Aдв. Екимджиев за ФАКТИ: На крачка сме истинските престъпници да казват, че няма логика престъпници да съдят престъпници
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Необходима е дълбинна промяна в цялата система на правоохранителните органи. Несъмнено ядро в тази промяна би трябвало да бъдат статутът на основния прокурор, статутът на Висшия правосъден съвет, отговорността на магистратите, разширението на правосъдния надзор върху актовете на Прокуратурата “.
Това сподели пред ФАКТИ адв. Михаил Екимджиев. Преди деня за размисъл, беседваме с адв. Екимджиев както за промените, които идващото Народно заседание би следвало да организира, по този начин и за съответните положителни последствия от тези промени.
„ За да се случи, каквото и да е било в правосъдната система, преди всичко е належащо нормално парламентарно болшинство, което да може да трансформира законите. Трябва да има един политически консенсус сред партиите в бъдещето 46-то Народно заседание , с цел да се образува нормално болшинство от 121 депутата и да бъде призната каквато и да законодателна смяна. Засега, най-малко на думи, се обрисува консенсус сред „ Демократична България “, „ ИТН “, „ Изправи се! Мутри вън! “, а в някои аспекти – и от Българска социалистическа партия.
На законодателно равнище измененията могат да се случат относително бързо. Според мен това може да стане безусловно за няколко седмици след образуването на новия парламент, като се има поради, че законопроекти в тази тенденция бяха импортирани в предходното 45-то Народно събрание, само че поради липса на време не можаха да бъдат разисквани в елементи и да бъдат изчистени. Законодателната техника е нещо извънредно значимо и аз съм склонен, че не биваше толкоз значими закони да бъдат одобрявани „ на напред “, в цялото това бързане, прибързаност и бламиране на 45-тото Народно събрание основно от страна на ГЕРБ. Добре е, че тези законопроекти останаха за идващото 46-то Народно събрание.
Темите със закриването на профилираните съдилища и прокуратури, закриването и трансформирането на КПКОНПИ, променянето на пълномощията на основния прокурор - някои от тези промени могат да бъдат осъществени със закони “, разяснява адв. Екимджиев.
„ С промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт могат да бъдат преформулирани тези пълномощия на основния прокурор, с които той може да дава наложителни инструкции на подчинените му прокурори, свързани с воденето на съответни каузи. С една добра законодателна техника, в случай че тези промени са рационални и уравновесени, даже без бърза конституционна смяна, основният прокурор може да бъде трансфорат в един елементарен административен координатор , вместо да бъде всемогъща фигура, която може да дава наложителни инструкции за задържане на всекиго, за формиране на дело против всекиго, за преустановяване на обвиняване против всекиго. Главният прокурор може да бъде отчасти вразумен. Неговият статус, който в този момент прилича статуса на някои монарси от ранното Средновековие, може да придобие известна европеидност с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт “, изясни адв. Екимджиев.
„ Пак с промени в Наказателно-процесуалния кодекс, без да се пипа Конституцията, могат да бъдат закрити профилираните съдилища и прокуратури . Там обаче би трябвало доста деликатно да се намерения какво се случва с висящите каузи, с цел да не се стигне до прекалено закъснение при връщането им в нормалните съдилища, да не се стигне до започването им изначало. В някои случаи това би могло да докара до погасяване по отминалост на наказателната отговорност “, уточни той.
„ Пак със законодателни промени може да бъде закрита и преучредена КПКОНПИ , тъй че първо, да бъде отстранен господин Цацаров, което е извънредно значимо за хигиенизирането на правосъдната система и политическия живот в България, и второ, да има ясно разграничени функционалности в бъдещите две комисии, които, уповавам се, ще бъдат учредени след закриването на КПКОНПИ. Едната би следвало да се занимава извънредно с попречване и прекратяване на спор на ползи, а другата – да бъде ангажирана с отнемането на незаконно добито имущество. Умишлено наблягам незаконно добито, тъй като сега КПКОНПИ е комисия, която претендира, че лишава нелегално добито имущество, само че неведнъж работи не като държавна институция, а като башибозук и лишава не нелегално добитото имущество, а необяснимо добитото имущество.
