Един роден артист, рядко природно дарование
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Наистина, огромен, роден актьор е нашият експремиер. Жалко! Много тъпо, че нашият спектакъл не можа да го завоюва. Бих споделил, огромен пропуск. А през последните години се простихме с доста от най- огромните ни майстори на сцената. Та даже в Народния към този момент няма такива като тях. А той можеше да стигне до върха, да стигне даже до Икар и Аскеер, въпреки тези награди, в последно време да девалвираха, май, като всичко у нас… Да, съгласно някои негови биографи, той бил направил неверния си избор да кандидатства за служител на реда в Симеоново и заради слабото си показване, станал… пожарникар. После биографията му я знаем всички, СИК, пандиза Панкранц в Прага, работа за Живков, за Царя, Министерство на вътрешните работи, столичен кмет, та най-после и министър председател!
Да, може да се каже, че много се е лутал, до момента в който влезе в огромната политика, вместо в театъра. А можеше да се откаже от политиката и по- късно и да стане един добър актьор. И никой нямаше да го освирква и да му вика „ “Долу! “ и още какво ли не, както в този момент! Да, нали имаше и двама приятели- актьори, освен това правилни гербери, „ Милото “, по този начин и не му запомнихме името! / който натрапи за началник на Сатиричния/ и Ицо Мутафчиев, прочул се с ролята си на Ачо Циганина. Та те можеха да му оказват помощ да влезе в някой спектакъл, даже в Народния, въпреки и без да е учил за това. Та нали всички се убедихме, че геният му е в действителност огромен, неоспорим! Особено за комедийните функции. Можеше умерено да поеме богатия репертоар на огромния Георги Калоянчев. Да играе в комедиите на Ст. Л. Костов, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, Молиер, Нушич, Гогол, Караджале, Сухово- Кобилин. А в функциите на Бай Ганьо и Големанов щеше да е в действителност популярен, несравним! При това актуален, непосредствен нам, и по този начин свикнахме с него, че към този момент забравихме за огромните ни комици, с които израснахме. А тези две фамозни, типичен роля като че ли са били написани особено за него! Колко прозорливи са били Алеко и Ст. Л. Костов! Неслучайно върху корицата на новото гръцко издание от Атина на „ Бай Ганьо “ беше подложен неговият лик! Е, издателят сподели, че било неточност, бил го сбъркал с Калоянчев, само че не щеш ли тази „ неволна неточност “ ни подсказа за тази, за жал, пропусната опция.
„ Пропусната “ ли споделих?! Не, оказа се, че напълно не е пропусната. Бойко от Банкя, в действителност не игра на сцените на Народния и на Сатирата, само че по тази причина пък се изяви пред цялата нация, а и пред света в тези две функции, освен това ги игра дълго, повече от 12 години! Игра ги безрезервно, надарено, със размах, раздавайки се до дъно. Отначало, като по- млад, беше по- въздържан, та някои от дамите и изключително бабите от село доста го харесваха. Сетне се отпусна, стартира да играе по-свободно, по- огромно. Да следва освен главните характерности на своите обичани персонажи, с изключение на двамата гореспоменати, още Остап Бендер на Илф и Петров, Ноздрьов от „ Мъртви души “ на Гогол, Живота Цвиович от „ Д-р “ на Нушич, Тартарен Тарасконски и още доста други от богатия репертоар на незабравимия Калоянчев. Ами, Дон Жуан на Тирсо де Молина – да си спомним за Барселона, за чекмеджето в Бояна и за още ред случки с манекенки, чалга певици, плеймейтки и други сходни.
Изобщо доста талантлив мъж. И внушителна фигура, въпреки и в последно време много понатежала, и глас, добре подложен, школуван, с отлична дикция / е, от време на време диалектът и жаргонът…но за цвят, нали?!/. Също богата пластика, великодушна жестикулация. Безспорен, ослепителен характер. Без подозрение, и благозвучност. Умее елементарно и свободно да импровизира, да излиза чист от всяка обстановка, да трансферира топката на другите / нормално те са отговорните!/, въобще истински Остап Бендер, от класа!
Сега, когато към този момент не е министър председател, за наслада на враговете му, а пък те, за жал, се оказаха множеството от българските гласоподаватели!, артистичното у него напълно надви, разкрепости се до дъно, та играта му от време на време нарушава мярката, само че въпреки всичко, впечатлява. Забавлява, разсмива. Така че още не е късно, и на тази възраст, да се преквалифицира. От неуспешен политик, унищожил за нула време една страна, станал за смях пред света от Канада до Нова Зеландия, да вземе та да постъпи в някой спектакъл. И като начало да направи авторски моноспектакъл от рода на Гоголевия „ Дневникът на един вманиачен “. Има толкоз плодороден персонален материал за него. Ще го снимат малките екрани, та да го види цялата страна, ще го приветстваме обилно. Видяхме, че той напряко жадува за похвали и овации, а когато не ги получи от публиката, самичък се хвали и си ръкопляска! Артист бе, какво друго да кажем!
