България страда от две пандемии. Кой ще бъде наказан на 14 ноември?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Кого ще накаже гласоподавателят на 14 ноември: Радев поради Ковид рецесията - или Борисов поради корупцията? И кой ще завоюва от това? Ето какво се обрисува:
Коментар от Даниел Смилов:
България страда от две тежки пандемии - едната е Kовид-19, другата е корупцията. В момента партиите и кандидат-президентите, които са по-тежко наранени от корупционната болест, калкулират и се надяват четвъртата Ковид вълна да насочи публичното внимание не към тях, а към броя на приети в болница и умряли от ковид. Това е цинична аритметика, само че тя има своите учредения. Защото президентът Радев, заради колебливост или недомислие, съумя да направи по този начин, че пикът на тежката четвърта Ковид вълна да съвпадне с изборите на 14 ноември. Ако зелените документи бяха въведени през лятото, в този момент нямаше да сме в тази обстановка.
Този " пропуск” несъмнено ще се отрази на изборните резултати, само че не е ясно тъкмо по какъв начин. Първо, неуспехът беше значително групов, тъй като политиката на “всеки самичък си преценя” беше въведена от ГЕРБ и подкрепяна от тях до оня ден (а дори и след въвеждането на зеления сертификат). Също по този начин едно същинско злополучие въпреки всичко консолидира нацията в най-критичните моменти. В последна сметка без готовност зад ограничаващи ограничения - зелен документ или даже локдаун (дано да не се наложи) - излизане от рецесията няма да има.
Та въпросът, който изпъква като централен в акцията, е кого и защо ще накаже гласоподавателят. ГЕРБ се надява народът да накаже Румен Радев поради Ковид рецесията. Радев пък се надява гласоподавателите да санкционират ГЕРБ (отново) поради корупционното им оцапване, което освен не е избеляло, само че избива на нови места по политическия тоалет на групировката. Едно от тези места е много очевидно - строителството на автомагистрали, което ГЕРБ трансфораха в своя визитна картичка. Дори и Бойко Рашков да не успее да потвърди до изборите някакви съответни прехвърляния към Борисов, цялата организация на това строителство е смрадлива, колкото и прокуратурата да си запушва носа. Не може милиарди левове да са раздадени предплатено и без търг на компании и всичко това да е законно. Да, законът за публичните поръчки допуска изолирани изключения от общоприетата процедура, когато публичният интерес го постанова. Но строителство за милиарди няма по какъв начин да мине за изключение - тук просто изключението е станало предписание. А сходна перверзия е нарушаване освен на съответен закон, само че и на базовия принцип на правовата страна.
Бойко Борисов излезе с забавен мотив в интерес на систематичното заобикаляне на открити конкурентни търгове за публични поръчки. Така ГЕРБ успявали да реализират “по-ниски цени”. Тук Адам Смит би се обърнал обезпокоеното в гроба си, тъй като по тази логичност може да се окаже, че конкуренцията пречи на успеваемостта и че българската нация е забогатяла не заради свободна и конкурентна стопанска система, а посредством административна шуробаджанащина. Но като огледа към действителните темпове на замогване на българите, Адам Смит ще се успокои и ще си каже: ясно, поради такова мислене и хитрини българите изостават от румънците и другите централноевропейци.
Поради тези аргументи не е изключено гласоподавателят да накаже и двете спорещи страни в пандемичния спор: Радев поради Ковид, а Борисов поради пандемичната корупция и административните му " иновации”. А в случай че това се случи, ще се отвори пространство за политическите обединения, които не са коренът на един или различен проблем, а по-скоро се възприемат като допустимо решение. Тези обединения са главно три - " Демократична България " (ДБ), " Продължаваме промяната " (ПП) и " ИТН " (ИТН).
Има Такъв Народ към този момент съумя да разочарова мнозина, а сега мъчно може да се каже, че тази партия води предизборна акция. Странното ѝ държание в предходните два Народното събрание, съучастието ѝ с ГЕРБ и Движение за права и свободи по доста въпроси и желанието им да ги вкара в “плаващи мнозинства” хвърлят сериозна сянка на подозрение върху действителните планове в политиката. Така че Има Такъв Народ остават една огромна питанка, ползата към която по-скоро спада. А и наподобява все по-малко хора чакат от Има Такъв Народ положителни решения на политическата рецесия в страната.
В тази обстановка Политическа партия и Демократична България са двете партии, които са необятно желани сътрудници за съдружно ръководство и които могат да са ключ към нова управническа формула. Неслучайно главният удар на машината на ГЕРБ и Движение за права и свободи е ориентиран към тях - тъй като без тях няма да има и вяра за ръководство без ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Сагата към поданството на Кирил Петков в действителност подкрепя Политическа партия, като ги направи най-малко за малко фокус на публичното внимание. Асоциирането им с Румен Радев обаче ги трансформира в страна в пандемичната борба и те би трябвало да са подготвени да поемат част от отговорността за неуспеха в ръководството на коронакризата. Точно това лишава от блясъка на сполучливите министри Петков и Василев - въпреки всичко отговорността на кабинета по здравната обстановка е групова, а не еднолична на Стойчо Кацаров.
