Жени Шиер пред ФАКТИ: България трябва да има една основна национална цел - инвестиция в бъдещето
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Всички институции на възрастните би трябвало да се отворят за децата. Учениците би трябвало да вземат участие в ръководството на учебното заведение си, на общината, да влизат в локалните предприятия, даже в здравните заведения. Това ще бъде една добра основа за кариерното насочване на подрастващите ". Това съобщи пред ФАКТИ Жени Шиер, претендент за депутат от листата на " Демократична България " в 25-ти МИР-София с преференция 111.
Тя е социолог, планов началник във Фондация Фабрика за разбори и решения, която работи по проблемите на младежите в риск, а в политически проект - член на Демократи за мощна България, основател на ДСБ Жени и някогашен ръководител на ДСБ Жени София.
За госпожа Шиер децата и работата с тях е идея, с която тя се занимава и сега, а в случай че бъде определена за депутат ще може да предлага и съответни решения за проблемите им на законодателна равнище. Но с цел да научите повече за схващанията ѝ и това, което е научила чрез изчерпателен разбор на тематиката, четете идващите редове.
- Ще приказваме за децата на България и заради това няма по какъв начин да не стартираме с актуалностите. Смятате ли, че тестването на дребните възпитаници е добра концепция, която се прави за да има присъствено образование?
- Наблюдавам политиците и политиката отдавна и настоявам, че у нас няма приемлива подготовка за политическа работа и главният недостиг на политическите решения е, че се взимат на сляпо и не се базират на развой по проучване на казуса, работа с специалисти и разбори. Именно по тази причина и ковид-политиките ни наподобяват толкоз безредни.
А тестването на цялото население и в частност на децата е един от главните знаци за идния тренд в заразяването. Ето, първите проби в учебно заведение към този момент демонстрираха един неочакван резултат - при 38 000 теста на учениците тези дни, са открити 5 инфектирани. Това би трябвало да е много конфузно за всички среди, които са заемали извънредно мнение по отношение на режима, при който да учат учениците. Случи се остро и излишно опълчване в обществото, вместо да се пристъпи към оценка на действителността с измерими знаци. Пропиляхме две години.
- А намирате ли за задоволително тестването по два пъти в седмицата?
- Тук още веднъж бих взела решение след консултиране с специалистите. Разбира се, от време на време и специалистите са на друго мнение и тъкмо тук е ролята на политика. Съблюдавайки интереса на хората и на своята политическа вътрешен глас е длъжен да поеме отговорност и да предприеме това, в което има вяра, че е най-хубаво.
Честотата на тестването би трябвало да е такава, че да дава най-рационална оценка и да е благонадежден аршин за взимане на решения.
- Когато приказваме за децата на България като Ваша идея, за която ще работите в това число в случай че бъдете определена за депутат, върху към този момент сложени основи ли работите или всичко е в зародиш заради липса на съответна политика или изобщо липса на такава от страна на страната?
- За страдание институциите за децата са нереформирани и заради това не се оправят с обсега на всички деца в потребност. Трудна, от време на време не протичаща се връзка сред обособените звена, тромави процедури, никакви регистри. Заплащането на чиновниците е обидно ниско и това е причина в огромна степен да са с неуместно обучение или въобще липсват. Това е картината на неглижираното отношение към бъдещите възрастни.
България би трябвало да има една съществена национална цел - инвестиция в бъдещето, защото сегашното е меко казано разочароващо.
- Ако се абстрахираме от негативите, които в огромна степен несправедливо натрупа Националната тактика за детето, би трябвало ли да опитаме да подновим дебата за реализацията на подобен стратегически документ?
- Негативите в дебата за Националната тактика за детето бяха изкуствено натрапени от среди в България, които методично пропагандират неистини и подкопават доверието в европейските и в държавните документи, свързани с правата на индивида и неговото достолепие. Да не забравяме ориста и на Закона за обществените услуги, и на Истанбулската спогодба. За страдание държавните управления на Борисов огъваха коляно пред всеки напън от тези дребни, само че другояче гръмогласни среди, единствено и единствено да се задържи съществуването на статуквото. Това е и повода за импотентността на всичките кабинети на ГЕРБ. За реализиране на промени са нужни визия и храброст. Ето в този момент какъв е резултатът - съмнение, некадърност, рецесии и няколко обречени генерации.
- Според Вашите разбори кои са най-големите опасности и провокации пред децата на България в родната им българска среда?
- Конкурентоспособността. Младите българи се опасяват за възможностите си да се осъществят. И в България, и в чужбина. Необходимите умения за пазара на труда се трансформират с галопиращи темпове, а ние си стоим в предишното. Образователната система работи с архаични способи и бълва необразовани хора.
