Задачата за демокрацията има решение, но то е друго
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Текст на Славчо Кънчев, ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Терминът „ социология “ произлиза от латинската дума „ societas “ – „ общество “ и гръцката дума „ λόγoς “ – „ слово “, „ обучение “. Всъщност е просвета за обществото като цялостна система и за обособените обществени институти, процеси и групи, обсъждани във връзката им с публичната целокупност.
Това е дефиницията. Но в България де факто тя е претърпяла трансформация и социологията се е трансформирала във философския камък. Тук тази научна дисциплинираност е по-точно екип от човеци, които непрестанно усъвършенстват своето умеене да слаломират сполучливо сред неуместни въпроси. Понеже тяхното разчепкване няма да им донесе материални облаги, защото тези въпроси, подбудени от трагични за българските жители проблеми, са неуместни за разположените по високите равнища на държавното ръководство, както и въобще за функционерите на „ паралелната страна “, т. е. за „ мощните на деня “, у които са изходните резервоари на финансовите шлангове, публични и подмолни.
Най-важният проблем, изцяло пренебрегнат в обществения дискурс от социолозите, обществените антрополози и прочие представители от останалите дисциплини на обществознанието, е тоталното неглижиране на републиканския дух в актуалната българска държавност, и то макар, че най-малко номинално, България е република. Поне по този начин е записано в член 1 на главния ни закон.
Какво значи „ републикански дух “ ли?
Още древноримският оратор, политически деятел, юрист и публицист Марк Тулий Цицерон (106–43 година пр.н.е.) е заключил, че „ Res publica est res populi “, т. е. „ Държавните каузи са каузи на народа “. Понастоящем по паралели и меридиани републиканският дух, чрез един или различен собствен съставен елемент, е залегнал в конституциите на доста страни.
Републиканският дух е в правото единствено след всенародно допитване да бъде одобряван главният закон или изменение в него, както е във всички американски щати, като се изключи Делауеър. Именно по този метод са признати десетки нови конституции в... Африка, които и понастоящем са в действие.
Републиканският дух е в правото за мажоритарен избор за заемане на всички постове в трите сфери на властприлагането.
Републиканският дух е извънредно ефикасното право за отзоваване на всички лица, заемащи изборни държавни длъжности, по време на самия мандат, преди неговото приключване. Това право е в действие в 18 американски щата и в доста други страни, в това число и в „ недемократичната “ Венецуела. Чл. 79 на конституцията на Япония открива всенародно препотвърждаване на назначенията във Върховния съд на Страната на изгряващото слънце, който там играе ролята и на конституционнонадзорна инстанция по отношение на законотворчеството, както и по отношение на актовете на изпълнителната власт.
Републиканският дух е и в правото на така наречен „ частна конституционна тъжба “, т. е. правото на всеки жител да се отнася до Конституционния съд за оборване на даден закон или друга нормативна уредба, каквото право имат жителите на Съединени американски щати, Федерална Република Германия и други страни.
Каква е философията на републиканското ръководство? То съставлява, казано в политологична терминология, присаждане на компетентността на специалистите върху дървото на националния суверенитет, в контраст на обстановката с така наречен „ представителна народна власт “, при която върху ръководството на „ настойниците “ (владеещи „ царското умеене “ да управляват) или „ квазинастойническите институции “ са накачени декорациите на демокрацията.
Историческият опит сочи, че колкото една система за държавно ръководство е по-ексклузивна (изключваща) по отношение на присъединяване на жителите в нея през междуизборните интервали, толкоз за псевдоелитите е по-лесно да удовлетворяват своите материални и/или психически аспирации, и то във щета на суверена. Точно подобен е моделът за държавно ръководство в България.
Той генерира и своите трагични количествени резултати. В Полша, да вземем за пример, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 70 026 щат. дол. и най-ниската годишна заплата в държавния бранш 9408 щат. дол. е 7,44:1. В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол., знакът е 4,11:1. В Съединени американски щати, за чиято обществена реалност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „ Големите обществени разлики не са по никакъв начин здравословни “, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година (при възнаграждение 15 щат. $ за 1 работен час), е 13,28:1. В България съотношението сред президентското заплащане в размер на 79 000 щат. дол. годишно и минималното в държавния бранш в размер на 389,22 щат. дол. (650 лева.) месечно и годишно 4670 щат. дол., доближава скандалната стойност 16,9:1!!! Подобно, фрапиращо незаслужено, е и съотношението на вицепрезидентската заплата у нас по отношение на най-ниското възнаграждение в държавния бранш. Броят на възнагражденията в държавния бранш у нас, чиято величина фрапантно надминава най-ниската месечна заплата в размер на 650 лева, е хиляди.
