Ген. Димитър Шивиков за ФАКТИ: Редно е да подадем ръка на работилите за България афганистански семейства
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ситуацията в Афганистан тревожи всеки човек с живи хуманистични усеща. Други имат своите паники само от позиция на увеличаващия се напор от мигранти по българската граница. Да приказваме за събитията в Афганистан в техния военно-политически подтекст, само че и за политиката на България по отношение на мигрантите, които прииждат към нас от тази страна, от ФАКТИ се свързахме с ген. Димитър Шивиков, който е бил част от задачата ни в Афганистан.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Може ли това, което се случва в Афганистан през последните седмици, да се смята за огромен неуспех на Съединените щати и НАТО?
- Фактитe красноречиво приказват, че е по този начин, макар че и Съединени американски щати, и НАТО се пробват да кажат, че всичко това е планувано. Не може по този, бих споделил презрян метод, да напуснеш страната, притиснат от една паравоенна конструкция, която - да, има своя военен опит в границите на тези 20 години. Жалкото е, че в фрагментите от интернационалния видеообмен, които бяха публикувани, се видя по какъв начин е изоставено летището в Кабул - по най-нецивилизования метод. Че те талибаните биха се държали по-цивилизовано и не биха изоставили по този начин инфраструктурата. Разрушени здания, опустошени от вътрешната страна, техниката развалена. Просто тъпо за една такава голяма страна. Някъде прочетох, че военна техника за 80 милиарда $ е изоставена, по-точно продадена е на талибаните.
- Валиден ли е обаче и аргументът, че и самият афганистански народ не е поискал, не е показал задоволително воля за установяването на една прилична народна власт в страната?
- Не съм склонен, че афганистанският народ не е поискал. Това са извънредно горди хора, които са научени от дребни да водят война за своя интерес. Спецификата на живота и взаимоотношенията са нетипични и неразбираеми за Западната цивилизация. Не знам дали знаете, само че в своята многовековна история Афганистан в никакъв случай не е допускал да бъде пленен и в това отношение е един от дребното нации. Имало е наличие на английски войски, имало е войски на Съветския съюз, на Америка, само че въпросните задачи завършват с провал. Афганците са адаптивни, те ненапълно бяха възприели метода на живот, който им оферираше " цивилизованият свят ", само че не може ти принудително, без да вникнеш в тяхната народопсихологията, в тяхната ценностна система, по неестествен метод да налагаш едни демократични, и то извънредно демократични разбирания и полезности за метода на живот.
Ще ви дам един образец. Ако в този момент отидете в Афганистан, на летището в Кабул ще ви бъде ударен щемпел, че вие се намирате в 1401 година, почти, плюс-минус една година, в случай че бъркам. Това е по този начин, тъй като тяхното летоброене е 622 години след Христа. Разбирате, че се получава колизия сред това живеене с толкоз години обратно и високо развитото западно общество, колизия сред нравствените, полезностите системи. Това беше проблем за постигането на крайната цел.
Всичко е било задкулисие и задачата не е била толкоз да се откри някакво демократично ръководство в Афганистан, едвам се употребяват ресурсите на страната, в това число под претекста да бъде комплициран завършек на тероризма. А постави ли се край не тероризма? Не.
Уточнявам, че не съм и не желая да звуча като бранител на талибаните. Нищо сходно! Но както виждате, за 20 години, те най-малко към днешна дата показват, че има развиване в положителна посока. Това е към днешна дата, 2-3 седмици, откогато публично овладяха властта в Афганистан, а " Великанът с глинени нозе " рухне от единствено себе си.
- Отбелязахте, че тероризмът не е преборен.
- Да не съм черноглед, само че той в никакъв случай няма да бъде преборен. Тероризмът е форма на битка на тези групи, нации и страни, които нямат този голям запас, с който разполагат високоразвитите общества и страни.
- Можеха ли в годините, тези 20 години, западните сили да се унищожат талибаните безусловно?
- Не могат да ги унищожат. Талибаните са афганистанци, част от този народ. Когато бях на задача там познавах един афганистанец, който преди време, преди 1990 година, е бил офицер от Афганистанската национална войска, бе приключил Военно учебно заведение в Съветския съюз. Ние го използвахме като осведомител много успешно, постоянно обективно даваше информация този човек. Той имаше 15 деца и когато сме разговаряли с него е казвал, че една част от тях са били муджахидини, т.е. борци против окупацията от страна на Съветския съюз, други две били последователи на придвижването на талибаните, а друга част подкрепяха напълно Съединени американски щати и съдружните сили. Това е прегледен образец от едно афганистанско семейство - 9 сина и 6 дъщери. Така че, значим миг е, че талибаните са афганистанци, те не са някаква външна прибавка. Не са араби, не са пакистанци или пък индийци. Талибаните намират своята база и крепко основа измежду народа на Афганистан.
