Проф. Михаил Станчев пред ФАКТИ: Черноморският регион - откъде идва заплахата за мира?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Какво имаме? Русия е едва развита страна с големи естествени запаси, с средновековен жанр на ръководство, с доста нерешени вътрешни проблеми, които ръководещият олигархичен хайлайф се пробва да скрие за сметка на външни фактори, отприщвайки спорове в прилежащите страни. Това сподели в изявление за ФАКТИ професорът Михаил Станчев. Той преподава в университета в Харков.
Какво е забавно за Черноморския район като геополитика?
- Струва ми се, че би било по-правилно да се приказва за Черноморския и Азовския район като цяло. Черно и Азовско море са взаимосвързани с преобладаваща роля на Черно море. На първо място е геостратегическото му местонахождение, като център на Евразия, свързваща Европа и Азия и като район, посредством който може да се управлява цяла Югоизточна Европа, Близкия изток и Кавказ.
Чрез този район се реализира преносът на най-важните енергийни запаси от Централна Азия, Каспийско море през Черноморския район до Европа и Средиземно море. Огромни ресурси от петрол и газ - отсам и ползата на главните международни играчи като Европа, Русия, Съединени американски щати, Турция, Китай и Иран. Всеки от тези играчи преглежда този район от техните геополитически ползи.
Европа избира дипломатически метод към разрешаването на интернационалните спорове и се застъпва за подсилване на икономическия съставен елемент, който би трябвало да сплотява, вместо да разделя напъните на страните от района, при построяването на най-важните инфраструктурни планове в района, като да вземем за пример построяването на най-важните транспортни артерии (т. нар. " околовръстна автомагистрала " към Черно море), създаване на пристанищна инфраструктура и други За тази цел не без поддръжката на Европейски Съюз бяха основани OЧИС (Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество) и Черноморската банка за възобновяване и развиване, предопределени да финансират най-важните планове в района.
Дори се стигна до там, че шест страни - България, Грузия, Румъния, Турция, Русия и Украйна подписаха съглашение, където главният „ договарящ “ беше Украйна, за политическа непоклатимост в района и за основаването в Черно море на обединени военноморски сили, предопределена да играе ролята на „ сили за бързо реагиране “ на зараждащи закани като естествени бедствия, произшествия, битка с тероризма и контрабандата, незаконен трафик на оръжия, опиати и други.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики страните от района, които поеха курс към европейска интеграция като Грузия и Украйна, само че и България и Румъния организираха тази политика, макар че Турция, въпреки и да не е член на Европейски Съюз, само че беше страната от НАТО сътвори удобни условия за превръщането на Черно море в район на мир и сигурност.
Съединените щати, в подтекста на своята световна политика, постоянно са се стремили и ще се стремят към международно владичество, като избират да вземат решение световните проблеми със мощ, за разлика от европейците. Целта му е да предотврати очевиден водач: Русия в постсъветското пространство, Китай в азиатско-тихоокеанския район. Следователно американците ще се стремят да поддържат центробежни сили в постсъветското пространство, пробвайки се да лимитират въздействието на Русия върху някогашните руски републики, изключително Украйна, Грузия и Казахстан, като в същото време поддържат техния проевропейски курс. Въпреки че би трябвало да се признае, че въздействието на самите Съединени американски щати в постсъветския свят през днешния ден доста е намаляло.
В последна сметка американците дадоха обещание да поддържат Грузия през 2008 година, само че не можаха да защитят грузинците от съветската агресия.
Грузия трябваше сама да реши въпроса за отбраната на своята териториална целокупност. Да, и през 2014 година, макар излъчването на обещания за отбрана на суверенитета на Украйна, те се ограничиха до разпространяването на бисквитки от ръцете на Виктория Нуланд на протестиращите на Майдана.
Нито администрацията на Барак Обама, нито Доналд Тръмп направиха обилни промени в политиката си към Украйна. И единствено може би с идването на Джо Байдън американската администрация даде да се разбере, че няма да остави Украйна сама с Русия. Американците се нуждаят от това, с цел да сдържат Русия и да употребяват Украйна като субрегионален водач в Черноморския район, връзка сред самите Съединени американски щати, страните членки на НАТО България, Румъния и Турция и други страни от района, най-вече Грузия, с цел да разрешат съществуващите и евентуални спорове освен в района.
Черно море, само че и Азовския басейн, Кавказ и Каспийско море. В последна сметка Украйна има най-дългата брегова линия над 2 700 км, комфортни заливи - залива Каркинитски, който свързва континенталната част на Украйна и полуостров Крим, както и Днепърския залив и устието на Днестър.
Плюс това, съществуването на функциониращи пристанища в Одеса, Иличевск, Херсон и Николаев, където апропо се намират значими корабостроителници, способни да строят кораби от международна класа, притегля вниманието на главните играчи на международната сцена. Не бива да подценяваме и транспортните артерии, преминаващи през Украйна, което я прави значима директна страна освен сред Изтока и Запада, само че сред Севера и Юга.
В този подтекст Украйна може да играе ролята на подрегионален водач.
Но каква е ролята на съветския фактор?
- Не бива да се подценява, само че и да не се надценява. Разбира се, Русия е наясно освен с ролята и смисъла на Черноморско-Азовския район, само че и с цялото постсъветско пространство като неразделна част от целия Евразийски свят с неговите петролни и газови артерии, свързващи Запада и Изтока, както и съществуването на големи ресурси от първични материали. Русия счита цялото това постсъветско пространство за своя зона на въздействие.
Но в случай че тази територия през ХХ век е била територията на целия Съюз на съветските социалистически републики с всички плюсове и минуси, то след разпадането му имаше някои трендове, които не са в интерес на Русия, която нито политически, нито стопански е в положение да резервира в постсъветско пространство и стартира да реже клона, на който тя самата седи, подклаждайки спорове в някогашните околности на Съюз на съветските социалистически републики - Централна Азия, Кавказ, незарасналата рана на Нагорни Карабах, която кърви от 1986 година до през днешния ден.
