За тях ние не сме хора: как един румънски град изсели ромите на сметището
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Пата Рът “ е най-голямото бунище в Румъния. Но тук има освен тонове отпадък. Край него живеят и хора: 1500 роми. Около бараките с пъстри покриви непрекъснато обикалят боклукчийски камиони. И до момента в който от държавното сметоизвозване разтоварват отпадък, значително роми, трансформирали се в сметосъбирачи, щъкат по всички страни с каручките си. Наоколо тичат босоноги деца, а върху купчините отпадък навсякъде са накацали гарги, които се оглеждат за храна.
„ Пата Рът “ е освен най-голямото бунище, само че и най-големият еко-грях на Румъния. Намира се край Клуж-Напока в Трансилвания. В продължение на 70 години там се стоварваха необработени боклуци, а в почвата попиваха какви ли не химикали. През годините неведнъж избухваха и пожари, които постоянно взимаха жертви. На този терен с повърхност колкото 27 футболни стадиони са били изхвърлени общо 2,5 милиона тона боклук. На фона на тези безобразия Европейски Съюз настоя за закриване на сметището. И ето, че през 2015 година стартира неговото почистване. А през 2019 локалните управляващи публично оповестиха „ Пата Рът “ за закрито. Ромите останаха да живеят там. Но с тях остана и боклукът. Защото още през 2015 година край остарялото бунище бяха открити две нови „ краткотрайни сметища “. Така и до през днешния ден там се натрупат от ден на ден боклуци.
Откога ромите живеят тук?
Първите роми се заселват край сметището към края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век. Бедността ги кара да отидат там: на сметището те сортират общинските боклуци и по този начин си изкарват препитанието. През първото десетилетие на това хилядолетие обаче до тях се заселват и доста други роми: управляващите на Клуж-Напока прогонват от центъра на града стотици хора от ромското малцинство и ги принуждават да се заселят на сметището. Причината: в 300-хилядния град имало голям строителен взрив. От този миг нататък за ромите просто нямало място.
Сред прогонените е и Линда Грета Зига. В едно студено декемврийско утро полицията и общинските чиновници вдигнали нея и фамилията ѝ от леглата. Булдозерите към този момент чакали на улицата. Само два дни по-рано 75 ромски фамилии от тяхната улица били получили предизвестие да опразнят своите жилища. Общината ги преселила в подготвени сглобяеми дребни къщички край бараките на другите роми в „ Пата Рът “. Линда споделя, че до тогава ромите на нейната улица били добре интегрирани. Там живеели към този момент няколко генерации, плащали си наема и тока. Сградите били благосъстоятелност на общината. Ромските деца ходели в локалното учебно заведение или в кварталната детска градина. После като гръм от ясно небе ги изхвърлили на сметището. „ За тях ние сме отпадъци, а не хора “, споделя Линда.
Расизмът в Румъния
И фактически: в Румъния предразсъдъците по отношение на ромите са големи. 70% от участниците в едно румънско допитване настояват, че не имат вяра на ромите. Между 20% и 30% считат, че ромите имат прекомерно доста права, че страната може да ползва мощ против ромското население, а дискриминирането и езикът на омразата против ромите не трябва да се санкционират. Но по този начин е освен в Румъния. В цяла Европа против най-голямото континентално малцинство се шири расизъм, който приканва да им се лишават съществени права, да не биват допускани до държавна работа и даже да бъдат изселвани тук-там, където няма водоснабдяване, канализация и сметосъбиране.
В края на предходната година Европейската организация за околна среда разгласява проучване, в което се приказва за „ еко-расизъм против ромски общности в Средна и Източна Европа “. Според създателите на проучването, ромите „ биват подлагани на непропорционално висок риск, произлизащ от разрушаването на екосистеми, от замърсяването, от сметищата, от токсини в почвата и водите, от индустрията “. Линда и фамилията ѝ били натикани в една-единствена стая в „ Пата Рът “ - става дума за 12 души! На тези 16 квадратни метра нямало място даже за дребното мебелировка, която съумели да спасят. Що се отнася до санитарните възли - фамилията било насила да дели една тоалетна и един душ със студена вода с жителите на три други, също препълнени стаи. Линда си спомня първото усещане от гледката през прозорчето: „ Смет и нищо друго. Нито дървета, нито птички. А пък аз толкоз да обичам природата… “
Боклукът разболява хората
Резултатите от изследване на Организация на обединените нации, извършено през 2012 година, гласят, че 22% от възрастните в „ Пата Рът “ страдат от хронични болести или от други здравословни проблеми: обриви, астма, бронхит, високо кръвно налягане, сърдечни и стомашно-чревни недоволства. Според оценката на специалисти от Европейския център по правата на ромите от същата година, здравословните проблеми на ромите са нарастнали повече от два пъти след насилственото им изселване.
