Как Западът до последно си затваряше очите за Афганистан
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Западът до последно си затваряше очите за обстоятелствата в Афганистан, написа австрийският публицист от афганистански генезис Емран Фероз. Той разказва грешките на Запада и проблемите на Афганистан, които са били явни от дълго време.
Мнозина афганистанци си спомнят по какъв начин преди 25 години талибаните завладяват Кабул единствено за една нощ. И Ахмад Джавед в никакъв случай няма да го не помни. Тогава е бил малко дете, само че добре помни събитията на идната заран и бягството на тогавашното държавно управление от муджахидини. Точно по същия метод побегнаха ръководещите и в този момент, откакто на 15 август талибаните влязоха в Кабул.
Избяга и президентът Ашраф Гани, който под паника напусна страната с целия си антураж - съвсем като някой неоколониален държател, какъвто беше той освен в очите на талибаните, само че и на доста от афганистанците, които виждаха по какъв начин действа корумпираният държавен уред. Впрочем, съгласно някои информации, хората на Гани си тръгнали с цели торби, цялостни с пари. А таман Гани беше споделил преди години, че не изпитва никакви благосклонности към тези, които бягат от Афганистан. На Запад така и така ги очаквала ориста на миячи на чинии.
Преди дни един от талибанските командири съобщи по време на спонтанна конференция пред Ал Джазира, че едно време е бил арестуван за осем години в Гуантанамо, където американците го били изтезавали. Дали това изявление беше инцидентно? Едва ли. Междувременно още веднъж стана пределно ясно, че американската „ Война против терора “ е радикализирала доста хора в Афганистан и че доста от тях и до през днешния ден не могат да не помнят предишното.
Истинските спечелили от войната са в Кабул
Последните трагични подиуми на летището в Кабул демонстрираха ясно, че западната задача в Афганистан се е провалила. Истинските спечелили от тази война са в Кабул, а не във Вашингтон. Многобройни разбори и прогнози, свързани с завладяването на властта от талибаните, трябваше да бъдат неведнъж поправени напоследък. Съвсем до неотдавна Централно разузнавателно управление на САЩ е считало, че Кабул може да бъде високомерен в границите на 30 до 90 дни. В последна сметка талибаните го превзеха единствено за 24 часа. Бил Рогио от дясноконсервативния американски умствен концерн “Фондация за отбрана на демокрацията “ назова триумфа на талибаните „ един от най-големите провали на тайните служби през последните десетилетия “, а тактиката им - „ демонски брилянтна “.
Много от аргументите за неуспеха на Запада в продължение на години бяха омаловажавани и пренебрегнати - освен тъй като Западът искаше да опази своя имидж, само че и тъй като по този начин и не опозна Афганистан, без значение от дългогодишното си наличие в страната. На процедура беше по този начин, че всички области в провинциалните градове, които паднаха още преди Кабул, към този момент от години се направляваха от талибани. Там те се бяха окопали и дърпаха конците тихомълком от втора линия. В тези провинциални райони екстремистите съумяха да се утвърдят овреме, в това число и заради голямата корупция измежду ръководещите в Кабул, както и поради безбройните военни интервенции на НАТО и техните съдружници.
Известно е, че офанзивите с дронове и бруталните нощни хайки постоянно причиняваха многочислени цивилни жертви из афганистанските села. Много от околните на починалите започваха да оказват помощ на талибаните по един или различен метод. Точно такава беше обстановката и пред самите врати на Кабул, тъй като единствено на 20 или 30 минути път с кола от столицата човек към този момент се оказваше във владенията на талибаните.
Отговорните фактори в западните държавни управления обаче не желаеха да погледнат истината в очите. Вместо това се лееха самохвални думи. Говореше се за „ безапелационните лични полезности “ и се виждаха единствено така наречен постижения на Афганистан от 2001 насам. Много се приказваше и за народна власт, въпреки че през последните 20 години по този начин и нямаше никакъв трансфер на народна власт.
