Посмъртният скандал на Кристо
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Какво му е скандалното на световноизвестният създател? Живакът на неговия труд и този на брачната половинка му Жан Клод е опълчването сред безконечното и краткотрайното. Двамата откриха междина в изхабения от интелектуален снобизъм западен свят и започнаха да " пакетират " известни индустриални реализации, както и монументи на културата. Забележете, Кристо не опакова моста на Кольо Фичето, а Pont-Neuf в Париж. Никой не знае къде е Дряновската река и каквото и пакетиране да се направи на моста ѝ, то няма да бъде видяно. А с цел да бъде доходна инвестицията, паметникът обезателно би трябвало да бъде прочут.
В този смисъл изборът на Кристо и Жан Клод да се насочат към международни забележителности не е инцидентен. Поради това, за доста хора на изкуството активността на " двойката " няма нищо общо с " Изкуството ", а е чисто предприемаческа. Около техните реализации, вследствие на гръмките несъгласия сред бранителите на същинското изкуство и пакетирането на Кристо, той и брачната половинка му станаха милионери. Скандалите сред " възхитените " и " възмутените " се оказаха доходни. Не търсете обаче и най-малката диря от България в личността на създателя. Подобно на Фичето, страната ни няма " комерсиална " стойност на пазара на изкуството. Името ни е отвън международните справочници. Ето за какво Христо се назова " Кристо " и дружно със жена си разпространиха творчеството си под чадъра първо на френската, а по-късно на американската еднаквост.
От практична позиция той и Жан Клод, съзнавайки, че България няма " Пармански манастир ", " Гранд каньон " и че Ел Греко не се родил в Лом, сложиха кръст на страната, в която той се е родил. Никой няма право да го укорява, тъй като изборът си е негов. Истината обаче е единствено една. За къс интервал от време след освобождението от Турско иго ние сме омаяли Европа. " Българската популярност " почива най-вече върху монопола на Розовото масло във френската парфюмерийна индустрия. В следствие на злощастното ни присъединяване във Втората международна война и петдесет годишния интервал зад " Желязната завеса ", България губи своята прелест в очите на хората в Западна Европа.
Самият Кристо в редките случаи, когато по обвързване приказва за произхода си, споделя, че е " български македонец ". Никога, че е българин. Малко са хората, които зная, че семейството му е Явашев. Журналисти, кинорежисьори посветили публикации и репортажи за него, се пробват да го показват за " репресиран ". Никой от тях не изяснява по какъв начин " репресираният студент " отпътува за Прага през 1956 година, с естествен паспорт, без да загуби косъм от главата си. В това време съветските танкове стрелят по манифестантите в Будапеща. В тази връзка, обликът на свободомислещ художник, опълчил се на комунизма има няколко бели страници, които ще останат празни вечно. Христо Явашев, избрал " свободата ", остава кьорав пред нашествието на Червената войска в Прага през 1968 година. Остава ням пред явлението " Солидарност " в Полша през 1982 година и в никакъв случай не произнесе името на Георги Марков.
Случаят " Кристо " не е единствен. Много са българите, които избягаха от България по времето на Тоталитарната система. Някои побързаха да се понемчат, други пофренчат или американизират. Промяната на имената беше част от изборът им да скрият произхода си. Но имаше и такива, които без значение от политическата обстановка в България, останаха българи. Най-големият в света оперен бас - Борис Христов, макар, че бе разгласен за " предател на родината " от Държавна сигурност, и той с македонски корени, не пропускаше случай да съобщи, че е българин. Румънецът Йожен Йонеско и съветските танцьори Баришников и Нуреев също избраха " свободата ", само че не се отхвърлиха от произхода си и продължиха да приказват на родните си езици.
Христо Явашев завършва житейския си път на 31 май 2020 година. Неговото наследство е пакетирането на " Триумфалната арка ". Фондацията му разполага с задоволително пари за реализирането му. Така избухва последния скандал с Кристо. Монументът е най-престижният във Франция. Въпреки съпротивата на болшинството френски жители, които намерено стачкуват против оскверняването на паметника на " Незнайния боец ", кметицата на Париж - Анн Хидалго даде своето единодушие за реализирането на каприза на Кристо. " Пакетирането " съответствува с нейната кандидатура за президент на Франция. Съвпадението сред двете събития надали е инцидентно. Както се споделя неприятна реклама - няма. Привържениците на кметицата дават отговор на недоволните: " До в този момент минавахте до Арката без да я видите изобщо! Сега с помощта на пакетирането ще си дадете сметка за нейната стойност! "
Реализацията на плана се управлява от племенника на Кристо - Владимир Явашев. 25 000 кв.м. полипропилен ще скрият за известно време " Триумфалната арка " от погледа на туристи и парижани. 95 алпинисти опъват платната пред стотиците оспорващи или подкрепящи плана минувачи. Споровете не преливат към този момент в конфликти, тъй като кметицата оповести, че бюджета от 14 милиона евра се поема напълно от фондацията на Кристо и Жан Клод. Въпреки това " Безумие и разхищаване " са най-често чуваните думи тези дни към Арката. Страната, която се гордее с Леонардо да Винчи, чаршафите на Кристо сигурно се развяват за финален път.
