Къснопутиновата държава
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коронавирус от дълго време излезе от медицинските и вирусологичните показа. Ковидната болест породи голямо загадъчно мировъззрение, което бушува в съветското схващане като грамадна, огнена, неподдаваща се на изложение стихия, в която всеки ден се включват все нови и нови вихри, нови и нови подземни исторически земетресения, загадъчни кодове, складирани в националните дълбини. Движението на антиковидниците е магма, в която от време на време е мъчно да се разграничат нейните съставки, съживяващи далечното и недалечно съветско минало, реликвите на съветското езичество, на съветския шаманизъм. В това придвижване има някаква връзка с биологичното, геологичното и дори с космичното.
Обяснението на антиковидния митинг с съмнение от страна на съветския народ към неговото ръководство е едва и неефикасно. Самото ръководство не е решително в себе си. То, както и националното схващане, е двойствено, тройствено, то трепери, цялостно е с несъгласия, работи рефлекторно, инцидентно, а Коронавирус освен че порази доста именити властови персони, в това число и премиер-министъра, само че порази и самата страна, самата визия за страната като за всевластен владетел, ръководещ националния живот и самата история. Антиковидниците не имат вяра в страната, припомняйки разпрострялото се през вековете принуждение над народа й: ГУЛАГ, разколачването, разказчването, петровото на Петербург и флота, закрепостяването на селяните от цар Алексей Михайлович.
Ковидната тематика раздели и Църквата. Православните антиковидни никониани внезапно се трансфораха в разколници-старообрядци. Сред тях възкръсна и болярката Морозова, която не желаеше да се прекръства с три пръста. Върна се и протопоп Авакум, който предпочиташе да изгние в яма или да почине на клада, само че да не приема антихристкото прекръстване с три пръста. Антиковидниците считат, че върху човечеството е хвърлена страшна дяволска мрежа. Цифровата действителност е цифрата на звяра. Бил Гейтс е внедрил със своята електронна паяжина незабележим чип във всяка ваксина, маркер, който слага под международен надзор всяка човешка персона, отнемайки ѝ душата и трансформирайки индивида в жалка телесна опустошена обвивка.
Антиковидниците, невярващи в науката, включително и здравната, която се оплита в своите предписания и в изявленията на адептите си, избират националната медицина: отвари, тинктури, билки. Предпочитат молебствия против скрит план, магьосничество, влъхуване. Сред антиковидниците се разсъниха езичници, антични магове, скрити чародеи. Може да се каже, че в тях се разсъниха антични култове, които изглеждаха от дълго време умрели и заровени под вулканичната пепел на историята, само че внезапно се завърнаха в нашия разумен наукообразен живот. Това са култът на поклонниците на огъня, античната вяра на Ниневия, египетските и вавилонските тайнства, халдейската астрология, звездното пресмятане на човешките ориси.
Ако беше жива Елена Петровна Блаватска, която искаше да откри в античните източни ръкописи, египетски папируси и тибетски пергаменти скрито обучение, обясняващо мирозданието, природата и индивида като проявяване на бездънен безспорен закон, тя щеше през днешния ден, изследвайки антиковидното придвижване, да откри в него следи от това скрито обучение.
За да се разбере същността на това грандиозно антиковидно придвижване, няма да са задоволителни единствено вирусолози, антрополози, обществени психолози, политици и представители на спецслужбите. Няма да се мине без знанието на религиоведи, мистици, художници, способни със своята вътрешен глас да разкрият същността на антиковидната стихия, измежду която се гради новият международен ред, случва се велико всемирно нулиране, зараждат се нови държавни модели, нежелаещи да легнат под гилотината на този космополитен нивелир, опитващи се да опазят своята суверенност. Движението на антиковидниците е въстание на народа против великото нулиране.
Държавният модел, който се пробва да пробие великото нулиране, е къснопутиновата страна, чието определяне се случва пред очите ни. Путин остъргва от страната подправената позлата на деветдесетте години. Той изчегъртва саждите и нагара, покриващи Руската Държава след огромния пожар на перестройката и деветдесетте. Той е коминочистач, почистващ комина на съветската история, запушен от пепелта и пемзата на смрадливите демократични пожарища. Той дава ход на огъня на съветската история, изгребва бунищата и помийните ями, обезобразили съветския исторически ландшафт. Множество неправителствени организации, живеещи от задгранични пари и занимаващи се с подривни практики, са вписани в лист на нежеланите организации. Те към момента получават парите си от Европа, Америка и Израел, само че към тях с намръщено чело се доближава нагорещено клеймо с огнен етикет „ задграничен сътрудник “. Това клеймо припомня кръстовете върху домовете на хугенотите в навечерието на Вартоломеевата нощ. Такава нощ се сгъстява и над „ Мемориала “, заплашен от възбрана и затваряне.
