Проф. Иво Христов: Радев олицетворява вълната срещу авторитарния режим на Борисов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Социологът проф. Иво Христов е член на Инициативния комитет, издигнал кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат на „ Дондуков “ 2.
- Проф. Христов, по какъв начин ще определите изборите „ две в едно “, които предстоят на 14 ноември – значими, съдбоносни, нужен стадий от развиването на демократичния развой? Избор сред кандидат-президенти и партии или жителите въпреки всичко виждат в това и избор на полезности?
- Нито едно от изброения панагирик от варианти. Разширеният отговор е, че това са клишета, които ни заливат към този момент 30 години. Нито е трагичен, нито е следващ стадий от развиването на българската народна власт - каква подигравка, нито жителите са видели някакъв ценностен избор. Нито едно от тези неща не е съотносимо към българската действителност тук и в този момент, оттатък лицемерното политкоректно говорене „ за “ или „ срещу “. Предстоящите избори ще бъдат извършени и след тях ще имаме нов цикъл от гърченето на постсоциалистическото българско общество.
- Президентът Радев води безапелационно в социологическите изследвания, само че има огромна възможност и за балотаж. Може ли съгласно Вас да се случи изненада на втори тур?
- Да, Румен Радев е титуляр в изследванията. Да, с висока степен на сигурност той ще бъде победител на първия тур, само че няма да бъде задоволително и ще има балотаж. И вашият подвъпрос е може ли всички да се обединят против Радев и сигурният съвсем победител да бъде свален на втория тур, както това се случи с Петър Стоянов. Нищо не изключвам, само че не значи, че историята постоянно се повтаря като фарс. Теоретично е допустимо, на процедура – не.
Петър Стоянов беше аватар на персоналния режим на Иван Костов, въпреки и леко дистанциран. Георги Първанов единствено персонифицира една вълна, която към този момент отмиваше властническия режим на Костов. Тук въпросът е тъкмо противоположният – отива си властническият режим на Борисов и кандидатът Радев въплъщава вълната, която е против този режим.
- Два неуспеха за сформиране на държавно управление, в този момент гласуваме трети път за депутати и вършим значим избор за държавен глава. Как ще се отрази това върху изборната интензивност? Очаквате ли засилен интерес или роля ще имат разочарованието плюс пандемията?
- Двата неуспеха за сформиране на държавно управление бяха безусловно закономерни и предвидими. Всички, които участваха в тази, пази Боже, хитроумна игра авансово знаеха, че по този начин ще се случи. Изненадани са единствено простаците или лицемерите. При третия опит с висока степен на възможност държавно управление ще има заради ред аргументи – от ситуативен, от интернационален темперамент, както и най-накрая да не се върви по нервите даже на безпределно, безпределно търпеливото българско население. Вероятно ще бъде формирано държавно управление, евентуално то би трябвало да извършва пожарни задания.
Скептично се отнасям към по този начин наречената пандемия. Смятам, че това е авансово режисирана нервност, както направи Борисов и преди изборите през април. За фасона на държавното управление и какво то ще реализира или няма да реализира – както се споделя, ще забележим.
- „ Обединителите против разединителя “? Това ли следим в президентската конкуренция, където всички съществени претенденти залагат на анти-Радев изразителност? Включително Лозан Панов, който изненада с острата си рецензия.
- За Лозан Панов мога да кажа прелестната българска сентенция „ Където сите турци, там и гол Асан “. А „ обединител против разединител “ е безумно факсимиле! Политиката не е активност по сливане, а по слагане на разнообразни ползи. Дали тези ползи на разнообразни обществени групи съответстват или са в грубо несъгласие, дали има ситуативно съвпадане при дълготрайни несъгласия е въпрос на конкретика. Самият факт, че ние подчертаваме върху това факсимиле „ обединител на нацията “, значи - превеждам на кухненско патриархалния език на по-голямата част от българското население - че ни би трябвало патриарх, бащица, който ще се грижи за нас. На огромна част от популацията е безусловно неразбираема категорията „ политическо опълчване “ като нещо обикновено за политиката. Политиката не се занимава с това да сдобрява, а да регистрира разнообразни съществуващи ползи и да се опита по някакъв метод да ги балансира. Или в противен случай – да не балансира. Историята с обединителя и разединителя е претоплена гозба и даже не намирам за належащо да я разясня.
