Пациентът НАТО. И едно страшно подозрение
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Когато на 14 април в Главната квартира на НАТО в Брюксел новият американски външен министър Антъни Блинкен съобщи: „ Време е да изтеглим войските си ", това провокира същински потрес. Само месец по-рано - през март, немският външен министър Хайко Маас бе споделил: „ Не желаеме с прибързано евакуиране от Афганистан да рискуваме талибаните да се върнат към насилието и да се опитат да вземат властта с военни средства ".
Тежък неуспех на НАТО
Тази позиция бе освен негова – до април всички страни от НАТО бяха на мнението, че изтеглянето на войските на Алианса би трябвало да бъде обвързано с условия и да се извърши едвам тогава, когато бъде контрактувано мирното разделение на властта в Афганистан. Само Вашингтон бе на друго мнение, което в последна сметка всички 30 посланици на НАТО възприеха. А от страна на немското държавно управление още напролет бе изразено ясното мнение, че последваща задача в Афганистан без присъединяване на Вашингтон не би имала смисъл.
" Бяхме наясно с риска, че талибаните могат да вземат властта. Но алтернативата би била огромното военно наличие да остане още по-дълго – с повече принуждение, престрелки и жертви, в това число цивилни ", сподели генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Операцията в Афганистан е първата в историята на Алианса, която - макар постигнатите избрани триумфи в образованието на възпитаници, студенти и млади професионални елити - в последна сметка се провали. „ От тази акция би трябвало се извадят съответните поучения ", прикани шефът на НАТО Йенс Столтенберг при започване на седмицата. Той акцентира, че главният проблем сега са страданията на афганистанското население - което без подозрение е тежък проблем и за НАТО.
Само афганистанското управление ли носи виновността?
Политически мечтано ли е изобщо честното осмисляне на грешките при оценката на ситуацията, при определянето на задачата на интервенцията и образованието на афганистанските сили за сигурност, пита по този мотив немският „ Ди Велт ". И дали това не поврежда имиджа персонално на американския президент? И не би трябвало ли да се признае, че настоящите концепции на НАТО за спешен мениджмънт в страни отвън пакта са остарели?
Терапията за пациента НАТО би трябвало да бъде предшествана от диагноза, отбелязва „ Ди Велт ". Два дни след случая Кабул Столтенберг показа своя разбор, в който виновността за случилото се на Хиндукуш бе стоварена само и единствено на слабото ръководство в Афганистан: „ Този неуспех на афганистанското управление докара до нещастието, която претърпяваме през днешния ден ". Все отново след това Столтенберг сподели, че Алиансът би трябвало да си зададе „ съществени въпроси " по отношение на интервенцията.
За момента НАТО се ангажира най-много с евакуацията от летището на Кабул. Но все пак първите пукнатини в Алианса се виждат. А рецензията идва най-много от страна на Англия, която до момента бе най-верният съдружник на американците. Заради Афганистан редица консервативни политици и някогашни министри намерено слагат под въпрос лидерската роля на американците в НАТО.
Унгарският първи посланик Петер Сиярто също прикани пламенно, поради развиването в Сирия и в Афганистан, да се укрепи „ стратегическата самостоятелност на Европейски Съюз ". Позицията на Франция от дълго време е такава. Дали оттова следва, че отношението към Вашингтон се трансформира? Много от натовските дипломати показват какви биха могли да бъдат следствията: който желае по-активно да взе участие при взимането на решенията, ще би трябвало и да заплаща повече. На което обаче европейците не са подготвени.
Много въпроси без отговор
По върховете на НАТО сега се дискутира най-много въпросът за какво подготвените от Запада афганистански сили за сигурност са „ рухнали толкоз бързо " пред талибаните, в случай, че преди този момент в продължение на години релативно сполучливо противостояха на терористичните милиции. Дали армията на Афганистан в действителност е прекомерно слаба без поддръжката на Запада? Не е изключено при образованието от НАТО да са били заложили повече на количеството, в сравнение с качеството.
Така или другояче Алиансът не е имал проект Б за военния колапс в Афганистан, защото този сюжет е изглеждал „ невъобразим ". И в този момент на държавните управления от НАТО им остава единствено обезверено да търсят такива контакти в Кабул, които да разрешат най-бързата допустима евакуация. Може ли след 20 години една интервенция да бъде завършена по подобен срамен метод? В НАТО тихомълком си слагат и този въпрос.
Така или другояче: по какъв начин можа да бъде позволено страните членки до последния миг да имат разнообразни показа за това какво съответно в действителност желае да реализира НАТО край Хиндукуш? И за какво данните на разузнаването се оказаха толкоз непълни? Дали това не е по този начин и във връзка с Китай?
На фона на всичко това във въздуха витае едно ужасно съмнение: дали пък най-големият алианс в света знае извънредно незадоволително за своите съперници, показва „ Ди Велт ".