Най-фрапиращият случай е обвързван с месечните хонорари в държавната банка за развиване, където оптималните стойности доближават 60 000 лева и, затова, съотношението към най-ниската заплата е 92,5:1!!!
Изобилието от финикийски знаци в Българската банка за развиване за там работещите в нейното управление не е изключение. През 2014 година шефът (гуверньорът) на Българската национална банка е получил годишно заплащане, дружно с бонусите, в размер на 201 900 щат. $. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния запас в Съединени американски щати Джанет Йелън (понастоящем министър на финансите) е получила годишна заплата сумарно 200 700 щат. $, т. е. с 1200 щат. дол. по-малко от българския си сътрудник. И то при по състояние, че ръководи трилиони (хиляди) милиарди долари, за разлика от своя български сътрудник, опериращ едвам с няколко милиарда от същата валута. Приложим ли и коефициента за паритетна покупателна дарба, то обстановката в Българска народна банка, обвързвана с възнагражденията на нейното управление, стартира напълно да вони. Понастоящем обстановката не е качествено изменена.
Продължим ли и по-нататък да описваме чрез безпристрастния език на цифрите моралната координатна система на ръководещата каста у нас, обстановката се оцветява в катранено черно. Съществува световна статистическа методика, която разрешава да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в другите страни върху една и съща база. Методиката може да бъде открита в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), което разумно слага въпросът – по какъв начин или по-точно за какво? – до момента са прозяпали тази информация и не са създали съответния справедлив коментар така наречен „ социолози “, „ обществени антрополози “ и останалите им сътрудници от обществознанието в България? Във всеки случай не заради народоугодна мотивация!
Единият знак съставлява възнаграждението на президента в някаква валута, да вземем за пример щатски долари, отнесено към съвкупния БВП на съответната страна, още веднъж изразен в щат. дол., разграничен на един милион, т. е. какво е възнаграждението на президента за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от Брутният вътрешен продукт. Вторият знак е съотношението сред съответната заплата и брутния вътрешен артикул, подобаващ на глава от популацията. И по този начин, по този метод се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към ръководството на страната, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП; а вторият – какво е съотношението сред възнаграждението на президента и Брутният вътрешен продукт, който се пада на един човек от популацията.
Какви са тези индикатори за България и чужбина?
В Полша първият знак е 0,1334 щат. $, вторият – 5,069 щат. дол. В Сърбия – 0,3605 щат. $ и 2,5343 щат. дол. В Румъния – 0,2901 и 5,6982. Във Англия: 0,0823 и 5,4255. Във Федерална република Германия, на база възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост, знаците са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0752 и 4,8735. В Съединените американски щати знаците са надлежно: 0,0206 щат. дол. и 6,7226 щат. дол. На Държавата Израел знаците са: 0,4934 щат. дол. и 4,2973 щат. дол. На Казахстан: 0,1268 и 2,3074. В Канада: 0,1755 и 6,4334. Туркменистан: 0,2848 и 1,6258. Във Финландия: 0,6081 и 3,3745. В Япония: 0,0416 и 5,2732 (за министър-председателя). В Китайската национална република ръководителят на КНР (президент) Си Цзинпин (който също така заема постовете общоприет секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и ръководител на Военната комисия на Централен комитет на ККП), получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното заплащане от българския президент, макар че КНР е страна с към 200 пъти по-многобройно население от българското и стопанска система, която е с повече от 150 пъти по-голям финансов размер, настрана са неговите отговорности за нуклеарния боеприпас на КНР, световни политики и прочие Там съотношенията са: 0,0018 и 2,5454!
В България те са 1,11 и 7,71 (!!!) при изходни данни: БВП за 2020 година – 71,02 милиарда щат. $ при курс на Българска народна банка 1 щат. дол. = 1,6695 лева ≈ 1,67 лева и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 10 245 щат. дол. за с. година
Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2019 година: Брутният вътрешен продукт 21,4 трлн. щат. дол. и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 57 000 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 53,88 пъти по-високо заплащане за присъединяване си в ръководството на страната при основаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния Брутният вътрешен продукт на България, по отношение на съответния знак на президента на Съединени американски щати. Съотношението за заплащането на двамата президенти към Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е, че стопанинът на Белия дом получава едвам 87 % от възнаграждението на българския си сътрудник, макар че Брутният вътрешен продукт на един американец е 5,56 пъти по-голям от българския индикатор, т. е. 57 000 щат. дол. към 10 245 щат. дол.
Възнаграждението на българския президент е с 8974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава. И то при БВП на Полша повече от 1,1 трлн. щат. дол. т. е. над 15 пъти превъзхождащ българския Брутният вътрешен продукт и население 38 476 269 души – над 5 пъти повече от българското и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 27 700 щат. дол. – съвсем три пъти над съответния български индикатор.
Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. $ е с 17 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, макар доста по-големия Брутният вътрешен продукт (441 милиарда щат. дол. за 2018 г.) и повече от три пъти по-многочисленото население на Румъния (21 529 967 души).
Годишното заплащане на мексиканския президент е 67 903 щат. $ (т. е. с 11 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава), Брутният вътрешен продукт на Мексико (Обединени мексикански щати) надминава 2,3 трлн. щат. дол., т. е. е 33 пъти по-голям от българския, а популацията е 124 574 795 души (2018 г.) – близо 18 пъти по-многобройно от нашето. Съответните знаци са: 0,059 и 7,2981.
Българският президент получава годишно заплащане с 64 050 щат. $ по-високо от това на сръбския президент, което е 14 950 щат. дол. годишно, т. е. 5,28 пъти повече.
Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол., т. е. 9,5 пъти по-малко от българския държавен глава, макар че Виетнам има Брутният вътрешен продукт за 2019 година 261,9 милиарда щат. дол. и население 96 160 163 души (2018 г.). Съответните знаци са 0,0377 и 3,5344, затова в пъти по-ниски от тези на българския президент.
Всеки, който е приключил най-малко първо поделение на килийно учебно заведение, може да пресметне от упоменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), какъв брой пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица стопански резултат. Това е трикът: тъй като, както преди повече от две десетилетия една нидерландска депутатка, след визитата си у нас, заключи: „ Българските управници нямат потенциал да управляват страната! “. И надлежно да усилят фрапантно съвкупния вътрешен артикул, както и този, падащ се на един човек от популацията, с цел да бъдат високите им заплати избрани по почтен и обективен метод. Но разновидността „ отците “ и „ майките “ на нацията да получават аморалните си хонорари е да си самотребват надута отплата (чл. 71 от конституцията на Република България, като база за останалите хонорари по високите постове). И единствено небето е границата да бъркат в националните джобове. При депутатите ни тя е 14,4 пъти по-висока за ръководството на един е същи финансов запас от държавната хазна, по отношение на съответните хонорари на конгресмените в Камарата на представителите и в сената на Съединени американски щати!
Този драматичен за българския народ лист може да бъде удължен с още десетки образци. Същото е ситуацията с възнагражденията на редица министър-председатели на други страни, които са както доста по-ниски от годишното заплащане на българския министър председател, от време на време в пъти и по този начин демонстрират по-ниски стойности и на двата знака. Данните още веднъж са от Wikipedia. Най-важното е, че размерът на възнагражденията им е на база по-ниска оценка за възнаграждение за приноса им за реализиране на Брутният вътрешен продукт от 1 млн. щат. $, както и за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Високите държавни постове в България са се трансформирали в каци с мед за алчни сребролюбци. Е, както е прозрял още древноримският стихотворец Ювенал (60–140 г.): „ Любовта към парите се усилва дотолкоз, доколкото се усилват самите пари; колкото повече са парите, толкоз е по-голяма любовта към парите “.
Липсата и на непрестанен надзор от страна на суверена върху всички области на държавното ръководство, и то комбиниран безусловно с ефикасен механизъм необратими наказания над нарушителите на националното доверие, поражда обществена обстановка понастоящем в България, която постоянно би могла да бъде характеризирана като „ узурпиране на власт “.
Систематичните старания на нашенския псевдоелит да загробва републиканския дух в държавното ръководство взимат под прицел и референдумите, като са им наложили освен високи прагови ограничавания за тяхното иницииране и късия период за набиране на съответния брой подписи, само че и са открити големи ограничавания върху естеството на въпросите, които могат да бъдат сложени за разискване. Многобройните томахавки за скалпиране на националната воля са в член 9, алинея 1 и 2 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
Колкото се отнася до провеждането на плебисцити, то никой от „ жреците “ на обществознанието не загатва този термин. Всъщност каква е разликата сред понятията „ плебисцит “ и „ референдум “?
Терминът „ плебисцит “ произлиза от древнолатинските думи „ plebs “ – „ националната маса “ и „ scitum “ – „ определение, разпореждане, решение “. Посредством плебисцитите в античния Рим свободните жители (към тях не са спадали дамите и робите), са взимали наложителни решения за държавното ръководство, т. е. решения от последна инстанция, които не подлежат на утвърждение от никакво следващо равнище на държавното устройство, с цел да бъдат приложени в практиката.
Не по този начин стоят нещата с разпоредбите за провежданите понастоящем референдуми у нас. Самият термин произлиза от новолатинската дума „ re-fero “ – „ екстрахирам “, „ рапортувам “. Но както е изяснено от политическата процедура в България, откакто мнението бъде „ извлечено “, то може гладко да бъде захвърлено в кошчето за отпадък на Историята, а пък „ отчетът “ да прашаства в чекмеджето на Бездействието.
