Задава ли се ляво управление в Германия?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Защо християндемократите губят поддръжка в Германия и значи ли това, че десните политически предписания са надживени? В отговор на този законосъобразен въпрос на първо време би трябвало да се направи уточнението, че след ерата Меркел ХДС/ХСС не са тъкмо " десни ". Те се трансфораха в центристки партии, които се грижат за необятен кръг гласоподаватели, мислят в това число за климата, за равнопоставеността и за опазването на мира - все типично леви тематики.
ХДС/ХСС са партии на равновесието, те гледат да не клатят лодката, а пък Меркел през тези 16 години ръководи с един доста значим инструмент: вслушваше се съвсем постоянно в настроенията на хората.
Как един социалдемократ се трансформира в най-вероятния правоприемник на Меркел
Посоченият от ХДС/ХСС правоприемник на канцлерския пост Армин Лашет, министър-председател на най-многолюдната провинция Северен Рейн-Вестфалия, се пробва да прави същото, само че по този начин и не съумява да убеди гласоподавателите, които имат възприятието, че лодката стартира да се клати. А доколкото за немските гласоподаватели стабилността, предвидимостта и умереността са най-важните детайли на политика, част от хората бягат от християндемократите и се реалокират към другата огромна партия - Германската социалдемократическа партия (ГСДП).
Двете към този момент два мандата ръководят в необятна коалиция, от което социалдемократите дълго време губеха поддръжка, тъй като отговаряха солидарно за непопулярните дейности на кабинета, а не черпеха дивиденти от триумфите. Тъй че в този момент ГСДП малко по малко се отдръпват от съдружния си сътрудник в устрема си само те да се профилират като поръчител на приемствеността и стабилността. А и водачът на ГСДП Олаф Шолц, който в този момент е финансов министър и в действителност " раздаде " доста милиарди помощи около пандемията, се харесва на хората. Той излъчва непоклатимост и предвидимост, подсигурява приемствеността и, нагледно казано, " дава парите ". Какво повече да желаят гласоподавателите? Да, те желаят още нещо: Меркел. Но тя си отива. А какво идва след нея? Нека на първо време да подредим партиите в Бундестага. В момента наподобява, че ще победят социалдемократите, следвани от християндемократите и Зелените с съвсем изравнена поддръжка. После идва демократичната Свободна демократическа партия, след нея извънредно дясната Алтернатива за Германия и най-после Лявата партия. Това дава опция за най-малко четири реалистични обединения.
Кой ще ръководи Германия?
Първата опция е нова необятна коалиция сред християндемократи и социалдемократи. Тя обаче наподобява малко евентуална, тъй като и у хората, и у политиците като че ли към този момент се усеща огромна отмалялост от нея. Най-шумно дискутираният вид на коалиция сега се оказва по този начин наречената " червено-зелено-червена ", т.е. - социалдемократи, Зелени и Лявата партия. Пред нея има две доста съществени спънки: една външна и една вътрешна. Външната е, че Лявата партия към момента е стигматизирана като частично наследничка на някогашната компартия в някогашната Германска демократична република. А вътрешната е обвързвана с досегашната ѝ твърда позиция срещу НАТО. Ако левите не правят отстъпка от тази позиция, червено-зелено-червена коалиция просто няма да има - Олаф Шолц го съобщи ясно преди няколко дни. Следват още разновидности на тройна коалиция. Например сред зелени, християндемократи и либерали. Или сред социалдемократи, зелени и либерали.
Пандемия, климат, бежанци - водещите тематики в акцията
Една от най-важните тематики преди изборите е битката против пандемията. Избирателите живо се интересуват от нея, само че в действителност всички съществени демократични партии заемат сходни позиции по въпроса: имунизации и ограничения в границите на рационалното, като деликатно се балансират здравната заплаха, от една страна, и ориста на учениците, на техните родители и на бизнеса, от друга. Според множеството политически водачи и партии, тази есен в Германия няма да има нов локдаун. Спори се само към правата на хората с имунитет и към по този начин наречената " скрита насила към имунизиране ". В момента на дневен ред са, несъмнено, и разновидностите на ковид, както и третата имунизация - първоначално единствено за избрани групи. И доста деликатно се следи натовареността на интензивните отделени. Само извънредно дясната партия АзГ заема позиции, познати добре и от българската сцена: срещу ограниченията, срещу маските, срещу всякаква насила към имунизиране. Но тази партия упорства и за излизането на Германия от Европейски Съюз, така че не страда от липса на глупави хрумвания.
Наравно с пандемията по значимост преди тези избори за Бундестаг са измененията в климата. Особено след пагубните наводнения това лято, които лишиха живота на стотици хора в Германия, гласоподавателите станаха доста чувствителни към тематиката. Привържениците на Зелените, само че и доста младежи към този момент така да се каже " излизат на барикадите ", с цел да се борят за дълготрайна и интелигентна климатична политика, с мисъл за бъдещите генерации и за бъдещето на планетата. Състоянието на стопанската система и на държавните финанси след пандемията също е централна тематика, още повече, че беше нарушен вписаният в Основния закон таван на държавен дълг. Какво ще става оттук нататък, кои бизнеси ще оцелеят, по какъв начин да се оказва помощ на дребните бизнесмени и на хората на изкуството? Въпросите край нямат. Същото се отнася и до образованието, до тези милиони младежи, които поради пандемията на процедура изгубиха може би година от най-ценното си време.
