“Братя по вяра“: плановете на Ердоган за Афганистан
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Американците се изтеглиха от Афганистан, а Турция ще се опита да заеме тяхното място. Анкара работи от персонален интерес, само че доста турци не са съгласни и подлагат на критика знаците на Ердоган към талибаните.
18 милиона души в Афганистан се нуждаят от помощ, считат експертите на Организация на обединените нации. Ключова роля за достъпа до интернационалните помощи играе летището на Кабул, само че след изтеглянето на интернационалните войски то към този момент не действа. И въобще не се знае по кое време ще проработи още веднъж, с цел да могат витално нужните артикули да доближат до бедстващите хора. В тази обстановка централна роля на дипломатическия подиум поема не различен, а Турция.
Анкара участваше във военната задача в Афганистан още през цялото време. Турция освен беше изпратила 2000 военнослужещи, само че на два пъти за по половин година ръководеше цялата интернационална интервенция. Една от основните задания на турските военни беше да вземат участие в защитата таман на летището в Кабул. Така още след диалога сред турския държавен глава Ердоган и американския президент Байдън по време на срещата на НАТО през юни породи догатката, че турците ще поемат от американците подсигуряването на летището в бъдеще.
Турция желае по-голяма интернационална тежест
На този декор излиза наяве за какво през последните години талибаните водят таман с Турция и с представители на Катар диалози за обновяване на работата на летището. Но турските проекти като че ли отиват и по-надалеч. „ Преди талибаните да завладяват Кабул, Турция към момента вярваше, че може да поеме нова роля в Афганистан, “ споделя Кристиан Бракел, началник на бюрото на немската фондация „ Хайнрих Бьол “ в Истанбул. Според него това е в благозвучие със сегашната външна политика на Анкара, която се стреми към все по-голяма автономия. Експертът счита, че Турция се е пробвала напролет на тази година да провежда на своя територия мирни договаряния сред талибаните и афганистанското държавно управление точно в устрема си посредством въздействие в Афганистан да получи по-голяма интернационална тежест. Срещата в Истанбул обаче се провали, тъй като талибаните отхвърлиха да вземат участие.
Независимо от това на интернационалната сцена (при това освен от страна на САЩ) последователно се постанова мнението, че Турция би могла да играе по-важна роля в целия район. Тъкмо затова немският външен министър Хайко Маас в края на предходната седмица посети турския си сътрудник Мевлют Чавушоглу, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даже съобщи, че Турция може да изиграе „ основна роля “ в спора.
" Братя по религия "
Мнозина западни наблюдаващи считат същото, тъй като са на мнение, че страна като Турция с преобладаващо мюсюлманско население в действителност би могла да поеме изключителни отговорности в договарянията с талибаните. Но нещата надали са толкоз елементарни. Преди няколко седмици представителят на талибаните съобщи пред БиБиСи, че от Афганистан би трябвало да се изтеглят „ всички задгранични войски, подизпълнители, съветници и инструктори “. Съвсем неотдавна по турската телевизия той смекчи това изявление с уточнението, че талибаните биха желали да се схванат с Турция, тъй като били „ братя по религия “. Президентът Ердоган с наслада пое подхвърлената имитация и на собствен ред изигра религиозната карта. Той сподели, че сред вярата на талибаните и на Турция няма никакво несъгласие, а в Турция „ няма нищо, което опонира на тяхната религия “.
Гняв в обществените мрежи
Много турци обаче въобще не мислят по този начин. Гняв се надигна най-много в обществените мрежи, където се появи хаштагът #ТалибанитеНеСаМиБратя. В Туитър против Ердоган също се надигна гневна вълна под мотото „ Ти си талибан “. В резюме: доста турци считат, че президентът се заблуждава, тъй като в религиозно отношение сред Турция и талибаните няма нищо общо. Известният кинорежисьор и създател Иляз Салман написа в Туитър, че като се изключи един най-малък % от радикални турци, даже множеството последователи на президента не желаят да водят живот като в Афганистан.
Независимо от мощния вътрешнополитически митинг турските държавни среди явно желаят да изградят солидни връзки с новите властници в Афганистан. На първо място, тъй като Анкара се притеснява от всеобща миграция на афганистанци към Турция и по-нататък към Европейски Съюз, в случай че ситуацията вътре в Афганистан не се стабилизира. Поради страха от напор на афганистански бежанци турското държавно управление през последните дни форсира и градежа на защитна стена по границата с Иран. На второ място, съгласно Кристиан Бракел, се появява и един спомагателен претекст. Турция се стреми да поеме ролята на медиатор сред Запада и Афганистан, с цел да може да поизлъска пред Вашингтон и Брюксел своята " много повредена в последно време външнополитическа известност “, твърди специалистът.
Отношенията със Запада остават обтегнати
Факт е, че връзките на Анкара с доста сътрудници от НАТО сега са много обтегнати. В редица столици на страни от отбранителния съюз политиците не могат да повярват на очите си, че предходната година Турция реши да пази въздушното си пространство таман с съветската противовъздушна система S-400. Както е известно, в отговор на това решение Вашингтон даже реши да изключи Турция от създаването на новия стелт-изтребител Ф-35. Отношенията сред Запада и Турция са обременени в допълнение и от несекващата полемика за избиването на арменците през Първата международна война. Президентът на Съединени американски щати персонално съобщи, че турците са направили геноцид, а с това провокира лавина от митинги в Анкара.