Подбуждане на спора в Приднестровието през 1991 година, чиято 30-годишнина ще „ отпразнуваме “ тази година. Въпреки два референдума, извършени в Приднестровие за присъединение към Майка Русия, последната по някаква причина не бърза да причисли Приднестровие към Русия, само че безусловно за една нощ, безусловно, анексира Крим през 2014 година вследствие на „ народен референдум “.
Подобни сюжети с „ непринудено под дулото на револвера “ присъединение са известни в историята. Такъв беше казусът в Судетите и Австрия, когато след влизането на войските на Хитлер „ хората “ гласоподаваха да се причислят.
Така беше и с балтийските страни, и с Буковина и Закарпатието, западните региони на Украйна и Беларус и Молдова през 1940 година, когато след въвеждането на руските войски народите на тези страни внезапно „ изгоряха от предпочитание “ да се причислят към другарската семейство на народите на Съюз на съветските социалистически републики.
Вярно е, че след анексията множеството от тези нации, вместо обещаната независимост, по някаква причина се озоваха в концлагерите на Сталин.
Това се случи и с Крим, който Русия счита за „ изконно съветска територия “. А какво да кажем за античните кимерийци, Таврида, българите на хан Кубрат, чиято столица на Велика България е била във Фанагория, покрай Керч?
С генуезците, които основават генуезката цитадела в Крим, с гръцката колонизация на Черноморския район, които основават градове като Херсонес, Олбия и Пантикапей. А Боспорското царство и Хазарският хаганат? А арменците, черкезите, заселили полуостров Крим, и монголите, които превзеха Степния Крим и го направиха улус на Златната орда? Да не приказваме за кримчаците и караимите. Всички тези нации имат право да смятат Крим за своя изконна територия.
Присъединяването на Крим е съкровената фантазия на съветските царе, започвайки от Петър I, Екатерина Велика, която през 1783 година най-сетне реализира присъединението на полуостров Крим към Руската империя, която макар загубата на войната от 1853-1856 година, резервира тази територия до 1918г., когато в края на Първата международна война и в сходство с решенията на Брестския контракт Крим става неразделна част от Украйна до края на гражданската война в Съветска Русия, след което бе основана Кримската руска социалистическата република, а по-късно трансформирана в район като част от РСФСР. През 1954 година тя беше трансферирана в Украйна.
Защо и по какъв начин Русия е трансферирала Крим на Украйна е обособен въпрос.
Какво промени архитектурата на сигурността в Черноморския район?
Тук има няколко фактора. На първо място, това е експанзията на Русия против Украйна, завземането на Крим и развихрянето на война в Донбас, която унищожи архитектурата на сигурността освен в Черноморския район, само че и в цяла Европа. Неоимперската политика на Русия в този район, желаеща да възвърне предходната мощност и въздействие на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, вместо да се трансформира в центростремителна мощ (преди всичко икономическа), не съумя да се трансформира в център на политическо и икономическо привличане.
Желанието за възобновяване, обаче това да стане - са две огромни разлики.
Да разберем по-добре държанието на Русия в постсъветското пространство, което ми припомня за държанието на слон в китайски магазин, дано разгледаме какви трендове са типични за този район през днешния ден. Не може да не се види разграничаването на ползите във военно-политическото поле. Въпреки напъните на московското управление да сътвори боен блок под формата на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) и да включи всички някогашни руски републики там, нищо не се получи.
Днес ОДКС има шест страни: Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. Последните събития в Нагорни Карабах демонстрираха неуспеха на ОДКС, когато Армения, като член на Организацията, не получи никаква поддръжка от блока в борбата му с Азербайджан.
И по този начин, за какво да бъдеш член на подобен блок? Само тъй като Москва го желае? Други страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики даже не мислят да се причислят към тази " смокинова организация ", тъкмо както Оперативно-наблюдателно дело беше най-големият смокинов лист в света.
Така желанието на Кремъл да управлява целия Черноморско-Азовски басейн също ще бъде на вятъра, тъй като няма ефикасен боен механизъм за надзор на тази територия.
От друга страна, цялата територия на някогашния Съюз на съветските социалистически републики се разпадна на обособени политически и стопански блокове, които също демонстрираха своята неплатежоспособност. Първоначално основаната Евразийска икономическа общественост (EurAsEC), която съществуваше от 2001 до 2014 година и се смени с Евразийския стопански съюз. И какво се е трансформирало? Едно име! И понижаване на броя на членовете на тази празна организация. Молдова, Узбекистан, Грузия и Украйна го напуснаха, останаха единствено тези, които са по едно и също време членове на ОДКС.
По едно време, основан през 1997 година от ГУУАМ -(Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова), ненапълно се ускори, само че активността му е напразна като самата Оперативно-наблюдателно дело.
Върхът на " политическото творчество " на възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики е опитът за основаване на Съюзната страна на Русия и Беларус (1999 г.) и Митническия съюз на държавите-членки на Евразийския стопански съюз (2015 г.), като в същото време се резервира безспорен политически и стопански монопол на Русия, също съществува единствено на хартия. Договорът за Съюзната страна планува единна правна среда за всички икономически субекти, единно митническо пространство, сливане на гражданското и данъчното законодателство, валутното контролиране и паричната система, обединяването на енергийната и транспортната системи, основаването на единно митническо, научно, софтуерно и осведомително пространство "... и други и така нататък
Звучи красиво както постоянно, само че в реалност? Президентът на Беларус Лукашенко неведнъж се оплаква, че Москва подчинява всичко на себе си, не постоянно спазвайки паритета.
По това време даже се роди виц:
Лукашенко: Владимир Владимирович, като сълидер на Съюзната страна, ще бъда неин президент след вас.
Владимир Путин: Не, Александър Григориевич, след мен ще бъде Дмитрий Анатолиевич Медведев.
Лукашенко: Е, тогава, аз съм след Медведев.
Владимир Путин: Не, скъпи Александър Григориевич! След Медведев отново ще бъда аз!
Може ли Русия да стане обединител на всички някогашни руски републики под нейна закрила, както мечтаят в Москва?