- Трябва ли ние в България да се тормозим, в случай че представители на афганистанския народ дойдат на наша територия?
- Аз мисля, че сред българския и афганистанския народ има дълбока връзка и ще ви кажа за какво. Има една Северозападна провинция в Афганистан, която се назовава Балх, а на дадени места е изписана и Балхария (б.р. отпратка към България). Има исторически източници, които споделят, че нашите предшественици, прародители, едното от ядрата на прабългарите е тръгнало точно от тези земи. Има думи при афганистанците, а те имат едно 26-27 диалектни форми на диалект, като да вземем за пример " красота ", " хубаво " и те са със същото значение, каквото е и при нас.
Аз съм на мнение, че ние като страна, като народ, прочут със своята приемливост, би следвало в този сложен миг да подадем ръка на нуждаещите се афганистанци. Сега ръководещите от служебното държавно управление по медиите споделят, че са подготвили да дадат леговище на 70 афганистански жители, които са работили в полза на България - в посолството, към българския боен контингент и така нататък
Нашите служби, които дават отговор за сигурността ни, имат своите способи и способи, с които биха селектирали, в случай че вероятно измежду множеството мигранти тръгнат да навлизат лица, които са " спящи кафези " и целят да приготвят осъществяването на терористичен акт в даден миг.
Чисто физически ние не можем да затворим нашите граници и по суша, и по вода, и по въздух. Говори се, че всеки ден броят на навлизащите на територията на страната мигранти се усилва. Защо това да не се легализира? Да се мине през формалните контролно-пропусквателен пункт, да се изолират във краткотрайни лагери, да се ревизира тяхното здравословно положение и така нататък Виждате, че ред европейски страни публично разрешават да се даде опция на тази вълна от бежанци да бъдат приютени, да им се подаде ръка.
Не споделям, че безусловно би трябвало да отворим границите си. Но тези които са работили за България - и към посолството, и към военния ни контингент, който 20 години оперираше в Афганистан, на тези фамилии е редно да подадем ръка.
Аз приказвам всекидневно с трима от преводачите. Дал съм техните телефони на институциите - Министерство на външните работи и Министерство на защитата, само че все още нито един представител на българските институции не си е направил труда да се свърже с тях. А те ми звънят всеки ден да ме питат какво става, ще им се окажели помощ да дойдат в България.
Ситуацията в Афганистан тревожи всеки човек с живи хуманистични усеща. Други имат своите паники само от позиция на увеличаващия се напор от мигранти по българската граница. Да приказваме за събитията в Афганистан в техния военно-политически подтекст, само че и за политиката на България по отношение на мигрантите, които прииждат към нас от тази страна, от ФАКТИ се свързахме с ген. Димитър Шивиков, който е бил част от задачата ни в Афганистан.
Интервюто ни с него четете в идващите редове:
- Може ли това, което се случва в Афганистан през последните седмици, да се смята за огромен неуспех на Съединените щати и НАТО?
- Фактитe красноречиво приказват, че е по този начин, макар че и Съединени американски щати, и НАТО се пробват да кажат, че всичко това е планувано. Не може по този, бих споделил презрян метод, да напуснеш страната, притиснат от една паравоенна конструкция, която - да, има своя военен опит в границите на тези 20 години. Жалкото е, че в фрагментите от интернационалния видеообмен, които бяха публикувани, се видя по какъв начин е изоставено летището в Кабул - по най-нецивилизования метод. Че те талибаните биха се държали по-цивилизовано и не биха изоставили по този начин инфраструктурата. Разрушени здания, опустошени от вътрешната страна, техниката развалена. Просто тъпо за една такава голяма страна. Някъде прочетох, че военна техника за 80 милиарда $ е изоставена, по-точно продадена е на талибаните.
- Валиден ли е обаче и аргументът, че и самият афганистански народ не е поискал, не е показал задоволително воля за установяването на една прилична народна власт в страната?
- Не съм склонен, че афганистанският народ не е поискал. Това са извънредно горди хора, които са научени от дребни да водят война за своя интерес. Спецификата на живота и взаимоотношенията са нетипични и неразбираеми за Западната цивилизация. Не знам дали знаете, само че в своята многовековна история Афганистан в никакъв случай не е допускал да бъде пленен и в това отношение е един от дребното нации. Имало е наличие на английски войски, имало е войски на Съветския съюз, на Америка, само че въпросните задачи завършват с провал. Афганците са адаптивни, те ненапълно бяха възприели метода на живот, който им оферираше " цивилизованият свят ", само че не може ти принудително, без да вникнеш в тяхната народопсихологията, в тяхната ценностна система, по неестествен метод да налагаш едни демократични, и то извънредно демократични разбирания и полезности за метода на живот.