Миграцията и бежанците също занимават немските гласоподаватели и партиите - както вероятността към Европа да поемат още бежанци от Афганистан, по този начин и голямата потребност от работна ръка, която изпитва немският пазар на труда. Шефът на Агенцията по труда неотдавна сподели, че на Германия ѝ трябват по 400 000 имигранти годишно. Какво се разисква още? Евентуалното ограничение на скоростта по аутобаните, налозите, в това число данъкът за подкрепяне на източните провинции и възможното въвеждане на налог за доста богатите хора и за цифровите колоси. И, несъмнено, бъдещето на Европейски Съюз. За Европейски Съюз Меркел несъмнено беше най-важният водач, който водеше отчетлива проевропейска политика, действаше умерено, създаваше консенсуси и болшинства. В същото време Меркел не е от водачите с пробивна сила и харизма, тя постоянно отсрочва решенията до последния миг и търси вероятните взаимни отстъпки. Тъй че има мироглед, че на Европейски Съюз не му би трябвало нова Меркел, а същински водач.
Какво значат новите избори за България?
А какво може да чака България от тези избори в Германия? В оставащите ѝ седмици Меркел позитивно ще се опита да убеди политическа София да пусне Северна Македония в Европейски Съюз, а това не се харесва на множеството българи. Иначе тя е един от дребното западни политици, които същински схващат посткомунистическите страни и се отнасят към тях с почит и благосклонност. В България постоянно я упрекват, че толкоз дълго е поддържала Бойко Борисов и ГЕРБ, което частично е по този начин, само че би трябвало да се впише в европейския подтекст. След отдръпването на Меркел както нейната партия ХДС, по този начин и другите огромни партии най-вероятно ще чакат от България проевропейска политика, коренно възстановяване на правовата страна и медийната обстановка и компромис със Северна Македония. А според от резултата от българските парламентарни избори през ноември, в Германия може да настъпи и известно преосмисляне на доверието към една или друга партия в България. Това никой няма публично да ви го каже, само че сега в Берлин възприятията към ГЕРБ като че ли охладняват, а благосклонностите към партиите на митинга и на промените нарастват.
Автор: Александър Андреев
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Защо християндемократите губят поддръжка в Германия и значи ли това, че десните политически предписания са надживени? В отговор на този законосъобразен въпрос на първо време би трябвало да се направи уточнението, че след ерата Меркел ХДС/ХСС не са тъкмо " десни ". Те се трансфораха в центристки партии, които се грижат за необятен кръг гласоподаватели, мислят в това число за климата, за равнопоставеността и за опазването на мира - все типично леви тематики.
ХДС/ХСС са партии на равновесието, те гледат да не клатят лодката, а пък Меркел през тези 16 години ръководи с един доста значим инструмент: вслушваше се съвсем постоянно в настроенията на хората.
Как един социалдемократ се трансформира в най-вероятния правоприемник на Меркел
Посоченият от ХДС/ХСС правоприемник на канцлерския пост Армин Лашет, министър-председател на най-многолюдната провинция Северен Рейн-Вестфалия, се пробва да прави същото, само че по този начин и не съумява да убеди гласоподавателите, които имат възприятието, че лодката стартира да се клати. А доколкото за немските гласоподаватели стабилността, предвидимостта и умереността са най-важните детайли на политика, част от хората бягат от християндемократите и се реалокират към другата огромна партия - Германската социалдемократическа партия (ГСДП).
Двете към този момент два мандата ръководят в необятна коалиция, от което социалдемократите дълго време губеха поддръжка, тъй като отговаряха солидарно за непопулярните дейности на кабинета, а не черпеха дивиденти от триумфите. Тъй че в този момент ГСДП малко по малко се отдръпват от съдружния си сътрудник в устрема си само те да се профилират като поръчител на приемствеността и стабилността. А и водачът на ГСДП Олаф Шолц, който в този момент е финансов министър и в действителност " раздаде " доста милиарди помощи около пандемията, се харесва на хората. Той излъчва непоклатимост и предвидимост, подсигурява приемствеността и, нагледно казано, " дава парите ". Какво повече да желаят гласоподавателите? Да, те желаят още нещо: Меркел. Но тя си отива. А какво идва след нея? Нека на първо време да подредим партиите в Бундестага. В момента наподобява, че ще победят социалдемократите, следвани от християндемократите и Зелените с съвсем изравнена поддръжка. После идва демократичната Свободна демократическа партия, след нея извънредно дясната Алтернатива за Германия и най-после Лявата партия. Това дава опция за най-малко четири реалистични обединения.
Кой ще ръководи Германия?