- Може, само че при едно изискване. Ако Русия се развие като демократична страна със мощна пазарна стопанска система, а не като феодална стопанска система. В Съюз на съветските социалистически републики се образува обединен народен стопански комплекс, в действителност съществуваше единно икономическо и митническо пространство и действаха действителни интеграционни механизми. Сигурен съм, че Европейският съюз одобри доста критерии от Съюз на съветските социалистически републики и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), само че с една съществена разлика. В Европейски Съюз икономическите критерии са на напред във времето, а идеологическите в Съюз на съветските социалистически републики и Съвет за икономическа взаимопомощ. Това е главната разлика. Следователно 27-те страни от Европейски Съюз намират общ език с всички съществуващи дефекти, а трите страни от Митническия съюз под егидата на Русия не могат да се схванат.
Ако Русия беше стопански развита страна с добре открити демократични институции, страна, в която би имало господство на закона, а не мощ, то самите прилежащи страни биха били привлечени към нея като мощна и надеждна съседка.
Русия, въпреки това, беше един от главните гаранти за териториалната целокупност на Украйна според Будапещенския меморандум, когато ние ѝ дадохме нашите нуклеарни оръжия. По-малко от две десетилетия по-късно същият поръчител атакува Украйна.
А какво имаме? Русия е едва развита страна с големи естествени запаси, с средновековен жанр на ръководство, с доста нерешени вътрешни проблеми, които ръководещият олигархичен хайлайф се пробва да скрие за сметка на външни фактори, отприщвайки спорове в прилежащите страни.
Виждаме голяма поляризация на обществото и освен в Русия, само че и в Украйна и други страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, когато някогашната партийна номенклатура се образува в нов народен олигархичен хайлайф, някои от тях се откриват в Москва и управляват главните сфери на стопанската система, изнасяйки насъбрания капитал в чужбина, купуват скъпи недвижими парцели, пращат на образование децата си в скъпи задгранични университети, а като цяло виждаме общо обедняване на популацията в техните страни. Според мен това е коренът на доста от днешните проблеми в бившето постсъветско пространство, когато олигархичният капитал стана интернационален в стремежите си да ограби личните си страни, предотвратявайки развиването на дребния и междинния бизнес в личните си страни, без да влагат личен капитал в развиването на националните си стопански системи...
Руският капитал се е утвърдил в стопанските системи на доста страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и е малко евентуално да разреши свободен път за развиване на съседите си.
В резултат на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, отдръпването на някогашните руски републики от Москва, желанието им да открият свои връзки с Европа и Азия, докара до понижаване на сферата на съветското геополитическо въздействие в постсъветското пространство. Независимостта на балтийските страни ограничи достъпа на Русия до Балтийско море и през него до Атлантическия океан и Северното море; независимостта на Украйна и Грузия докара до загубата на въздействието на Русия в Черно море и до загубата на Одеса като основно пристанище за търговия с доста страни по света.
Независимостта на страните от Кавказ и Централна Азия ограничи достъпа на Русия до Каспийско море и я " отблъсна " от икономическите коридори на Великия път на коприната. Всичко това подтикна управлението на Кремъл да разгърне спорове в Таджикистан и Киргизстан, войната с Грузия през 2008 година и поддръжка за подчинени на Москва режими в Абхазия и Северна Осетия, от време на време подбужда и спора в Нагорни Карабах.
Виждайки, че Москва губи надзор в Черно и Азовско море, с поддръжката на проруските сили в Украйна, в частност в Крим, Путин реши да анексира Крим, прикривайки го с разнообразни лозунги за отбрана на съветското население в Крим и Донбас, " исторически принадлежащи " към нейните територии и други форми на хибридна война. По времето на Янукович Путин съумя да реализира подписването на така наречен „ Харковски съглашения “, предвиждащи удължение периода на наема въз основата на съветския флот до 2042 година с право на рационализация. Но щом режимът на Янукович падна и той срамно избяга от страната през февруари 2014 година, през март същата година Москва „ провежда “ така наречен референдум в Крим, предопределен да прикрие публично откритото анексиране на Кримския полуостров от Русия.
Но окупирайки Крим и Донбас, Русия не сътвори ли действителна опасност за целия Азовско-Черноморски район?
- Разбира се, това е точно източникът на неустойчивост в района, източникът на нови закани и евентуални спорове.
Международната общественост, представлявана от Европейски Съюз и Организация на обединените нации, не призна анексията и осъди съветската експанзия в Украйна. Но непоследователността на тази интернационална общественост, разграничена на симпатизанти и несимпатизанти на московската политика, освобождава ръцете на ръководещите в Кремъл да вършат каквото желаят в района и освен там.
Русия е съсредоточила войските си в Беларус под прикритието на бъдещи военни учения на границата с балтийските страни, Полша и Украйна. Кремъл поддържа боен контингент по цялата дължина на руско-украинската граница и в Приднестровието.
Да не приказваме за Крим, чиято цяла територия се е трансформирала във военноморска база на Руската федерация, чиито войски са подготвени да се втурват към територията на Южна Украйна по първата заповед. Разбира се, това тревожи освен международната общественост, прилежащите страни - България, Грузия, Турция, Румъния и преди всичко Украйна.
Изграждането на моста в Керч основава специфични условия за прекосяване освен на цивилни, само че и на военни кораби. Русия се пробва да „ затвори “ Азовско море, да откри там цялостния си надзор на неговия вход и излаз.
Под прикритието на учения и други хибридни събития Русия се пробва да затвори, въпреки и краткотрайно, достъп до цели морски зони и в самото Черно море, като по този метод блокира обичайните търговски пътища в района. В тази обстановка украинската страна търси съдружници, измежду страните - членки на Европейски Съюз и Съединени американски щати, за отбрана на териториалната си целокупност и самостоятелност, чиято 30-годишнина ще отбележим на 24 август тази година - 2021 година.
И по какъв начин последните учения Sea Breeze-2021 могат да повлияят на обстановката и да запазят Черно море като зона за сигурност?
- Мисля, че те ще окажат доста влияние. Въпреки че корабите на съдружниците ще си тръгнат, ученията демонстрираха, че Украйна няма да остане сама в борбата си с Русия. И като сигнален сигнал за Русия, ученията също изиграха значима роля.