Малка част добре готови и образовани българи са артикул на амбициозните си родители и на прескачане на публичната система за обучение. За цели семейства проучването на децата, организирането на спорта им, езици и изкуства е задача на всички генерации в фамилията и коства в действителност голям запас. Но какъв брой родители могат да си го разрешат? Този феномен ражда непреодолими неравенства, а задълбочените неравенства в едно общество са гаранция за неговата назадничавост - “Бананова република”. Но тези обгрижени и перспективни хора в болшинството си се осъществят отвън страната и даже да останат тук, са пренебрежимо малко за един напредък на стопанството на България.
Младежката безработица у нас е три пъти по висока от междинната за страната - до всеки незает българин стоят трима безработни на възраст до 25 години. В същото време България не може и не може да притегли огромни вложители, за разлика от всички наши прилежащи страни. Системата буксува и буксува, само че не се намира сила в обществото и воля в политиците да слагат подготовката на подрастващите в центъра на националните цели и това да стане приоритет за България.
- Казвате, че пубертетът при подрастващите е най-рисковият интервал и тогава най-често се случва декласирането. Първо, за какво виждате нещата по този метод в този аспект, и второ, какво може да се направи - като политики, с цел да се минимизира или в профил изцяло този риск?
Тревожен е огромният брой деца, които точно в интервала, в който са в междинните и огромните класове, отпадат от учебно заведение, протягат ръка към опиатите и алкохола и попадат в регистрите на престъпния контингент.
Родителите разчитат на това, че техните деца са към този момент пораснали и независими и се концентрират върху обезпечаване на приходи за фамилията. Децата се оказват сами със себе си през целия ден и развиват два съществени типа държание. Стоят пред компютрите неконтролирано с часове наред или бродят безпризорни по улиците. А там има доста опасности да попаднат в несъответствуваща среда. Лесно се поддават на въздействие, заради нуждата от обществена интеграция в своите възрастови групи. Това точно е интервалът, в който постоянно се получава отчуждение сред децата и родителите и стихията на улицата взима връх.
Институциите мъчно съумяват да обзет всички деца в потребност за поддръжка, не се оправят с ресоциализацията и голяма част от младежите в страната ни се оказват декласирани. Тези младежи търкат наровете по пандизите, гаснат от използването на опиати и алкохол, основават проблематични фамилии, трайно отпадат от пазара на труда и основават проблематично потомство. Този циничен кръг оставя страната без сериозен запас и основава неспособност за осъществяване на този човешки капитал, който на процедура паразитира върху стопанството на страната.
Юношеството остава мощно подценена тематика, когато става дума за проучвания и политики.
- Какво е отношението Ви към гражданското обучение в гимназиалния стадий - би трябвало ли да го има, в случай че - да, то би трябвало ли да бъде по-засилено, в сравнение с е в този момент?
- Беше изработен сериозен пробив през последните години и такива часове бяха включени в образователната стратегия, даже има огромен интерес към олимпиадите по гражданско обучение. Дали това е задоволително или не, би трябвало да се прави оценка в проби за зрелостниците. Но при всички положения би трябвало с изключение на теорията, да има и детайл на присъединяване в действителните процеси на властовите институции - както държавните, по този начин и локалните. Трябва службите да имат стратегии за включване и тип процедура за учениците. Всички институции на възрастните би трябвало да се отворят за децата. Учениците би трябвало да вземат участие в ръководството на учебното заведение си, на общината, да влизат в локалните предприятия, даже в здравните заведения. Това ще бъде една добра основа за кариерното насочване на подрастващите.
- Тъй като попаднахме в областта на образованието, което на процедура прави от децата персони, то належащо ли е съгласно Вас методът на учебното заведение към децата да се промени?
Категорично! Отмина времето на трупане на познания. Знанието е на всички места - на един клик разстояние. Плуваме в море от информация, само че се и давим в него. Ето в това море би трябвало да се научат децата да оцеляват и да се оправят. Казвам оцеляват, защото в осведомителния поток има доста шумове, фалш и откровени лъжи. Учениците би трябвало да се учат да работят с тази информация и да я ревизират. Трябва да се учат на креативност и изключително значимо - на прочувствена просветеност, с цел да работят сами върху личностното си развиване. Ето още един огромен пропуск на детските институции. Учим децата да запаметяват, само че не се грижим за тяхното психологично здраве. Неглижираме проблемите им и още веднъж стигаме до оня циничен кръг.
