По тръбопроводите не тече газ, а политика
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Енергетиката на европейския континент навлезе в турбулентна зона, от която обаче няма да премине толкоз бързо. Европейският пътник е най-засегнат, тъй като цените скочиха безумно, а обещанията са даже и за по-скъпи храни и артикули в идните студени месеци.
И до момента в който континентът се бори с политическите и икономическите последствия от покачващите се цени на газа, съветският президент Владимир Путин съобщи, че Русия (която е най-големият снабдител на газ в Европа) е подготвена да усили доставките на природен газ. В предлагането обаче има измама. Москва оказва напън над европейски страни да подпишат нови дълготрайни контракти с „ Газпром”, което може да е рисковано, тъй като газовият пазар може да се промени бързо.
Има съмнения, че „ Газпром “ целеустремено оказва помощ за възникването на газов недостиг на европейския пазар, с цел да принуди Германия и Европейския съюз по-бързо да пуснат „ Северен поток 2 “. И точно тук се пресичат енергетиката и политиката. Природният газ става още по-съществен за енергийния микс на Европа, а въздействие на цените оказва и неналичието на доставки на полутечен газ, който отива към гладната за сила Азия.
Защо Русия, която обезпечава съвсем 40% от газа за Европейски Съюз, не усили предлагането? Вместо да се възползват от повишението на цените и да си набират спомагателни облаги, „ Газпром “ взеха решение напълно да прекратят продажбите си на борсата и оповестиха, че през четвъртото тримесечие и през цялата последваща година няма да продават спомагателни размери на интернационалните борсови платформи. „ Газпром “ в тази ситуация не се управлява от икономическите си ползи, а „ претворява в живота политическите възгледи на Кремъл “. В момента съветската държавна компания обслужва единствено тези, които са сключили с нея дълготрайни контракти, и в действителност бойкотира международния пазар, обричайки го на немислими в предишното ценови скокове.
Владимир Путин има просто пояснение за проблемите на Европейски Съюз: прекосяването на блока към краткосрочни газови контракти. Този ход е част от дългогодишни старания пазарът на газ да се направи по-ликвиден и също по този начин да се понижи зависимостта му от съветските енергийни доставки. Това обаче направи Европейски Съюз по-уязвим за измененията в интернационалните цени. Европейската комисия е под възходящ напън от страна на членките да изследва опцията за взаимни покупки на газ - употребявайки пазарната мощ на Европейски Съюз за реализиране на по-добри съглашения. Особено във време, в което политиката дефинира енергетиката, Европейски Съюз би трябвало да работи политическо отговорно.
Наскоро посланикът на Руската федерация в България Елена Митрофанова подкани българските управляващи да подпишат дълготраен контракт за доставки на природен газ с „ Газпром”. Тя посочи, че „ тази алтернатива е допустима при прагматичен метод и политическа воля”. Думите ѝ обаче не бяха взети под изключително внимание в София, тъй като България към момента няма постоянно държавно управление, което да взема решение сходни стратегически въпроси. Трябва ли обаче България да подпише подобен дълготраен контракт, когато един ден има кабинет? На българския енергиен пазар от следващата година ще настъпят съществени промени. Въпреки голямото забавяне на газовата връзка с Гърция, тя ще бъде пусната в комерсиална употреба през юли следващата година. През нея, с изключение на азерски газ, ще се доставя и полутечен от терминала в Александруполис.
Енергийният специалист Христо Казанджиев (Български енергиен и минен форум) разяснява пред Euractiv, че е нужен доста деликатен баланс при подготовката и договарянията за подобен контракт. Той регистрира, че при договарянията би трябвало да се вземе поради влизането в деяние на терминала за полутечен газ в Александруполис, върху чийто старт „ Газпром” косвено оказва въздействие. Икономистът Мартин Димитров пък счита, че за българските национални ползи е най-добре договорът да е кратковременен за 2-3 години.