- Къде отиде силата от площадите на Лято 2020 година? В какво се трансформира тя и до каква степен по този начин наречените партии на митинга разочароваха жителите?
- Ще позволите да се дистанцирам от понятието „ сила на площадите “. Отнасям се с голям песимизъм към по този начин наречения революционния темперамент на българското население. Нагледал съм се през тези 30 години. Както се споделяше, в България единственото непринудено нещо са абортите. Всичко останало е въпрос на сюжети.
Второ, аз също присъствах на тези митинги, само че хайде да не надценяваме градската сила на стеснен кръг хора и да я екстраполираме върху цялото изтощено, апатично, пък да кажа и безразлично общество.
Трето, ясно беше, че режимът на Борисов е пристигнал до гуша на всички, в това число на самия Борисов. Беше единствено въпрос на време, условия и конкретика да се случи това, което се случи.
Четвърто, фактически имаше вътрешни аргументи, само че съгласно мен и външна геополитическа поръчка.
Пето, несъмнено, че 12-те години от режима на Борисов са извънредно срамна страница от българската история, само че това напълно не значи, че не сме абонирани за нови срамни страници. Причините за авторитаризма на Борисов си стоят. Те са надълбоко вкоренени в нашето общество и на върха и в неговата основа, и съчетано със сателитния темперамент на страната, нищо чудно да имаме нови издания в нова форма на същото.
- Правят се паралели сред ранните 90-те години и през днешния ден, може би тъй като и тогава, и в този момент се води борба сред остарялото и новото. А какви са разликите съгласно Вас? Ще се съгласите ли с изказванието, че през днешния ден сме още по-разделени, по-агресивни, повече се ненавиждаме, а и общественото неравноправие е с пикови за Европейски Съюз стойности?
- Има голяма разлика сред опълчването през 90-те години и в този момент. Тогава бяхме 9-милионна индустриализирана страна. Да, правилно, с всички систематични рецесии на социализма. Да, вкарана в систематичен колапс на първо място от външни геополитически фактори. И да, имаше голямо струпване на прочувствен, идеологически, интелектуален капацитет, който през днешния ден безусловно отсъства. Да не приказваме, че имахме едно надалеч по-богато население, макар клетвите в този момент против неприятния социализъм. Тоест, имахме прилични предпоставки да станем обичайно европейско общество, които систематично бяха отстранени една по една в изискванията на това пейоративно факсимиле преход. 30 години по-късно имаме едно умиращо общество. Население с извънредно неприятни демографски характерности и с ниски просветителни индикатори. Тоест, жънем безусловно закономерните резултати на това, в което ни вкараха преди 30 години – периферна, умираща страна от Третия свят, инцидентно намираща се в Европа. И вие желаете върху тази страна да има цветове на демокрацията. Ще има цветове на авторитаризма и на диктатурата. Така се ръководят подобен вид африкански страни.
- Възможна ли е смяната? Ето и президентът Радев споделя в предизборните си изяви, че България се трансформира. Споделяте ли този оптимизъм?
- Иска ми се да е по този начин. Тук хладният разбор на учения се разделя с прочувственото предпочитание на индивида. Аз съм от хората, които мислят, че двете могат да се съвместяват. Да имате скептицизъм на разсъдъка и оптимизъм на волята по Антонио Грамши. Така изброените ужасяващи характерности на днешното българско общество смачква слабите духом. За мощните духом се трансформира в мотор за сила и за смяна. Изберете си в коя от двете групи ще попаднете.
- Наскоро казахте, че българското общество е предмодерно, а парламентаризмът и политическите партии са присъщи за модерния свят. Как се отнасяте към концепцията за България като президентска република? Какви форми може да добие този модел на ръководство в едно предмодерно общество?
- Разбирам подтекста и подтекса на въпроса. Първо, по въпроса за предмодерността - България беше напреднала по пътя на модернизацията и то в забележителна степен. Последните 30 години, макар пропагандата и клишетата, с които се отравя публичното пространство, бяха масиран развой на демодернизация и връщане на България и на българското общество в изискванията на деархаизация.
