Може ли антиваксърството да стане държавна политика?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Представете си държавно управление на Има Такъв Народ, в което антиваксърството стане държавна политика: злополуката за туризма и връзките ни със света ще е неизмерима.
След сянката, хвърлена върху бъдещата ръководеща коалиция в България от царската партия, все по-сериозна ми се вижда опасността от една друга корона - тази на вируса.
Отричането на вируса и имунизациите е част от политическия спор
Голяма част от протестната сила през предходната година беше ориентирана против антипандемичните ограничения: като лидер на листа проф. Андрей Чорбанов съумя да влезе в Народното събрание с цели 80% преференции, доцент Мангъров се задоволи със статута на медийна мегазвезда, а партията Има Такъв Народ оня ден напълно намерено застана зад някои тайни теории, в случай че съдим по изявлението на Тошко Йорданов в Народното събрание. Нямало смисъл от имунизациите, тъй като случаите нараствали даже там, където над половината от популацията било ваксинирано, до момента в който ето на - България, въпреки последна по имунизирани, към момента е в зелената зона.
Само пътем да споделя лаишкото си пояснение на този феномен. Всеки, който е ходил в чужбина, знае какъв брой рядко обитаеми са българските градове, забелязал е, че ние по-малко поддържаме връзка отвън фамилния кръг, не се целуваме и даже рядко подаваме ръка. А че наесен Делта разновидността ще пристигна и тук и смъртността ни ще подскочи още веднъж до първите места в света - в това няма никакво подозрение. Но разсъждението ми е единствено социологическо.
Реториката се трансформира, когато се сблъскаш с действителността и политическата отговорност
Какво става с динайърската сила, когато се добере до властта? Видяхме по какъв начин Стойчо Кацаров от песимист гладко мина към едни по-разумни позиции по тематиката с ковид и даже приканва да се имунизираме. Дали тъй като прекара подлата болест, дали тъй като стана министър?
Можем да си представим едно държавно управление на Има Такъв Народ, което трансформира антиваксърството в държавна политика. Отказваме зелените европейски паспорти, оставяме вируса на самотек и всеки да се избавя поединично. Катастрофата за българския туризъм и въобще за контактите ни със света ще бъде неизмерима. И пред опасността България да се трансформира в здравно гето, най-вероятно господин Чорбанов, или който поеме ресора, също като доктор Кацаров, ще откри метод елегантно да пренасочи рецензиите си от пандемията към съответните ограничения на предходните ръководещи. С което ще разочарова тези предпочели го гласоподаватели, които се боят от налагането на нов международен ред чрез имунизациите, облъчването ни от 5G мрежите и пръскането ни с токсини от самолетите на НАТО.
Големият въпрос е има ли право едно ръководство да постанова наложителни ограничения на популацията си? От безобидните маски и дезинфекцията на ръцете през обезпечените безвъзмездни ваксини до карантината и цялостния локдаун. Новите популисти ги назовават " биофашизъм ", отричайки правото на политическата власт да постанова изключителни ограничения по какъвто и да било мотив, защото обособеният субект за тях е по-голям от групата.
Впрочем същия спор, въпреки в по-мека форма, помним, когато постановяваха наложителните колани в колите и когато забраняваха пушенето в затворени пространства. Да не преставам ли нататък? Дебати за опиатите, за секса с малолетни, за допинга в спорта, за търговията с органи... С една дума - всякога, когато публичният интерес влезе в несъгласие с персоналните стремежи на индивида. Енергията, генерирана от сходни раздразнения, има сериозен унищожителен капацитет.
Какъв е профилът на Ковид скептиците и антиваксърите?
Интересното в тази ситуация на Ковид рецесията е, че точно демократично настроените хора по-скоро одобряват ограниченията против епидемията. В Америка да вземем за пример към 90 на 100 от демократите са се ваксинирали, против единствено 50 и нещо републиканци. Как става по този начин, че либералите са на страната на публичния интерес, а консерваторите - на самостоятелните свободи?
Вероятно би трябвало да разграничим два вида либерали - едните всемирски, вярващи в науката, другите - подозрителни освен към политиците и медиите, само че и към модерната рационалност като такава. Тия вторите са контингентът на антиваксърското войнство.
В тях се преплита политическото и нещо, което припомня отцепничество. В британския породи думата conspirituality - от " коспирация " + " нематериалност ". От една страна, те подозират всеки престиж в злонамерени тайни дейности, от друга, развиват самобитен персонален фетиш към тялото, природността, някакви нови и антични религии, различна медицина и т. н. Наместо като източник на сигурност, тези парадоксални консерватори индивидуалисти виждат общността като опасност за най-скъпото: здравето, децата, сексуалността. Остава единствено недоверието да се облече в подобаваща форма - скрит план на илюминатите или пък ваксини против Ковид-19.