Изводът за българските жители се постанова от единствено себе си. Той е явен още през ХVІ в., когато Бузурджмихр, везир на персийския цар Хосров Ануширван, заключава: „ Търпението е в действителност прелестно качество, обаче животът е прекомерно къс, с цел да поносим дълго “.
Тъй като българският БВП не би могъл с магическа пръчка да подскочи и завчас да доближи равнище, което да прави морални и направени почтено (!!!) актуалните заплащания по високите равнища на държавната администрация, то изводът е незаобиколимо и изрично явен: тези хонорари би трябвало да бъдат фрапантно понижени, предвид на положителните международни практики за посочените два знака! Решение, което във финансов аспект е безусловно елементарно да бъде осъществено.
Установяването на парадигмата на републиканското ръководство у нас е единственият вероятен излаз от рецесията на българското общество, неоспоримо потвърдена от редица обществени знаци, по които сме първи в отрицателната ранглиста на Европейския съюз. Пак тук, в България, е най-широко разтворена ножицата на общественото неравноправие в целия Европейски Съюз.
Промяната на взаимоотношението сред суверена и лицата, на които той делегира (обратимо!) властови компетенции, съчетана с съкращаване на оптималните равнища на хонорари по високите държавни постове, би решила и казуса с крупните злоупотреби с държавен финансов запас, значителен детайл в чиито механизми е корупцията.
Значително по-ниските равнища на хонорари по високите държавни постове безспорно биха създали преобладаваща пасионарната (взеотдайната) мотивация за „ служене на изгода Роду “ при заемането им и биха понижили възможностите за тяхното окупиране от лицемерни користолюбци. Индивиди, които са усвоили съвършено приложението в практиката на сентенцията на американския писател-сатирик Амброуз Биърс (1842–1914 г.): „ Политика: управление на публичните каузи за персонално облагодетелстване “. И които персони обществено непрестанно каканижат за „ любовта “ си към народа и се „ възмущават “ от големите обществени разлики у нас, сякаш индивидите по най-високите равнища на държавното ръководство, в това число и особите, заседаващи в постройката, където, преди да заемат депутатските си банки, се кълнат да пазят ползите на народа, нямат нищо, но безусловно нищо общо, с откритата обществена бездна сред едно малцинство в управническата сфера и голямото болшинство от българското население.
Едва след изземването на финансовата примамка на заплащанията по високите държавни постове, което внезапно би понижило броя на кооптираните сътрудници на „ паралелната страна “, би станало допустимо въвеждането у нас на ефикасни задгранични закони и методики за надзор, предварителна защита и минимизиране на корупционните практики по високите равнища на държавното ръководство. Тъй като понастоящем управленията на всички огромни политически обединения по всякакъв начин се опълчват на тази концепция. За това събитие Асоциацията за битка срещу корупцията в България разполага с неопровержими документни доказателства, събирани от дълго време. Именно по тази причина е наложителна кадрова чистка по високите постове в целия политически набор.
Житейската действителност изрично потвърди, че „ чистата и свята република “, която е била свидната фантазия на оногова, чийто портрет по традиция виси по стените на стотици държавни кабинети, виси, само че не – уви! – „ със страшна мощ “, не е налице в България. Позиционирането на лицемерния и неутолим псевдоелит пред пулта за държавно ръководство е освен безусловно несъответстващ, само че е и противодействуващ по отношение на свидния идеал на Васил Левски.
Така че решението (казано в научна терминология „ парадигмата “) за определяне на народополезно държавно ръководство тук и в този момент, не е нито във фразеологичните ексерсизи за козметични промени в правосъдната система, нито в жонглирането в общественото пространство с партийни платформи, които изключват републиканизма като ядро на държавността.
Настина съществува решение, само че то е друго! Както беше споделил не толкоз от дълго време един българин: „ Или си наковалня, или си чук! “.
Текст на Славчо Кънчев, ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Терминът „ социология “ произлиза от латинската дума „ societas “ – „ общество “ и гръцката дума „ λόγoς “ – „ слово “, „ обучение “. Всъщност е просвета за обществото като цялостна система и за обособените обществени институти, процеси и групи, обсъждани във връзката им с публичната целокупност.
Това е дефиницията. Но в България де факто тя е претърпяла трансформация и социологията се е трансформирала във философския камък. Тук тази научна дисциплинираност е по-точно екип от човеци, които непрестанно усъвършенстват своето умеене да слаломират сполучливо сред неуместни въпроси. Понеже тяхното разчепкване няма да им донесе материални облаги, защото тези въпроси, подбудени от трагични за българските жители проблеми, са неуместни за разположените по високите равнища на държавното ръководство, както и въобще за функционерите на „ паралелната страна “, т. е. за „ мощните на деня “, у които са изходните резервоари на финансовите шлангове, публични и подмолни.