Те също по този начин изиграха роля за Украйна, която отработи механизми за взаимоотношение със страните от НАТО, с цел да отстрани заканите от евентуален съперник. Да, и наличието на транспортен съд от 6-ти американския флот също изигра своята възпираща роля, също така наличието на транспортен съд от този клас за първи път сподели желанието на Съединени американски щати в действителност да поддържа Украйна в нейния блян да отбрани територията си.
Ученията, които се организираха от 28 юни до 10 юли 2021 година, бяха може би най-амбициозните учения от този тип в цялата им история. В тях участваха от три до пет хиляди военнослужещи от 32 страни, 40 самолета и 32 кораба на които 24 - кораби на украинския флот. В ученията участваха кораби от американския флот, България, Англия, Грузия, Италия, Испания, Холандия, Румъния и Турция. Сред тях флагманът на морската армия на държавната гранична работа, корветата " Григорий Куропятников ", румънската корвета " контраадмирал Хория Мачелариу ", българската корвета " Бодри ", английският патрулен транспортен съд " Трент " P224, Американски ракетен миноносец " Рос ", румънската фрегата " Регина Мария ", турската фрегата " Барбарос " и флагманът на непрекъснатата военноморска група SNMG2 италианската фрегата " Вирджиния Фазан ". По-големите кораби бяха последвани от грузинските и украинските - P23 " Очамчире ", P25 " Диоскурия ", P190 " Славянск " и P191 " Старобелск ", испанският патрулен транспортен съд " Райо ".
Както към този момент подчертах, присъединяване на американския миноносец USS Ross в учението Sea Breeze-2021 беше осезаема проява на поддръжката на Съединени американски щати за Украйна в Черно море. Въпреки че разрушителят е остарял от 1997 г.), 300-членният екипаж показва високо равнище на професионална подготовка и наличието на борда на 2 ракетни установки на Aegis Combat System, 90 ракети Tomahawk, 172 мм артилерия, 2 ракети - противо- самолетни съоръжения 20 мм, отрезви доста от горещите съветски глави.
На учението участва и българският корвет „ Бодри “, който е служил в Съюз на съветските социалистически републики от 1986 година и е трансфериран в България през 1992 година с 40-членен екипаж със 76 мм артилерийски установки на борда. АК-176, две торпедни тръби от системата " Ураган " и зенитно-ракетната система " Стрела-3 ".
Ученията се организираха в Одеса, Очаков, на устието на Днестър, Кинбурнската коса, островите Змейни и Первомайски и в други райони на Украйна. Русия, несъмнено, следеше от близко напредъка на ученията, укрепвайки групирането на своите кораби в екватора на Черно море с ракетния крайцер „ Москва “ и фрегатата „ Адмирал Есен “, а за по-голяма меродавност руснаците по едно и също време взеха решение да проведат учения на техните подводници със седалище в Балаклава, която е близо до Севастопол.
За първи път в историята на военните учения на НАТО в Черно море тук влезе американският високоскоростен транспортен транспортен съд USNS Yuma от 6-ия американски флот. По-рано десантните кораби на американския флот, предопределени за оперативно прекачване на войски, товари и военна техника, за обезпечаване на снабдяването на части и осъществяване на филантропични избавителни интервенции, в никакъв случай не са влизали в Черно море. На 23 юни случаят с английския миноносец HMS Defender край крайбрежията на анексирания Крим сподели, от една страна, че Англия не признава анексията и смята тези води за териториални води на Украйна с тзр. интернационалното право, само че въпреки това това беше нервна война с съветски моряци и предизвикателство от британците. Добре, че всичко приключи спокойно. И двете страни, както споделяха в най-хубавите руски времена, демонстрираха „ висока военна и морално-политическа подготовка “.
За първи път в историята на военните учения на НАТО в Черно море тук влезе американският транспортен транспортен съд USNS Yuma от 6-ти американски флот. По-рано десантните кораби на американския флот, предопределени за оперативно прекачване на войски, товари и военна техника, за обезпечаване на снабдяването на части и осъществяване на филантропични избавителни интервенции, в никакъв случай не са влизали в Черно море.
На 23 юни случаят с английския миноносец HMS Defender край крайбрежията на анексирания Крим сподели, от една страна, че Англия не признава анексията и смята тези води за териториални води на Украйна от гледната точка на интернационалното право, само че въпреки това това беше война на нерви с съветските моряци и предизвикателство за британците. Добре, че всичко приключи спокойно. И двете страни, както споделяха в най-хубавите руски времена, демонстрираха „ висока военна и морално-политическа подготовка “.
Фактът, че ученията демонстрираха солидарността на държавите-членки на НАТО и Съединени американски щати с Украйна и нареждаха тяхната подготвеност да оказват помощ на страната ни освен със съветници, само че и с оръжия, е добър. Но Украйна би трябвало да разбере, че пътят към НАТО и Европейски Съюз върви не толкоз посредством военни учения, освен на интернационалните конгреси, където добре известните позиции по отношение на готовността за поддръжка на Украйна в устрема ѝ да стане член на евро- атлантическата общественост се заявява като мантра, само че и посредством действителни стопански промени, посредством решителна битка с корупцията, не с думи, а с каузи. Украйна би трябвало да се стреми да отговори на политическите и стопански критерии от Копенхаген и Амстердам, които са предпоставки за присъединение към Европейски Съюз, които ще бъдат следени деликатно от комисиите за наблюдаване на Европейски Съюз. Няма различен метод.
Въоръжените сили на Украйна и военноморският флот на страната се нуждаят от ново развиване като създаване на нови съвременни военни кораби и подводници в личните корабостроителници, при взаимно схващане на висшето военно управление. И тогава се стига до такава степен, че министърът на защитата и началникът на Генералния щаб на практика не споделят между тях, с изключение на посредством висшия главнокомандващ, който е един тип медиатор посред им. Това не е добре.
А финансирането на армията би трябвало да е съществено. Според някои отчети олигарси и чиновници от разнообразни равнища в страната крадат към 37 милиарда $ годишно от бюджета и ние стоим на опашка в МВФ за 1,5 милиарда $ при подобаващи условия, вместо да сложим надеждна преграда пред тези, които ограбват страната и не способстват за укрепването на нейната отбранителна дарба.
Само мощна страна, единствено добре подготвени въоръжени сили са в положение да обезпечат нашата териториална целокупност и суверенитет.