Първата опция е нова необятна коалиция сред християндемократи и социалдемократи. Тя обаче наподобява малко евентуална, тъй като и у хората, и у политиците като че ли към този момент се усеща огромна отмалялост от нея. Най-шумно дискутираният вид на коалиция сега се оказва по този начин наречената " червено-зелено-червена ", т.е. - социалдемократи, Зелени и Лявата партия. Пред нея има две доста съществени спънки: една външна и една вътрешна. Външната е, че Лявата партия към момента е стигматизирана като частично наследничка на някогашната компартия в някогашната Германска демократична република. А вътрешната е обвързвана с досегашната ѝ твърда позиция срещу НАТО. Ако левите не правят отстъпка от тази позиция, червено-зелено-червена коалиция просто няма да има - Олаф Шолц го съобщи ясно преди няколко дни. Следват още разновидности на тройна коалиция. Например сред зелени, християндемократи и либерали. Или сред социалдемократи, зелени и либерали.
Пандемия, климат, бежанци - водещите тематики в акцията
Една от най-важните тематики преди изборите е битката против пандемията. Избирателите живо се интересуват от нея, само че в действителност всички съществени демократични партии заемат сходни позиции по въпроса: имунизации и ограничения в границите на рационалното, като деликатно се балансират здравната заплаха, от една страна, и ориста на учениците, на техните родители и на бизнеса, от друга. Според множеството политически водачи и партии, тази есен в Германия няма да има нов локдаун. Спори се само към правата на хората с имунитет и към по този начин наречената " скрита насила към имунизиране ". В момента на дневен ред са, несъмнено, и разновидностите на ковид, както и третата имунизация - първоначално единствено за избрани групи. И доста деликатно се следи натовареността на интензивните отделени. Само извънредно дясната партия АзГ заема позиции, познати добре и от българската сцена: срещу ограниченията, срещу маските, срещу всякаква насила към имунизиране. Но тази партия упорства и за излизането на Германия от Европейски Съюз, така че не страда от липса на глупави хрумвания.
Наравно с пандемията по значимост преди тези избори за Бундестаг са измененията в климата. Особено след пагубните наводнения това лято, които лишиха живота на стотици хора в Германия, гласоподавателите станаха доста чувствителни към тематиката. Привържениците на Зелените, само че и доста младежи към този момент така да се каже " излизат на барикадите ", с цел да се борят за дълготрайна и интелигентна климатична политика, с мисъл за бъдещите генерации и за бъдещето на планетата. Състоянието на стопанската система и на държавните финанси след пандемията също е централна тематика, още повече, че беше нарушен вписаният в Основния закон таван на държавен дълг. Какво ще става оттук нататък, кои бизнеси ще оцелеят, по какъв начин да се оказва помощ на дребните бизнесмени и на хората на изкуството? Въпросите край нямат. Същото се отнася и до образованието, до тези милиони младежи, които поради пандемията на процедура изгубиха може би година от най-ценното си време.
Миграцията и бежанците също занимават немските гласоподаватели и партиите - както вероятността към Европа да поемат още бежанци от Афганистан, по този начин и голямата потребност от работна ръка, която изпитва немският пазар на труда. Шефът на Агенцията по труда неотдавна сподели, че на Германия ѝ трябват по 400 000 имигранти годишно. Какво се разисква още? Евентуалното ограничение на скоростта по аутобаните, налозите, в това число данъкът за подкрепяне на източните провинции и възможното въвеждане на налог за доста богатите хора и за цифровите колоси. И, несъмнено, бъдещето на Европейски Съюз. За Европейски Съюз Меркел несъмнено беше най-важният водач, който водеше отчетлива проевропейска политика, действаше умерено, създаваше консенсуси и болшинства. В същото време Меркел не е от водачите с пробивна сила и харизма, тя постоянно отсрочва решенията до последния миг и търси вероятните взаимни отстъпки. Тъй че има мироглед, че на Европейски Съюз не му би трябвало нова Меркел, а същински водач.
Какво значат новите избори за България?
А какво може да чака България от тези избори в Германия? В оставащите ѝ седмици Меркел позитивно ще се опита да убеди политическа София да пусне Северна Македония в Европейски Съюз, а това не се харесва на множеството българи. Иначе тя е един от дребното западни политици, които същински схващат посткомунистическите страни и се отнасят към тях с почит и благосклонност. В България постоянно я упрекват, че толкоз дълго е поддържала Бойко Борисов и ГЕРБ, което частично е по този начин, само че би трябвало да се впише в европейския подтекст. След отдръпването на Меркел както нейната партия ХДС, по този начин и другите огромни партии най-вероятно ще чакат от България проевропейска политика, коренно възстановяване на правовата страна и медийната обстановка и компромис със Северна Македония. А според от резултата от българските парламентарни избори през ноември, в Германия може да настъпи и известно преосмисляне на доверието към една или друга партия в България. Това никой няма публично да ви го каже, само че сега в Берлин възприятията към ГЕРБ като че ли охладняват, а благосклонностите към партиите на митинга и на промените нарастват.
Автор: Александър Андреев
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