На кого пречат двойните граждани?!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Трябваше да изтекат цели 30 години, с цел да стане ясно, че българската изборна система е котка, която си е захапала опашката. Недоносена рожба на еднопартийната система, тя се роди в битката за власт на двата клана на Българска комунистическа партия, ръководени единият от Лилов, другият от Луканов. Вместо либерален лъх в крайник с новите времена, българският изборен закон съдържа един куп забрани, условия и спънки, които вместо да улесняват присъединяване на най-голямият брой жители, изключват свободния избор и действителната представителност на обществото в законодателната власт. Благодарение на този закон Георги Пирински може да бъде кандидат-президент на Съединени американски щати, само че не и на България. Българските жители живеещи в Европа са единствените, които имат право да гласоподават, само че не и да бъдат избирани. След всяко автобусно шествие на наши сънародници, пристигнали особено от прилежаща Турция, с цел да упражняват гражданските си права, избухва за следващ път дискусия към двойното поданство.
Изтощена и обезкървена от няколко генерации партийни пиявици, България не е в положение да отваря фронт против стотиците хиляди нашенци пръснати в чужбина. Не е допустимо да се лишава поданството на хора, чието „ престъпление” е че живеят в друга страна. Ниската раждаемост, високата смъртност и обезлюдяването на страната не се нуждаят от патриотарски лозунги. Хиляди са пенсионерите, които живеят с помощта на банковите преводи от чужбина. Почти всяко семейство има дете, татко или майка, които са отпътували. Всеки недомислен ход против правата на диаспората, без значение от етническото ѝ наличие или политически убеждения, може да докара до ново вътрешно и външно напрежение, което с нищо няма да усъвършенства общото състояние.
Що се отнася до характерните проблеми на смесените региони, в Европа има задоволително образци, чието правно разрешаване е налично за всеки общественик. Между Франция и Германия се простират 7 милиона гроба. Безкрайни войни са се водили за Елзас и Лотарингия. Защо по време на избори никакъв рейс с германци не потегля от Мюнхен, нито с французи от Париж с цел да гласоподават в Страсбург? Защото „ Стара Европа” е извлякла поука от предишното и е бетонирала поуката в своето законодателство. Всеки гласоподавател разполага с изборна карта. Тя се издава против съответната данъчна декларация. Или всеки гласоподава там, където си изкарва прехраната. Тези които не разполагат с данъчна декларация, получават изборна карта против интензивно вписване въз основа на непрекъснатия си адрес. Етническата или религиозна принадлежност са без значение. Избирателното присъединяване е географско, не етническо.
Живеещите отвън територията на Франция жители избират на място свои депутати и сенатори, които след това ги показват в Париж. Погледнати през призмата на френския опит, изборните права на нашите сънародници от Турция, Европа или Америка могат да бъдат спазени, въз основата на квоти. При настоящето съответствие на българските общности в чужбина, в случай че от Азия бъдат излъчени 5 депутата, от Европа и Америка би трябвало да се излъчат 25. Тези числа не са точно обосновани, а са представени за образец.
Вината за изборната неразбория в България не носят притежателите на два паспорта, а законодателите, които не са си свършили работата. Политиците, които понякога „ воюват” против двойното поданство и които са били с къси панталонки по време на тоталитарната система би трябвало да изхождат от политическата действителност, както актуалната по този начин и тази от близкото минало. Партийно-полицейската тирания делеше българското общество на две.
Едно номенклатурно малцинство разполагаше с червени паспорти за пътешестване в чужбина и едно голямо болшинство от българския народ, освен нямаше достъп до пътешестване на Запад, само че даже се нуждаеше от софийско жителство с цел да живее и работи в столицата. Първите пътуваха по света на държавни разходи, а другите ходеха на „ свиждане” до границата с „ открит лист”, откакто биваха проверявани от органите на сигурността. Когато на някой редови българин му идваше до гуша да живее и работи по систематизиране, той поемаше риска да прескочи „ желязната завеса”. Поради липса на постоянни документи, емигрантите получаваха паспорти от страните, които им даваха леговище. Както на времето, по този начин и през днешния ден, всеки българин, съумял да се откри на Запад, се гордее с новия си документ за идентичност, тъй като той го трансформира в свободен и равнопоставен жител. Днес българите с двойно поданство са към два милиона!