Какво имаме? Русия е едва развита страна с големи естествени запаси, с средновековен жанр на ръководство, с доста нерешени вътрешни проблеми, които ръководещият олигархичен хайлайф се пробва да скрие за сметка на външни фактори, отприщвайки спорове в прилежащите страни. Това сподели в изявление за ФАКТИ професорът Михаил Станчев. Той преподава в университета в Харков.
Какво е забавно за Черноморския район като геополитика?
- Струва ми се, че би било по-правилно да се приказва за Черноморския и Азовския район като цяло. Черно и Азовско море са взаимосвързани с преобладаваща роля на Черно море. На първо място е геостратегическото му местонахождение, като център на Евразия, свързваща Европа и Азия и като район, посредством който може да се управлява цяла Югоизточна Европа, Близкия изток и Кавказ.
Чрез този район се реализира преносът на най-важните енергийни запаси от Централна Азия, Каспийско море през Черноморския район до Европа и Средиземно море. Огромни ресурси от петрол и газ - отсам и ползата на главните международни играчи като Европа, Русия, Съединени американски щати, Турция, Китай и Иран. Всеки от тези играчи преглежда този район от техните геополитически ползи.
Европа избира дипломатически метод към разрешаването на интернационалните спорове и се застъпва за подсилване на икономическия съставен елемент, който би трябвало да сплотява, вместо да разделя напъните на страните от района, при построяването на най-важните инфраструктурни планове в района, като да вземем за пример построяването на най-важните транспортни артерии (т. нар. " околовръстна автомагистрала " към Черно море), създаване на пристанищна инфраструктура и други За тази цел не без поддръжката на Европейски Съюз бяха основани OЧИС (Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество) и Черноморската банка за възобновяване и развиване, предопределени да финансират най-важните планове в района.
Дори се стигна до там, че шест страни - България, Грузия, Румъния, Турция, Русия и Украйна подписаха съглашение, където главният „ договарящ “ беше Украйна, за политическа непоклатимост в района и за основаването в Черно море на обединени военноморски сили, предопределена да играе ролята на „ сили за бързо реагиране “ на зараждащи закани като естествени бедствия, произшествия, битка с тероризма и контрабандата, незаконен трафик на оръжия, опиати и други.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики страните от района, които поеха курс към европейска интеграция като Грузия и Украйна, само че и България и Румъния организираха тази политика, макар че Турция, въпреки и да не е член на Европейски Съюз, само че беше страната от НАТО сътвори удобни условия за превръщането на Черно море в район на мир и сигурност.
Съединените щати, в подтекста на своята световна политика, постоянно са се стремили и ще се стремят към международно владичество, като избират да вземат решение световните проблеми със мощ, за разлика от европейците. Целта му е да предотврати очевиден водач: Русия в постсъветското пространство, Китай в азиатско-тихоокеанския район. Следователно американците ще се стремят да поддържат центробежни сили в постсъветското пространство, пробвайки се да лимитират въздействието на Русия върху някогашните руски републики, изключително Украйна, Грузия и Казахстан, като в същото време поддържат техния проевропейски курс. Въпреки че би трябвало да се признае, че въздействието на самите Съединени американски щати в постсъветския свят през днешния ден доста е намаляло.
В последна сметка американците дадоха обещание да поддържат Грузия през 2008 година, само че не можаха да защитят грузинците от съветската агресия.
Грузия трябваше сама да реши въпроса за отбраната на своята териториална целокупност. Да, и през 2014 година, макар излъчването на обещания за отбрана на суверенитета на Украйна, те се ограничиха до разпространяването на бисквитки от ръцете на Виктория Нуланд на протестиращите на Майдана.
Нито администрацията на Барак Обама, нито Доналд Тръмп направиха обилни промени в политиката си към Украйна. И единствено може би с идването на Джо Байдън американската администрация даде да се разбере, че няма да остави Украйна сама с Русия. Американците се нуждаят от това, с цел да сдържат Русия и да употребяват Украйна като субрегионален водач в Черноморския район, връзка сред самите Съединени американски щати, страните членки на НАТО България, Румъния и Турция и други страни от района, най-вече Грузия, с цел да разрешат съществуващите и евентуални спорове освен в района.
Черно море, само че и Азовския басейн, Кавказ и Каспийско море. В последна сметка Украйна има най-дългата брегова линия над 2 700 км, комфортни заливи - залива Каркинитски, който свързва континенталната част на Украйна и полуостров Крим, както и Днепърския залив и устието на Днестър.
Плюс това, съществуването на функциониращи пристанища в Одеса, Иличевск, Херсон и Николаев, където апропо се намират значими корабостроителници, способни да строят кораби от международна класа, притегля вниманието на главните играчи на международната сцена. Не бива да подценяваме и транспортните артерии, преминаващи през Украйна, което я прави значима директна страна освен сред Изтока и Запада, само че сред Севера и Юга.
В този подтекст Украйна може да играе ролята на подрегионален водач.
Но каква е ролята на съветския фактор?
- Не бива да се подценява, само че и да не се надценява. Разбира се, Русия е наясно освен с ролята и смисъла на Черноморско-Азовския район, само че и с цялото постсъветско пространство като неразделна част от целия Евразийски свят с неговите петролни и газови артерии, свързващи Запада и Изтока, както и съществуването на големи ресурси от първични материали. Русия счита цялото това постсъветско пространство за своя зона на въздействие.
Но в случай че тази територия през ХХ век е била територията на целия Съюз на съветските социалистически републики с всички плюсове и минуси, то след разпадането му имаше някои трендове, които не са в интерес на Русия, която нито политически, нито стопански е в положение да резервира в постсъветско пространство и стартира да реже клона, на който тя самата седи, подклаждайки спорове в някогашните околности на Съюз на съветските социалистически републики - Централна Азия, Кавказ, незарасналата рана на Нагорни Карабах, която кърви от 1986 година до през днешния ден.
Подбуждане на спора в Приднестровието през 1991 година, чиято 30-годишнина ще „ отпразнуваме “ тази година. Въпреки два референдума, извършени в Приднестровие за присъединение към Майка Русия, последната по някаква причина не бърза да причисли Приднестровие към Русия, само че безусловно за една нощ, безусловно, анексира Крим през 2014 година вследствие на „ народен референдум “.
