Краят на ерата Меркел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Искам сама да дефинира верния миг да сляза от политическата сцена. Не желая да се трансформирам в политически мъртвец. “
Казват, че Ангела Меркел е изрекла тези думи още през 1998 година, надалеч преди да стане канцлер. Този миг наближава - публично след парламентарните избори на 26-ти септември четвъртият мандат на Ангела Меркел завършва. Няма тъкмо тогава да слезе от сцената - чакат се оспорвани изборни резултати и още по-оспорвани и сложни съдружни договаряния, по време на които Меркел и министрите ѝ ще продължат да работят като длъжностен кабинет. Няма да се учудя, в случай че и тази година новогодишното послание още веднъж е на Ангела Меркел.
В интерес на истината, тя не съумя да дефинира напълно сама моментът за слизане от политическата сцена. Когато разгласи решението си - след серия пагубни резултати в няколко районни избори - Меркел се намираше под неправдоподобен политически напън. Напускайки лидерския пост в Християндемократическия съюз, тя си резервира канцлерския пост до края на мандата.
16 години канцлер на стопански най-мощната европейска страна и мотор на Европейски Съюз - без инстинкт за власт и нюх за публичните настроения никой не би съумял да се задържи толкоз дълго на едно от най-проветривите места, като канцлерството - и в дословен, и в метафоричен смисъл. Тази сякаш непристъпна жена към момента пазари сама в кварталния супермаркет, прави закуската на брачна половинка си и остана до дъно надалеч от всякаква суетност. Не си приписва непознати заслуги. С феминизма имам както доста общо, по този начин и разлики. Пък и не желая да се закичя с купа, която не владея. Алис Шварцер и други са водили тежки борби за равноправието на дамите. И в този момент какво - да дойда аз и да се провъзглася за феминистка?
Меркел не е визионер. Историята няма да я запомни с огромен план, който е преследвала през всичките 16 години на власт. Освен, че по нейните думи постоянно е целяла Германия и Европа да са стопански мощни. Германия е стопански мощна. В годините на канцлерството на Меркел на фискална дисциплинираност и мощен износ икономическият растеж и бюджетният остатък са забележително високи. Но за жал коронакризата евентуално ще промени това.
Меркел не е бунтовник. Не държи пламенни речи. Меркел търси взаимни отстъпки и носи непоклатимост. Но стабилността от време на време значи застой. А олевяването на обичайно консервативния Християндемократически съюз в търсене на компромис и непоклатимост отвори празни пространства за крайната десница. Фитилът ѝ възпламени еврокризата, само че Меркел ѝ вдъхна нов живот с може би най-известните ѝ думи, изречени на 31-ви август 2015 година.
С толкоз доста неща се справихме, ще се оправим и в този момент!
Необичайно твърдо отбрани Меркел решението си да отвори границите за струпаните в Унгария бежанци, макар мощната вълна от рецензия от всички страни:
Честно да Ви кажа, в случай че в този момент би трябвало да се извиняваме за хуманното си отношение, това няма да е моята Германия.
Първата жена ръководител на консервативния Християндемократичен съюз, а по-късно и канцлер на Германия, е разведена и наново омъжена, без деца, от Германска демократична република и е членувала в Комсомола. На партийнитe членове от бюргергското съсловие, само че и на преобладаващата част от партийното управление Ангела Меркел подейства като алено на бик. Никой не има вяра през 2000-та година, че „ момичето на Кол “ с изключение на ръководител на ХДС ще стане и канцлер и ще остане на поста цели 16 години.
Сред скептиците е и Гюнтер Банас, дълготраен публицист и сътрудник във федералните столици Бон и по-късно Берлин. В Германия столичните репортери се считат за най-добре осведомените публицисти, които отразяват работата на държавното управление, и преди всичко - на канцлера, вземат участие в обичайните за Германия и други страни неофициални осведомителни срещи с публицисти „ отвън протокола “ и „ пият вода от извора “, по този начин да се каже.
" Първият ми спомен е от 1991 година. Година по-рано тя пристигна от Източна Германия, стана министър на младежта и фамилията. През 91-ва придружавах Меркел по време на обиколка из новите провинции. Още тогава имах възприятието, че Меркел е доста уверена в себе си. Въпреки че беше още доста млада и от скоро министър. Но това не ѝ пречеше да има ясно построено държание към по-възрастните си сътрудници в държавното управление, нормално мъже от Западна Германия. Млада, в очите на преобладаващо католическите съпартийци неопитна, щерка на протестантски свещеник - Меркел дълго време се бори с насрещния вятър в Християндемократеския съюз по собствен метод, спомня си Гюнтер Банас.