Подхранването на това съмнение е обвързвано с цифровата джунгла, където се чува единствено оня, който вика най-силно и за всяка догадка можете да намерите доказателства, качени кой знае по кое време от кой знае кого. Немалка роля играе и злонамерената агитация, да вземем за пример на съветските тролове, на които се заплаща да внушават, че всичко е доста по-лошо в сравнение с наподобява (впрочем личното им население се оказа жертва на тази агитация, тъй като недоверието към имунизациите в Русия е даже по-високо от това в България).
Докога ще разчитаме на самостоятелната разсъдливост и отговорност?
Трудно е да се спори с сходна настройка, тъй като против причини за това, че над този вид ваксини се работи от 20 години или че те защищават над 90% от имунизираните, постоянно се намира контрааргументът на някаква преживелица, изровена от мрежата, където някой се разболял или му пораснали рога. Защото, в случай че преразказвам: гибелта на един е покруса, а спасяването на милиони – статистика.
Голяма неточност позволи нашето както българско, по този начин и европейско общество с това говорене за непринудено имунизиране. Създаде се очакване, че с тази неволя в действителност може да се оправим като разчитаме на самостоятелната разсъдливост. Утре, не дай боже, ще почне война - ще ни повтарят - в случай че обичате, апелирам, вървете на фронта, ще дават награди за който се запише в армията, ще разиграват лотарии.
Надявам се, че стартира да излиза наяве, че демократичното самообладание към пандемията почва да се изчерпва. Който не се имунизира, няма да може да пътува в чужбина. Той ще има правото да продължи да си има вяра в своя персонален параноичен фетиш, само че у дома. Няма да може да работи в областта на медицината, образованието, туризма.
Във Франция взеха решение да връщат неимунизираните деца за образование онлайн у дома, в случай че има открита болест в класа. Facebook, Google и Нетфликс към този момент оповестиха, че ще назначават в офисите си единствено имунизирани чиновници. Заговориха даже за това да се лишават от грижи хора, отказали да се лекуват, което може би е прекомерно. Но пък аз бих добавил още една нелиберална мярка - нашата страна да почне съществено да глоби медии, които канят отричащи заплахата от вируса и им разрешават обществено да развиват безотговорните си тези за " грипчето " и " чайчетата ", с които то се лекува.
Дали Ковид тематиката ще се окаже проблем за едно бъдещо ръководство, в случай че то е подкрепено както от Ковид скептиците в Има Такъв Народ, по този начин и от по-отговорните им сътрудници - остава да забележим.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Представете си държавно управление на Има Такъв Народ, в което антиваксърството стане държавна политика: злополуката за туризма и връзките ни със света ще е неизмерима.
След сянката, хвърлена върху бъдещата ръководеща коалиция в България от царската партия, все по-сериозна ми се вижда опасността от една друга корона - тази на вируса.
Отричането на вируса и имунизациите е част от политическия спор
Голяма част от протестната сила през предходната година беше ориентирана против антипандемичните ограничения: като лидер на листа проф. Андрей Чорбанов съумя да влезе в Народното събрание с цели 80% преференции, доцент Мангъров се задоволи със статута на медийна мегазвезда, а партията Има Такъв Народ оня ден напълно намерено застана зад някои тайни теории, в случай че съдим по изявлението на Тошко Йорданов в Народното събрание. Нямало смисъл от имунизациите, тъй като случаите нараствали даже там, където над половината от популацията било ваксинирано, до момента в който ето на - България, въпреки последна по имунизирани, към момента е в зелената зона.
Само пътем да споделя лаишкото си пояснение на този феномен. Всеки, който е ходил в чужбина, знае какъв брой рядко обитаеми са българските градове, забелязал е, че ние по-малко поддържаме връзка отвън фамилния кръг, не се целуваме и даже рядко подаваме ръка. А че наесен Делта разновидността ще пристигна и тук и смъртността ни ще подскочи още веднъж до първите места в света - в това няма никакво подозрение. Но разсъждението ми е единствено социологическо.
Реториката се трансформира, когато се сблъскаш с действителността и политическата отговорност
Какво става с динайърската сила, когато се добере до властта? Видяхме по какъв начин Стойчо Кацаров от песимист гладко мина към едни по-разумни позиции по тематиката с ковид и даже приканва да се имунизираме. Дали тъй като прекара подлата болест, дали тъй като стана министър?
Можем да си представим едно държавно управление на Има Такъв Народ, което трансформира антиваксърството в държавна политика. Отказваме зелените европейски паспорти, оставяме вируса на самотек и всеки да се избавя поединично. Катастрофата за българския туризъм и въобще за контактите ни със света ще бъде неизмерима. И пред опасността България да се трансформира в здравно гето, най-вероятно господин Чорбанов, или който поеме ресора, също като доктор Кацаров, ще откри метод елегантно да пренасочи рецензиите си от пандемията към съответните ограничения на предходните ръководещи. С което ще разочарова тези предпочели го гласоподаватели, които се боят от налагането на нов международен ред чрез имунизациите, облъчването ни от 5G мрежите и пръскането ни с токсини от самолетите на НАТО.
