Онзи и този
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако в хубавия летен ден болният за власт чичка не беше изпратил хора на прокуратурата в Президентството... Или в случай че най-малко тези бяха арестували съветниците, разполагайки с неопровержими доказателства за виновността им... Всичко щеше да е друго. Но кашата се получи гадна и гореща и ще я преглъщаме ние, а не забъркалите я фигуранти. На тях какво им е?... Единия, служител, заемащ ненужна служба, го трансфораха в воин - следващата последна наша вяра говежда. Неговият конкурент, обожаван от мисирките, също претърпява нелошо.
По силата на събитията тези особи бяха въвлечени в общо дело и въпреки да не се понасят един различен, те съумяха да го приключат сполучливо. Задушиха, напряко омаймунчиха митинга против системата. По живо, по крепко изпроводиха Черепа в заточение, отнемайки му опцията да се меси директно в стопанската система и политиката. Разрешиха разногласието сред мафиотските кланове. Преразпределиха активи със стратегическо значение за псевдодържавата. Външните и вътрешните рискове за притежателите на територията BG, бяха отстранени и основаната от тях уродлива конструкция на ръководство оцеля.
Ала да се върнем към тъмните балкански субекти – герои на сегашния текст. Приличат ли си те? Или в противен случай?
И двамата са чеда на времето. В естествени условия те не биха могли да надскочат себе си и да заемат своите настоящи високи постове. Но след преврата през 1989 год. обществото остана без отбрана, лиши се даже от инстинкта за самозапазване.
Докато този събираше рекет и паркираше колите на шефовете си, оня престъпи офицерската клетва да отбранява националната република и отиде да служи на нашите врагове, вербуваха го. А измяната е изключително нещо, извършиш ли го един път, оставаш предател вечно – и в персоналния, и в професионалния живот.
Лично на мен почва да ми се гади, щом чуя, че еди кой си боен заема значим пост. Хората, които позволиха разбиването на страната, нямат чест и задръжки.
Единият паркетен военачалник позволи подопечните му структури за сигурност да бъдат управлявани от хора със комплицирана житейска орис, братки от бурната младост. Другият, нали остана без самолети, врътна перка на опашката си и почна да се изявява като триморска нимфа на повикване.
И двамцата са измекяри на Херовица. Вярно, оня май към този момент не я забавлява толкоз, само че дамата може да я разберем – тук тя разполага с богат избор от подлоги.
Бившият пожарникар е областен от не изключително надарени, само че послушни фрагменти. С желязна хватка той държи партийните структури и паричните потоци.
Набеденият за масон също хрантути с национални пари безбройна непотребна администрация. Там са най-много Ентелектуалци... А тези видове, знайно е, са неблагодарни – постоянно са подготвени да продадат своя покровител.
Човекът, размахващ юмруче, наподобява достолепно... Но магията на привличането се изпарява, щом отвори уста. Наистина, на някои фенове им харесват канцеларизмите, изречени с отсечен, команден глас... Ала всеки има на неприятен усет.
Чичето с джипката не се преструва на интелигентен... Да, от време на време, като го слушаш, те хваща позор... Или те обзема жалост и за него, и за нас, клетите, и за погубената татковина, чак ти идва да ревнеш с цялостен глас... Е, Баце най-малко е натурален, може да го схванеш. Докато другият работи тайно.
Онзи и този не са за харесване... Те са създание на българската реалност, бълваща към този момент четвърто десетилетие единствено отходни артикули. Незаслуженото им издигане е сигурен симптом, че нямаме изгода институциите, до които са се докопали.
Да, смяна е нужна. На протектората BG му е задоволителна дребна колониална администрация. А почне ли някой в миналото да гради нова република, ще би трябвало да намерения за построяването на друга властова конструкция. Стига да откри хора.
Ако в хубавия летен ден болният за власт чичка не беше изпратил хора на прокуратурата в Президентството... Или в случай че най-малко тези бяха арестували съветниците, разполагайки с неопровержими доказателства за виновността им... Всичко щеше да е друго. Но кашата се получи гадна и гореща и ще я преглъщаме ние, а не забъркалите я фигуранти. На тях какво им е?... Единия, служител, заемащ ненужна служба, го трансфораха в воин - следващата последна наша вяра говежда. Неговият конкурент, обожаван от мисирките, също претърпява нелошо.
По силата на събитията тези особи бяха въвлечени в общо дело и въпреки да не се понасят един различен, те съумяха да го приключат сполучливо. Задушиха, напряко омаймунчиха митинга против системата. По живо, по крепко изпроводиха Черепа в заточение, отнемайки му опцията да се меси директно в стопанската система и политиката. Разрешиха разногласието сред мафиотските кланове. Преразпределиха активи със стратегическо значение за псевдодържавата. Външните и вътрешните рискове за притежателите на територията BG, бяха отстранени и основаната от тях уродлива конструкция на ръководство оцеля.
Ала да се върнем към тъмните балкански субекти – герои на сегашния текст. Приличат ли си те? Или в противен случай?
И двамата са чеда на времето. В естествени условия те не биха могли да надскочат себе си и да заемат своите настоящи високи постове. Но след преврата през 1989 год. обществото остана без отбрана, лиши се даже от инстинкта за самозапазване.
Докато този събираше рекет и паркираше колите на шефовете си, оня престъпи офицерската клетва да отбранява националната република и отиде да служи на нашите врагове, вербуваха го. А измяната е изключително нещо, извършиш ли го един път, оставаш предател вечно – и в персоналния, и в професионалния живот.
Лично на мен почва да ми се гади, щом чуя, че еди кой си боен заема значим пост. Хората, които позволиха разбиването на страната, нямат чест и задръжки.
Единият паркетен военачалник позволи подопечните му структури за сигурност да бъдат управлявани от хора със комплицирана житейска орис, братки от бурната младост. Другият, нали остана без самолети, врътна перка на опашката си и почна да се изявява като триморска нимфа на повикване.
И двамцата са измекяри на Херовица. Вярно, оня май към този момент не я забавлява толкоз, само че дамата може да я разберем – тук тя разполага с богат избор от подлоги.
Бившият пожарникар е областен от не изключително надарени, само че послушни фрагменти. С желязна хватка той държи партийните структури и паричните потоци.
Набеденият за масон също хрантути с национални пари безбройна непотребна администрация. Там са най-много Ентелектуалци... А тези видове, знайно е, са неблагодарни – постоянно са подготвени да продадат своя покровител.
Човекът, размахващ юмруче, наподобява достолепно... Но магията на привличането се изпарява, щом отвори уста. Наистина, на някои фенове им харесват канцеларизмите, изречени с отсечен, команден глас... Ала всеки има на неприятен усет.
Чичето с джипката не се преструва на интелигентен... Да, от време на време, като го слушаш, те хваща позор... Или те обзема жалост и за него, и за нас, клетите, и за погубената татковина, чак ти идва да ревнеш с цялостен глас... Е, Баце най-малко е натурален, може да го схванеш. Докато другият работи тайно.
Онзи и този не са за харесване... Те са създание на българската реалност, бълваща към този момент четвърто десетилетие единствено отходни артикули. Незаслуженото им издигане е сигурен симптом, че нямаме изгода институциите, до които са се докопали.
Да, смяна е нужна. На протектората BG му е задоволителна дребна колониална администрация. А почне ли някой в миналото да гради нова република, ще би трябвало да намерения за построяването на друга властова конструкция. Стига да откри хора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