Вината за това не е на афганистанците, които рискуваха живота си, с цел да вървят на избори, а най-много на корумпираните елити, които Съединени американски щати инсталираха в Кабул. Хора като Хамид Карзаи или позорно избягалия президент Гани използваха новата система за персонални цели и непрекъснато правеха операции, с цел да останат на власт. По същия метод се държаха многочислени военни вождове и наркобарони, които се трансфораха в най-близките съдружници на Запада край Хиндукуш. Те се обогатяваха за сметка на многочислените задгранични парични помощи и изнасяха милиарди долари в чужбина. В същото време извличаха и най-големите облаги от войната, да вземем за пример посредством лични частни компании за сигурност, с които имитираха атентати против войските на НАТО. Така изкуствено създаваната терористична заплаха в последна сметка им докарваше контракти с тлъсти облаги.
Най-късно през 2019 всичко към този момент беше ясно
Най-късно от края на 2019 година стана ясно, че във Вашингтон, а и другаде, са знаели за всичките тези проблеми. По това време „ Вашингтон Пост “ даже разгласява така наречен " Afghanistan Papers ", в които близо 400 високопоставени американски офицери повече или по-малко намерено признават неуспеха на Запада в Афганистан. Въпросните информации в продължение на дълги години обаче са били засекретени.
След една 20-годишна неверна намеса, стотици хиляди убити афганистанци и милиони, които бедността прокуди в чужбина, Западът като че ли изгуби интерес към Афганистан. Нещо повече - той даже не се счита за виновен. „ Такива са нещата през днешния ден. Но не по наша виновност “ - гласи постоянно слушаната в този момент теза.
Емран Фероз е австриец от афганистански генезис. От години той написа за немскоезични медии като „ Ди Цайт “и ТАЦ, само че и за интернационалните издания като „ Ню Йорк Таймс “ или СиЕнЕн. Неговият разбор „ Най-дългата война – 20 години Война против терора “ трябваше да се появи при започване на октомври. По настоящ мотив обаче обявата беше изтеглена напред.
Западът до последно си затваряше очите за обстоятелствата в Афганистан, написа австрийският публицист от афганистански генезис Емран Фероз. Той разказва грешките на Запада и проблемите на Афганистан, които са били явни от дълго време.
Мнозина афганистанци си спомнят по какъв начин преди 25 години талибаните завладяват Кабул единствено за една нощ. И Ахмад Джавед в никакъв случай няма да го не помни. Тогава е бил малко дете, само че добре помни събитията на идната заран и бягството на тогавашното държавно управление от муджахидини. Точно по същия метод побегнаха ръководещите и в този момент, откакто на 15 август талибаните влязоха в Кабул.
Избяга и президентът Ашраф Гани, който под паника напусна страната с целия си антураж - съвсем като някой неоколониален държател, какъвто беше той освен в очите на талибаните, само че и на доста от афганистанците, които виждаха по какъв начин действа корумпираният държавен уред. Впрочем, съгласно някои информации, хората на Гани си тръгнали с цели торби, цялостни с пари. А таман Гани беше споделил преди години, че не изпитва никакви благосклонности към тези, които бягат от Афганистан. На Запад така и така ги очаквала ориста на миячи на чинии.
Преди дни един от талибанските командири съобщи по време на спонтанна конференция пред Ал Джазира, че едно време е бил арестуван за осем години в Гуантанамо, където американците го били изтезавали. Дали това изявление беше инцидентно? Едва ли. Междувременно още веднъж стана пределно ясно, че американската „ Война против терора “ е радикализирала доста хора в Афганистан и че доста от тях и до през днешния ден не могат да не помнят предишното.