Най-важният проблем, изцяло пренебрегнат в обществения дискурс от социолозите, обществените антрополози и прочие представители от останалите дисциплини на обществознанието, е тоталното неглижиране на републиканския дух в актуалната българска държавност, и то макар, че най-малко номинално, България е република. Поне по този начин е записано в член 1 на главния ни закон.
Какво значи „ републикански дух “ ли?
Още древноримският оратор, политически деятел, юрист и публицист Марк Тулий Цицерон (106–43 година пр.н.е.) е заключил, че „ Res publica est res populi “, т. е. „ Държавните каузи са каузи на народа “. Понастоящем по паралели и меридиани републиканският дух, чрез един или различен собствен съставен елемент, е залегнал в конституциите на доста страни.
Републиканският дух е в правото единствено след всенародно допитване да бъде одобряван главният закон или изменение в него, както е във всички американски щати, като се изключи Делауеър. Именно по този метод са признати десетки нови конституции в... Африка, които и понастоящем са в действие.
Републиканският дух е в правото за мажоритарен избор за заемане на всички постове в трите сфери на властприлагането.
Републиканският дух е извънредно ефикасното право за отзоваване на всички лица, заемащи изборни държавни длъжности, по време на самия мандат, преди неговото приключване. Това право е в действие в 18 американски щата и в доста други страни, в това число и в „ недемократичната “ Венецуела. Чл. 79 на конституцията на Япония открива всенародно препотвърждаване на назначенията във Върховния съд на Страната на изгряващото слънце, който там играе ролята и на конституционнонадзорна инстанция по отношение на законотворчеството, както и по отношение на актовете на изпълнителната власт.
Републиканският дух е и в правото на така наречен „ частна конституционна тъжба “, т. е. правото на всеки жител да се отнася до Конституционния съд за оборване на даден закон или друга нормативна уредба, каквото право имат жителите на Съединени американски щати, Федерална Република Германия и други страни.
Каква е философията на републиканското ръководство? То съставлява, казано в политологична терминология, присаждане на компетентността на специалистите върху дървото на националния суверенитет, в контраст на обстановката с така наречен „ представителна народна власт “, при която върху ръководството на „ настойниците “ (владеещи „ царското умеене “ да управляват) или „ квазинастойническите институции “ са накачени декорациите на демокрацията.
Историческият опит сочи, че колкото една система за държавно ръководство е по-ексклузивна (изключваща) по отношение на присъединяване на жителите в нея през междуизборните интервали, толкоз за псевдоелитите е по-лесно да удовлетворяват своите материални и/или психически аспирации, и то във щета на суверена. Точно подобен е моделът за държавно ръководство в България.
Той генерира и своите трагични количествени резултати. В Полша, да вземем за пример, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 70 026 щат. дол. и най-ниската годишна заплата в държавния бранш 9408 щат. дол. е 7,44:1. В Сърбия, където президентът получава 14 950 щат. дол., знакът е 4,11:1. В Съединени американски щати, за чиято обществена реалност проф. Збигнев Бжежински заключава, че „ Големите обществени разлики не са по никакъв начин здравословни “, съотношението сред годишното заплащане на президента в размер на 400 000 щат. дол. и най-ниската заплата в държавната администрация, която е 30 240 щат. дол. за една година (при възнаграждение 15 щат. $ за 1 работен час), е 13,28:1. В България съотношението сред президентското заплащане в размер на 79 000 щат. дол. годишно и минималното в държавния бранш в размер на 389,22 щат. дол. (650 лева.) месечно и годишно 4670 щат. дол., доближава скандалната стойност 16,9:1!!! Подобно, фрапиращо незаслужено, е и съотношението на вицепрезидентската заплата у нас по отношение на най-ниското възнаграждение в държавния бранш. Броят на възнагражденията в държавния бранш у нас, чиято величина фрапантно надминава най-ниската месечна заплата в размер на 650 лева, е хиляди.
Най-фрапиращият случай е обвързван с месечните хонорари в държавната банка за развиване, където оптималните стойности доближават 60 000 лева и, затова, съотношението към най-ниската заплата е 92,5:1!!!