България, както и другите страни от Европейски Съюз, би трябвало да имат явен проект по какъв начин да работят в сходни изключителни обстановки. Тъй като енергетиката се е трансформирала в политика, Европейски Съюз би трябвало да мисли по какъв начин с политически способи да преследва стопански изгоди за своите жители. Еврокомисията към този момент предложи краткотрайно отлагане на заплащането на сметки, както и обезпечаване на краткотрайни, целеви понижения на данъчните ставки за уязвимите семейства. Улесняване на по-широк достъп до съглашения за закупуване на електрическа енергия от възобновими източници и поддръжка посредством съпътстващи ограничения също е една от ограниченията. Европейска комисия изиска и преразглеждане на регламента по отношение на сигурността на доставките, с цел да се подсигурява по-добро потребление и действие на съхранението на природен газ в Европа. Създаване на нови трансгранични районни групи за риск във връзка с газа, които да проучват рисковете и да поучават страните членки по отношение на създаването на техните национални проекти за превантивни дейности и проекти за деяние при изключителни обстановки, е друга от ограниченията.
„ Газпром” доставя газ в Европа по два разнообразни метода: дълготрайни контракти (често с дълготрайност 10-25 години) или „ спот” покупко-продажби, които са еднократни покупки за закрепено количество газ. Обвиненията към Русия са, че е спряла точно вторите, с цел да накара страните да подпишат дълготрайни съглашения. Джейк Съливан, консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, съобщи, че Русия употребява силата и запасите си като политическо оръжие. Путин вижда златен късмет в актуалната обстановка, с цел да притисне Европейски Съюз. Въпреки това, както разкри чиновник в Кремъл, Русия не си прави илюзии, че ще завоюва политически отстъпки от Европейски Съюз или ще облекчи обтегнатите връзки вследствие на газовата рецесия.
На енергийния пазар сега се води политика. Но цената няма да я платят политиците, а европейците. И в частност българите.
Енергетиката на европейския континент навлезе в турбулентна зона, от която обаче няма да премине толкоз бързо. Европейският пътник е най-засегнат, тъй като цените скочиха безумно, а обещанията са даже и за по-скъпи храни и артикули в идните студени месеци.
И до момента в който континентът се бори с политическите и икономическите последствия от покачващите се цени на газа, съветският президент Владимир Путин съобщи, че Русия (която е най-големият снабдител на газ в Европа) е подготвена да усили доставките на природен газ. В предлагането обаче има измама. Москва оказва напън над европейски страни да подпишат нови дълготрайни контракти с „ Газпром”, което може да е рисковано, тъй като газовият пазар може да се промени бързо.
Има съмнения, че „ Газпром “ целеустремено оказва помощ за възникването на газов недостиг на европейския пазар, с цел да принуди Германия и Европейския съюз по-бързо да пуснат „ Северен поток 2 “. И точно тук се пресичат енергетиката и политиката. Природният газ става още по-съществен за енергийния микс на Европа, а въздействие на цените оказва и неналичието на доставки на полутечен газ, който отива към гладната за сила Азия.
Защо Русия, която обезпечава съвсем 40% от газа за Европейски Съюз, не усили предлагането? Вместо да се възползват от повишението на цените и да си набират спомагателни облаги, „ Газпром “ взеха решение напълно да прекратят продажбите си на борсата и оповестиха, че през четвъртото тримесечие и през цялата последваща година няма да продават спомагателни размери на интернационалните борсови платформи. „ Газпром “ в тази ситуация не се управлява от икономическите си ползи, а „ претворява в живота политическите възгледи на Кремъл “. В момента съветската държавна компания обслужва единствено тези, които са сключили с нея дълготрайни контракти, и в действителност бойкотира международния пазар, обричайки го на немислими в предишното ценови скокове.
