„Продължаваме промяната” е равно на НДСВ? Вижте приликите и разликите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Атанас Ждребев за уеб страницата " Култура "
Национално придвижване „ Петков и Василев”? Аналогиите сред новия политически план „ Продължаваме промяната” и Национална движение „Симеон Втори" са многочислени, има и основни разлики. Съпоставката е забавна, тъй като тя ни дава опция да разберем от кое място тръгнахме през 2001 година и до каква степен стигнахме през днешния ден.
Да стартираме от обстоятелствата. През 2001 година царят в заточение сътвори лична политическа мощ Национална движение „Симеон Втори", която заради неналичието на време не съумя да се записва и по тази причина взе участие в парламентарните избори под формата на коалиция сред две съществуващи партии – Съюз на българските дами и Движение за българско национално възобновление „ Оборище”. Днес Политическа партия няма опция да се яви сама на изборите и се чака по същия модел да употребява към този момент направени регистрации.
През 2001 година Сакскобургготски завоюва парламентарния избор и назначи в своя кабинет юпита със солидно обучение в чужбина – Милен Велчев стана министър на финансите, а Николай Василев – на стопанската система. Новият план Политическа партия се основава от към този момент участвалите в служебния кабинет като финансов и стопански министър харвардски ученици Асен Василев и Кирил Петков.
На 6 април 2001 година Сакскобургготски прочете своята Декларация от моравата във Врана, в която издигна лозунга „ Почтеност във всичко!”, даде обещание да се бори с корупцията, да притегли непознати вложения, да реализира неотложно и несимволично възстановяване на стандарта на живот на всички български жители. С опрощение за тавтологията, ще изтъквам задачите, които си слагат основателите на новата „ коалиция на почтените” – „ да спрем корупцията и кражбата, да притеглим високотехнологични вложения, да освободим дребния и междинния бизнес”. Между другото, това за дребния и междинния бизнес може би ви припомня нещо за микрокредитиране и за поощряване на „ прословутото българско усърдие и предприемчивост”. Интересно е желанието на Петков и Василев техните претенденти за депутати да подписват заявления за честност. Самата дума „ почтеност” не отбелязва някаква материална даденост, която предстои на обявление, нейното субстанциално измерение е сложено под въпрос. Конкретизацията, че „ нямат скрити пари”, е неубедителна, кои пари са скрити и къде? Депутатите попълнят заявления за имуществото и приходите си.
Петков и Василев се оплакаха от неналичието на консенсус по отношение на пътя, който би трябвало да извърви страната занапред; те показаха този консенсус като главния мотор на смяната. Обещаха с десни принадлежности да реализират леви цели. Това са две послания, които изискват дълбочинно съпоставяне с визията на Царя. Сакскобургготски влезе в политическия живот с желание да унищожи двуполюсния модел и да го размени с консенсусен. Изказвания от вида „ да теглим каруцата в една посока” са типични за неговия метод на говорене. Той постоянно е бил подготвен да се коалира както с леви, по този начин и с десни обединения. Но в неговото схващане за консенсус беше прикрито закодирана остра конфликтност, която анализаторите не видяха. Например лозунгите „ За нов морал в политиката!” и „ Почтеност във всичко!” имаха прикрито наличие, което споделяше, че политиците са нечестни и аморални. Сакскобургготски в действителност торпилира двуполюсното опълчване, като съумя тотално да размие границите сред лявото и дясното. Това е една от аргументите за актуалната фрагментация на партийната система, за неналичието на мощна лява и на мощна дясна партия, за невъзможността да се сформира кабинет.
Някои анализатори дефинираха цитираното желание на Петков и Василев да реализират леви цели с десни принадлежности като популизъм. Характерното за популизма по принцип е, че той не е нито ляв, нито десен, че може да се нарежда както в лявото, по този начин и в дясното пространство. България умерено може да се похвали с два феномена, които излязоха отвън рамките на теорията. Сакскобургготски конструира необикновен вид центристки популизъм със податливост за конюнктурни колаборации във всички направления на идеологическия набор. Иновацията на Петков и Василев наподобява още по-трудна за дефиниране с ресурсите на наличната доктрина. Направената поръчка наподобява спорна и се нуждае от пояснение. Ако вие сте десен политик, би било разумно да вършиме строги икономии в бюджета, да намалявате налозите, да стимулирате бизнеса и частната самодейност, да насърчавате индивида да работи и да печели самичък, а не да разчита на помощта на страната. Ако сте ляв политик, ще насърчавате системите на общественото подкрепяне и на общественото обезпечаване, ще се стремите да създадете модел, при който страната да се грижи в по-голяма степен за обособения субект, в сравнение с той самичък за себе си. Предложението на някогашните служебни министри евентуално би могло да проработи за избран интервал от време, в случай че се понижи корупцията и на тази база се усилят приходите и разноските. Същевременно, когато има огромни разходи в интервал на рецесия и икономическа застоялост, е естествено да се чака в даден миг приходите да намалеят и да се появи недостиг, чийто размер не може да се предвижда предвид на непредвидимостта на обстановката. Ако разчитате на разнородно болшинство в Народното събрание, може да се стигне до неподходящи последствия. Това, което описахме преди малко, не е особено за популизма по принцип, само че до момента в който не забележим дали и по какъв начин би проработило, не бихме могли да кажем дали ще има популистки резултат. То евентуално е деликатна и умна форма на популизъм, каквато страната ни не е виждала до момента.