Демократична България влиза в добра форма във финалния спринт на акцията. Партията не съумя да записва огромен растеж след юлските избори поради конкуренция от страна на Политическа партия, само че държи устойчиви равнища от към и над 12%. А това е покрай записаните до момента максимуми. Демократична България нормално се активизира съществено към края на акцията и изключително в изборния ден, в който претенциозният ѝ електорат нормално открива (за следващ път), че това е най-хубавата му алтернатива. Но пред Демократична България има и едно затруднение, което би трябвало да преодолеят: някои неясноти в връзките им с Лозан Панов.
Ако в политиката главното е човешката честност и почтеност, Лозан Панов би трябвало да е с огромни шансове да завоюва президентския пост. Само това обаче не е задоволително, тъй като става дума и за позициониране в съответен политически подтекст. В този подтекст има един краткотраен водач - военачалник Радев, който е трансформирал съставянето на ръководство без ГЕРБ в своя идея. Има и един кандидат - професор Анастас Герджиков, чиято идея пък е да вкара ГЕРБ и Движение за права и свободи в ръководството. Това са залозите в президентския избор.
На този декор позиционирането на Лозан Панов е мъчно, само че не и невероятно. Той би трябвало да твърди, че не всяко държавно управление без ГЕРБ и Движение за права и свободи е задоволително. Необходимо е такова държавно управление, което да сложи страната на проевропейски, цивилизован, резистентен курс на развиване. Каква би била изгодата, в случай че ГЕРБ бъдат заменени от държавно управление, доминирано от, да речем, путинска, хомофобска, ксенофобска и националистическа партия? Лозан Панов би могъл надалеч по-ясно от Радев да се нарежда като поръчител, че такова нещо няма да се случи и да разчита повече от политическите сътрудници от Демократична България в това начинание. Помагайки на тях, той би оказал помощ и на себе си.
Финалът на акцията е близо и от другите играчи не може да се чакат някакви внезапни придвижвания и смени на тактиките. Но конкуренцията е с отворен край и тези, които съумеят да се оправят по-добре със усложненията си дотук, биха могли да чакат и по-добър краен резултат.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Кого ще накаже гласоподавателят на 14 ноември: Радев поради Ковид рецесията - или Борисов поради корупцията? И кой ще завоюва от това? Ето какво се обрисува:
Коментар от Даниел Смилов:
България страда от две тежки пандемии - едната е Kовид-19, другата е корупцията. В момента партиите и кандидат-президентите, които са по-тежко наранени от корупционната болест, калкулират и се надяват четвъртата Ковид вълна да насочи публичното внимание не към тях, а към броя на приети в болница и умряли от ковид. Това е цинична аритметика, само че тя има своите учредения. Защото президентът Радев, заради колебливост или недомислие, съумя да направи по този начин, че пикът на тежката четвърта Ковид вълна да съвпадне с изборите на 14 ноември. Ако зелените документи бяха въведени през лятото, в този момент нямаше да сме в тази обстановка.
Този " пропуск” несъмнено ще се отрази на изборните резултати, само че не е ясно тъкмо по какъв начин. Първо, неуспехът беше значително групов, тъй като политиката на “всеки самичък си преценя” беше въведена от ГЕРБ и подкрепяна от тях до оня ден (а дори и след въвеждането на зеления сертификат). Също по този начин едно същинско злополучие въпреки всичко консолидира нацията в най-критичните моменти. В последна сметка без готовност зад ограничаващи ограничения - зелен документ или даже локдаун (дано да не се наложи) - излизане от рецесията няма да има.
Та въпросът, който изпъква като централен в акцията, е кого и защо ще накаже гласоподавателят. ГЕРБ се надява народът да накаже Румен Радев поради Ковид рецесията. Радев пък се надява гласоподавателите да санкционират ГЕРБ (отново) поради корупционното им оцапване, което освен не е избеляло, само че избива на нови места по политическия тоалет на групировката. Едно от тези места е много очевидно - строителството на автомагистрали, което ГЕРБ трансфораха в своя визитна картичка. Дори и Бойко Рашков да не успее да потвърди до изборите някакви съответни прехвърляния към Борисов, цялата организация на това строителство е смрадлива, колкото и прокуратурата да си запушва носа. Не може милиарди левове да са раздадени предплатено и без търг на компании и всичко това да е законно. Да, законът за публичните поръчки допуска изолирани изключения от общоприетата процедура, когато публичният интерес го постанова. Но строителство за милиарди няма по какъв начин да мине за изключение - тук просто изключението е станало предписание. А сходна перверзия е нарушаване освен на съответен закон, само че и на базовия принцип на правовата страна.