Второ, точно в изискванията на едно принудително върнато в предмодерността общество, подобен вид политически екзотики като народна власт, като внушителен партиен политически режим, като парламентаризъм фактически са единствено декори. Те не съставляват действителни процеси, действителни обществени групи, действителни обществени ползи и оттова да имате действителен политически развой.
Политиката, политическото посланичество, политическите партии, парламентаризмът са единствено разследване от модерната или немодерна развитост на едно общество. Поради тази причина парламентаризмът в никакъв случай не е бил жизнен в България – и след Освобождението, изключително след Първата международна война, да не приказвам за изискванията на комунистически режим.
Така е и в този момент. Може на доста хора да не им харесва, само че това, че на някои може да не им харесва земното притегляне - в случай че желаят да пробват дали могат да полетят, в случай че скочат от балкона. Е, ние скачаме непрестанно и на това му викаме избори.
Второто, което, наблягам, произтича закономерно от първото, е желанието на голяма част от популацията, в това число, пази Боже, на неговия хайлайф, е да позволява комплицирани, систематични, исторически структурирали се проблеми по елементарен метод с обикновени решения. Винаги простите решения, изглеждащи на пръв взор ефикасни, са нездравословни, неверни и водят до злополука. Когато обаче имате елементарен метод на мислене, не можете да имате комплициран добър живот. Докато не схванат това просто уравнение нашите хора, непрестанно ще настъпват една и съща мотика. Съжалявам.
- В търсенето на Спасителя гласувахме за Царя, за Борисов, за Слави. Вписват ли се Кирил Петков и „ Продължаваме промяната “ в тази поредност?
- Според мен се вписват. И като виждам има нещо, което стопля душата ми. И то е, че процентът на спасителите в електоралните щения въпреки всичко понижава с времето. Турската сентенция „ да му имам втория ум на българина, дето му идва по-късно “ се осъществя. “ За всеки един от изброените и за политическите им партии гласовете прогресивно понижават. За новите претенденти за спасението мисля, че са към 300-350 000. Все отново това е прогрес.
- Предрекохте, че Политическа партия ще има роля в политическия ни живот за малко време. Защо? Какво ще амортизира най-новия политически план, който означи летящ старт, тръгвайки от нищото?
- Ние видяхме по какъв начин изхвърчат и царят, и Борисов, и Слави. Но не е от нищо. От нещо е. И това е всеобщо публикуваното въодушевление в българското население някой различен да свърши неговата работа с чудодейна пръчица и заклинанието „ Кърпичке, дай да хапвам “. Това е настройката да стоиш в профил и да се случи фундаментална смяна към по-добро на твоя живот, само че някак ти да не се опърлиш от този развой, а единствено да консумираш неговите резултати и плодове. Известно е, че „ изсъхнало дупе, риба не яде “, само че нашите хора са доста мощни в поговорките и доста слаби в дейностите.
Това, което в този момент ще забележим, ще бъде единствено за едно лято.
- Как ще се отрази решението на Конституционен съд върху изборните резултати на Румен Радев и на Политическа партия? Ще има отлив или може би противоположното – ще има прилив на доверие?
- Точно по този начин. Тъй като сме в изискванията на футболни ентусиасти, едните изобразяват, вследствие на конституционното решение, нейният обект на разбор като почтена жертва на подземието, на комунистите, на мутромилиоционерите, за които Конституционен съд се явява единствено едно средство за размазване и прекъсване на смяната. Така че му изписват ореол.
Другите, които се кълнат какъв брой били наранени техните нежни усеща от това фрапантно нарушаване на българската Конституция, дано да ги попитам – като бяха толкоз кардинални, къде бяха през последните 15-20 години, когато тази Конституция се газеше с ботуш, а те някак си не виждаха. Откъде това ненадейно просветление?
- Казахте, че очаквате да бъде формирано държавно управление, само че ще забележим какво. Каква ще е ролята на Българска социалистическа партия в този развой?
- Българска социалистическа партия ще има значима роля, тъй като им трябват гласове в Народното събрание. Българска социалистическа партия най-вероятно ще има 30-35 депутати и ще са подготвени на взаимни отстъпки.
- Възможно ли е ГЕРБ да пробие изолацията и да се сформира държавно управление с нейно присъединяване?