Обществото „ Мемориал “ от дълго време престана да бъде монумент на почтено убитите и изтезавани в лагерите. Този монумент беше речта на Хрушчов на XX конгрес на партията; Александър Солженицин, неведнъж преиздаван и в руско и в постсъветско време; безчисленото количество с ужасни чекисти и следователи от КГБ; филмът на Прилепин „ Обител “; няколкото талази на реабилитиране. Съветската и постъветската страна неведнъж отдаваха дан на мъчениците. Поставени им бяха монументи, мемориални комплекси, Соловецкия камък на Лубянка. На обществото „ Мемориал “ това му е малко. Задачата на „ Мемориал “ е непрекъснато да сее в публичното схващане смут от неговата страна, без значение дали е руска или путинска. Да трансформира в напразни всички големи старания, ориентирани към сдобряване на червени и бели, към изцеляване на страшните белези на съветската история, към превъзмогване на разривите, отделящи Романовата Русия от руска Русия и руска Русия от сегашната. Задачата на „ Мемориал “ е да не разреши да зараснат раните, непрекъснато да ги разчопля, да ги посипва със сол, тъй че ужасът и болката да попречат на народа да се разсъни от преживения шок и да поеме напред по историческия път.
Обществото „ Мемориал “ съставлява три грамадни паметника от скулптора Ернст Неизвестни, три чудовищни „ Маски на скръбта “, сложени в Колима, Воркута и Урал. В този вълшебен триъгълник е заключена съветската история и не съумява да се измъкне оттатък тези страшни исторически беди, да пробие през историческата мъгла към слънцето. Закриването на общество „ Мемориал “ е модерна крачка на страната, желаеща да оцелее измежду историческите стихии.
Желанието за оцеляване подтиква днешната съветска власт да построи идеология на Руската Държава, която да изяснява смисъла на съветската история и да подсигурява на народа придвижването му по неговия исконен исторически път. Създаването на идеология се сблъсква с голям брой несъгласия и двусмислености. Военните паради в деня на успеха на 9 май, превъзходни и възхитителни, продължаващи традициите на два свещени парада – от 1941 и 1945 година, тези паради на могъщата светоносна войска минават по Червения площад около драпирания пантеон, този гранитен кристал, на който стоеше Сталин, изпращайки парада през 1941ва напряко във Волколамските лесове, където този церемониал постави кости, дружно с всичките си скиори, пехотинци и знаменосци.
Тук стоеше Сталин и в свещения ден 24 юни 1945 година, тъпчейки знамената на разгромените фашистки дивизии. Властта, драпирайки мавзолея, драпира Сталин, както това прави и „ Мемориал “, трансформирайки Сталин в демона на съветската история.
Победата стана огненото наличие на днешната съветска идеология. Победата от военно, геополитическо, идеологическо събитие, се трансформира за днешна Русия в събитие религиозно, мистично. Знамето на успеха, което минава по Червения площад на 9 май, е алена икона. Тя събра съветската държавност след крушението от 1991 година. Пред тази алена икона се прекланя цяла Русия. Целуват я старци и младенци. Към нея принадлежи многомилионния Безсмъртен полк. При нейното появяване оживяват всички герои, лежащи в незнайни гробове от Ржев до Варшава и Берлин.
Ние популяризираме и се молим на Победата, само че същевремнно в съветската идеология участва и Елцин, съществува и храм, повдигнат на Елцин – Елцин Център. Елцин е проектът „ Барбароса “, пренесен от 1941ва в 1991 година. Елцин направи това, което Адолф Хитлер не съумя. Той разгроми Съветския съюз, разчлени великата имперска територия, сътвори към Русия огърлица от русофобски ненавистнически страни. Той унищожи съветската войска и съветската индустрия. Той унищожи съветската просвета с нейния блян за слънчевия човек, заменяйки я с просвета на тъмата и разпада. И той участва в съветската идеология наред със знамето на Победата. Опитайте да внесете знамето на Победата в Елцин Център и ще видите по какъв начин хартиените стени на този център се подпалват, по какъв начин покривите се сгърчват, извити като горяща в печката брезова кора.
Денят, в който по време на парада смъкват платнения покров от мавзолея и мавзолеят засияе в целия си бистър искра, денят, в който закрият Елцин Център, ще бъде и денят, ознаменуващ основаването на идеология на Руската Държава.