Спомням си, че по време на така наречен background диалози - както като министър, по този начин и по-късно, като водач на опозицията и канцлер - последователно разбрахме, че Меркел има нюх към странностите на хората, с които се среща, и обстановките, в които попада.
В по-тесен кръг, обградена от хора, на които има доверие, Меркел разказваше с доста тънко възприятие за комизъм и имитираше извънредно добре сътрудниците си. Но освен - същото важи и за политиците от други страни, с които контактува. Нито методът, по който разказваше, нито тонът или желанията ѝ обаче са били злонамерени, а по-скоро израз на доста фино възприятие за комизъм. Е, от време на време и с намек на отрицание, несъмнено. Мисля, че е запазила тънкото си възприятие за комизъм ".
Промениха ли се упованията на германците към бъдещия канцлер, сравнявайки го с Ангела Меркел, която построи облика на непретенциозен, балансиран политик със суховатото държание на физик, който дълго обмисля решенията си и първо си дава отговор на въпроса, какви ще са последствията?
" Да, по този начин мисля. Ако съпоставим политическия жанр на Меркел, израз на личността ѝ, с непосредствените ѝ прародители на канцлерския пост, разликата е от небето до земята. Тримата канцлери преди Меркел са мощни мъже - или най-малко по този начин ги описваме - с наклонност към мачизъм. „ Аз съм шефът, аз вземам решение “ - това беше мотото и на Хелмут Шмидт, и на Хелмут Кол, и на Герхард Шрьодер.
Ангела Меркел внесе напълно друг жанр в партията и в канцлерството. Аз бих споделил даже, че тя промени политическия жанр и отвън Християндемократическия съюз и държавното управление. Например измежду министър-председателите на провинциите, които към този момент надалеч не са по този начин поляризиращи, както помня от предишното.
Дали „ заслугата “ е единствено на госпожа Меркел, или просто гласоподавателите не желаеха повече да гледат алфа-мъжкари в политиката, ми е мъчно да преценява. Но сигурно Меркел е галионската фигура на един нов жанр в политиката на улегналост и подготвеност за взаимни отстъпки за отбягване на спорове. Дали този жанр ще се задържи? Не мога да кажа. С времето този жанр изпъква и оттатък Атлантика ".
Въвеждането на минимална работна заплата в Германия, отводът от нуклеарна енергетика, равенството сред половете и отварянето на границите за над един милион бежанци - кое от тези решения на Ангела Меркел би трябвало да запомним?
" Със сигурност ще остане в историята с отхвърли от нуклеарна енергетика. Освен това, това решение ще бъде обсъждано и коментирано още дълго време, като имате поради зелената политика в Европа и повишаването на силата.
Другите рецесии - еврокризата, коронакризата - това са лимитирани във времето рецесии, които идват и си отиват. Докато затварянето на атомните електроцентрали в една от най-големите стопански системи в света е в действителност събитие с дълготрайни последствия. Така че в случай че би трябвало с една дума да опиша политическото завещание на Ангела Меркел, то е отводът от нуклеарната енергетика. "
Често разказват Меркел като „ ледената кралица “, оставила зад себе си политическите трупове на не един и двама алфа-мъжкари - политически съперници, само че и съпартийци. Вярна на правилата си, тя дълго време отхвърляше да се меси в предизборната акция.„ Бившите “, които се отдръпват от политиката, би трябвало да мълчат. Напълно съм уверена в това. Всяко нещо с времето си.
Едва към края на акцията, когато поддръжката за Лашет фрапантно се срина, канцлерът въпреки всичко го поддържа. Аргумент ли е за германците да гласоподават за ХДС/ХСС, тъй като е партията на Меркел?
" Труден въпрос. Предполагам, че да. Тя към момента е най-популярният, най-харесваният политик в страната, освен това безапелационно води класацията. Много по-харесвана от претендента за канцлер на ХДС/ХСС, и даже от някогашния кандидат за номинацията Маркус Зьодер от баварската посестрима партия ХСС. Така че поддръжката ѝ има значение.