Подобни сюжети с „ непринудено под дулото на револвера “ присъединение са известни в историята. Такъв беше казусът в Судетите и Австрия, когато след влизането на войските на Хитлер „ хората “ гласоподаваха да се причислят.
Така беше и с балтийските страни, и с Буковина и Закарпатието, западните региони на Украйна и Беларус и Молдова през 1940 година, когато след въвеждането на руските войски народите на тези страни внезапно „ изгоряха от предпочитание “ да се причислят към другарската семейство на народите на Съюз на съветските социалистически републики.
Вярно е, че след анексията множеството от тези нации, вместо обещаната независимост, по някаква причина се озоваха в концлагерите на Сталин.
Това се случи и с Крим, който Русия счита за „ изконно съветска територия “. А какво да кажем за античните кимерийци, Таврида, българите на хан Кубрат, чиято столица на Велика България е била във Фанагория, покрай Керч?
С генуезците, които основават генуезката цитадела в Крим, с гръцката колонизация на Черноморския район, които основават градове като Херсонес, Олбия и Пантикапей. А Боспорското царство и Хазарският хаганат? А арменците, черкезите, заселили полуостров Крим, и монголите, които превзеха Степния Крим и го направиха улус на Златната орда? Да не приказваме за кримчаците и караимите. Всички тези нации имат право да смятат Крим за своя изконна територия.
Присъединяването на Крим е съкровената фантазия на съветските царе, започвайки от Петър I, Екатерина Велика, която през 1783 година най-сетне реализира присъединението на полуостров Крим към Руската империя, която макар загубата на войната от 1853-1856 година, резервира тази територия до 1918г., когато в края на Първата международна война и в сходство с решенията на Брестския контракт Крим става неразделна част от Украйна до края на гражданската война в Съветска Русия, след което бе основана Кримската руска социалистическата република, а по-късно трансформирана в район като част от РСФСР. През 1954 година тя беше трансферирана в Украйна.
Защо и по какъв начин Русия е трансферирала Крим на Украйна е обособен въпрос.
Какво промени архитектурата на сигурността в Черноморския район?
Тук има няколко фактора. На първо място, това е експанзията на Русия против Украйна, завземането на Крим и развихрянето на война в Донбас, която унищожи архитектурата на сигурността освен в Черноморския район, само че и в цяла Европа. Неоимперската политика на Русия в този район, желаеща да възвърне предходната мощност и въздействие на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, вместо да се трансформира в центростремителна мощ (преди всичко икономическа), не съумя да се трансформира в център на политическо и икономическо привличане.
Желанието за възобновяване, обаче това да стане - са две огромни разлики.
Да разберем по-добре държанието на Русия в постсъветското пространство, което ми припомня за държанието на слон в китайски магазин, дано разгледаме какви трендове са типични за този район през днешния ден. Не може да не се види разграничаването на ползите във военно-политическото поле. Въпреки напъните на московското управление да сътвори боен блок под формата на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) и да включи всички някогашни руски републики там, нищо не се получи.
Днес ОДКС има шест страни: Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. Последните събития в Нагорни Карабах демонстрираха неуспеха на ОДКС, когато Армения, като член на Организацията, не получи никаква поддръжка от блока в борбата му с Азербайджан.
И по този начин, за какво да бъдеш член на подобен блок? Само тъй като Москва го желае? Други страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики даже не мислят да се причислят към тази " смокинова организация ", тъкмо както Оперативно-наблюдателно дело беше най-големият смокинов лист в света.
Така желанието на Кремъл да управлява целия Черноморско-Азовски басейн също ще бъде на вятъра, тъй като няма ефикасен боен механизъм за надзор на тази територия.
От друга страна, цялата територия на някогашния Съюз на съветските социалистически републики се разпадна на обособени политически и стопански блокове, които също демонстрираха своята неплатежоспособност. Първоначално основаната Евразийска икономическа общественост (EurAsEC), която съществуваше от 2001 до 2014 година и се смени с Евразийския стопански съюз. И какво се е трансформирало? Едно име! И понижаване на броя на членовете на тази празна организация. Молдова, Узбекистан, Грузия и Украйна го напуснаха, останаха единствено тези, които са по едно и също време членове на ОДКС.
По едно време, основан през 1997 година от ГУУАМ -(Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова), ненапълно се ускори, само че активността му е напразна като самата Оперативно-наблюдателно дело.
Върхът на " политическото творчество " на възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики е опитът за основаване на Съюзната страна на Русия и Беларус (1999 г.) и Митническия съюз на държавите-членки на Евразийския стопански съюз (2015 г.), като в същото време се резервира безспорен политически и стопански монопол на Русия, също съществува единствено на хартия. Договорът за Съюзната страна планува единна правна среда за всички икономически субекти, единно митническо пространство, сливане на гражданското и данъчното законодателство, валутното контролиране и паричната система, обединяването на енергийната и транспортната системи, основаването на единно митническо, научно, софтуерно и осведомително пространство "... и други и така нататък
Звучи красиво както постоянно, само че в реалност? Президентът на Беларус Лукашенко неведнъж се оплаква, че Москва подчинява всичко на себе си, не постоянно спазвайки паритета.
По това време даже се роди виц:
Лукашенко: Владимир Владимирович, като сълидер на Съюзната страна, ще бъда неин президент след вас.
Владимир Путин: Не, Александър Григориевич, след мен ще бъде Дмитрий Анатолиевич Медведев.
Лукашенко: Е, тогава, аз съм след Медведев.
Владимир Путин: Не, скъпи Александър Григориевич! След Медведев отново ще бъда аз!
Може ли Русия да стане обединител на всички някогашни руски републики под нейна закрила, както мечтаят в Москва?
