ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Предстоят нови избори в България. И този път те евентуално ще се окажат извънредно определящи за бъдещето в страната. В подобен решителен миг акцията, на която станахме очевидци, в действителност е неуместна. Реално гласоподавателят не получи най-важното в една акция. Възможността да съпостави тезите на всеки един от претендентите. България е в действителност феномен в предизборните акции в цяла Европа. Тук имахме акция за държавен глава и парламент. Невероятното е, че в границите на тази акция не се състоя нито един спор сред главните претенденти за държавен глава и нито един спор сред ръководителите на водещите партии. Нещо, което в демократичните страни е невероятно.

Само преди няколко седмици избори се организираха в Германия. Там ръководителите на трите съществени партии направиха няколко огромни дебата в седмиците преди вота. Реално тези диспути имаха значително значение за определянето на спечелилите. У нас обаче това не е съвременно. През последните три акции за парламент видяхме претенденти за ръководство, които нямат безусловно никакво желание да се явяват на спор със свои съперници. Вместо това се изпращат видни медийни фигури от партиите, които да водят акцията. Това е хубаво, единствено че гласоподавателят има потребност да види водещите лица на всяка група. Все отново те ще заемат висшите постове в страната.

Да, аз желая да видя спор, в който на едно място се събират Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ и Христо Иванов. Като гласоподавател, без значение от това, какви са предварителните ми настройки, желая да видя по какъв начин всеки един от тях ще се държи в ефир, по какъв начин всеки един от тях ще отбрани личните си тези и ще изпъкне пред другите. В момента у нас е съвременно партийните ръководители да отхвърлят директни разногласия. Те не желаят да се явяват в студията със своите съперници. Ако ще дават изявленията, упорстват да са сами в студио.

Ясно е, че всеки от тях има своите терзания. Борисов знае, че ще бъде залят от вълна от рецензии за своето ръководство от другите ръководители. Нинова ще би трябвало да дава отговор за несъгласията в своята партия. Представителите на смяната ще би трябвало да се изясняват какви са несъгласията посред им и с кого ще би трябвало да се схванат. Неприятно е, да, само че това е демокрацията. Ако искаш да си неин представител, ще се съобразиш и ще се явиш на спор.

За изборите за държавен глава няма какво да се каже. Не знам дали има друга демократична страна, в която се гласоподава за този пост, без преди този момент главните претенденти да са провели най-малко един спор. Действащият държавен глава Румен Радев безусловно пробва да избяга от диспути. Той самият отхвърля да дава изявленията. Вместо това пуска представители на своята акция, които въртят нелогични локуми, с цел да обяснят за какво отхвърля най-нормалното нещо преди сходен избор. Слушаме някакви неуместни пояснения, като това, че той не виждал смисъл от спор сега. Мисля, че няма различен държавен глава в естествена страна, който да си разреши сходни избрания. Особено в позицията на Радев. Та той е корав любимец?! Реално няма изгледи някой да го победи. Има висок рейтинг и един спор няма да се отрази кой знае какъв брой на неговите позиции.

Ясно е, че в този момент е в друга позиция. Преди пет години беше борецът против статуквото, който можеше да употребява против своите съперници всеки неуспех на ръководството. В сегашното обаче, по стичане на събитията, той е лицето на държавното управление, което ръководи страната през последната половин година. Бяха направени хубави неща, само че той знае, че ще би трябвало да дава отговор и за някои от неуспехите. Явно това не му е по усета и избира просто да си пази известността до самия избор, като най-добре да не се стига до балотаж. Пак споделям, той е доста евентуален победител. Но да откажеш обществен спор преди вота със своите директни съперници е нещо, което тотално оспорва демокрацията.

Не, че неговите съперници са фигури, които биха могли да извърнат нещо в границите на дебата. Професор Герджиков води една постничка акция. Казва верните думи, само че не е нито въодушевяващ, нито изключително привличащ вниманието. Освен това множеството гласоподаватели го одобряват като представител на ръководството през последните 10 години. Той главно разчита на имиджа на научен представител. Към момента обаче би трябвало да се търси известност в необятния кръг на гласоподавателите. Имаме и Лозан Панов. Той в полза на истината в действителност се пробва да е деятелен. Опитва да води забавна акция. Опитва и обществено да подлага на критика Радев. Панов е и единственият от претендентите, който упорства за спор. Възможно е да има задоволително добър екип зад себе си, което да му дава убеденост, че може да се оправи. Неговата акция обаче се върти главно към правни въпроси, които препращат по-скоро към Народното събрание.

Истината обаче е, че българският гласоподавател би трябвало да направи осведомен избор. Да, ние си мислим, че знаем кой какво предлага, само че това ще ни стане ясно, единствено когато забележим главните лица на тези оферти в директен спор. Не просто да си разменят упреци от едно студио в друго. Да ги забележим по какъв начин отстояват своите изказвания. Иначе воденето на акции от обществените платформи стартира да става неуместно. Защото по този начин в действителност верен избор мъчно може да се направи. Явно главните претенденти за висши постове просто не желаят да дават отговори не въпроси, които не са им " симпатични ". Това обаче е основата на демокрацията.

Българският гласоподавател би трябвало да упорства да получи нужната акция, с цел да направи точния избор.