По-тежък за разрешаване наподобява казусът с постигането на консенсуса. Някъде в различен текст бях отбелязал, че откакто към този момент Симеон Сакскобургготски окончателно е разрушил двуполюсния модел, логиката, предпоставена от теорията, допуска на негово място да се откри консенсусният. Случилото се в последните два Народното събрание изрично опроверга класическото схващане за метода, по който би трябвало да протича политическият развой. Партийната фрагментация предпоставя съдружно ръководство. Тази аксиома звучи постоянно от устата на Петков и Василев. Същевременно политическата борба е изострена до прекаленост. ГЕРБ желаят час по-скоро да се върнат на власт, подготвени са на всичко, с цел да бойкотират работата на Народно събрание и да бранят дружно с Движение за права и свободи позициите си в правосъдната система и в държавната администрация. Има Такъв Народ също не желае съдружни партньорства, стреми се или да заграби еднолично държавното ръководство, или може би скоропостижно да пропадне в пропастта. Слави Трифонов напълно неотдавна препотвърди декларацията си, че няма да се коалира с ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, и насочи директни рецензии към новия политически план. Корнелия Нинова се дистанцира от „ Продължаваме промяната”, всички представители на Българска социалистическа партия подлагат на критика концепцията да се реализират леви цели с десни политики. Петков и Василев употребяват търпелив звук, по образован, изтънчен и културен метод се пробват да обосноват поръчката си. Именно техният звук звучи като симфония, която се свири в миг на какафония. Разбира се, естетиката на звуковия резултат в сходна обстановка би имала съвсем нулево влияние. Драмата с проваления консенсус не свършва дотук. От Демократична България и ИБГНИ приканват Политическа партия за предизборна коалиция. Вариантът не е изцяло изключен, само че към този момент наподобява, че Петков и Василев са в огромна степен склонни да откажат. Мотивите им не са ясни, резултатът на ветрилото би могъл да реализира противоположен резултат – да отвее, вместо да притегли към себе си разнородните гласове. Социологическите изследвания дават съображение да считаме за неуместна хипотезата, че трите обединения дружно ще съберат 121 депутата. Тогава в държавното управление ще би трябвало да взе участие или някоя от партиите на статуквото, или Има Такъв Народ.
Инициативата на Петков и Василев не предстои на еднопосочна оценка. Тя предлага икономическа визия, която не е изпитана на българска почва, и при добра реализация не е изключено да се окаже сполучлива. Предстои занапред да се срещнем с програмата и с конкретиката. Презентацията на плана обаче дава задоволително учредения за терзание, тъй като двамата някогашни служебни министри най-малко на този стадий наподобяват неспособни да създадат съответна политологична преценка на съотношението на силите, на задачите и дейностите на останалите политически играчи и на сюжетите за структуриране и действие на следизборната парламентарна настройка. Казано на елементарен език, тяхната неточност е, че си вършат сметката без кръчмаря и без да правят оценка надвисналата заплаха да бъдат излъгани от него. И тук естествено идва паралелът със Симеон Сакскобургготски, който триумфално се яви на политическата сцена с желанието да промени чипа на българите, с цел да слезе безславно от нея няколко години по-късно. От тази проблематика не трябва да се изключва и тематиката за морала, само че още от Макиавели знаем, че той не е характерен на политиката. Едва ли някой има съображение да се съмнява в моралните качества на Кирил Петков и Асен Василев, само че след всичко казано дотук остава напълно обоснован един въпрос: и какво от това?