Изследването на Европейската организация за околна среда твърди, че насилственото изселване на роми съставлява най-тежката форма на еко-расизъм. Най-вече тъй като управляващите прогонват ромите на първо място от местоположения „ с висока икономическа стойност “. Линда и хората от нейната улица по този начин и не разбрали за какво ги местят. Днес Линда към този момент има свое пояснение: „ Искаха да „ прочистят “ Клуж от ромите, през днешния ден в града към този момент съвсем не живеят роми. “
Дойче Веле насочи питане към управляващите в Клуж-Напока, които обявиха следното: че считат да доразчистят сметището „ Пата Рът “ и да предложат на популацията помощ, в това число здравна. Те щели да се опитат отсега нататък да заобикалят насилственото евакуиране на жилища. Освен това общината считала да се включи като сътрудник в една стратегия, която ще обезпечи жилища на 30 фамилии. От затварянето на остарялото бунище насам не са били оповестени публични данни за здравословното положение на ромите там. Според редица неправителствени организации обаче, болесттите на дихателните пътища са високо публикувани - освен измежду възрастните, само че и измежду децата.
" Преди най-малко можех да си закупувам храна и медикаменти "
Немалко хора от „ Пата Рът “ обаче тъгуват по остарялото бунище. Защото затварянето му през 2019 година в допълнение затрудни препитанието на доста от ромите, споделя Адела Лудвиг. 28-годишната жена има четири деца и живее там, откогато се помни. Бараката ѝ е от сковани дъски, покривът в миналото е бил билборд. „ Строителните материали “ събрала все от сметището. Когато през днешния ден гледа от прозореца на своята „ вила “ (както сама я нарича), Адела вижда едно химическо бунище, завито със наследник найлон и оградено с бодлива тел.
Навремето Адела Лудвиг събирала пластмасови бутилки и найлони, кутийки от питиета и кашони, които продавала на компанията за вторични първични материали. Със извоюваното успявала да нахрани децата си. „ Можех да закупувам храна, че даже и медикаменти, когато децата се разболеят “, споделя тя. Новите сметища обаче са оградени с бодлива тел. Сметосъбирачите като Адела внезапно са останали без работа. „ Направо плачем от апетит “, твърди тя. Адела Лудвиг, която е бременна с петото си дете, живее само от детските надбавки – 220 евро месечно. Тези пари би трябвало да стигнат за всички. Най-близката чешма е на няколкостотин метра, а Адела върви до такава степен 4-5 пъти на ден. Бараката ѝ би могла да се доставя с ток от един генератор, само че фамилията няма пари да заплаща бензина.
" Никой не заслужава да живее там "
Когато сметището беше закрито, кметът на Клуж-Напока даде обещание, че ромското населено място край „ Пата Рът “ ще изчезне до 2030 година, само че не сподели нито дума за това къде ще отидат тези стотици фамилии. Самите роми обаче от дълго време не разчитат на общината. Още през 2012 година Линда Грета Зига и други нейни остарели съседи, които също са били изселени от центъра на Клуж-Напока, са основали сдружение благодарение на правозащитници, което търси решение на жилищния проблем на хората от „ Пата Рът “. Те са подали и тъжба против управляващите поради насилственото си преселване, само че още чакат решението на Европейския съд по правата на индивида.
Между 2014 и 2017 година с финансова помощ от Норвегия 35 фамилии са съумели да се махнат от сметището и да заживеят още веднъж в центъра на града или пък в околни села. Днес Линда Грета Зига и нейният сътрудник живеят с децата си в тристайно жилище в Клуж-Напоти. Тя обаче не може да не помни „ Пат Рът “ - най-малкото тъй като родителите, сестрите и братята ѝ още живеят там. В Момента Линда поставя старания за извеждането на още 30 семейство от гетото край сметището. „ От мен в случай че зависи, никой няма да живее повече в „ Пата Рът “. Никой не заслужава да живее там, “ споделя тя.