- Теоретично е допустимо, само че ГЕРБ сега се борят за Купата на Съветската войска. Ще завоюват първото място и ще си стоят с купата не на стадиона, а на трибуните.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Социологът проф. Иво Христов е член на Инициативния комитет, издигнал кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат на „ Дондуков “ 2.
- Проф. Христов, по какъв начин ще определите изборите „ две в едно “, които предстоят на 14 ноември – значими, съдбоносни, нужен стадий от развиването на демократичния развой? Избор сред кандидат-президенти и партии или жителите въпреки всичко виждат в това и избор на полезности?
- Нито едно от изброения панагирик от варианти. Разширеният отговор е, че това са клишета, които ни заливат към този момент 30 години. Нито е трагичен, нито е следващ стадий от развиването на българската народна власт - каква подигравка, нито жителите са видели някакъв ценностен избор. Нито едно от тези неща не е съотносимо към българската действителност тук и в този момент, оттатък лицемерното политкоректно говорене „ за “ или „ срещу “. Предстоящите избори ще бъдат извършени и след тях ще имаме нов цикъл от гърченето на постсоциалистическото българско общество.
- Президентът Радев води безапелационно в социологическите изследвания, само че има огромна възможност и за балотаж. Може ли съгласно Вас да се случи изненада на втори тур?
- Да, Румен Радев е титуляр в изследванията. Да, с висока степен на сигурност той ще бъде победител на първия тур, само че няма да бъде задоволително и ще има балотаж. И вашият подвъпрос е може ли всички да се обединят против Радев и сигурният съвсем победител да бъде свален на втория тур, както това се случи с Петър Стоянов. Нищо не изключвам, само че не значи, че историята постоянно се повтаря като фарс. Теоретично е допустимо, на процедура – не.
Петър Стоянов беше аватар на персоналния режим на Иван Костов, въпреки и леко дистанциран. Георги Първанов единствено персонифицира една вълна, която към този момент отмиваше властническия режим на Костов. Тук въпросът е тъкмо противоположният – отива си властническият режим на Борисов и кандидатът Радев въплъщава вълната, която е против този режим.
- Два неуспеха за сформиране на държавно управление, в този момент гласуваме трети път за депутати и вършим значим избор за държавен глава. Как ще се отрази това върху изборната интензивност? Очаквате ли засилен интерес или роля ще имат разочарованието плюс пандемията?
- Двата неуспеха за сформиране на държавно управление бяха безусловно закономерни и предвидими. Всички, които участваха в тази, пази Боже, хитроумна игра авансово знаеха, че по този начин ще се случи. Изненадани са единствено простаците или лицемерите. При третия опит с висока степен на възможност държавно управление ще има заради ред аргументи – от ситуативен, от интернационален темперамент, както и най-накрая да не се върви по нервите даже на безпределно, безпределно търпеливото българско население. Вероятно ще бъде формирано държавно управление, евентуално то би трябвало да извършва пожарни задания.
Скептично се отнасям към по този начин наречената пандемия. Смятам, че това е авансово режисирана нервност, както направи Борисов и преди изборите през април. За фасона на държавното управление и какво то ще реализира или няма да реализира – както се споделя, ще забележим.
- „ Обединителите против разединителя “? Това ли следим в президентската конкуренция, където всички съществени претенденти залагат на анти-Радев изразителност? Включително Лозан Панов, който изненада с острата си рецензия.
- За Лозан Панов мога да кажа прелестната българска сентенция „ Където сите турци, там и гол Асан “. А „ обединител против разединител “ е безумно факсимиле! Политиката не е активност по сливане, а по слагане на разнообразни ползи. Дали тези ползи на разнообразни обществени групи съответстват или са в грубо несъгласие, дали има ситуативно съвпадане при дълготрайни несъгласия е въпрос на конкретика. Самият факт, че ние подчертаваме върху това факсимиле „ обединител на нацията “, значи - превеждам на кухненско патриархалния език на по-голямата част от българското население - че ни би трябвало патриарх, бащица, който ще се грижи за нас. На огромна част от популацията е безусловно неразбираема категорията „ политическо опълчване “ като нещо обикновено за политиката. Политиката не се занимава с това да сдобрява, а да регистрира разнообразни съществуващи ползи и да се опита по някакъв метод да ги балансира. Или в противен случай – да не балансира. Историята с обединителя и разединителя е претоплена гозба и даже не намирам за належащо да я разясня.