Заради всички тези безпокойства имам поддръжката и на моите партийни сътрудници да предизвикваме публичен спор за това да бъде обособено Министерство за детето и фамилията. Това би било една същински огромна крачка за грижата за тези, които ще поемат щафетата от нас и бихме получили вяра да забележим България в позитивните ранглисти, а не както е в този момент - на дъното.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
" Всички институции на възрастните би трябвало да се отворят за децата. Учениците би трябвало да вземат участие в ръководството на учебното заведение си, на общината, да влизат в локалните предприятия, даже в здравните заведения. Това ще бъде една добра основа за кариерното насочване на подрастващите ". Това съобщи пред ФАКТИ Жени Шиер, претендент за депутат от листата на " Демократична България " в 25-ти МИР-София с преференция 111.
Тя е социолог, планов началник във Фондация Фабрика за разбори и решения, която работи по проблемите на младежите в риск, а в политически проект - член на Демократи за мощна България, основател на ДСБ Жени и някогашен ръководител на ДСБ Жени София.
За госпожа Шиер децата и работата с тях е идея, с която тя се занимава и сега, а в случай че бъде определена за депутат ще може да предлага и съответни решения за проблемите им на законодателна равнище. Но с цел да научите повече за схващанията ѝ и това, което е научила чрез изчерпателен разбор на тематиката, четете идващите редове.
- Ще приказваме за децата на България и заради това няма по какъв начин да не стартираме с актуалностите. Смятате ли, че тестването на дребните възпитаници е добра концепция, която се прави за да има присъствено образование?
- Наблюдавам политиците и политиката отдавна и настоявам, че у нас няма приемлива подготовка за политическа работа и главният недостиг на политическите решения е, че се взимат на сляпо и не се базират на развой по проучване на казуса, работа с специалисти и разбори. Именно по тази причина и ковид-политиките ни наподобяват толкоз безредни.
А тестването на цялото население и в частност на децата е един от главните знаци за идния тренд в заразяването. Ето, първите проби в учебно заведение към този момент демонстрираха един неочакван резултат - при 38 000 теста на учениците тези дни, са открити 5 инфектирани. Това би трябвало да е много конфузно за всички среди, които са заемали извънредно мнение по отношение на режима, при който да учат учениците. Случи се остро и излишно опълчване в обществото, вместо да се пристъпи към оценка на действителността с измерими знаци. Пропиляхме две години.
- А намирате ли за задоволително тестването по два пъти в седмицата?
- Тук още веднъж бих взела решение след консултиране с специалистите. Разбира се, от време на време и специалистите са на друго мнение и тъкмо тук е ролята на политика. Съблюдавайки интереса на хората и на своята политическа вътрешен глас е длъжен да поеме отговорност и да предприеме това, в което има вяра, че е най-хубаво.
Честотата на тестването би трябвало да е такава, че да дава най-рационална оценка и да е благонадежден аршин за взимане на решения.
- Когато приказваме за децата на България като Ваша идея, за която ще работите в това число в случай че бъдете определена за депутат, върху към този момент сложени основи ли работите или всичко е в зародиш заради липса на съответна политика или изобщо липса на такава от страна на страната?
- За страдание институциите за децата са нереформирани и заради това не се оправят с обсега на всички деца в потребност. Трудна, от време на време не протичаща се връзка сред обособените звена, тромави процедури, никакви регистри. Заплащането на чиновниците е обидно ниско и това е причина в огромна степен да са с неуместно обучение или въобще липсват. Това е картината на неглижираното отношение към бъдещите възрастни.
България би трябвало да има една съществена национална цел - инвестиция в бъдещето, защото сегашното е меко казано разочароващо.
- Ако се абстрахираме от негативите, които в огромна степен несправедливо натрупа Националната тактика за детето, би трябвало ли да опитаме да подновим дебата за реализацията на подобен стратегически документ?
- Негативите в дебата за Националната тактика за детето бяха изкуствено натрапени от среди в България, които методично пропагандират неистини и подкопават доверието в европейските и в държавните документи, свързани с правата на индивида и неговото достолепие. Да не забравяме ориста и на Закона за обществените услуги, и на Истанбулската спогодба. За страдание държавните управления на Борисов огъваха коляно пред всеки напън от тези дребни, само че другояче гръмогласни среди, единствено и единствено да се задържи съществуването на статуквото. Това е и повода за импотентността на всичките кабинети на ГЕРБ. За реализиране на промени са нужни визия и храброст. Ето в този момент какъв е резултатът - съмнение, некадърност, рецесии и няколко обречени генерации.
- Според Вашите разбори кои са най-големите опасности и провокации пред децата на България в родната им българска среда?
- Конкурентоспособността. Младите българи се опасяват за възможностите си да се осъществят. И в България, и в чужбина. Необходимите умения за пазара на труда се трансформират с галопиращи темпове, а ние си стоим в предишното. Образователната система работи с архаични способи и бълва необразовани хора.
