да докара до огромна война. Промъкват се изказвания, че преди възможна среща (или виртуален разговор) сред водачите на Съединени американски щати и Русия двете страни посредством досегашните си дейности и заявления се стремят да си обезпечат по-добри преговорни позиции и преференциален дневен ред. Изявленията на Блинкен и Лавров след срещата им в Стокхолм са индиректно доказателство за тази теза.

Но съществува и друга заплаха.

Кризата в Беларус след президентските избори през предходната година и провокациите на белоруско-полската граница демонстрираха, че Минск се отхвърля от предходната си „ многовекторна политика “ и драговолно или по нужда се ориентира извънредно към Москва. Тази смяна обаче не значи, че Минск ще се преценява изцяло с съветските ползи. „ Подаръците “, които Лукашенко направи на Путин през предишния месец принудиха Кремъл да дезавуира публично и кулоарно непремерените закани на белоруския водач. Особено мощно прозвуча изказването на Лукашенко, в което насочи опасност за преустановяване на преноса на съветски газ към Европейски Съюз по договорите с „ Газпром “.

Той обаче не се ограничи единствено с газа като сложи под въпрос изобщо целия пренос през Беларус, в това число от и към Русия, от и към Европейски Съюз с други страни. Според съветски източници освен съветският водач, само че и други публични лица обществено и подмолно са уверили, че заканите на Лукашенко са, меко казано, единствено на думи. Тази опасност на Минск обаче оказа помощ за повишение на цената на съветския експортен газ. Не беше мъчно да се планува реакцията на редовия европеец, както и на фирмите, за които газът е освен енергиен притежател, само че и суровина. Поради това бяха задоволително предвидими реакциите на европейските държавни управления и водачите на публичното мнение.

Казано с две думи – тежката вътрешна обстановка и интернационалната изолираност могат да подбуден Лукашенко да се опита да тушира своите компликации като употребява разрастването на местен спор със прилежащите му страни. Такъв спор би сложил Русия пред тежък избор – да поддържа Минск или, както ще бъде показано в Средства за масова информация, „ позорно да го изостави “.

От друга страна в Украйна също се обрисува тежка икономическа и политическа зима за Зеленски и неговия екип. Там от ден на ден са признаците (особено след Афганистан) за възходящи в нея опасения, че може да бъде още един грузинския сюжет от 2008 година, когато Съединени американски щати не помогнаха на случката на Саакашвили. Т.е. че въпросът за Донбас може да бъде решен от Русия и Съединени американски щати „ зад тила “ на Киев. Това дава подтик и усилва желанието на избрани кръгове в Украйна да решат проблемите с Донбас и Крим, „ както Алиев реши казуса с Нагорни Карабах “.

Ако обобщим – внезапно набъбна заплахата спътниците на Русия и Съединени американски щати (според западната терминология „ проксита “, а съгласно съветската „ лимитрофи “), респективно Беларус и Украйна да се опитат да употребяват военна мощ за решение на личните си проблеми, без за това да имат глоба от настойниците им.

Именно в това се състои заплахата от настоящето нараснало напрежение на североизток от България, защото огромна част от съществуващите до момента сред Вашингтон и Москва канали и за деескалация на сходни рискови обстановки към този момент не работят. А в двете нуклеарни суперсили са наясно с максимата на Римската империя: „ Избирайки позора сред войната и позора, в последна сметка получаваш и двете “.

Vae victis!