От избора на правоприемник като партиен водач на ХДС стана ясно, че в последна сметка партията избра политици, които са от близкото обграждане на Меркел. Първо - Анегрет Крамп-Каренбауер, по-късно Армин Лашет. И при двете гласувания имаше по трима претенденти, само че изборът падна върху политически най-близкия до Меркел. Дали това му оказва помощ, е различен въпрос. До края Меркел остава мощен политик, чиято воля се следва и която съумява да наложи ползите си ", сподели още Гюнтер Банас.
Голямата разлика с предходните избори е, че тогава беше ясно, че при всички вероятни обединения канцлер ще бъде Ангела Меркел. Така че, колкото по-дълго траят съдружните договаряния този път, като въобще не знаем, кой с кого ще договаря, толкоз по-фатални ще са последствията за немската политика. При подобен сюжет настоящето държавно управление ще продължи да ръководи, само че към този момент без болшинство в Бундестага, а единствено като един тип длъжностен кабинет, без да може да прокарва политики. Колкото по-дълго продължи тази мъка, толкоз по-негативно ще се отрази това на положението на страната.
Политическата кариера на Ангела Меркел приключва както стартира - без непотребна шумотевица, трезво, както приляга на физик, и евентуално до края наситена с работа. Дали ще служи на противоречив държавен монополист, както предшественика ѝ Герхард Шрьодер? Едва ли. Още по-малко някой може да чака, че Меркел ще атакува с удари под кръста някогашни съперници, както пенсионираният Хелмут Кол. Меркел рядко е изпадала в обстановката да не може да се одума. Съвсем неотдавна обаче публицисти ѝ зададоха въпроса, какво ще прави след края на политическата си кариера. И Меркел остана без думи. Поне за малко.
" Предполагам, че ще съм раздвоена. Вероятно ще ми минават разнообразни мисли през главата за неща, които би трябвало да направя, преди да се сетя, че това към този момент е работа на различен. Това несъмнено доста ще ми хареса. Ще схвана, че имам доста свободно време. Едва ли ще одобрявам всички предложения, които ще получа. Не ме е боязън, че към този момент никой няма да се интересува от мен. Просто желая да имам време да обмислям върху тематики, които ме интересуват, само че през последните 16 години нямах време за тях. Вероятно ще чета доста, а когато ми се затварят очите, ще ги затворя, без да се тормозя, че нямам време за сън. Не знам, по какъв начин ще бъде. Ще забележим...къде ще се появя ".
„ Искам сама да дефинира верния миг да сляза от политическата сцена. Не желая да се трансформирам в политически мъртвец. “
Казват, че Ангела Меркел е изрекла тези думи още през 1998 година, надалеч преди да стане канцлер. Този миг наближава - публично след парламентарните избори на 26-ти септември четвъртият мандат на Ангела Меркел завършва. Няма тъкмо тогава да слезе от сцената - чакат се оспорвани изборни резултати и още по-оспорвани и сложни съдружни договаряния, по време на които Меркел и министрите ѝ ще продължат да работят като длъжностен кабинет. Няма да се учудя, в случай че и тази година новогодишното послание още веднъж е на Ангела Меркел.
В интерес на истината, тя не съумя да дефинира напълно сама моментът за слизане от политическата сцена. Когато разгласи решението си - след серия пагубни резултати в няколко районни избори - Меркел се намираше под неправдоподобен политически напън. Напускайки лидерския пост в Християндемократическия съюз, тя си резервира канцлерския пост до края на мандата.
16 години канцлер на стопански най-мощната европейска страна и мотор на Европейски Съюз - без инстинкт за власт и нюх за публичните настроения никой не би съумял да се задържи толкоз дълго на едно от най-проветривите места, като канцлерството - и в дословен, и в метафоричен смисъл. Тази сякаш непристъпна жена към момента пазари сама в кварталния супермаркет, прави закуската на брачна половинка си и остана до дъно надалеч от всякаква суетност. Не си приписва непознати заслуги. С феминизма имам както доста общо, по този начин и разлики. Пък и не желая да се закичя с купа, която не владея. Алис Шварцер и други са водили тежки борби за равноправието на дамите. И в този момент какво - да дойда аз и да се провъзглася за феминистка?
Меркел не е визионер. Историята няма да я запомни с огромен план, който е преследвала през всичките 16 години на власт. Освен, че по нейните думи постоянно е целяла Германия и Европа да са стопански мощни. Германия е стопански мощна. В годините на канцлерството на Меркел на фискална дисциплинираност и мощен износ икономическият растеж и бюджетният остатък са забележително високи. Но за жал коронакризата евентуално ще промени това.
