ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Двама нови политици декларират, че ще работят единствено с честни хора. Хубаво е да споделят по какъв начин ще ги разпознават.
Почтеността е качество, което е основно условие за личността на тези, които се ангажират с социална активност. Политикът, общественикът, жителят (човекът в гражданското си качество), журналистът, университетският академик - тези хора би трябвало да имат честност, целокупност, integrity, с цел да могат да управляват границите сред своите персонални - фамилни, общностни - ползи и публичния интерес, на който са призвани да служат в това свое качество.

Човек, който злоупотребява с обществената си роля с цел да осъществя персонални изгоди не е честен човек. За да бъде тази оценка - оценката на честността - годна, осъществяването на обществените функции на всеки един от нас би трябвало да бъде транспарантно, би трябвало да бъде пред очите на обществеността. В една социална система, в която тази бистрота в осъществяването на обществените функции не е обезпечена, оценката на честността е мощно затруднена. В България тя е на границата на вероятното и невъзможното. Масовата злоба, зложелателство и клеветничество, както и систематичната корист с институционално държание размиват до неразличимост границата сред честност и недобросъвестност в осъществяване на обществените функции.

Затова е доста значимо да бъдат направени две неща - в кратковременен и в дълготраен проект.
Първо, в къси периоди би трябвало да бъде реформирана правосъдната система до основаване на задоволителен потенциал за присъждане - кое държание е законно и кое не. Това правораздаването би трябвало да прави и в този момент, само че то не се оправя приемливо с тази задача. Никога няма да не помни коментара по малкия екран на един някогашен основен прокурор за добре прочут обвиняем: " Вземете да вземем за пример господин С. Той излезе от съда като потвърдено почтен човек. Но обедня... ха-ха-ха... Обедня... " Докато съдът не бъде в положение да издава присъди в единодушие със закона без да се практикува връзката " честност - обедняване ", публичната оценка на честността не би могла да бъде надеждна.

Второ, належащо е в дълготраен проект да се сътвори всеобща социална просвета, в която злоупотребата с обществена позиция и отговорност да бъде оценена като срамна и неприемлива. Днес не е необичайност да чуеш, че еди кой си бил шеф, само че малоумен, тъй като не крадял. Докато този " простак " не се трансформира в образец за подражателство на публичното мнение, честността няма да има място в обществения живот на обществото и страната. В страните, които държат първите места в показателя на " Трансперънси интърнешънъл " за усещане на корупцията, злоупотребата с публично състояние се преглежда от хората като оптимално неприличен и неприемлив акт. У нас тази корист е към момента оценена като нещо надали не в реда на нещата.

Не е в ред единствено това, че " той " краде, а аз не мога. Ако мога - за какво не?
Почтеността не е някакъв разкош, който ние не можем да си позволим. Тя е съществена причина за това да стартираме да живем не просто по-богато (което ще се случи в случай че се понижи корупцията), а по-спокойно, по-уверено и по-чисто - като качество на публичните връзки, които всички практикуваме. Хубаво е, че условието за честност се слага като изискване за присъединяване в избран вид политика, в избрана политическа организация. Необходимо е честността да бъде ясно разпознавана и да се трансформира от ден на ден в наложителна причина за политически и всевъзможен различен обществен триумф.