Истинските спечелили от войната са в Кабул
Последните трагични подиуми на летището в Кабул демонстрираха ясно, че западната задача в Афганистан се е провалила. Истинските спечелили от тази война са в Кабул, а не във Вашингтон. Многобройни разбори и прогнози, свързани с завладяването на властта от талибаните, трябваше да бъдат неведнъж поправени напоследък. Съвсем до неотдавна Централно разузнавателно управление на САЩ е считало, че Кабул може да бъде високомерен в границите на 30 до 90 дни. В последна сметка талибаните го превзеха единствено за 24 часа. Бил Рогио от дясноконсервативния американски умствен концерн “Фондация за отбрана на демокрацията “ назова триумфа на талибаните „ един от най-големите провали на тайните служби през последните десетилетия “, а тактиката им - „ демонски брилянтна “.
Много от аргументите за неуспеха на Запада в продължение на години бяха омаловажавани и пренебрегнати - освен тъй като Западът искаше да опази своя имидж, само че и тъй като по този начин и не опозна Афганистан, без значение от дългогодишното си наличие в страната. На процедура беше по този начин, че всички области в провинциалните градове, които паднаха още преди Кабул, към този момент от години се направляваха от талибани. Там те се бяха окопали и дърпаха конците тихомълком от втора линия. В тези провинциални райони екстремистите съумяха да се утвърдят овреме, в това число и заради голямата корупция измежду ръководещите в Кабул, както и поради безбройните военни интервенции на НАТО и техните съдружници.
Известно е, че офанзивите с дронове и бруталните нощни хайки постоянно причиняваха многочислени цивилни жертви из афганистанските села. Много от околните на починалите започваха да оказват помощ на талибаните по един или различен метод. Точно такава беше обстановката и пред самите врати на Кабул, тъй като единствено на 20 или 30 минути път с кола от столицата човек към този момент се оказваше във владенията на талибаните.
Отговорните фактори в западните държавни управления обаче не желаеха да погледнат истината в очите. Вместо това се лееха самохвални думи. Говореше се за „ безапелационните лични полезности “ и се виждаха единствено така наречен постижения на Афганистан от 2001 насам. Много се приказваше и за народна власт, въпреки че през последните 20 години по този начин и нямаше никакъв трансфер на народна власт.
Вината за това не е на афганистанците, които рискуваха живота си, с цел да вървят на избори, а най-много на корумпираните елити, които Съединени американски щати инсталираха в Кабул. Хора като Хамид Карзаи или позорно избягалия президент Гани използваха новата система за персонални цели и непрекъснато правеха операции, с цел да останат на власт. По същия метод се държаха многочислени военни вождове и наркобарони, които се трансфораха в най-близките съдружници на Запада край Хиндукуш. Те се обогатяваха за сметка на многочислените задгранични парични помощи и изнасяха милиарди долари в чужбина. В същото време извличаха и най-големите облаги от войната, да вземем за пример посредством лични частни компании за сигурност, с които имитираха атентати против войските на НАТО. Така изкуствено създаваната терористична заплаха в последна сметка им докарваше контракти с тлъсти облаги.
Най-късно през 2019 всичко към този момент беше ясно
Най-късно от края на 2019 година стана ясно, че във Вашингтон, а и другаде, са знаели за всичките тези проблеми. По това време „ Вашингтон Пост “ даже разгласява така наречен " Afghanistan Papers ", в които близо 400 високопоставени американски офицери повече или по-малко намерено признават неуспеха на Запада в Афганистан. Въпросните информации в продължение на дълги години обаче са били засекретени.
След една 20-годишна неверна намеса, стотици хиляди убити афганистанци и милиони, които бедността прокуди в чужбина, Западът като че ли изгуби интерес към Афганистан. Нещо повече - той даже не се счита за виновен. „ Такива са нещата през днешния ден. Но не по наша виновност “ - гласи постоянно слушаната в този момент теза.
Емран Фероз е австриец от афганистански генезис. От години той написа за немскоезични медии като „ Ди Цайт “и ТАЦ, само че и за интернационалните издания като „ Ню Йорк Таймс “ или СиЕнЕн. Неговият разбор „ Най-дългата война – 20 години Война против терора “ трябваше да се появи при започване на октомври. По настоящ мотив обаче обявата беше изтеглена напред.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