Въпреки това, не може да се твърди, че добилият непознат паспорт е по-малко българин от сънародниците останали в България. Световно известният оперен артист Борис Христов живя и пя единствено с италиански паспорт. За всички ценители на оперното изкуство, той остава най-великият български глас. Един от най-големите български възрожденци – Георги Сава Раковски е имал френски паспорт. Чуждият документ за идентичност с нищо не му е попречил да сложи основите на актуалната българска войска. Стефан Стамболов е имал френски паспорт. Кой бе споделил, че България е имала французин за министър ръководител?
Бившият министър председател на Гърция, Андреас Папандреу имаше френско поданство, а синът му Георги – американско. Нито един грък не укори династията Папандреу в чуждопоклонничество или липса на национализъм. Най-известният британски политик Уистън Чърчил също беше с двойно поданство. Този факт не му попречи да бъде 15 години министър ръководител на Англия. Норвежката с двойно поданство Ева Жоли беше претендент президент на Франция. Нито един глас не се опълчи на тази кандидатура заради двата ѝ паспорта.
Все повече българи пътуват и работят в чужбина. Политическите им убеждения и просвета са разнородни. Някои от тях милеят за родината, други са безразлични, а трети даже не желаят и да чуят повече за България. Въпреки това, не може да се твърди, че останалите в родината, са останали единствено от родолюбие. Излишно и нездравословно е опълчването на едните против другите. В епохата на глобализацията и премахването на границите, запазването на националната принадлежност зависи от далновидността на законодателите. Един ден бабите и дядовците ще изоставен този свят. Тогава ще секнат и банковите преводи от чужбина. С тях и връзката с България ще се скъса.
В интерес на нацията е градежа на мост към родината. Най-прекия път сред българите извън и тези от вътрешната страна минава през парламентарната представителност на всички наши сънародници, където и да се намират те.
Трябваше да изтекат цели 30 години, с цел да стане ясно, че българската изборна система е котка, която си е захапала опашката. Недоносена рожба на еднопартийната система, тя се роди в битката за власт на двата клана на Българска комунистическа партия, ръководени единият от Лилов, другият от Луканов. Вместо либерален лъх в крайник с новите времена, българският изборен закон съдържа един куп забрани, условия и спънки, които вместо да улесняват присъединяване на най-голямият брой жители, изключват свободния избор и действителната представителност на обществото в законодателната власт. Благодарение на този закон Георги Пирински може да бъде кандидат-президент на Съединени американски щати, само че не и на България. Българските жители живеещи в Европа са единствените, които имат право да гласоподават, само че не и да бъдат избирани. След всяко автобусно шествие на наши сънародници, пристигнали особено от прилежаща Турция, с цел да упражняват гражданските си права, избухва за следващ път дискусия към двойното поданство.
Изтощена и обезкървена от няколко генерации партийни пиявици, България не е в положение да отваря фронт против стотиците хиляди нашенци пръснати в чужбина. Не е допустимо да се лишава поданството на хора, чието „ престъпление” е че живеят в друга страна. Ниската раждаемост, високата смъртност и обезлюдяването на страната не се нуждаят от патриотарски лозунги. Хиляди са пенсионерите, които живеят с помощта на банковите преводи от чужбина. Почти всяко семейство има дете, татко или майка, които са отпътували. Всеки недомислен ход против правата на диаспората, без значение от етническото ѝ наличие или политически убеждения, може да докара до ново вътрешно и външно напрежение, което с нищо няма да усъвършенства общото състояние.