- Може, само че при едно изискване. Ако Русия се развие като демократична страна със мощна пазарна стопанска система, а не като феодална стопанска система. В Съюз на съветските социалистически републики се образува обединен народен стопански комплекс, в действителност съществуваше единно икономическо и митническо пространство и действаха действителни интеграционни механизми. Сигурен съм, че Европейският съюз одобри доста критерии от Съюз на съветските социалистически републики и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), само че с една съществена разлика. В Европейски Съюз икономическите критерии са на напред във времето, а идеологическите в Съюз на съветските социалистически републики и Съвет за икономическа взаимопомощ. Това е главната разлика. Следователно 27-те страни от Европейски Съюз намират общ език с всички съществуващи дефекти, а трите страни от Митническия съюз под егидата на Русия не могат да се схванат.
Ако Русия беше стопански развита страна с добре открити демократични институции, страна, в която би имало господство на закона, а не мощ, то самите прилежащи страни биха били привлечени към нея като мощна и надеждна съседка.
Русия, въпреки това, беше един от главните гаранти за териториалната целокупност на Украйна според Будапещенския меморандум, когато ние ѝ дадохме нашите нуклеарни оръжия. По-малко от две десетилетия по-късно същият поръчител атакува Украйна.
А какво имаме? Русия е едва развита страна с големи естествени запаси, с средновековен жанр на ръководство, с доста нерешени вътрешни проблеми, които ръководещият олигархичен хайлайф се пробва да скрие за сметка на външни фактори, отприщвайки спорове в прилежащите страни.
Виждаме голяма поляризация на обществото и освен в Русия, само че и в Украйна и други страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, когато някогашната партийна номенклатура се образува в нов народен олигархичен хайлайф, някои от тях се откриват в Москва и управляват главните сфери на стопанската система, изнасяйки насъбрания капитал в чужбина, купуват скъпи недвижими парцели, пращат на образование децата си в скъпи задгранични университети, а като цяло виждаме общо обедняване на популацията в техните страни. Според мен това е коренът на доста от днешните проблеми в бившето постсъветско пространство, когато олигархичният капитал стана интернационален в стремежите си да ограби личните си страни, предотвратявайки развиването на дребния и междинния бизнес в личните си страни, без да влагат личен капитал в развиването на националните си стопански системи...
Руският капитал се е утвърдил в стопанските системи на доста страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и е малко евентуално да разреши свободен път за развиване на съседите си.
В резултат на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, отдръпването на някогашните руски републики от Москва, желанието им да открият свои връзки с Европа и Азия, докара до понижаване на сферата на съветското геополитическо въздействие в постсъветското пространство. Независимостта на балтийските страни ограничи достъпа на Русия до Балтийско море и през него до Атлантическия океан и Северното море; независимостта на Украйна и Грузия докара до загубата на въздействието на Русия в Черно море и до загубата на Одеса като основно пристанище за търговия с доста страни по света.
Независимостта на страните от Кавказ и Централна Азия ограничи достъпа на Русия до Каспийско море и я " отблъсна " от икономическите коридори на Великия път на коприната. Всичко това подтикна управлението на Кремъл да разгърне спорове в Таджикистан и Киргизстан, войната с Грузия през 2008 година и поддръжка за подчинени на Москва режими в Абхазия и Северна Осетия, от време на време подбужда и спора в Нагорни Карабах.
Виждайки, че Москва губи надзор в Черно и Азовско море, с поддръжката на проруските сили в Украйна, в частност в Крим, Путин реши да анексира Крим, прикривайки го с разнообразни лозунги за отбрана на съветското население в Крим и Донбас, " исторически принадлежащи " към нейните територии и други форми на хибридна война. По времето на Янукович Путин съумя да реализира подписването на така наречен „ Харковски съглашения “, предвиждащи удължение периода на наема въз основата на съветския флот до 2042 година с право на рационализация. Но щом режимът на Янукович падна и той срамно избяга от страната през февруари 2014 година, през март същата година Москва „ провежда “ така наречен референдум в Крим, предопределен да прикрие публично откритото анексиране на Кримския полуостров от Русия.
Но окупирайки Крим и Донбас, Русия не сътвори ли действителна опасност за целия Азовско-Черноморски район?
- Разбира се, това е точно източникът на неустойчивост в района, източникът на нови закани и евентуални спорове.
Международната общественост, представлявана от Европейски Съюз и Организация на обединените нации, не призна анексията и осъди съветската експанзия в Украйна. Но непоследователността на тази интернационална общественост, разграничена на симпатизанти и несимпатизанти на московската политика, освобождава ръцете на ръководещите в Кремъл да вършат каквото желаят в района и освен там.
Русия е съсредоточила войските си в Беларус под прикритието на бъдещи военни учения на границата с балтийските страни, Полша и Украйна. Кремъл поддържа боен контингент по цялата дължина на руско-украинската граница и в Приднестровието.
Да не приказваме за Крим, чиято цяла територия се е трансформирала във военноморска база на Руската федерация, чиито войски са подготвени да се втурват към територията на Южна Украйна по първата заповед. Разбира се, това тревожи освен международната общественост, прилежащите страни - България, Грузия, Турция, Румъния и преди всичко Украйна.
Изграждането на моста в Керч основава специфични условия за прекосяване освен на цивилни, само че и на военни кораби. Русия се пробва да „ затвори “ Азовско море, да откри там цялостния си надзор на неговия вход и излаз.
Под прикритието на учения и други хибридни събития Русия се пробва да затвори, въпреки и краткотрайно, достъп до цели морски зони и в самото Черно море, като по този метод блокира обичайните търговски пътища в района. В тази обстановка украинската страна търси съдружници, измежду страните - членки на Европейски Съюз и Съединени американски щати, за отбрана на териториалната си целокупност и самостоятелност, чиято 30-годишнина ще отбележим на 24 август тази година - 2021 година.
И по какъв начин последните учения Sea Breeze-2021 могат да повлияят на обстановката и да запазят Черно море като зона за сигурност?
- Мисля, че те ще окажат доста влияние. Въпреки че корабите на съдружниците ще си тръгнат, ученията демонстрираха, че Украйна няма да остане сама в борбата си с Русия. И като сигнален сигнал за Русия, ученията също изиграха значима роля.
Те също по този начин изиграха роля за Украйна, която отработи механизми за взаимоотношение със страните от НАТО, с цел да отстрани заканите от евентуален съперник. Да, и наличието на транспортен съд от 6-ти американския флот също изигра своята възпираща роля, също така наличието на транспортен съд от този клас за първи път сподели желанието на Съединени американски щати в действителност да поддържа Украйна в нейния блян да отбрани територията си.