Александър Проханов, р. 1938, е прочут съветски руски публицист, журналист, политически и публичен деятел. Член на Секретариата на Съюза на писателите на Русия, основен редактор на вестник „ Завтра “. Председател и един от учредителите на Изборски клуб.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: izborsk-club.ru
Коронавирус от дълго време излезе от медицинските и вирусологичните показа. Ковидната болест породи голямо загадъчно мировъззрение, което бушува в съветското схващане като грамадна, огнена, неподдаваща се на изложение стихия, в която всеки ден се включват все нови и нови вихри, нови и нови подземни исторически земетресения, загадъчни кодове, складирани в националните дълбини. Движението на антиковидниците е магма, в която от време на време е мъчно да се разграничат нейните съставки, съживяващи далечното и недалечно съветско минало, реликвите на съветското езичество, на съветския шаманизъм. В това придвижване има някаква връзка с биологичното, геологичното и дори с космичното.
Обяснението на антиковидния митинг с съмнение от страна на съветския народ към неговото ръководство е едва и неефикасно. Самото ръководство не е решително в себе си. То, както и националното схващане, е двойствено, тройствено, то трепери, цялостно е с несъгласия, работи рефлекторно, инцидентно, а Коронавирус освен че порази доста именити властови персони, в това число и премиер-министъра, само че порази и самата страна, самата визия за страната като за всевластен владетел, ръководещ националния живот и самата история. Антиковидниците не имат вяра в страната, припомняйки разпрострялото се през вековете принуждение над народа й: ГУЛАГ, разколачването, разказчването, петровото на Петербург и флота, закрепостяването на селяните от цар Алексей Михайлович.
Ковидната тематика раздели и Църквата. Православните антиковидни никониани внезапно се трансфораха в разколници-старообрядци. Сред тях възкръсна и болярката Морозова, която не желаеше да се прекръства с три пръста. Върна се и протопоп Авакум, който предпочиташе да изгние в яма или да почине на клада, само че да не приема антихристкото прекръстване с три пръста. Антиковидниците считат, че върху човечеството е хвърлена страшна дяволска мрежа. Цифровата действителност е цифрата на звяра. Бил Гейтс е внедрил със своята електронна паяжина незабележим чип във всяка ваксина, маркер, който слага под международен надзор всяка човешка персона, отнемайки ѝ душата и трансформирайки индивида в жалка телесна опустошена обвивка.
Антиковидниците, невярващи в науката, включително и здравната, която се оплита в своите предписания и в изявленията на адептите си, избират националната медицина: отвари, тинктури, билки. Предпочитат молебствия против скрит план, магьосничество, влъхуване. Сред антиковидниците се разсъниха езичници, антични магове, скрити чародеи. Може да се каже, че в тях се разсъниха антични култове, които изглеждаха от дълго време умрели и заровени под вулканичната пепел на историята, само че внезапно се завърнаха в нашия разумен наукообразен живот. Това са култът на поклонниците на огъня, античната вяра на Ниневия, египетските и вавилонските тайнства, халдейската астрология, звездното пресмятане на човешките ориси.
Ако беше жива Елена Петровна Блаватска, която искаше да откри в античните източни ръкописи, египетски папируси и тибетски пергаменти скрито обучение, обясняващо мирозданието, природата и индивида като проявяване на бездънен безспорен закон, тя щеше през днешния ден, изследвайки антиковидното придвижване, да откри в него следи от това скрито обучение.
За да се разбере същността на това грандиозно антиковидно придвижване, няма да са задоволителни единствено вирусолози, антрополози, обществени психолози, политици и представители на спецслужбите. Няма да се мине без знанието на религиоведи, мистици, художници, способни със своята вътрешен глас да разкрият същността на антиковидната стихия, измежду която се гради новият международен ред, случва се велико всемирно нулиране, зараждат се нови държавни модели, нежелаещи да легнат под гилотината на този космополитен нивелир, опитващи се да опазят своята суверенност. Движението на антиковидниците е въстание на народа против великото нулиране.
Държавният модел, който се пробва да пробие великото нулиране, е къснопутиновата страна, чието определяне се случва пред очите ни. Путин остъргва от страната подправената позлата на деветдесетте години. Той изчегъртва саждите и нагара, покриващи Руската Държава след огромния пожар на перестройката и деветдесетте. Той е коминочистач, почистващ комина на съветската история, запушен от пепелта и пемзата на смрадливите демократични пожарища. Той дава ход на огъня на съветската история, изгребва бунищата и помийните ями, обезобразили съветския исторически ландшафт. Множество неправителствени организации, живеещи от задгранични пари и занимаващи се с подривни практики, са вписани в лист на нежеланите организации. Те към момента получават парите си от Европа, Америка и Израел, само че към тях с намръщено чело се доближава нагорещено клеймо с огнен етикет „ задграничен сътрудник “. Това клеймо припомня кръстовете върху домовете на хугенотите в навечерието на Вартоломеевата нощ. Такава нощ се сгъстява и над „ Мемориала “, заплашен от възбрана и затваряне.