Изобилието от финикийски знаци в Българската банка за развиване за там работещите в нейното управление не е изключение. През 2014 година шефът (гуверньорът) на Българската национална банка е получил годишно заплащане, дружно с бонусите, в размер на 201 900 щат. $. Същата година председателката на управителния съвет на Федералния запас в Съединени американски щати Джанет Йелън (понастоящем министър на финансите) е получила годишна заплата сумарно 200 700 щат. $, т. е. с 1200 щат. дол. по-малко от българския си сътрудник. И то при по състояние, че ръководи трилиони (хиляди) милиарди долари, за разлика от своя български сътрудник, опериращ едвам с няколко милиарда от същата валута. Приложим ли и коефициента за паритетна покупателна дарба, то обстановката в Българска народна банка, обвързвана с възнагражденията на нейното управление, стартира напълно да вони. Понастоящем обстановката не е качествено изменена.
Продължим ли и по-нататък да описваме чрез безпристрастния език на цифрите моралната координатна система на ръководещата каста у нас, обстановката се оцветява в катранено черно. Съществува световна статистическа методика, която разрешава да бъде направена неоспорима сравнителна оценка на възнагражденията по високите държавни постове (държавен глава, министър-председател), в другите страни върху една и съща база. Методиката може да бъде открита в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), което разумно слага въпросът – по какъв начин или по-точно за какво? – до момента са прозяпали тази информация и не са създали съответния справедлив коментар така наречен „ социолози “, „ обществени антрополози “ и останалите им сътрудници от обществознанието в България? Във всеки случай не заради народоугодна мотивация!
Единият знак съставлява възнаграждението на президента в някаква валута, да вземем за пример щатски долари, отнесено към съвкупния БВП на съответната страна, още веднъж изразен в щат. дол., разграничен на един милион, т. е. какво е възнаграждението на президента за приноса му за постигането на частта от един млн. щат. дол. от Брутният вътрешен продукт. Вторият знак е съотношението сред съответната заплата и брутния вътрешен артикул, подобаващ на глава от популацията. И по този начин, по този метод се получават две оценки за възнаграждението на висок държавен пост: първо, каква сума се получава за приноса към ръководството на страната, което резултира и в съвкупното стопанство, съответстващо на неговата част от един милион щат. дол. от БВП; а вторият – какво е съотношението сред възнаграждението на президента и Брутният вътрешен продукт, който се пада на един човек от популацията.
Какви са тези индикатори за България и чужбина?
В Полша първият знак е 0,1334 щат. $, вторият – 5,069 щат. дол. В Сърбия – 0,3605 щат. $ и 2,5343 щат. дол. В Румъния – 0,2901 и 5,6982. Във Англия: 0,0823 и 5,4255. Във Федерална република Германия, на база възнаграждението на канцлера, който е най-високо заплатения държавен пост, знаците са: 0,0654 и 5,4081. Във Франция: 0,0752 и 4,8735. В Съединените американски щати знаците са надлежно: 0,0206 щат. дол. и 6,7226 щат. дол. На Държавата Израел знаците са: 0,4934 щат. дол. и 4,2973 щат. дол. На Казахстан: 0,1268 и 2,3074. В Канада: 0,1755 и 6,4334. Туркменистан: 0,2848 и 1,6258. Във Финландия: 0,6081 и 3,3745. В Япония: 0,0416 и 5,2732 (за министър-председателя). В Китайската национална република ръководителят на КНР (президент) Си Цзинпин (който също така заема постовете общоприет секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и ръководител на Военната комисия на Централен комитет на ККП), получава годишно 22 000 щат. дол., т. е. 3,59 пъти по-малко от годишното заплащане от българския президент, макар че КНР е страна с към 200 пъти по-многобройно население от българското и стопанска система, която е с повече от 150 пъти по-голям финансов размер, настрана са неговите отговорности за нуклеарния боеприпас на КНР, световни политики и прочие Там съотношенията са: 0,0018 и 2,5454!
В България те са 1,11 и 7,71 (!!!) при изходни данни: БВП за 2020 година – 71,02 милиарда щат. $ при курс на Българска народна банка 1 щат. дол. = 1,6695 лева ≈ 1,67 лева и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 10 245 щат. дол. за с. година
Сравнението със Съединените американски щати, при изходни данни за 2019 година: Брутният вътрешен продукт 21,4 трлн. щат. дол. и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 57 000 щат. дол., дава за резултат, че българският президент получава 53,88 пъти по-високо заплащане за присъединяване си в ръководството на страната при основаването на 1 млн. щат. дол. от съвкупния Брутният вътрешен продукт на България, по отношение на съответния знак на президента на Съединени американски щати. Съотношението за заплащането на двамата президенти към Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е, че стопанинът на Белия дом получава едвам 87 % от възнаграждението на българския си сътрудник, макар че Брутният вътрешен продукт на един американец е 5,56 пъти по-голям от българския индикатор, т. е. 57 000 щат. дол. към 10 245 щат. дол.