- Къде отиде силата от площадите на Лято 2020 година? В какво се трансформира тя и до каква степен по този начин наречените партии на митинга разочароваха жителите?
- Ще позволите да се дистанцирам от понятието „ сила на площадите “. Отнасям се с голям песимизъм към по този начин наречения революционния темперамент на българското население. Нагледал съм се през тези 30 години. Както се споделяше, в България единственото непринудено нещо са абортите. Всичко останало е въпрос на сюжети.
Второ, аз също присъствах на тези митинги, само че хайде да не надценяваме градската сила на стеснен кръг хора и да я екстраполираме върху цялото изтощено, апатично, пък да кажа и безразлично общество.
Трето, ясно беше, че режимът на Борисов е пристигнал до гуша на всички, в това число на самия Борисов. Беше единствено въпрос на време, условия и конкретика да се случи това, което се случи.
Четвърто, фактически имаше вътрешни аргументи, само че съгласно мен и външна геополитическа поръчка.
Пето, несъмнено, че 12-те години от режима на Борисов са извънредно срамна страница от българската история, само че това напълно не значи, че не сме абонирани за нови срамни страници. Причините за авторитаризма на Борисов си стоят. Те са надълбоко вкоренени в нашето общество и на върха и в неговата основа, и съчетано със сателитния темперамент на страната, нищо чудно да имаме нови издания в нова форма на същото.
- Правят се паралели сред ранните 90-те години и през днешния ден, може би тъй като и тогава, и в този момент се води борба сред остарялото и новото. А какви са разликите съгласно Вас? Ще се съгласите ли с изказванието, че през днешния ден сме още по-разделени, по-агресивни, повече се ненавиждаме, а и общественото неравноправие е с пикови за Европейски Съюз стойности?
- Има голяма разлика сред опълчването през 90-те години и в този момент. Тогава бяхме 9-милионна индустриализирана страна. Да, правилно, с всички систематични рецесии на социализма. Да, вкарана в систематичен колапс на първо място от външни геополитически фактори. И да, имаше голямо струпване на прочувствен, идеологически, интелектуален капацитет, който през днешния ден безусловно отсъства. Да не приказваме, че имахме едно надалеч по-богато население, макар клетвите в този момент против неприятния социализъм. Тоест, имахме прилични предпоставки да станем обичайно европейско общество, които систематично бяха отстранени една по една в изискванията на това пейоративно факсимиле преход. 30 години по-късно имаме едно умиращо общество. Население с извънредно неприятни демографски характерности и с ниски просветителни индикатори. Тоест, жънем безусловно закономерните резултати на това, в което ни вкараха преди 30 години – периферна, умираща страна от Третия свят, инцидентно намираща се в Европа. И вие желаете върху тази страна да има цветове на демокрацията. Ще има цветове на авторитаризма и на диктатурата. Така се ръководят подобен вид африкански страни.
- Възможна ли е смяната? Ето и президентът Радев споделя в предизборните си изяви, че България се трансформира. Споделяте ли този оптимизъм?
- Иска ми се да е по този начин. Тук хладният разбор на учения се разделя с прочувственото предпочитание на индивида. Аз съм от хората, които мислят, че двете могат да се съвместяват. Да имате скептицизъм на разсъдъка и оптимизъм на волята по Антонио Грамши. Така изброените ужасяващи характерности на днешното българско общество смачква слабите духом. За мощните духом се трансформира в мотор за сила и за смяна. Изберете си в коя от двете групи ще попаднете.
- Наскоро казахте, че българското общество е предмодерно, а парламентаризмът и политическите партии са присъщи за модерния свят. Как се отнасяте към концепцията за България като президентска република? Какви форми може да добие този модел на ръководство в едно предмодерно общество?
- Разбирам подтекста и подтекса на въпроса. Първо, по въпроса за предмодерността - България беше напреднала по пътя на модернизацията и то в забележителна степен. Последните 30 години, макар пропагандата и клишетата, с които се отравя публичното пространство, бяха масиран развой на демодернизация и връщане на България и на българското общество в изискванията на деархаизация.
Второ, точно в изискванията на едно принудително върнато в предмодерността общество, подобен вид политически екзотики като народна власт, като внушителен партиен политически режим, като парламентаризъм фактически са единствено декори. Те не съставляват действителни процеси, действителни обществени групи, действителни обществени ползи и оттова да имате действителен политически развой.