Автор: Влад Одобеску
„ Пата Рът “ е най-голямото бунище в Румъния. Но тук има освен тонове отпадък. Край него живеят и хора: 1500 роми. Около бараките с пъстри покриви непрекъснато обикалят боклукчийски камиони. И до момента в който от държавното сметоизвозване разтоварват отпадък, значително роми, трансформирали се в сметосъбирачи, щъкат по всички страни с каручките си. Наоколо тичат босоноги деца, а върху купчините отпадък навсякъде са накацали гарги, които се оглеждат за храна.
„ Пата Рът “ е освен най-голямото бунище, само че и най-големият еко-грях на Румъния. Намира се край Клуж-Напока в Трансилвания. В продължение на 70 години там се стоварваха необработени боклуци, а в почвата попиваха какви ли не химикали. През годините неведнъж избухваха и пожари, които постоянно взимаха жертви. На този терен с повърхност колкото 27 футболни стадиони са били изхвърлени общо 2,5 милиона тона боклук. На фона на тези безобразия Европейски Съюз настоя за закриване на сметището. И ето, че през 2015 година стартира неговото почистване. А през 2019 локалните управляващи публично оповестиха „ Пата Рът “ за закрито. Ромите останаха да живеят там. Но с тях остана и боклукът. Защото още през 2015 година край остарялото бунище бяха открити две нови „ краткотрайни сметища “. Така и до през днешния ден там се натрупат от ден на ден боклуци.
Откога ромите живеят тук?
Първите роми се заселват край сметището към края на 60-те и началото на 70-те години на предишния век. Бедността ги кара да отидат там: на сметището те сортират общинските боклуци и по този начин си изкарват препитанието. През първото десетилетие на това хилядолетие обаче до тях се заселват и доста други роми: управляващите на Клуж-Напока прогонват от центъра на града стотици хора от ромското малцинство и ги принуждават да се заселят на сметището. Причината: в 300-хилядния град имало голям строителен взрив. От този миг нататък за ромите просто нямало място.
Сред прогонените е и Линда Грета Зига. В едно студено декемврийско утро полицията и общинските чиновници вдигнали нея и фамилията ѝ от леглата. Булдозерите към този момент чакали на улицата. Само два дни по-рано 75 ромски фамилии от тяхната улица били получили предизвестие да опразнят своите жилища. Общината ги преселила в подготвени сглобяеми дребни къщички край бараките на другите роми в „ Пата Рът “. Линда споделя, че до тогава ромите на нейната улица били добре интегрирани. Там живеели към този момент няколко генерации, плащали си наема и тока. Сградите били благосъстоятелност на общината. Ромските деца ходели в локалното учебно заведение или в кварталната детска градина. После като гръм от ясно небе ги изхвърлили на сметището. „ За тях ние сме отпадъци, а не хора “, споделя Линда.
Расизмът в Румъния
И фактически: в Румъния предразсъдъците по отношение на ромите са големи. 70% от участниците в едно румънско допитване настояват, че не имат вяра на ромите. Между 20% и 30% считат, че ромите имат прекомерно доста права, че страната може да ползва мощ против ромското население, а дискриминирането и езикът на омразата против ромите не трябва да се санкционират. Но по този начин е освен в Румъния. В цяла Европа против най-голямото континентално малцинство се шири расизъм, който приканва да им се лишават съществени права, да не биват допускани до държавна работа и даже да бъдат изселвани тук-там, където няма водоснабдяване, канализация и сметосъбиране.
В края на предходната година Европейската организация за околна среда разгласява проучване, в което се приказва за „ еко-расизъм против ромски общности в Средна и Източна Европа “. Според създателите на проучването, ромите „ биват подлагани на непропорционално висок риск, произлизащ от разрушаването на екосистеми, от замърсяването, от сметищата, от токсини в почвата и водите, от индустрията “. Линда и фамилията ѝ били натикани в една-единствена стая в „ Пата Рът “ - става дума за 12 души! На тези 16 квадратни метра нямало място даже за дребното мебелировка, която съумели да спасят. Що се отнася до санитарните възли - фамилията било насила да дели една тоалетна и един душ със студена вода с жителите на три други, също препълнени стаи. Линда си спомня първото усещане от гледката през прозорчето: „ Смет и нищо друго. Нито дървета, нито птички. А пък аз толкоз да обичам природата… “
Боклукът разболява хората
Резултатите от изследване на Организация на обединените нации, извършено през 2012 година, гласят, че 22% от възрастните в „ Пата Рът “ страдат от хронични болести или от други здравословни проблеми: обриви, астма, бронхит, високо кръвно налягане, сърдечни и стомашно-чревни недоволства. Според оценката на специалисти от Европейския център по правата на ромите от същата година, здравословните проблеми на ромите са нарастнали повече от два пъти след насилственото им изселване.