Големият въпрос е има ли право едно ръководство да постанова наложителни ограничения на популацията си? От безобидните маски и дезинфекцията на ръцете през обезпечените безвъзмездни ваксини до карантината и цялостния локдаун. Новите популисти ги назовават " биофашизъм ", отричайки правото на политическата власт да постанова изключителни ограничения по какъвто и да било мотив, защото обособеният субект за тях е по-голям от групата.
Впрочем същия спор, въпреки в по-мека форма, помним, когато постановяваха наложителните колани в колите и когато забраняваха пушенето в затворени пространства. Да не преставам ли нататък? Дебати за опиатите, за секса с малолетни, за допинга в спорта, за търговията с органи... С една дума - всякога, когато публичният интерес влезе в несъгласие с персоналните стремежи на индивида. Енергията, генерирана от сходни раздразнения, има сериозен унищожителен капацитет.
Какъв е профилът на Ковид скептиците и антиваксърите?
Интересното в тази ситуация на Ковид рецесията е, че точно демократично настроените хора по-скоро одобряват ограниченията против епидемията. В Америка да вземем за пример към 90 на 100 от демократите са се ваксинирали, против единствено 50 и нещо републиканци. Как става по този начин, че либералите са на страната на публичния интерес, а консерваторите - на самостоятелните свободи?
Вероятно би трябвало да разграничим два вида либерали - едните всемирски, вярващи в науката, другите - подозрителни освен към политиците и медиите, само че и към модерната рационалност като такава. Тия вторите са контингентът на антиваксърското войнство.
В тях се преплита политическото и нещо, което припомня отцепничество. В британския породи думата conspirituality - от " коспирация " + " нематериалност ". От една страна, те подозират всеки престиж в злонамерени тайни дейности, от друга, развиват самобитен персонален фетиш към тялото, природността, някакви нови и антични религии, различна медицина и т. н. Наместо като източник на сигурност, тези парадоксални консерватори индивидуалисти виждат общността като опасност за най-скъпото: здравето, децата, сексуалността. Остава единствено недоверието да се облече в подобаваща форма - скрит план на илюминатите или пък ваксини против Ковид-19.
Подхранването на това съмнение е обвързвано с цифровата джунгла, където се чува единствено оня, който вика най-силно и за всяка догадка можете да намерите доказателства, качени кой знае по кое време от кой знае кого. Немалка роля играе и злонамерената агитация, да вземем за пример на съветските тролове, на които се заплаща да внушават, че всичко е доста по-лошо в сравнение с наподобява (впрочем личното им население се оказа жертва на тази агитация, тъй като недоверието към имунизациите в Русия е даже по-високо от това в България).
Докога ще разчитаме на самостоятелната разсъдливост и отговорност?
Трудно е да се спори с сходна настройка, тъй като против причини за това, че над този вид ваксини се работи от 20 години или че те защищават над 90% от имунизираните, постоянно се намира контрааргументът на някаква преживелица, изровена от мрежата, където някой се разболял или му пораснали рога. Защото, в случай че преразказвам: гибелта на един е покруса, а спасяването на милиони – статистика.
Голяма неточност позволи нашето както българско, по този начин и европейско общество с това говорене за непринудено имунизиране. Създаде се очакване, че с тази неволя в действителност може да се оправим като разчитаме на самостоятелната разсъдливост. Утре, не дай боже, ще почне война - ще ни повтарят - в случай че обичате, апелирам, вървете на фронта, ще дават награди за който се запише в армията, ще разиграват лотарии.
Надявам се, че стартира да излиза наяве, че демократичното самообладание към пандемията почва да се изчерпва. Който не се имунизира, няма да може да пътува в чужбина. Той ще има правото да продължи да си има вяра в своя персонален параноичен фетиш, само че у дома. Няма да може да работи в областта на медицината, образованието, туризма.
Във Франция взеха решение да връщат неимунизираните деца за образование онлайн у дома, в случай че има открита болест в класа. Facebook, Google и Нетфликс към този момент оповестиха, че ще назначават в офисите си единствено имунизирани чиновници. Заговориха даже за това да се лишават от грижи хора, отказали да се лекуват, което може би е прекомерно. Но пък аз бих добавил още една нелиберална мярка - нашата страна да почне съществено да глоби медии, които канят отричащи заплахата от вируса и им разрешават обществено да развиват безотговорните си тези за " грипчето " и " чайчетата ", с които то се лекува.
Дали Ковид тематиката ще се окаже проблем за едно бъдещо ръководство, в случай че то е подкрепено както от Ковид скептиците в Има Такъв Народ, по този начин и от по-отговорните им сътрудници - остава да забележим.
Бел.ред.
И двете партии, и, дадоха обещание на гласоподавателите си мажоритарен избор и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