Малка част добре готови и образовани българи са артикул на амбициозните си родители и на прескачане на публичната система за обучение. За цели семейства проучването на децата, организирането на спорта им, езици и изкуства е задача на всички генерации в фамилията и коства в действителност голям запас. Но какъв брой родители могат да си го разрешат? Този феномен ражда непреодолими неравенства, а задълбочените неравенства в едно общество са гаранция за неговата назадничавост - “Бананова република”. Но тези обгрижени и перспективни хора в болшинството си се осъществят отвън страната и даже да останат тук, са пренебрежимо малко за един напредък на стопанството на България.
Младежката безработица у нас е три пъти по висока от междинната за страната - до всеки незает българин стоят трима безработни на възраст до 25 години. В същото време България не може и не може да притегли огромни вложители, за разлика от всички наши прилежащи страни. Системата буксува и буксува, само че не се намира сила в обществото и воля в политиците да слагат подготовката на подрастващите в центъра на националните цели и това да стане приоритет за България.
- Казвате, че пубертетът при подрастващите е най-рисковият интервал и тогава най-често се случва декласирането. Първо, за какво виждате нещата по този метод в този аспект, и второ, какво може да се направи - като политики, с цел да се минимизира или в профил изцяло този риск?
Тревожен е огромният брой деца, които точно в интервала, в който са в междинните и огромните класове, отпадат от учебно заведение, протягат ръка към опиатите и алкохола и попадат в регистрите на престъпния контингент.
Родителите разчитат на това, че техните деца са към този момент пораснали и независими и се концентрират върху обезпечаване на приходи за фамилията. Децата се оказват сами със себе си през целия ден и развиват два съществени типа държание. Стоят пред компютрите неконтролирано с часове наред или бродят безпризорни по улиците. А там има доста опасности да попаднат в несъответствуваща среда. Лесно се поддават на въздействие, заради нуждата от обществена интеграция в своите възрастови групи. Това точно е интервалът, в който постоянно се получава отчуждение сред децата и родителите и стихията на улицата взима връх.
Институциите мъчно съумяват да обзет всички деца в потребност за поддръжка, не се оправят с ресоциализацията и голяма част от младежите в страната ни се оказват декласирани. Тези младежи търкат наровете по пандизите, гаснат от използването на опиати и алкохол, основават проблематични фамилии, трайно отпадат от пазара на труда и основават проблематично потомство. Този циничен кръг оставя страната без сериозен запас и основава неспособност за осъществяване на този човешки капитал, който на процедура паразитира върху стопанството на страната.
Юношеството остава мощно подценена тематика, когато става дума за проучвания и политики.
- Какво е отношението Ви към гражданското обучение в гимназиалния стадий - би трябвало ли да го има, в случай че - да, то би трябвало ли да бъде по-засилено, в сравнение с е в този момент?
- Беше изработен сериозен пробив през последните години и такива часове бяха включени в образователната стратегия, даже има огромен интерес към олимпиадите по гражданско обучение. Дали това е задоволително или не, би трябвало да се прави оценка в проби за зрелостниците. Но при всички положения би трябвало с изключение на теорията, да има и детайл на присъединяване в действителните процеси на властовите институции - както държавните, по този начин и локалните. Трябва службите да имат стратегии за включване и тип процедура за учениците. Всички институции на възрастните би трябвало да се отворят за децата. Учениците би трябвало да вземат участие в ръководството на учебното заведение си, на общината, да влизат в локалните предприятия, даже в здравните заведения. Това ще бъде една добра основа за кариерното насочване на подрастващите.
- Тъй като попаднахме в областта на образованието, което на процедура прави от децата персони, то належащо ли е съгласно Вас методът на учебното заведение към децата да се промени?
Категорично! Отмина времето на трупане на познания. Знанието е на всички места - на един клик разстояние. Плуваме в море от информация, само че се и давим в него. Ето в това море би трябвало да се научат децата да оцеляват и да се оправят. Казвам оцеляват, защото в осведомителния поток има доста шумове, фалш и откровени лъжи. Учениците би трябвало да се учат да работят с тази информация и да я ревизират. Трябва да се учат на креативност и изключително значимо - на прочувствена просветеност, с цел да работят сами върху личностното си развиване. Ето още един огромен пропуск на детските институции. Учим децата да запаметяват, само че не се грижим за тяхното психологично здраве. Неглижираме проблемите им и още веднъж стигаме до оня циничен кръг.
Заради всички тези безпокойства имам поддръжката и на моите партийни сътрудници да предизвикваме публичен спор за това да бъде обособено Министерство за детето и фамилията. Това би било една същински огромна крачка за грижата за тези, които ще поемат щафетата от нас и бихме получили вяра да забележим България в позитивните ранглисти, а не както е в този момент - на дъното.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