Меркел не е бунтовник. Не държи пламенни речи. Меркел търси взаимни отстъпки и носи непоклатимост. Но стабилността от време на време значи застой. А олевяването на обичайно консервативния Християндемократически съюз в търсене на компромис и непоклатимост отвори празни пространства за крайната десница. Фитилът ѝ възпламени еврокризата, само че Меркел ѝ вдъхна нов живот с може би най-известните ѝ думи, изречени на 31-ви август 2015 година.
С толкоз доста неща се справихме, ще се оправим и в този момент!
Необичайно твърдо отбрани Меркел решението си да отвори границите за струпаните в Унгария бежанци, макар мощната вълна от рецензия от всички страни:
Честно да Ви кажа, в случай че в този момент би трябвало да се извиняваме за хуманното си отношение, това няма да е моята Германия.
Първата жена ръководител на консервативния Християндемократичен съюз, а по-късно и канцлер на Германия, е разведена и наново омъжена, без деца, от Германска демократична република и е членувала в Комсомола. На партийнитe членове от бюргергското съсловие, само че и на преобладаващата част от партийното управление Ангела Меркел подейства като алено на бик. Никой не има вяра през 2000-та година, че „ момичето на Кол “ с изключение на ръководител на ХДС ще стане и канцлер и ще остане на поста цели 16 години.
Сред скептиците е и Гюнтер Банас, дълготраен публицист и сътрудник във федералните столици Бон и по-късно Берлин. В Германия столичните репортери се считат за най-добре осведомените публицисти, които отразяват работата на държавното управление, и преди всичко - на канцлера, вземат участие в обичайните за Германия и други страни неофициални осведомителни срещи с публицисти „ отвън протокола “ и „ пият вода от извора “, по този начин да се каже.
" Първият ми спомен е от 1991 година. Година по-рано тя пристигна от Източна Германия, стана министър на младежта и фамилията. През 91-ва придружавах Меркел по време на обиколка из новите провинции. Още тогава имах възприятието, че Меркел е доста уверена в себе си. Въпреки че беше още доста млада и от скоро министър. Но това не ѝ пречеше да има ясно построено държание към по-възрастните си сътрудници в държавното управление, нормално мъже от Западна Германия. Млада, в очите на преобладаващо католическите съпартийци неопитна, щерка на протестантски свещеник - Меркел дълго време се бори с насрещния вятър в Християндемократеския съюз по собствен метод, спомня си Гюнтер Банас.
Спомням си, че по време на така наречен background диалози - както като министър, по този начин и по-късно, като водач на опозицията и канцлер - последователно разбрахме, че Меркел има нюх към странностите на хората, с които се среща, и обстановките, в които попада.
В по-тесен кръг, обградена от хора, на които има доверие, Меркел разказваше с доста тънко възприятие за комизъм и имитираше извънредно добре сътрудниците си. Но освен - същото важи и за политиците от други страни, с които контактува. Нито методът, по който разказваше, нито тонът или желанията ѝ обаче са били злонамерени, а по-скоро израз на доста фино възприятие за комизъм. Е, от време на време и с намек на отрицание, несъмнено. Мисля, че е запазила тънкото си възприятие за комизъм ".
Промениха ли се упованията на германците към бъдещия канцлер, сравнявайки го с Ангела Меркел, която построи облика на непретенциозен, балансиран политик със суховатото държание на физик, който дълго обмисля решенията си и първо си дава отговор на въпроса, какви ще са последствията?
" Да, по този начин мисля. Ако съпоставим политическия жанр на Меркел, израз на личността ѝ, с непосредствените ѝ прародители на канцлерския пост, разликата е от небето до земята. Тримата канцлери преди Меркел са мощни мъже - или най-малко по този начин ги описваме - с наклонност към мачизъм. „ Аз съм шефът, аз вземам решение “ - това беше мотото и на Хелмут Шмидт, и на Хелмут Кол, и на Герхард Шрьодер.
Ангела Меркел внесе напълно друг жанр в партията и в канцлерството. Аз бих споделил даже, че тя промени политическия жанр и отвън Християндемократическия съюз и държавното управление. Например измежду министър-председателите на провинциите, които към този момент надалеч не са по този начин поляризиращи, както помня от предишното.
Дали „ заслугата “ е единствено на госпожа Меркел, или просто гласоподавателите не желаеха повече да гледат алфа-мъжкари в политиката, ми е мъчно да преценява. Но сигурно Меркел е галионската фигура на един нов жанр в политиката на улегналост и подготвеност за взаимни отстъпки за отбягване на спорове. Дали този жанр ще се задържи? Не мога да кажа. С времето този жанр изпъква и оттатък Атлантика ".