Ученията, които се организираха от 28 юни до 10 юли 2021 година, бяха може би най-амбициозните учения от този тип в цялата им история. В тях участваха от три до пет хиляди военнослужещи от 32 страни, 40 самолета и 32 кораба на които 24 - кораби на украинския флот. В ученията участваха кораби от американския флот, България, Англия, Грузия, Италия, Испания, Холандия, Румъния и Турция. Сред тях флагманът на морската армия на държавната гранична работа, корветата " Григорий Куропятников ", румънската корвета " контраадмирал Хория Мачелариу ", българската корвета " Бодри ", английският патрулен транспортен съд " Трент " P224, Американски ракетен миноносец " Рос ", румънската фрегата " Регина Мария ", турската фрегата " Барбарос " и флагманът на непрекъснатата военноморска група SNMG2 италианската фрегата " Вирджиния Фазан ". По-големите кораби бяха последвани от грузинските и украинските - P23 " Очамчире ", P25 " Диоскурия ", P190 " Славянск " и P191 " Старобелск ", испанският патрулен транспортен съд " Райо ".
Както към този момент подчертах, присъединяване на американския миноносец USS Ross в учението Sea Breeze-2021 беше осезаема проява на поддръжката на Съединени американски щати за Украйна в Черно море. Въпреки че разрушителят е остарял от 1997 г.), 300-членният екипаж показва високо равнище на професионална подготовка и наличието на борда на 2 ракетни установки на Aegis Combat System, 90 ракети Tomahawk, 172 мм артилерия, 2 ракети - противо- самолетни съоръжения 20 мм, отрезви доста от горещите съветски глави.
На учението участва и българският корвет „ Бодри “, който е служил в Съюз на съветските социалистически републики от 1986 година и е трансфериран в България през 1992 година с 40-членен екипаж със 76 мм артилерийски установки на борда. АК-176, две торпедни тръби от системата " Ураган " и зенитно-ракетната система " Стрела-3 ".
Ученията се организираха в Одеса, Очаков, на устието на Днестър, Кинбурнската коса, островите Змейни и Первомайски и в други райони на Украйна. Русия, несъмнено, следеше от близко напредъка на ученията, укрепвайки групирането на своите кораби в екватора на Черно море с ракетния крайцер „ Москва “ и фрегатата „ Адмирал Есен “, а за по-голяма меродавност руснаците по едно и също време взеха решение да проведат учения на техните подводници със седалище в Балаклава, която е близо до Севастопол.
За първи път в историята на военните учения на НАТО в Черно море тук влезе американският високоскоростен транспортен транспортен съд USNS Yuma от 6-ия американски флот. По-рано десантните кораби на американския флот, предопределени за оперативно прекачване на войски, товари и военна техника, за обезпечаване на снабдяването на части и осъществяване на филантропични избавителни интервенции, в никакъв случай не са влизали в Черно море. На 23 юни случаят с английския миноносец HMS Defender край крайбрежията на анексирания Крим сподели, от една страна, че Англия не признава анексията и смята тези води за териториални води на Украйна с тзр. интернационалното право, само че въпреки това това беше нервна война с съветски моряци и предизвикателство от британците. Добре, че всичко приключи спокойно. И двете страни, както споделяха в най-хубавите руски времена, демонстрираха „ висока военна и морално-политическа подготовка “.
За първи път в историята на военните учения на НАТО в Черно море тук влезе американският транспортен транспортен съд USNS Yuma от 6-ти американски флот. По-рано десантните кораби на американския флот, предопределени за оперативно прекачване на войски, товари и военна техника, за обезпечаване на снабдяването на части и осъществяване на филантропични избавителни интервенции, в никакъв случай не са влизали в Черно море.
На 23 юни случаят с английския миноносец HMS Defender край крайбрежията на анексирания Крим сподели, от една страна, че Англия не признава анексията и смята тези води за териториални води на Украйна от гледната точка на интернационалното право, само че въпреки това това беше война на нерви с съветските моряци и предизвикателство за британците. Добре, че всичко приключи спокойно. И двете страни, както споделяха в най-хубавите руски времена, демонстрираха „ висока военна и морално-политическа подготовка “.
Фактът, че ученията демонстрираха солидарността на държавите-членки на НАТО и Съединени американски щати с Украйна и нареждаха тяхната подготвеност да оказват помощ на страната ни освен със съветници, само че и с оръжия, е добър. Но Украйна би трябвало да разбере, че пътят към НАТО и Европейски Съюз върви не толкоз посредством военни учения, освен на интернационалните конгреси, където добре известните позиции по отношение на готовността за поддръжка на Украйна в устрема ѝ да стане член на евро- атлантическата общественост се заявява като мантра, само че и посредством действителни стопански промени, посредством решителна битка с корупцията, не с думи, а с каузи. Украйна би трябвало да се стреми да отговори на политическите и стопански критерии от Копенхаген и Амстердам, които са предпоставки за присъединение към Европейски Съюз, които ще бъдат следени деликатно от комисиите за наблюдаване на Европейски Съюз. Няма различен метод.
Въоръжените сили на Украйна и военноморският флот на страната се нуждаят от ново развиване като създаване на нови съвременни военни кораби и подводници в личните корабостроителници, при взаимно схващане на висшето военно управление. И тогава се стига до такава степен, че министърът на защитата и началникът на Генералния щаб на практика не споделят между тях, с изключение на посредством висшия главнокомандващ, който е един тип медиатор посред им. Това не е добре.
А финансирането на армията би трябвало да е съществено. Според някои отчети олигарси и чиновници от разнообразни равнища в страната крадат към 37 милиарда $ годишно от бюджета и ние стоим на опашка в МВФ за 1,5 милиарда $ при подобаващи условия, вместо да сложим надеждна преграда пред тези, които ограбват страната и не способстват за укрепването на нейната отбранителна дарба.
Само мощна страна, единствено добре подготвени въоръжени сили са в положение да обезпечат нашата териториална целокупност и суверенитет.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