Какво му е скандалното на световноизвестният създател? Живакът на неговия труд и този на брачната половинка му Жан Клод е опълчването сред безконечното и краткотрайното. Двамата откриха междина в изхабения от интелектуален снобизъм западен свят и започнаха да " пакетират " известни индустриални реализации, както и монументи на културата. Забележете, Кристо не опакова моста на Кольо Фичето, а Pont-Neuf в Париж. Никой не знае къде е Дряновската река и каквото и пакетиране да се направи на моста ѝ, то няма да бъде видяно. А с цел да бъде доходна инвестицията, паметникът обезателно би трябвало да бъде прочут.
В този смисъл изборът на Кристо и Жан Клод да се насочат към международни забележителности не е инцидентен. Поради това, за доста хора на изкуството активността на " двойката " няма нищо общо с " Изкуството ", а е чисто предприемаческа. Около техните реализации, вследствие на гръмките несъгласия сред бранителите на същинското изкуство и пакетирането на Кристо, той и брачната половинка му станаха милионери. Скандалите сред " възхитените " и " възмутените " се оказаха доходни. Не търсете обаче и най-малката диря от България в личността на създателя. Подобно на Фичето, страната ни няма " комерсиална " стойност на пазара на изкуството. Името ни е отвън международните справочници. Ето за какво Христо се назова " Кристо " и дружно със жена си разпространиха творчеството си под чадъра първо на френската, а по-късно на американската еднаквост.
От практична позиция той и Жан Клод, съзнавайки, че България няма " Пармански манастир ", " Гранд каньон " и че Ел Греко не се родил в Лом, сложиха кръст на страната, в която той се е родил. Никой няма право да го укорява, тъй като изборът си е негов. Истината обаче е единствено една. За къс интервал от време след освобождението от Турско иго ние сме омаяли Европа. " Българската популярност " почива най-вече върху монопола на Розовото масло във френската парфюмерийна индустрия. В следствие на злощастното ни присъединяване във Втората международна война и петдесет годишния интервал зад " Желязната завеса ", България губи своята прелест в очите на хората в Западна Европа.
Самият Кристо в редките случаи, когато по обвързване приказва за произхода си, споделя, че е " български македонец ". Никога, че е българин. Малко са хората, които зная, че семейството му е Явашев. Журналисти, кинорежисьори посветили публикации и репортажи за него, се пробват да го показват за " репресиран ". Никой от тях не изяснява по какъв начин " репресираният студент " отпътува за Прага през 1956 година, с естествен паспорт, без да загуби косъм от главата си. В това време съветските танкове стрелят по манифестантите в Будапеща. В тази връзка, обликът на свободомислещ художник, опълчил се на комунизма има няколко бели страници, които ще останат празни вечно. Христо Явашев, избрал " свободата ", остава кьорав пред нашествието на Червената войска в Прага през 1968 година. Остава ням пред явлението " Солидарност " в Полша през 1982 година и в никакъв случай не произнесе името на Георги Марков.
Случаят " Кристо " не е единствен. Много са българите, които избягаха от България по времето на Тоталитарната система. Някои побързаха да се понемчат, други пофренчат или американизират. Промяната на имената беше част от изборът им да скрият произхода си. Но имаше и такива, които без значение от политическата обстановка в България, останаха българи. Най-големият в света оперен бас - Борис Христов, макар, че бе разгласен за " предател на родината " от Държавна сигурност, и той с македонски корени, не пропускаше случай да съобщи, че е българин. Румънецът Йожен Йонеско и съветските танцьори Баришников и Нуреев също избраха " свободата ", само че не се отхвърлиха от произхода си и продължиха да приказват на родните си езици.
Христо Явашев завършва житейския си път на 31 май 2020 година. Неговото наследство е пакетирането на " Триумфалната арка ". Фондацията му разполага с задоволително пари за реализирането му. Така избухва последния скандал с Кристо. Монументът е най-престижният във Франция. Въпреки съпротивата на болшинството френски жители, които намерено стачкуват против оскверняването на паметника на " Незнайния боец ", кметицата на Париж - Анн Хидалго даде своето единодушие за реализирането на каприза на Кристо. " Пакетирането " съответствува с нейната кандидатура за президент на Франция. Съвпадението сред двете събития надали е инцидентно. Както се споделя неприятна реклама - няма. Привържениците на кметицата дават отговор на недоволните: " До в този момент минавахте до Арката без да я видите изобщо! Сега с помощта на пакетирането ще си дадете сметка за нейната стойност! "
Реализацията на плана се управлява от племенника на Кристо - Владимир Явашев. 25 000 кв.м. полипропилен ще скрият за известно време " Триумфалната арка " от погледа на туристи и парижани. 95 алпинисти опъват платната пред стотиците оспорващи или подкрепящи плана минувачи. Споровете не преливат към този момент в конфликти, тъй като кметицата оповести, че бюджета от 14 милиона евра се поема напълно от фондацията на Кристо и Жан Клод. Въпреки това " Безумие и разхищаване " са най-често чуваните думи тези дни към Арката. Страната, която се гордее с Леонардо да Винчи, чаршафите на Кристо сигурно се развяват за финален път.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