ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вместо политически емигранти от Народна република България, като Константин Мишев, да съдят отговорните за демонстративното несъблюдение на закона за декомунизация на днешна България, самият той се оказва обвиняем за негова имитация с подготовка против ефирен водещ от Българска национална телевизия по тематиката за българското комунистическо минало и атентата против папата.

Не се удивлявам. Имам много богат персонален опит да ми бъде запушвана устата с анонимни закани за живота и с обществени правосъдни каузи. Само се запитвам чак от Америка ли ще доставят Константин Мишев, с цел да го слагат на подсъдимата пейка, че се е ядосал и нарекъл съответния водещ “червей”.

Не съм гледал въпросното телевизионно предаване, което е подразнило някогашния медиен консултант на премиера Филип Димитров и началник на кореспондентското бюро на радио “Свободна Европа” в София, комуто дължа своя 5 годишен стаж на радиожурналист в биографията си. Но мога да си показва, че продължаващото замитане на българската диря в атентата против папата провокира най-малкото предпочитание за опониране измежду хората, които познават нрава, двуличието и натегачеството пред Съюз на съветските социалистически републики на оня български режим.

Не един път съм изразявал позицията, че цялостното отказване на съпричастие при очевидни следи за противоположното, базирайки се на невъзможността на италианския съд да ги разкрие изцяло, звучи в ослепителен дисонанс с цялата настройка на най-верния руски спътник да услужи с каквото може на Москва в потискането на вълната на устрема към независимост, заливаща руските колонии и изключително Полша през 80-те години на предишния век. Полският по генезис папа беше най-голямата кост в гърлото на Кремъл и правилните му нашенски спътници сигурно биха я извадили при първа опция.

Адвокатите на Живковия комунизъм се пробват да внушат тезата, че тогавашните служби надали не са били неспособни да вземат участие в такова огромно закононарушение. Дори и през разум не им е минавало, апелирам ви се!

Подобно на Константин Мишев и аз изригнах в една своя обява против следващата книга, написана за да бъде поставена точка на подозренията за горното. При опита си да възразявам на авторката, за която преди не знаех нищо, се подведох по откритите в мрежата данни и сгреших самоличността ѝ. След което ѝ се извиних за това.

Остана у мен чувството обаче ( дали единствено у мен?), че нещо не е наред в усилието да напишеш в качеството си на френски публицист от български генезис цяла книга, в това число и с проведено ( и от кого ли финансирано начинание?) за задачата посещаване в Турция и извънредно изявление с килъра Агджа, единствено с цел да акцентираш още един път върху тезата “Антонов е невинен”. Че ние това си го знам от “Работническо дело”! Получи се тъкмо като в проблема “куче ухапа човек”. Обратното щеше да е съображение за написване на книга …

Прав е Константин Мишев да сочи стърченето на окупаторския руски паметник в центъра на София като доказателство за несъстоялата се декомунизация на България, в която трансформират в подсъдими потвърдени антикомунисти, като него. Време е тези, които използват антикомунизма за своите цели да бъдат изобличени с въпроса: за какво въобще създадохте и гласувахте закон за декомунизация на България без тя да включва десъветизация!

Ето този въпрос би трябвало да бъде задаван на “десните” охранители на руското статукво, което обслужиха и с постсъветския, само че също толкоз имперски по своя геополитически план съветски “Турски поток”.

Защото декомунизация без десъветизация е като опит за изтрезняване посредством напиване с метилов алкохол.