Бай Стоян
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ние ненавиждаме възрастните. Ако не беше по този начин, щяхме да пожелаваме от страната да извършва правилно своя дълг към тях... Сега те са онеправдана маса – два милиона индивида, оставени на милостта на служителите. Сред нашите татковци и майки тези се изживяват като бели богаташи, наминали в чужбинско гето, с цел да поразвеят скуката: хвърлят дребни монетки в окръжилата ги навалица, гледат
блъсканицата и се усмихват... Благодетели!...
Депутатите гласоподаваха за нарастване на пенсиите и за добавки към тях, само че това не взема решение никакви проблеми. Цените порастват непрекъснато и спомагателните пари, които ще вземат хората, към този момент съвсем нямат стойност. Отпуснатите 800 милиона лв. даже няма да останат в нашата стопанска система – изтощените набръчкани ръце ще купят храна и медикаменти, ще платят сметките за тока и водата, а сетне непознатите компании, владеещи пазара, ще преведат получените средства в Германия и офшорите.
Подаянието съхранява напрежението в обществото, подбудено от несправедливата и и неумна обществена политика, тъй като:
- Разликата сред минималната и междинната пенсия понижава.
- Остава голямата разлика във възнаграждението на хората, упражнявали една и съща специалност, само че пенсионирали се по
друго време.
- Скоро държавната помощ за тези, които нямат и един трудоден в живота си или са криели налози, ще се изравни със заплатата на
елементарния служащ в провинцията.
Отделно поражда щекотливият въпрос: за какво да се бъхтим и да бъдем почтени, щом политиците хрантутят с осигуровките ни човеци, не съдействали с нищо за благополучието на страната?! Нека също не забравяме, че евентуално в Пенсионния фонд няма да има нищичко за идващите генерации.
Няма спор – пенсиите би трябвало да се преизчислят със средноосигурителния приход най-малко за предкризисната 2019 година.
Крайно време е и за промяна. Ала нейното осъществяване е обвързано с отговорите на съществени въпроси... Например, дали страната да се върне в стопанската система? Да приемем ли еврото, което ще ни загроби? И по този начин нататък – от концесиите, водата и енергетиката до отношението към безделниците и заплатите на служителите.
Имах един сътрудник, бай Стоян (дано да е жив и здрав!) - ние го поднасяхме поради приближаващото пенсиониране, а той индиферентно пропускаше остроумията край косматите си уши и отвръщаше: " А бе аз на вашия няма да дойда, но вие един ден ще кацнете на моя ". Изоставяйки възрастните на произвола на ориста, ние подписваме и своята присъда...
Разбира се, че нищо няма да се промени. Мисленето е такова – изчанчено, безперспективно.
Ние ненавиждаме възрастните. Ако не беше по този начин, щяхме да пожелаваме от страната да извършва правилно своя дълг към тях... Сега те са онеправдана маса – два милиона индивида, оставени на милостта на служителите. Сред нашите татковци и майки тези се изживяват като бели богаташи, наминали в чужбинско гето, с цел да поразвеят скуката: хвърлят дребни монетки в окръжилата ги навалица, гледат
блъсканицата и се усмихват... Благодетели!...
Депутатите гласоподаваха за нарастване на пенсиите и за добавки към тях, само че това не взема решение никакви проблеми. Цените порастват непрекъснато и спомагателните пари, които ще вземат хората, към този момент съвсем нямат стойност. Отпуснатите 800 милиона лв. даже няма да останат в нашата стопанска система – изтощените набръчкани ръце ще купят храна и медикаменти, ще платят сметките за тока и водата, а сетне непознатите компании, владеещи пазара, ще преведат получените средства в Германия и офшорите.
Подаянието съхранява напрежението в обществото, подбудено от несправедливата и и неумна обществена политика, тъй като:
- Разликата сред минималната и междинната пенсия понижава.
- Остава голямата разлика във възнаграждението на хората, упражнявали една и съща специалност, само че пенсионирали се по
друго време.
- Скоро държавната помощ за тези, които нямат и един трудоден в живота си или са криели налози, ще се изравни със заплатата на
елементарния служащ в провинцията.
Отделно поражда щекотливият въпрос: за какво да се бъхтим и да бъдем почтени, щом политиците хрантутят с осигуровките ни човеци, не съдействали с нищо за благополучието на страната?! Нека също не забравяме, че евентуално в Пенсионния фонд няма да има нищичко за идващите генерации.
Няма спор – пенсиите би трябвало да се преизчислят със средноосигурителния приход най-малко за предкризисната 2019 година.
Крайно време е и за промяна. Ала нейното осъществяване е обвързано с отговорите на съществени въпроси... Например, дали страната да се върне в стопанската система? Да приемем ли еврото, което ще ни загроби? И по този начин нататък – от концесиите, водата и енергетиката до отношението към безделниците и заплатите на служителите.
Имах един сътрудник, бай Стоян (дано да е жив и здрав!) - ние го поднасяхме поради приближаващото пенсиониране, а той индиферентно пропускаше остроумията край косматите си уши и отвръщаше: " А бе аз на вашия няма да дойда, но вие един ден ще кацнете на моя ". Изоставяйки възрастните на произвола на ориста, ние подписваме и своята присъда...
Разбира се, че нищо няма да се промени. Мисленето е такова – изчанчено, безперспективно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