Възнаграждението на българския президент е с 8974 щат. дол. по-високо от това на полския държавен глава. И то при БВП на Полша повече от 1,1 трлн. щат. дол. т. е. над 15 пъти превъзхождащ българския Брутният вътрешен продукт и население 38 476 269 души – над 5 пъти повече от българското и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията 27 700 щат. дол. – съвсем три пъти над съответния български индикатор.
Годишната заплата на президента на нашата северна съседка в размер на 61 296 щат. $ е с 17 704 щат. дол. по-ниска от тази на българския държавен глава, макар доста по-големия Брутният вътрешен продукт (441 милиарда щат. дол. за 2018 г.) и повече от три пъти по-многочисленото население на Румъния (21 529 967 души).
Годишното заплащане на мексиканския президент е 67 903 щат. $ (т. е. с 11 097 щат. дол. по-ниско от това на българския държавен глава), Брутният вътрешен продукт на Мексико (Обединени мексикански щати) надминава 2,3 трлн. щат. дол., т. е. е 33 пъти по-голям от българския, а популацията е 124 574 795 души (2018 г.) – близо 18 пъти по-многобройно от нашето. Съответните знаци са: 0,059 и 7,2981.
Българският президент получава годишно заплащане с 64 050 щат. $ по-високо от това на сръбския президент, което е 14 950 щат. дол. годишно, т. е. 5,28 пъти повече.
Президентът на Виетнам получава годишно 8320 щат. дол., т. е. 9,5 пъти по-малко от българския държавен глава, макар че Виетнам има Брутният вътрешен продукт за 2019 година 261,9 милиарда щат. дол. и население 96 160 163 души (2018 г.). Съответните знаци са 0,0377 и 3,5344, затова в пъти по-ниски от тези на българския президент.
Всеки, който е приключил най-малко първо поделение на килийно учебно заведение, може да пресметне от упоменатата статистика в Wikipedia (List of salaries of heads of state and goverment), какъв брой пъти в България са надути възнагражденията по висшите държавни постове за единица стопански резултат. Това е трикът: тъй като, както преди повече от две десетилетия една нидерландска депутатка, след визитата си у нас, заключи: „ Българските управници нямат потенциал да управляват страната! “. И надлежно да усилят фрапантно съвкупния вътрешен артикул, както и този, падащ се на един човек от популацията, с цел да бъдат високите им заплати избрани по почтен и обективен метод. Но разновидността „ отците “ и „ майките “ на нацията да получават аморалните си хонорари е да си самотребват надута отплата (чл. 71 от конституцията на Република България, като база за останалите хонорари по високите постове). И единствено небето е границата да бъркат в националните джобове. При депутатите ни тя е 14,4 пъти по-висока за ръководството на един е същи финансов запас от държавната хазна, по отношение на съответните хонорари на конгресмените в Камарата на представителите и в сената на Съединени американски щати!
Този драматичен за българския народ лист може да бъде удължен с още десетки образци. Същото е ситуацията с възнагражденията на редица министър-председатели на други страни, които са както доста по-ниски от годишното заплащане на българския министър председател, от време на време в пъти и по този начин демонстрират по-ниски стойности и на двата знака. Данните още веднъж са от Wikipedia. Най-важното е, че размерът на възнагражденията им е на база по-ниска оценка за възнаграждение за приноса им за реализиране на Брутният вътрешен продукт от 1 млн. щат. $, както и за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.
Високите държавни постове в България са се трансформирали в каци с мед за алчни сребролюбци. Е, както е прозрял още древноримският стихотворец Ювенал (60–140 г.): „ Любовта към парите се усилва дотолкоз, доколкото се усилват самите пари; колкото повече са парите, толкоз е по-голяма любовта към парите “.
Липсата и на непрестанен надзор от страна на суверена върху всички области на държавното ръководство, и то комбиниран безусловно с ефикасен механизъм необратими наказания над нарушителите на националното доверие, поражда обществена обстановка понастоящем в България, която постоянно би могла да бъде характеризирана като „ узурпиране на власт “.
Систематичните старания на нашенския псевдоелит да загробва републиканския дух в държавното ръководство взимат под прицел и референдумите, като са им наложили освен високи прагови ограничавания за тяхното иницииране и късия период за набиране на съответния брой подписи, само че и са открити големи ограничавания върху естеството на въпросите, които могат да бъдат сложени за разискване. Многобройните томахавки за скалпиране на националната воля са в член 9, алинея 1 и 2 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление.
Колкото се отнася до провеждането на плебисцити, то никой от „ жреците “ на обществознанието не загатва този термин. Всъщност каква е разликата сред понятията „ плебисцит “ и „ референдум “?