Авторът на публикацията е Атанас Ждребев - политолог. Завършил е НГДЕК „ Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „ Св. Климент Охридски”.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Коментар на Атанас Ждребев за уеб страницата " Култура "
Национално придвижване „ Петков и Василев”? Аналогиите сред новия политически план „ Продължаваме промяната” и Национална движение „Симеон Втори" са многочислени, има и основни разлики. Съпоставката е забавна, тъй като тя ни дава опция да разберем от кое място тръгнахме през 2001 година и до каква степен стигнахме през днешния ден.
Да стартираме от обстоятелствата. През 2001 година царят в заточение сътвори лична политическа мощ Национална движение „Симеон Втори", която заради неналичието на време не съумя да се записва и по тази причина взе участие в парламентарните избори под формата на коалиция сред две съществуващи партии – Съюз на българските дами и Движение за българско национално възобновление „ Оборище”. Днес Политическа партия няма опция да се яви сама на изборите и се чака по същия модел да употребява към този момент направени регистрации.
През 2001 година Сакскобургготски завоюва парламентарния избор и назначи в своя кабинет юпита със солидно обучение в чужбина – Милен Велчев стана министър на финансите, а Николай Василев – на стопанската система. Новият план Политическа партия се основава от към този момент участвалите в служебния кабинет като финансов и стопански министър харвардски ученици Асен Василев и Кирил Петков.
На 6 април 2001 година Сакскобургготски прочете своята Декларация от моравата във Врана, в която издигна лозунга „ Почтеност във всичко!”, даде обещание да се бори с корупцията, да притегли непознати вложения, да реализира неотложно и несимволично възстановяване на стандарта на живот на всички български жители. С опрощение за тавтологията, ще изтъквам задачите, които си слагат основателите на новата „ коалиция на почтените” – „ да спрем корупцията и кражбата, да притеглим високотехнологични вложения, да освободим дребния и междинния бизнес”. Между другото, това за дребния и междинния бизнес може би ви припомня нещо за микрокредитиране и за поощряване на „ прословутото българско усърдие и предприемчивост”. Интересно е желанието на Петков и Василев техните претенденти за депутати да подписват заявления за честност. Самата дума „ почтеност” не отбелязва някаква материална даденост, която предстои на обявление, нейното субстанциално измерение е сложено под въпрос. Конкретизацията, че „ нямат скрити пари”, е неубедителна, кои пари са скрити и къде? Депутатите попълнят заявления за имуществото и приходите си.
Петков и Василев се оплакаха от неналичието на консенсус по отношение на пътя, който би трябвало да извърви страната занапред; те показаха този консенсус като главния мотор на смяната. Обещаха с десни принадлежности да реализират леви цели. Това са две послания, които изискват дълбочинно съпоставяне с визията на Царя. Сакскобургготски влезе в политическия живот с желание да унищожи двуполюсния модел и да го размени с консенсусен. Изказвания от вида „ да теглим каруцата в една посока” са типични за неговия метод на говорене. Той постоянно е бил подготвен да се коалира както с леви, по този начин и с десни обединения. Но в неговото схващане за консенсус беше прикрито закодирана остра конфликтност, която анализаторите не видяха. Например лозунгите „ За нов морал в политиката!” и „ Почтеност във всичко!” имаха прикрито наличие, което споделяше, че политиците са нечестни и аморални. Сакскобургготски в действителност торпилира двуполюсното опълчване, като съумя тотално да размие границите сред лявото и дясното. Това е една от аргументите за актуалната фрагментация на партийната система, за неналичието на мощна лява и на мощна дясна партия, за невъзможността да се сформира кабинет.
Някои анализатори дефинираха цитираното желание на Петков и Василев да реализират леви цели с десни принадлежности като популизъм. Характерното за популизма по принцип е, че той не е нито ляв, нито десен, че може да се нарежда както в лявото, по този начин и в дясното пространство. България умерено може да се похвали с два феномена, които излязоха отвън рамките на теорията. Сакскобургготски конструира необикновен вид центристки популизъм със податливост за конюнктурни колаборации във всички направления на идеологическия набор. Иновацията на Петков и Василев наподобява още по-трудна за дефиниране с ресурсите на наличната доктрина. Направената поръчка наподобява спорна и се нуждае от пояснение. Ако вие сте десен политик, би било разумно да вършиме строги икономии в бюджета, да намалявате налозите, да стимулирате бизнеса и частната самодейност, да насърчавате индивида да работи и да печели самичък, а не да разчита на помощта на страната. Ако сте ляв политик, ще насърчавате системите на общественото подкрепяне и на общественото обезпечаване, ще се стремите да създадете модел, при който страната да се грижи в по-голяма степен за обособения субект, в сравнение с той самичък за себе си. Предложението на някогашните служебни министри евентуално би могло да проработи за избран интервал от време, в случай че се понижи корупцията и на тази база се усилят приходите и разноските. Същевременно, когато има огромни разходи в интервал на рецесия и икономическа застоялост, е естествено да се чака в даден миг приходите да намалеят и да се появи недостиг, чийто размер не може да се предвижда предвид на непредвидимостта на обстановката. Ако разчитате на разнородно болшинство в Народното събрание, може да се стигне до неподходящи последствия. Това, което описахме преди малко, не е особено за популизма по принцип, само че до момента в който не забележим дали и по какъв начин би проработило, не бихме могли да кажем дали ще има популистки резултат. То евентуално е деликатна и умна форма на популизъм, каквато страната ни не е виждала до момента.