Когато на 14 април в Главната квартира на НАТО в Брюксел новият американски външен министър Антъни Блинкен съобщи: „ Време е да изтеглим войските си ", това провокира същински потрес. Само месец по-рано - през март, немският външен министър Хайко Маас бе споделил: „ Не желаеме с прибързано евакуиране от Афганистан да рискуваме талибаните да се върнат към насилието и да се опитат да вземат властта с военни средства ".
Тежък неуспех на НАТО
Тази позиция бе освен негова – до април всички страни от НАТО бяха на мнението, че изтеглянето на войските на Алианса би трябвало да бъде обвързано с условия и да се извърши едвам тогава, когато бъде контрактувано мирното разделение на властта в Афганистан. Само Вашингтон бе на друго мнение, което в последна сметка всички 30 посланици на НАТО възприеха. А от страна на немското държавно управление още напролет бе изразено ясното мнение, че последваща задача в Афганистан без присъединяване на Вашингтон не би имала смисъл.
" Бяхме наясно с риска, че талибаните могат да вземат властта. Но алтернативата би била огромното военно наличие да остане още по-дълго – с повече принуждение, престрелки и жертви, в това число цивилни ", сподели генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Операцията в Афганистан е първата в историята на Алианса, която - макар постигнатите избрани триумфи в образованието на възпитаници, студенти и млади професионални елити - в последна сметка се провали. „ От тази акция би трябвало се извадят съответните поучения ", прикани шефът на НАТО Йенс Столтенберг при започване на седмицата. Той акцентира, че главният проблем сега са страданията на афганистанското население - което без подозрение е тежък проблем и за НАТО.
Само афганистанското управление ли носи виновността?
Политически мечтано ли е изобщо честното осмисляне на грешките при оценката на ситуацията, при определянето на задачата на интервенцията и образованието на афганистанските сили за сигурност, пита по този мотив немският „ Ди Велт ". И дали това не поврежда имиджа персонално на американския президент? И не би трябвало ли да се признае, че настоящите концепции на НАТО за спешен мениджмънт в страни отвън пакта са остарели?
Терапията за пациента НАТО би трябвало да бъде предшествана от диагноза, отбелязва „ Ди Велт ". Два дни след случая Кабул Столтенберг показа своя разбор, в който виновността за случилото се на Хиндукуш бе стоварена само и единствено на слабото ръководство в Афганистан: „ Този неуспех на афганистанското управление докара до нещастието, която претърпяваме през днешния ден ". Все отново след това Столтенберг сподели, че Алиансът би трябвало да си зададе „ съществени въпроси " по отношение на интервенцията.
За момента НАТО се ангажира най-много с евакуацията от летището на Кабул. Но все пак първите пукнатини в Алианса се виждат. А рецензията идва най-много от страна на Англия, която до момента бе най-верният съдружник на американците. Заради Афганистан редица консервативни политици и някогашни министри намерено слагат под въпрос лидерската роля на американците в НАТО.
Унгарският първи посланик Петер Сиярто също прикани пламенно, поради развиването в Сирия и в Афганистан, да се укрепи „ стратегическата самостоятелност на Европейски Съюз ". Позицията на Франция от дълго време е такава. Дали оттова следва, че отношението към Вашингтон се трансформира? Много от натовските дипломати показват какви биха могли да бъдат следствията: който желае по-активно да взе участие при взимането на решенията, ще би трябвало и да заплаща повече. На което обаче европейците не са подготвени.
Много въпроси без отговор
По върховете на НАТО сега се дискутира най-много въпросът за какво подготвените от Запада афганистански сили за сигурност са „ рухнали толкоз бързо " пред талибаните, в случай, че преди този момент в продължение на години релативно сполучливо противостояха на терористичните милиции. Дали армията на Афганистан в действителност е прекомерно слаба без поддръжката на Запада? Не е изключено при образованието от НАТО да са били заложили повече на количеството, в сравнение с качеството.
Така или другояче Алиансът не е имал проект Б за военния колапс в Афганистан, защото този сюжет е изглеждал „ невъобразим ". И в този момент на държавните управления от НАТО им остава единствено обезверено да търсят такива контакти в Кабул, които да разрешат най-бързата допустима евакуация. Може ли след 20 години една интервенция да бъде завършена по подобен срамен метод? В НАТО тихомълком си слагат и този въпрос.
Така или другояче: по какъв начин можа да бъде позволено страните членки до последния миг да имат разнообразни показа за това какво съответно в действителност желае да реализира НАТО край Хиндукуш? И за какво данните на разузнаването се оказаха толкоз непълни? Дали това не е по този начин и във връзка с Китай?
На фона на всичко това във въздуха витае едно ужасно съмнение: дали пък най-големият алианс в света знае извънредно незадоволително за своите съперници, показва „ Ди Велт ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