Политиката, политическото посланичество, политическите партии, парламентаризмът са единствено разследване от модерната или немодерна развитост на едно общество. Поради тази причина парламентаризмът в никакъв случай не е бил жизнен в България – и след Освобождението, изключително след Първата международна война, да не приказвам за изискванията на комунистически режим.
Така е и в този момент. Може на доста хора да не им харесва, само че това, че на някои може да не им харесва земното притегляне - в случай че желаят да пробват дали могат да полетят, в случай че скочат от балкона. Е, ние скачаме непрестанно и на това му викаме избори.
Второто, което, наблягам, произтича закономерно от първото, е желанието на голяма част от популацията, в това число, пази Боже, на неговия хайлайф, е да позволява комплицирани, систематични, исторически структурирали се проблеми по елементарен метод с обикновени решения. Винаги простите решения, изглеждащи на пръв взор ефикасни, са нездравословни, неверни и водят до злополука. Когато обаче имате елементарен метод на мислене, не можете да имате комплициран добър живот. Докато не схванат това просто уравнение нашите хора, непрестанно ще настъпват една и съща мотика. Съжалявам.
- В търсенето на Спасителя гласувахме за Царя, за Борисов, за Слави. Вписват ли се Кирил Петков и „ Продължаваме промяната “ в тази поредност?
- Според мен се вписват. И като виждам има нещо, което стопля душата ми. И то е, че процентът на спасителите в електоралните щения въпреки всичко понижава с времето. Турската сентенция „ да му имам втория ум на българина, дето му идва по-късно “ се осъществя. “ За всеки един от изброените и за политическите им партии гласовете прогресивно понижават. За новите претенденти за спасението мисля, че са към 300-350 000. Все отново това е прогрес.
- Предрекохте, че Политическа партия ще има роля в политическия ни живот за малко време. Защо? Какво ще амортизира най-новия политически план, който означи летящ старт, тръгвайки от нищото?
- Ние видяхме по какъв начин изхвърчат и царят, и Борисов, и Слави. Но не е от нищо. От нещо е. И това е всеобщо публикуваното въодушевление в българското население някой различен да свърши неговата работа с чудодейна пръчица и заклинанието „ Кърпичке, дай да хапвам “. Това е настройката да стоиш в профил и да се случи фундаментална смяна към по-добро на твоя живот, само че някак ти да не се опърлиш от този развой, а единствено да консумираш неговите резултати и плодове. Известно е, че „ изсъхнало дупе, риба не яде “, само че нашите хора са доста мощни в поговорките и доста слаби в дейностите.
Това, което в този момент ще забележим, ще бъде единствено за едно лято.
- Как ще се отрази решението на Конституционен съд върху изборните резултати на Румен Радев и на Политическа партия? Ще има отлив или може би противоположното – ще има прилив на доверие?
- Точно по този начин. Тъй като сме в изискванията на футболни ентусиасти, едните изобразяват, вследствие на конституционното решение, нейният обект на разбор като почтена жертва на подземието, на комунистите, на мутромилиоционерите, за които Конституционен съд се явява единствено едно средство за размазване и прекъсване на смяната. Така че му изписват ореол.
Другите, които се кълнат какъв брой били наранени техните нежни усеща от това фрапантно нарушаване на българската Конституция, дано да ги попитам – като бяха толкоз кардинални, къде бяха през последните 15-20 години, когато тази Конституция се газеше с ботуш, а те някак си не виждаха. Откъде това ненадейно просветление?
- Казахте, че очаквате да бъде формирано държавно управление, само че ще забележим какво. Каква ще е ролята на Българска социалистическа партия в този развой?
- Българска социалистическа партия ще има значима роля, тъй като им трябват гласове в Народното събрание. Българска социалистическа партия най-вероятно ще има 30-35 депутати и ще са подготвени на взаимни отстъпки.
- Възможно ли е ГЕРБ да пробие изолацията и да се сформира държавно управление с нейно присъединяване?
- Теоретично е допустимо, само че ГЕРБ сега се борят за Купата на Съветската войска. Ще завоюват първото място и ще си стоят с купата не на стадиона, а на трибуните.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