Обществото „ Мемориал “ от дълго време престана да бъде монумент на почтено убитите и изтезавани в лагерите. Този монумент беше речта на Хрушчов на XX конгрес на партията; Александър Солженицин, неведнъж преиздаван и в руско и в постсъветско време; безчисленото количество с ужасни чекисти и следователи от КГБ; филмът на Прилепин „ Обител “; няколкото талази на реабилитиране. Съветската и постъветската страна неведнъж отдаваха дан на мъчениците. Поставени им бяха монументи, мемориални комплекси, Соловецкия камък на Лубянка. На обществото „ Мемориал “ това му е малко. Задачата на „ Мемориал “ е непрекъснато да сее в публичното схващане смут от неговата страна, без значение дали е руска или путинска. Да трансформира в напразни всички големи старания, ориентирани към сдобряване на червени и бели, към изцеляване на страшните белези на съветската история, към превъзмогване на разривите, отделящи Романовата Русия от руска Русия и руска Русия от сегашната. Задачата на „ Мемориал “ е да не разреши да зараснат раните, непрекъснато да ги разчопля, да ги посипва със сол, тъй че ужасът и болката да попречат на народа да се разсъни от преживения шок и да поеме напред по историческия път.
Обществото „ Мемориал “ съставлява три грамадни паметника от скулптора Ернст Неизвестни, три чудовищни „ Маски на скръбта “, сложени в Колима, Воркута и Урал. В този вълшебен триъгълник е заключена съветската история и не съумява да се измъкне оттатък тези страшни исторически беди, да пробие през историческата мъгла към слънцето. Закриването на общество „ Мемориал “ е модерна крачка на страната, желаеща да оцелее измежду историческите стихии.
Желанието за оцеляване подтиква днешната съветска власт да построи идеология на Руската Държава, която да изяснява смисъла на съветската история и да подсигурява на народа придвижването му по неговия исконен исторически път. Създаването на идеология се сблъсква с голям брой несъгласия и двусмислености. Военните паради в деня на успеха на 9 май, превъзходни и възхитителни, продължаващи традициите на два свещени парада – от 1941 и 1945 година, тези паради на могъщата светоносна войска минават по Червения площад около драпирания пантеон, този гранитен кристал, на който стоеше Сталин, изпращайки парада през 1941ва напряко във Волколамските лесове, където този церемониал постави кости, дружно с всичките си скиори, пехотинци и знаменосци.
Тук стоеше Сталин и в свещения ден 24 юни 1945 година, тъпчейки знамената на разгромените фашистки дивизии. Властта, драпирайки мавзолея, драпира Сталин, както това прави и „ Мемориал “, трансформирайки Сталин в демона на съветската история.
Победата стана огненото наличие на днешната съветска идеология. Победата от военно, геополитическо, идеологическо събитие, се трансформира за днешна Русия в събитие религиозно, мистично. Знамето на успеха, което минава по Червения площад на 9 май, е алена икона. Тя събра съветската държавност след крушението от 1991 година. Пред тази алена икона се прекланя цяла Русия. Целуват я старци и младенци. Към нея принадлежи многомилионния Безсмъртен полк. При нейното появяване оживяват всички герои, лежащи в незнайни гробове от Ржев до Варшава и Берлин.
Ние популяризираме и се молим на Победата, само че същевремнно в съветската идеология участва и Елцин, съществува и храм, повдигнат на Елцин – Елцин Център. Елцин е проектът „ Барбароса “, пренесен от 1941ва в 1991 година. Елцин направи това, което Адолф Хитлер не съумя. Той разгроми Съветския съюз, разчлени великата имперска територия, сътвори към Русия огърлица от русофобски ненавистнически страни. Той унищожи съветската войска и съветската индустрия. Той унищожи съветската просвета с нейния блян за слънчевия човек, заменяйки я с просвета на тъмата и разпада. И той участва в съветската идеология наред със знамето на Победата. Опитайте да внесете знамето на Победата в Елцин Център и ще видите по какъв начин хартиените стени на този център се подпалват, по какъв начин покривите се сгърчват, извити като горяща в печката брезова кора.
Денят, в който по време на парада смъкват платнения покров от мавзолея и мавзолеят засияе в целия си бистър искра, денят, в който закрият Елцин Център, ще бъде и денят, ознаменуващ основаването на идеология на Руската Държава.
Александър Проханов, р. 1938, е прочут съветски руски публицист, журналист, политически и публичен деятел. Член на Секретариата на Съюза на писателите на Русия, основен редактор на вестник „ Завтра “. Председател и един от учредителите на Изборски клуб.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник: izborsk-club.ru
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