Ще ви дам един образец. Ако в този момент отидете в Афганистан, на летището в Кабул ще ви бъде ударен щемпел, че вие се намирате в 1401 година, почти, плюс-минус една година, в случай че бъркам. Това е по този начин, тъй като тяхното летоброене е 622 години след Христа. Разбирате, че се получава колизия сред това живеене с толкоз години обратно и високо развитото западно общество, колизия сред нравствените, полезностите системи. Това беше проблем за постигането на крайната цел.
Всичко е било задкулисие и задачата не е била толкоз да се откри някакво демократично ръководство в Афганистан, едвам се употребяват ресурсите на страната, в това число под претекста да бъде комплициран завършек на тероризма. А постави ли се край не тероризма? Не.
Уточнявам, че не съм и не желая да звуча като бранител на талибаните. Нищо сходно! Но както виждате, за 20 години, те най-малко към днешна дата показват, че има развиване в положителна посока. Това е към днешна дата, 2-3 седмици, откогато публично овладяха властта в Афганистан, а " Великанът с глинени нозе " рухне от единствено себе си.
- Отбелязахте, че тероризмът не е преборен.
- Да не съм черноглед, само че той в никакъв случай няма да бъде преборен. Тероризмът е форма на битка на тези групи, нации и страни, които нямат този голям запас, с който разполагат високоразвитите общества и страни.
- Можеха ли в годините, тези 20 години, западните сили да се унищожат талибаните безусловно?
- Не могат да ги унищожат. Талибаните са афганистанци, част от този народ. Когато бях на задача там познавах един афганистанец, който преди време, преди 1990 година, е бил офицер от Афганистанската национална войска, бе приключил Военно учебно заведение в Съветския съюз. Ние го използвахме като осведомител много успешно, постоянно обективно даваше информация този човек. Той имаше 15 деца и когато сме разговаряли с него е казвал, че една част от тях са били муджахидини, т.е. борци против окупацията от страна на Съветския съюз, други две били последователи на придвижването на талибаните, а друга част подкрепяха напълно Съединени американски щати и съдружните сили. Това е прегледен образец от едно афганистанско семейство - 9 сина и 6 дъщери. Така че, значим миг е, че талибаните са афганистанци, те не са някаква външна прибавка. Не са араби, не са пакистанци или пък индийци. Талибаните намират своята база и крепко основа измежду народа на Афганистан.
- Трябва ли ние в България да се тормозим, в случай че представители на афганистанския народ дойдат на наша територия?
- Аз мисля, че сред българския и афганистанския народ има дълбока връзка и ще ви кажа за какво. Има една Северозападна провинция в Афганистан, която се назовава Балх, а на дадени места е изписана и Балхария (б.р. отпратка към България). Има исторически източници, които споделят, че нашите предшественици, прародители, едното от ядрата на прабългарите е тръгнало точно от тези земи. Има думи при афганистанците, а те имат едно 26-27 диалектни форми на диалект, като да вземем за пример " красота ", " хубаво " и те са със същото значение, каквото е и при нас.
Аз съм на мнение, че ние като страна, като народ, прочут със своята приемливост, би следвало в този сложен миг да подадем ръка на нуждаещите се афганистанци. Сега ръководещите от служебното държавно управление по медиите споделят, че са подготвили да дадат леговище на 70 афганистански жители, които са работили в полза на България - в посолството, към българския боен контингент и така нататък
Нашите служби, които дават отговор за сигурността ни, имат своите способи и способи, с които биха селектирали, в случай че вероятно измежду множеството мигранти тръгнат да навлизат лица, които са " спящи кафези " и целят да приготвят осъществяването на терористичен акт в даден миг.
Чисто физически ние не можем да затворим нашите граници и по суша, и по вода, и по въздух. Говори се, че всеки ден броят на навлизащите на територията на страната мигранти се усилва. Защо това да не се легализира? Да се мине през формалните контролно-пропусквателен пункт, да се изолират във краткотрайни лагери, да се ревизира тяхното здравословно положение и така нататък Виждате, че ред европейски страни публично разрешават да се даде опция на тази вълна от бежанци да бъдат приютени, да им се подаде ръка.
Не споделям, че безусловно би трябвало да отворим границите си. Но тези които са работили за България - и към посолството, и към военния ни контингент, който 20 години оперираше в Афганистан, на тези фамилии е редно да подадем ръка.
Аз приказвам всекидневно с трима от преводачите. Дал съм техните телефони на институциите - Министерство на външните работи и Министерство на защитата, само че все още нито един представител на българските институции не си е направил труда да се свърже с тях. А те ми звънят всеки ден да ме питат какво става, ще им се окажели помощ да дойдат в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