Въвеждането на минимална работна заплата в Германия, отводът от нуклеарна енергетика, равенството сред половете и отварянето на границите за над един милион бежанци - кое от тези решения на Ангела Меркел би трябвало да запомним?
" Със сигурност ще остане в историята с отхвърли от нуклеарна енергетика. Освен това, това решение ще бъде обсъждано и коментирано още дълго време, като имате поради зелената политика в Европа и повишаването на силата.
Другите рецесии - еврокризата, коронакризата - това са лимитирани във времето рецесии, които идват и си отиват. Докато затварянето на атомните електроцентрали в една от най-големите стопански системи в света е в действителност събитие с дълготрайни последствия. Така че в случай че би трябвало с една дума да опиша политическото завещание на Ангела Меркел, то е отводът от нуклеарната енергетика. "
Често разказват Меркел като „ ледената кралица “, оставила зад себе си политическите трупове на не един и двама алфа-мъжкари - политически съперници, само че и съпартийци. Вярна на правилата си, тя дълго време отхвърляше да се меси в предизборната акция.„ Бившите “, които се отдръпват от политиката, би трябвало да мълчат. Напълно съм уверена в това. Всяко нещо с времето си.
Едва към края на акцията, когато поддръжката за Лашет фрапантно се срина, канцлерът въпреки всичко го поддържа. Аргумент ли е за германците да гласоподават за ХДС/ХСС, тъй като е партията на Меркел?
" Труден въпрос. Предполагам, че да. Тя към момента е най-популярният, най-харесваният политик в страната, освен това безапелационно води класацията. Много по-харесвана от претендента за канцлер на ХДС/ХСС, и даже от някогашния кандидат за номинацията Маркус Зьодер от баварската посестрима партия ХСС. Така че поддръжката ѝ има значение.
От избора на правоприемник като партиен водач на ХДС стана ясно, че в последна сметка партията избра политици, които са от близкото обграждане на Меркел. Първо - Анегрет Крамп-Каренбауер, по-късно Армин Лашет. И при двете гласувания имаше по трима претенденти, само че изборът падна върху политически най-близкия до Меркел. Дали това му оказва помощ, е различен въпрос. До края Меркел остава мощен политик, чиято воля се следва и която съумява да наложи ползите си ", сподели още Гюнтер Банас.
Голямата разлика с предходните избори е, че тогава беше ясно, че при всички вероятни обединения канцлер ще бъде Ангела Меркел. Така че, колкото по-дълго траят съдружните договаряния този път, като въобще не знаем, кой с кого ще договаря, толкоз по-фатални ще са последствията за немската политика. При подобен сюжет настоящето държавно управление ще продължи да ръководи, само че към този момент без болшинство в Бундестага, а единствено като един тип длъжностен кабинет, без да може да прокарва политики. Колкото по-дълго продължи тази мъка, толкоз по-негативно ще се отрази това на положението на страната.
Политическата кариера на Ангела Меркел приключва както стартира - без непотребна шумотевица, трезво, както приляга на физик, и евентуално до края наситена с работа. Дали ще служи на противоречив държавен монополист, както предшественика ѝ Герхард Шрьодер? Едва ли. Още по-малко някой може да чака, че Меркел ще атакува с удари под кръста някогашни съперници, както пенсионираният Хелмут Кол. Меркел рядко е изпадала в обстановката да не може да се одума. Съвсем неотдавна обаче публицисти ѝ зададоха въпроса, какво ще прави след края на политическата си кариера. И Меркел остана без думи. Поне за малко.
" Предполагам, че ще съм раздвоена. Вероятно ще ми минават разнообразни мисли през главата за неща, които би трябвало да направя, преди да се сетя, че това към този момент е работа на различен. Това несъмнено доста ще ми хареса. Ще схвана, че имам доста свободно време. Едва ли ще одобрявам всички предложения, които ще получа. Не ме е боязън, че към този момент никой няма да се интересува от мен. Просто желая да имам време да обмислям върху тематики, които ме интересуват, само че през последните 16 години нямах време за тях. Вероятно ще чета доста, а когато ми се затварят очите, ще ги затворя, без да се тормозя, че нямам време за сън. Не знам, по какъв начин ще бъде. Ще забележим...къде ще се появя ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