Владимир Путин има просто пояснение за проблемите на Европейски Съюз: прекосяването на блока към краткосрочни газови контракти. Този ход е част от дългогодишни старания пазарът на газ да се направи по-ликвиден и също по този начин да се понижи зависимостта му от съветските енергийни доставки. Това обаче направи Европейски Съюз по-уязвим за измененията в интернационалните цени. Европейската комисия е под възходящ напън от страна на членките да изследва опцията за взаимни покупки на газ - употребявайки пазарната мощ на Европейски Съюз за реализиране на по-добри съглашения. Особено във време, в което политиката дефинира енергетиката, Европейски Съюз би трябвало да работи политическо отговорно.
Наскоро посланикът на Руската федерация в България Елена Митрофанова подкани българските управляващи да подпишат дълготраен контракт за доставки на природен газ с „ Газпром”. Тя посочи, че „ тази алтернатива е допустима при прагматичен метод и политическа воля”. Думите ѝ обаче не бяха взети под изключително внимание в София, тъй като България към момента няма постоянно държавно управление, което да взема решение сходни стратегически въпроси. Трябва ли обаче България да подпише подобен дълготраен контракт, когато един ден има кабинет? На българския енергиен пазар от следващата година ще настъпят съществени промени. Въпреки голямото забавяне на газовата връзка с Гърция, тя ще бъде пусната в комерсиална употреба през юли следващата година. През нея, с изключение на азерски газ, ще се доставя и полутечен от терминала в Александруполис.
Енергийният специалист Христо Казанджиев (Български енергиен и минен форум) разяснява пред Euractiv, че е нужен доста деликатен баланс при подготовката и договарянията за подобен контракт. Той регистрира, че при договарянията би трябвало да се вземе поради влизането в деяние на терминала за полутечен газ в Александруполис, върху чийто старт „ Газпром” косвено оказва въздействие. Икономистът Мартин Димитров пък счита, че за българските национални ползи е най-добре договорът да е кратковременен за 2-3 години.
България, както и другите страни от Европейски Съюз, би трябвало да имат явен проект по какъв начин да работят в сходни изключителни обстановки. Тъй като енергетиката се е трансформирала в политика, Европейски Съюз би трябвало да мисли по какъв начин с политически способи да преследва стопански изгоди за своите жители. Еврокомисията към този момент предложи краткотрайно отлагане на заплащането на сметки, както и обезпечаване на краткотрайни, целеви понижения на данъчните ставки за уязвимите семейства. Улесняване на по-широк достъп до съглашения за закупуване на електрическа енергия от възобновими източници и поддръжка посредством съпътстващи ограничения също е една от ограниченията. Европейска комисия изиска и преразглеждане на регламента по отношение на сигурността на доставките, с цел да се подсигурява по-добро потребление и действие на съхранението на природен газ в Европа. Създаване на нови трансгранични районни групи за риск във връзка с газа, които да проучват рисковете и да поучават страните членки по отношение на създаването на техните национални проекти за превантивни дейности и проекти за деяние при изключителни обстановки, е друга от ограниченията.
„ Газпром” доставя газ в Европа по два разнообразни метода: дълготрайни контракти (често с дълготрайност 10-25 години) или „ спот” покупко-продажби, които са еднократни покупки за закрепено количество газ. Обвиненията към Русия са, че е спряла точно вторите, с цел да накара страните да подпишат дълготрайни съглашения. Джейк Съливан, консултант по националната сигурност на Съединени американски щати, съобщи, че Русия употребява силата и запасите си като политическо оръжие. Путин вижда златен късмет в актуалната обстановка, с цел да притисне Европейски Съюз. Въпреки това, както разкри чиновник в Кремъл, Русия не си прави илюзии, че ще завоюва политически отстъпки от Европейски Съюз или ще облекчи обтегнатите връзки вследствие на газовата рецесия.
На енергийния пазар сега се води политика. Но цената няма да я платят политиците, а европейците. И в частност българите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