По-тежък за разрешаване наподобява казусът с постигането на консенсуса. Някъде в различен текст бях отбелязал, че откакто към този момент Симеон Сакскобургготски окончателно е разрушил двуполюсния модел, логиката, предпоставена от теорията, допуска на негово място да се откри консенсусният. Случилото се в последните два Народното събрание изрично опроверга класическото схващане за метода, по който би трябвало да протича политическият развой. Партийната фрагментация предпоставя съдружно ръководство. Тази аксиома звучи постоянно от устата на Петков и Василев. Същевременно политическата борба е изострена до прекаленост. ГЕРБ желаят час по-скоро да се върнат на власт, подготвени са на всичко, с цел да бойкотират работата на Народно събрание и да бранят дружно с Движение за права и свободи позициите си в правосъдната система и в държавната администрация. Има Такъв Народ също не желае съдружни партньорства, стреми се или да заграби еднолично държавното ръководство, или може би скоропостижно да пропадне в пропастта. Слави Трифонов напълно неотдавна препотвърди декларацията си, че няма да се коалира с ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, и насочи директни рецензии към новия политически план. Корнелия Нинова се дистанцира от „ Продължаваме промяната”, всички представители на Българска социалистическа партия подлагат на критика концепцията да се реализират леви цели с десни политики. Петков и Василев употребяват търпелив звук, по образован, изтънчен и културен метод се пробват да обосноват поръчката си. Именно техният звук звучи като симфония, която се свири в миг на какафония. Разбира се, естетиката на звуковия резултат в сходна обстановка би имала съвсем нулево влияние. Драмата с проваления консенсус не свършва дотук. От Демократична България и ИБГНИ приканват Политическа партия за предизборна коалиция. Вариантът не е изцяло изключен, само че към този момент наподобява, че Петков и Василев са в огромна степен склонни да откажат. Мотивите им не са ясни, резултатът на ветрилото би могъл да реализира противоположен резултат – да отвее, вместо да притегли към себе си разнородните гласове. Социологическите изследвания дават съображение да считаме за неуместна хипотезата, че трите обединения дружно ще съберат 121 депутата. Тогава в държавното управление ще би трябвало да взе участие или някоя от партиите на статуквото, или Има Такъв Народ.
Инициативата на Петков и Василев не предстои на еднопосочна оценка. Тя предлага икономическа визия, която не е изпитана на българска почва, и при добра реализация не е изключено да се окаже сполучлива. Предстои занапред да се срещнем с програмата и с конкретиката. Презентацията на плана обаче дава задоволително учредения за терзание, тъй като двамата някогашни служебни министри най-малко на този стадий наподобяват неспособни да създадат съответна политологична преценка на съотношението на силите, на задачите и дейностите на останалите политически играчи и на сюжетите за структуриране и действие на следизборната парламентарна настройка. Казано на елементарен език, тяхната неточност е, че си вършат сметката без кръчмаря и без да правят оценка надвисналата заплаха да бъдат излъгани от него. И тук естествено идва паралелът със Симеон Сакскобургготски, който триумфално се яви на политическата сцена с желанието да промени чипа на българите, с цел да слезе безславно от нея няколко години по-късно. От тази проблематика не трябва да се изключва и тематиката за морала, само че още от Макиавели знаем, че той не е характерен на политиката. Едва ли някой има съображение да се съмнява в моралните качества на Кирил Петков и Асен Василев, само че след всичко казано дотук остава напълно обоснован един въпрос: и какво от това?
Авторът на публикацията е Атанас Ждребев - политолог. Завършил е НГДЕК „ Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „ Св. Климент Охридски”.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