Американците се изтеглиха от Афганистан, а Турция ще се опита да заеме тяхното място. Анкара работи от персонален интерес, само че доста турци не са съгласни и подлагат на критика знаците на Ердоган към талибаните.
18 милиона души в Афганистан се нуждаят от помощ, считат експертите на Организация на обединените нации. Ключова роля за достъпа до интернационалните помощи играе летището на Кабул, само че след изтеглянето на интернационалните войски то към този момент не действа. И въобще не се знае по кое време ще проработи още веднъж, с цел да могат витално нужните артикули да доближат до бедстващите хора. В тази обстановка централна роля на дипломатическия подиум поема не различен, а Турция.
Анкара участваше във военната задача в Афганистан още през цялото време. Турция освен беше изпратила 2000 военнослужещи, само че на два пъти за по половин година ръководеше цялата интернационална интервенция. Една от основните задания на турските военни беше да вземат участие в защитата таман на летището в Кабул. Така още след диалога сред турския държавен глава Ердоган и американския президент Байдън по време на срещата на НАТО през юни породи догатката, че турците ще поемат от американците подсигуряването на летището в бъдеще.
Турция желае по-голяма интернационална тежест
На този декор излиза наяве за какво през последните години талибаните водят таман с Турция и с представители на Катар диалози за обновяване на работата на летището. Но турските проекти като че ли отиват и по-надалеч. „ Преди талибаните да завладяват Кабул, Турция към момента вярваше, че може да поеме нова роля в Афганистан, “ споделя Кристиан Бракел, началник на бюрото на немската фондация „ Хайнрих Бьол “ в Истанбул. Според него това е в благозвучие със сегашната външна политика на Анкара, която се стреми към все по-голяма автономия. Експертът счита, че Турция се е пробвала напролет на тази година да провежда на своя територия мирни договаряния сред талибаните и афганистанското държавно управление точно в устрема си посредством въздействие в Афганистан да получи по-голяма интернационална тежест. Срещата в Истанбул обаче се провали, тъй като талибаните отхвърлиха да вземат участие.
Независимо от това на интернационалната сцена (при това освен от страна на САЩ) последователно се постанова мнението, че Турция би могла да играе по-важна роля в целия район. Тъкмо затова немският външен министър Хайко Маас в края на предходната седмица посети турския си сътрудник Мевлют Чавушоглу, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даже съобщи, че Турция може да изиграе „ основна роля “ в спора.
" Братя по религия "
Мнозина западни наблюдаващи считат същото, тъй като са на мнение, че страна като Турция с преобладаващо мюсюлманско население в действителност би могла да поеме изключителни отговорности в договарянията с талибаните. Но нещата надали са толкоз елементарни. Преди няколко седмици представителят на талибаните съобщи пред БиБиСи, че от Афганистан би трябвало да се изтеглят „ всички задгранични войски, подизпълнители, съветници и инструктори “. Съвсем неотдавна по турската телевизия той смекчи това изявление с уточнението, че талибаните биха желали да се схванат с Турция, тъй като били „ братя по религия “. Президентът Ердоган с наслада пое подхвърлената имитация и на собствен ред изигра религиозната карта. Той сподели, че сред вярата на талибаните и на Турция няма никакво несъгласие, а в Турция „ няма нищо, което опонира на тяхната религия “.
Гняв в обществените мрежи
Много турци обаче въобще не мислят по този начин. Гняв се надигна най-много в обществените мрежи, където се появи хаштагът #ТалибанитеНеСаМиБратя. В Туитър против Ердоган също се надигна гневна вълна под мотото „ Ти си талибан “. В резюме: доста турци считат, че президентът се заблуждава, тъй като в религиозно отношение сред Турция и талибаните няма нищо общо. Известният кинорежисьор и създател Иляз Салман написа в Туитър, че като се изключи един най-малък % от радикални турци, даже множеството последователи на президента не желаят да водят живот като в Афганистан.
Независимо от мощния вътрешнополитически митинг турските държавни среди явно желаят да изградят солидни връзки с новите властници в Афганистан. На първо място, тъй като Анкара се притеснява от всеобща миграция на афганистанци към Турция и по-нататък към Европейски Съюз, в случай че ситуацията вътре в Афганистан не се стабилизира. Поради страха от напор на афганистански бежанци турското държавно управление през последните дни форсира и градежа на защитна стена по границата с Иран. На второ място, съгласно Кристиан Бракел, се появява и един спомагателен претекст. Турция се стреми да поеме ролята на медиатор сред Запада и Афганистан, с цел да може да поизлъска пред Вашингтон и Брюксел своята " много повредена в последно време външнополитическа известност “, твърди специалистът.
Отношенията със Запада остават обтегнати
Факт е, че връзките на Анкара с доста сътрудници от НАТО сега са много обтегнати. В редица столици на страни от отбранителния съюз политиците не могат да повярват на очите си, че предходната година Турция реши да пази въздушното си пространство таман с съветската противовъздушна система S-400. Както е известно, в отговор на това решение Вашингтон даже реши да изключи Турция от създаването на новия стелт-изтребител Ф-35. Отношенията сред Запада и Турция са обременени в допълнение и от несекващата полемика за избиването на арменците през Първата международна война. Президентът на Съединени американски щати персонално съобщи, че турците са направили геноцид, а с това провокира лавина от митинги в Анкара.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