Наистина, огромен, роден актьор е нашият експремиер. Жалко! Много тъпо, че нашият спектакъл не можа да го завоюва. Бих споделил, огромен пропуск. А през последните години се простихме с доста от най- огромните ни майстори на сцената. Та даже в Народния към този момент няма такива като тях. А той можеше да стигне до върха, да стигне даже до Икар и Аскеер, въпреки тези награди, в последно време да девалвираха, май, като всичко у нас… Да, съгласно някои негови биографи, той бил направил неверния си избор да кандидатства за служител на реда в Симеоново и заради слабото си показване, станал… пожарникар. После биографията му я знаем всички, СИК, пандиза Панкранц в Прага, работа за Живков, за Царя, Министерство на вътрешните работи, столичен кмет, та най-после и министър председател!
Да, може да се каже, че много се е лутал, до момента в който влезе в огромната политика, вместо в театъра. А можеше да се откаже от политиката и по- късно и да стане един добър актьор. И никой нямаше да го освирква и да му вика „ “Долу! “ и още какво ли не, както в този момент! Да, нали имаше и двама приятели- актьори, освен това правилни гербери, „ Милото “, по този начин и не му запомнихме името! / който натрапи за началник на Сатиричния/ и Ицо Мутафчиев, прочул се с ролята си на Ачо Циганина. Та те можеха да му оказват помощ да влезе в някой спектакъл, даже в Народния, въпреки и без да е учил за това. Та нали всички се убедихме, че геният му е в действителност огромен, неоспорим! Особено за комедийните функции. Можеше умерено да поеме богатия репертоар на огромния Георги Калоянчев. Да играе в комедиите на Ст. Л. Костов, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, Молиер, Нушич, Гогол, Караджале, Сухово- Кобилин. А в функциите на Бай Ганьо и Големанов щеше да е в действителност популярен, несравним! При това актуален, непосредствен нам, и по този начин свикнахме с него, че към този момент забравихме за огромните ни комици, с които израснахме. А тези две фамозни, типичен роля като че ли са били написани особено за него! Колко прозорливи са били Алеко и Ст. Л. Костов! Неслучайно върху корицата на новото гръцко издание от Атина на „ Бай Ганьо “ беше подложен неговият лик! Е, издателят сподели, че било неточност, бил го сбъркал с Калоянчев, само че не щеш ли тази „ неволна неточност “ ни подсказа за тази, за жал, пропусната опция.
„ Пропусната “ ли споделих?! Не, оказа се, че напълно не е пропусната. Бойко от Банкя, в действителност не игра на сцените на Народния и на Сатирата, само че по тази причина пък се изяви пред цялата нация, а и пред света в тези две функции, освен това ги игра дълго, повече от 12 години! Игра ги безрезервно, надарено, със размах, раздавайки се до дъно. Отначало, като по- млад, беше по- въздържан, та някои от дамите и изключително бабите от село доста го харесваха. Сетне се отпусна, стартира да играе по-свободно, по- огромно. Да следва освен главните характерности на своите обичани персонажи, с изключение на двамата гореспоменати, още Остап Бендер на Илф и Петров, Ноздрьов от „ Мъртви души “ на Гогол, Живота Цвиович от „ Д-р “ на Нушич, Тартарен Тарасконски и още доста други от богатия репертоар на незабравимия Калоянчев. Ами, Дон Жуан на Тирсо де Молина – да си спомним за Барселона, за чекмеджето в Бояна и за още ред случки с манекенки, чалга певици, плеймейтки и други сходни.
Изобщо доста талантлив мъж. И внушителна фигура, въпреки и в последно време много понатежала, и глас, добре подложен, школуван, с отлична дикция / е, от време на време диалектът и жаргонът…но за цвят, нали?!/. Също богата пластика, великодушна жестикулация. Безспорен, ослепителен характер. Без подозрение, и благозвучност. Умее елементарно и свободно да импровизира, да излиза чист от всяка обстановка, да трансферира топката на другите / нормално те са отговорните!/, въобще истински Остап Бендер, от класа!
Сега, когато към този момент не е министър председател, за наслада на враговете му, а пък те, за жал, се оказаха множеството от българските гласоподаватели!, артистичното у него напълно надви, разкрепости се до дъно, та играта му от време на време нарушава мярката, само че въпреки всичко, впечатлява. Забавлява, разсмива. Така че още не е късно, и на тази възраст, да се преквалифицира. От неуспешен политик, унищожил за нула време една страна, станал за смях пред света от Канада до Нова Зеландия, да вземе та да постъпи в някой спектакъл. И като начало да направи авторски моноспектакъл от рода на Гоголевия „ Дневникът на един вманиачен “. Има толкоз плодороден персонален материал за него. Ще го снимат малките екрани, та да го види цялата страна, ще го приветстваме обилно. Видяхме, че той напряко жадува за похвали и овации, а когато не ги получи от публиката, самичък се хвали и си ръкопляска! Артист бе, какво друго да кажем!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