Що се отнася до характерните проблеми на смесените региони, в Европа има задоволително образци, чието правно разрешаване е налично за всеки общественик. Между Франция и Германия се простират 7 милиона гроба. Безкрайни войни са се водили за Елзас и Лотарингия. Защо по време на избори никакъв рейс с германци не потегля от Мюнхен, нито с французи от Париж с цел да гласоподават в Страсбург? Защото „ Стара Европа” е извлякла поука от предишното и е бетонирала поуката в своето законодателство. Всеки гласоподавател разполага с изборна карта. Тя се издава против съответната данъчна декларация. Или всеки гласоподава там, където си изкарва прехраната. Тези които не разполагат с данъчна декларация, получават изборна карта против интензивно вписване въз основа на непрекъснатия си адрес. Етническата или религиозна принадлежност са без значение. Избирателното присъединяване е географско, не етническо.
Живеещите отвън територията на Франция жители избират на място свои депутати и сенатори, които след това ги показват в Париж. Погледнати през призмата на френския опит, изборните права на нашите сънародници от Турция, Европа или Америка могат да бъдат спазени, въз основата на квоти. При настоящето съответствие на българските общности в чужбина, в случай че от Азия бъдат излъчени 5 депутата, от Европа и Америка би трябвало да се излъчат 25. Тези числа не са точно обосновани, а са представени за образец.
Вината за изборната неразбория в България не носят притежателите на два паспорта, а законодателите, които не са си свършили работата. Политиците, които понякога „ воюват” против двойното поданство и които са били с къси панталонки по време на тоталитарната система би трябвало да изхождат от политическата действителност, както актуалната по този начин и тази от близкото минало. Партийно-полицейската тирания делеше българското общество на две.
Едно номенклатурно малцинство разполагаше с червени паспорти за пътешестване в чужбина и едно голямо болшинство от българския народ, освен нямаше достъп до пътешестване на Запад, само че даже се нуждаеше от софийско жителство с цел да живее и работи в столицата. Първите пътуваха по света на държавни разходи, а другите ходеха на „ свиждане” до границата с „ открит лист”, откакто биваха проверявани от органите на сигурността. Когато на някой редови българин му идваше до гуша да живее и работи по систематизиране, той поемаше риска да прескочи „ желязната завеса”. Поради липса на постоянни документи, емигрантите получаваха паспорти от страните, които им даваха леговище. Както на времето, по този начин и през днешния ден, всеки българин, съумял да се откри на Запад, се гордее с новия си документ за идентичност, тъй като той го трансформира в свободен и равнопоставен жител. Днес българите с двойно поданство са към два милиона!
Въпреки това, не може да се твърди, че добилият непознат паспорт е по-малко българин от сънародниците останали в България. Световно известният оперен артист Борис Христов живя и пя единствено с италиански паспорт. За всички ценители на оперното изкуство, той остава най-великият български глас. Един от най-големите български възрожденци – Георги Сава Раковски е имал френски паспорт. Чуждият документ за идентичност с нищо не му е попречил да сложи основите на актуалната българска войска. Стефан Стамболов е имал френски паспорт. Кой бе споделил, че България е имала французин за министър ръководител?
Бившият министър председател на Гърция, Андреас Папандреу имаше френско поданство, а синът му Георги – американско. Нито един грък не укори династията Папандреу в чуждопоклонничество или липса на национализъм. Най-известният британски политик Уистън Чърчил също беше с двойно поданство. Този факт не му попречи да бъде 15 години министър ръководител на Англия. Норвежката с двойно поданство Ева Жоли беше претендент президент на Франция. Нито един глас не се опълчи на тази кандидатура заради двата ѝ паспорта.
Все повече българи пътуват и работят в чужбина. Политическите им убеждения и просвета са разнородни. Някои от тях милеят за родината, други са безразлични, а трети даже не желаят и да чуят повече за България. Въпреки това, не може да се твърди, че останалите в родината, са останали единствено от родолюбие. Излишно и нездравословно е опълчването на едните против другите. В епохата на глобализацията и премахването на границите, запазването на националната принадлежност зависи от далновидността на законодателите. Един ден бабите и дядовците ще изоставен този свят. Тогава ще секнат и банковите преводи от чужбина. С тях и връзката с България ще се скъса.
В интерес на нацията е градежа на мост към родината. Най-прекия път сред българите извън и тези от вътрешната страна минава през парламентарната представителност на всички наши сънародници, където и да се намират те.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