Изследването на Европейската организация за околна среда твърди, че насилственото изселване на роми съставлява най-тежката форма на еко-расизъм. Най-вече тъй като управляващите прогонват ромите на първо място от местоположения „ с висока икономическа стойност “. Линда и хората от нейната улица по този начин и не разбрали за какво ги местят. Днес Линда към този момент има свое пояснение: „ Искаха да „ прочистят “ Клуж от ромите, през днешния ден в града към този момент съвсем не живеят роми. “
Дойче Веле насочи питане към управляващите в Клуж-Напока, които обявиха следното: че считат да доразчистят сметището „ Пата Рът “ и да предложат на популацията помощ, в това число здравна. Те щели да се опитат отсега нататък да заобикалят насилственото евакуиране на жилища. Освен това общината считала да се включи като сътрудник в една стратегия, която ще обезпечи жилища на 30 фамилии. От затварянето на остарялото бунище насам не са били оповестени публични данни за здравословното положение на ромите там. Според редица неправителствени организации обаче, болесттите на дихателните пътища са високо публикувани - освен измежду възрастните, само че и измежду децата.
" Преди най-малко можех да си закупувам храна и медикаменти "
Немалко хора от „ Пата Рът “ обаче тъгуват по остарялото бунище. Защото затварянето му през 2019 година в допълнение затрудни препитанието на доста от ромите, споделя Адела Лудвиг. 28-годишната жена има четири деца и живее там, откогато се помни. Бараката ѝ е от сковани дъски, покривът в миналото е бил билборд. „ Строителните материали “ събрала все от сметището. Когато през днешния ден гледа от прозореца на своята „ вила “ (както сама я нарича), Адела вижда едно химическо бунище, завито със наследник найлон и оградено с бодлива тел.
Навремето Адела Лудвиг събирала пластмасови бутилки и найлони, кутийки от питиета и кашони, които продавала на компанията за вторични първични материали. Със извоюваното успявала да нахрани децата си. „ Можех да закупувам храна, че даже и медикаменти, когато децата се разболеят “, споделя тя. Новите сметища обаче са оградени с бодлива тел. Сметосъбирачите като Адела внезапно са останали без работа. „ Направо плачем от апетит “, твърди тя. Адела Лудвиг, която е бременна с петото си дете, живее само от детските надбавки – 220 евро месечно. Тези пари би трябвало да стигнат за всички. Най-близката чешма е на няколкостотин метра, а Адела върви до такава степен 4-5 пъти на ден. Бараката ѝ би могла да се доставя с ток от един генератор, само че фамилията няма пари да заплаща бензина.
" Никой не заслужава да живее там "
Когато сметището беше закрито, кметът на Клуж-Напока даде обещание, че ромското населено място край „ Пата Рът “ ще изчезне до 2030 година, само че не сподели нито дума за това къде ще отидат тези стотици фамилии. Самите роми обаче от дълго време не разчитат на общината. Още през 2012 година Линда Грета Зига и други нейни остарели съседи, които също са били изселени от центъра на Клуж-Напока, са основали сдружение благодарение на правозащитници, което търси решение на жилищния проблем на хората от „ Пата Рът “. Те са подали и тъжба против управляващите поради насилственото си преселване, само че още чакат решението на Европейския съд по правата на индивида.
Между 2014 и 2017 година с финансова помощ от Норвегия 35 фамилии са съумели да се махнат от сметището и да заживеят още веднъж в центъра на града или пък в околни села. Днес Линда Грета Зига и нейният сътрудник живеят с децата си в тристайно жилище в Клуж-Напоти. Тя обаче не може да не помни „ Пат Рът “ - най-малкото тъй като родителите, сестрите и братята ѝ още живеят там. В Момента Линда поставя старания за извеждането на още 30 семейство от гетото край сметището. „ От мен в случай че зависи, никой няма да живее повече в „ Пата Рът “. Никой не заслужава да живее там, “ споделя тя.
Автор: Влад Одобеску
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