Терминът „ плебисцит “ произлиза от древнолатинските думи „ plebs “ – „ националната маса “ и „ scitum “ – „ определение, разпореждане, решение “. Посредством плебисцитите в античния Рим свободните жители (към тях не са спадали дамите и робите), са взимали наложителни решения за държавното ръководство, т. е. решения от последна инстанция, които не подлежат на утвърждение от никакво следващо равнище на държавното устройство, с цел да бъдат приложени в практиката.
Не по този начин стоят нещата с разпоредбите за провежданите понастоящем референдуми у нас. Самият термин произлиза от новолатинската дума „ re-fero “ – „ екстрахирам “, „ рапортувам “. Но както е изяснено от политическата процедура в България, откакто мнението бъде „ извлечено “, то може гладко да бъде захвърлено в кошчето за отпадък на Историята, а пък „ отчетът “ да прашаства в чекмеджето на Бездействието.
Изводът за българските жители се постанова от единствено себе си. Той е явен още през ХVІ в., когато Бузурджмихр, везир на персийския цар Хосров Ануширван, заключава: „ Търпението е в действителност прелестно качество, обаче животът е прекомерно къс, с цел да поносим дълго “.
Тъй като българският БВП не би могъл с магическа пръчка да подскочи и завчас да доближи равнище, което да прави морални и направени почтено (!!!) актуалните заплащания по високите равнища на държавната администрация, то изводът е незаобиколимо и изрично явен: тези хонорари би трябвало да бъдат фрапантно понижени, предвид на положителните международни практики за посочените два знака! Решение, което във финансов аспект е безусловно елементарно да бъде осъществено.
Установяването на парадигмата на републиканското ръководство у нас е единственият вероятен излаз от рецесията на българското общество, неоспоримо потвърдена от редица обществени знаци, по които сме първи в отрицателната ранглиста на Европейския съюз. Пак тук, в България, е най-широко разтворена ножицата на общественото неравноправие в целия Европейски Съюз.
Промяната на взаимоотношението сред суверена и лицата, на които той делегира (обратимо!) властови компетенции, съчетана с съкращаване на оптималните равнища на хонорари по високите държавни постове, би решила и казуса с крупните злоупотреби с държавен финансов запас, значителен детайл в чиито механизми е корупцията.
Значително по-ниските равнища на хонорари по високите държавни постове безспорно биха създали преобладаваща пасионарната (взеотдайната) мотивация за „ служене на изгода Роду “ при заемането им и биха понижили възможностите за тяхното окупиране от лицемерни користолюбци. Индивиди, които са усвоили съвършено приложението в практиката на сентенцията на американския писател-сатирик Амброуз Биърс (1842–1914 г.): „ Политика: управление на публичните каузи за персонално облагодетелстване “. И които персони обществено непрестанно каканижат за „ любовта “ си към народа и се „ възмущават “ от големите обществени разлики у нас, сякаш индивидите по най-високите равнища на държавното ръководство, в това число и особите, заседаващи в постройката, където, преди да заемат депутатските си банки, се кълнат да пазят ползите на народа, нямат нищо, но безусловно нищо общо, с откритата обществена бездна сред едно малцинство в управническата сфера и голямото болшинство от българското население.
Едва след изземването на финансовата примамка на заплащанията по високите държавни постове, което внезапно би понижило броя на кооптираните сътрудници на „ паралелната страна “, би станало допустимо въвеждането у нас на ефикасни задгранични закони и методики за надзор, предварителна защита и минимизиране на корупционните практики по високите равнища на държавното ръководство. Тъй като понастоящем управленията на всички огромни политически обединения по всякакъв начин се опълчват на тази концепция. За това събитие Асоциацията за битка срещу корупцията в България разполага с неопровержими документни доказателства, събирани от дълго време. Именно по тази причина е наложителна кадрова чистка по високите постове в целия политически набор.
Житейската действителност изрично потвърди, че „ чистата и свята република “, която е била свидната фантазия на оногова, чийто портрет по традиция виси по стените на стотици държавни кабинети, виси, само че не – уви! – „ със страшна мощ “, не е налице в България. Позиционирането на лицемерния и неутолим псевдоелит пред пулта за държавно ръководство е освен безусловно несъответстващ, само че е и противодействуващ по отношение на свидния идеал на Васил Левски.
Така че решението (казано в научна терминология „ парадигмата “) за определяне на народополезно държавно ръководство тук и в този момент, не е нито във фразеологичните ексерсизи за козметични промени в правосъдната система, нито в жонглирането в общественото пространство с партийни платформи, които изключват републиканизма като ядро на държавността.
Настина съществува решение, само че то е друго! Както беше споделил не толкоз от дълго време един българин: „ Или си наковалня, или си чук! “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