Бойко Борисов излезе с забавен мотив в интерес на систематичното заобикаляне на открити конкурентни търгове за публични поръчки. Така ГЕРБ успявали да реализират “по-ниски цени”. Тук Адам Смит би се обърнал обезпокоеното в гроба си, тъй като по тази логичност може да се окаже, че конкуренцията пречи на успеваемостта и че българската нация е забогатяла не заради свободна и конкурентна стопанска система, а посредством административна шуробаджанащина. Но като огледа към действителните темпове на замогване на българите, Адам Смит ще се успокои и ще си каже: ясно, поради такова мислене и хитрини българите изостават от румънците и другите централноевропейци.
Поради тези аргументи не е изключено гласоподавателят да накаже и двете спорещи страни в пандемичния спор: Радев поради Ковид, а Борисов поради пандемичната корупция и административните му " иновации”. А в случай че това се случи, ще се отвори пространство за политическите обединения, които не са коренът на един или различен проблем, а по-скоро се възприемат като допустимо решение. Тези обединения са главно три - " Демократична България " (ДБ), " Продължаваме промяната " (ПП) и " ИТН " (ИТН).
Има Такъв Народ към този момент съумя да разочарова мнозина, а сега мъчно може да се каже, че тази партия води предизборна акция. Странното ѝ държание в предходните два Народното събрание, съучастието ѝ с ГЕРБ и Движение за права и свободи по доста въпроси и желанието им да ги вкара в “плаващи мнозинства” хвърлят сериозна сянка на подозрение върху действителните планове в политиката. Така че Има Такъв Народ остават една огромна питанка, ползата към която по-скоро спада. А и наподобява все по-малко хора чакат от Има Такъв Народ положителни решения на политическата рецесия в страната.
В тази обстановка Политическа партия и Демократична България са двете партии, които са необятно желани сътрудници за съдружно ръководство и които могат да са ключ към нова управническа формула. Неслучайно главният удар на машината на ГЕРБ и Движение за права и свободи е ориентиран към тях - тъй като без тях няма да има и вяра за ръководство без ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Сагата към поданството на Кирил Петков в действителност подкрепя Политическа партия, като ги направи най-малко за малко фокус на публичното внимание. Асоциирането им с Румен Радев обаче ги трансформира в страна в пандемичната борба и те би трябвало да са подготвени да поемат част от отговорността за неуспеха в ръководството на коронакризата. Точно това лишава от блясъка на сполучливите министри Петков и Василев - въпреки всичко отговорността на кабинета по здравната обстановка е групова, а не еднолична на Стойчо Кацаров.
Демократична България влиза в добра форма във финалния спринт на акцията. Партията не съумя да записва огромен растеж след юлските избори поради конкуренция от страна на Политическа партия, само че държи устойчиви равнища от към и над 12%. А това е покрай записаните до момента максимуми. Демократична България нормално се активизира съществено към края на акцията и изключително в изборния ден, в който претенциозният ѝ електорат нормално открива (за следващ път), че това е най-хубавата му алтернатива. Но пред Демократична България има и едно затруднение, което би трябвало да преодолеят: някои неясноти в връзките им с Лозан Панов.
Ако в политиката главното е човешката честност и почтеност, Лозан Панов би трябвало да е с огромни шансове да завоюва президентския пост. Само това обаче не е задоволително, тъй като става дума и за позициониране в съответен политически подтекст. В този подтекст има един краткотраен водач - военачалник Радев, който е трансформирал съставянето на ръководство без ГЕРБ в своя идея. Има и един кандидат - професор Анастас Герджиков, чиято идея пък е да вкара ГЕРБ и Движение за права и свободи в ръководството. Това са залозите в президентския избор.
На този декор позиционирането на Лозан Панов е мъчно, само че не и невероятно. Той би трябвало да твърди, че не всяко държавно управление без ГЕРБ и Движение за права и свободи е задоволително. Необходимо е такова държавно управление, което да сложи страната на проевропейски, цивилизован, резистентен курс на развиване. Каква би била изгодата, в случай че ГЕРБ бъдат заменени от държавно управление, доминирано от, да речем, путинска, хомофобска, ксенофобска и националистическа партия? Лозан Панов би могъл надалеч по-ясно от Радев да се нарежда като поръчител, че такова нещо няма да се случи и да разчита повече от политическите сътрудници от Демократична България в това начинание. Помагайки на тях, той би оказал помощ и на себе си.
Финалът на акцията е близо и от другите играчи не може да се чакат някакви внезапни придвижвания и смени на тактиките. Но конкуренцията е с отворен край и тези, които съумеят да се оправят по-добре със усложненията си дотук, биха могли да чакат и по-добър краен резултат.
*****
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