Трябва да бъде прекъсната тази порочна процедура комисията да изисква от всеки жител да потвърждава произхода на всеки лев и всяка стотинка – от време на време 20-30 години обратно в подтекста на 90-те години и галопиращата инфлация, на стопански преход, на въвеждане на валутен ръб, на деноминация на лв. и така нататък Изключително мъчно е да бъдат проследени трансформациите на валута и имущество за един толкоз дълъг интервал, бих споделил – неведнъж невероятно даже, изключително откакто самата страна не е задължавала жителите да пазят документи за придобиване на парични средства или различен тип имущество повече от 5 години. Изключително необходимо е едно хуманизиране и европеизиране на този Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество “, счита още той.
На въпроса за какво тези законови промени е нужно да се случат и какво ще доведат след себе си, адв. Екимджиев отговори: „ На първо място, обстановката с недосегаемостта, с неналичието на обществен и институционален надзор на основния прокурор, е нетърпима за една правова страна. Ние виждаме в случаи, в които се изнасят данни за закононарушение – историята с кюлчетата, с Мата Хари, „ Осемте джуджета “, историята на Ивайла Бакалова, в която са забъркани високопоставени прокурори, доближени до Гешев, по какъв начин той отхвърля да проверява. Гешев няма право за избор - по Конституция той е задължен да проверява, без значение от своите политически или персонални благосклонности или антипатии, без значение от своите разбирания за правдивост, разделяне на управляващите и така нататък
Виждаме по какъв начин, в случай че не бъдат осъществени тези промени, един безусловно неприспособим човек може да нанесе извънредно тежки репутационни вреди на държавността, на понятието за правда. Ние сме на крачка от това даже същинските нарушители, които има защо да бъдат съдени, да стартират да декларират в правосъдната зала, че не признават престижа – разбиран като държавната власт, на този прокурор или тази Прокуратура. С дейностите си основният прокурор делегитимира освен себе си, освен фигурата на основния прокурор, а цялата Прокуратура. Ще се стигне до такава степен да има непризнаване от страна на обществото на актовете на Прокуратурата , с които тя се пробва да ангажира наказателна отговорност. Когато се вижда по какъв начин се работи против почтени хора, по какъв начин се крадат бизнеси, всеки същински нарушител може да каже: „ Това е удар против мен. Тази Прокуратура, тази институция, тази страна, която е представлявана от такива прокурори, няма моралното право да ме съди, тъй като няма логичност в това нарушители да съдят нарушители “.
„ Моралният императив, че страната би трябвало да е честна, че би трябвало да съблюдава законите, е подкопан по един възмутителен метод от настоящия основен прокурор. Затова аз настоявам, че е отвратително за една правова страна да търпи такава мина, заложена в основите на държавността. За страдание Гешев не е единствен - такива хора има и във Висшия правосъден съвет, само че тъй като са безлики и анонимни, техните вреди не добиват такава гласност. Гешев и хората като него делегитимират самата държавна власт и силата на държавната насила. Самата идея, че единствено страната може да упражнява монопола на силата от името на суверена по отношение на неприятните, е основана на аксиомата, че страната е добра, че тя работи в името на положителното, на законността, на справедливостта. А ние всекидневно сме затрупвани от образци и доказателства, че Гешев е привързан с бандити, че той служи на бандити, а не на закона и на страната.
Тези ограничения, тези промени са незабавни и животоспасяващи за запазване на базисната ценностна ориентировка на хората кое е положително, кое е неприятно, кое е заслужено, кое не е, кое е законно, кое не е . Ценностният пиедестал на едно общество е заплашен, когато не знаеш дали когато един човек намята прокурорска роба, тази роба въплъщава държавността, престижа на институциите или служи като було, прикриващо корупция и бандитизъм и даващо имунитет против тях. Защо страната да може да проверява едни нарушители, а други не – единствено тъй като другите отвреме-навреме намятат прокурорски или съдийски тоги? “, безапелационен беше адв. Екимджиев.
След като говорихме за измененията, до които може да се стигне посредством промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт – т.е. посредством нормално болшинство, диалогът мина към измененията, които могат да се извършат, в случай че се образува конституционно болшинство. „ Конституционното болшинство може да промени Конституцията по този начин, че да се стигне до една напълно друга класификация на статута на основния прокурор, на състава на Висшия правосъден съвет, за какво не и на мястото на Прокуратурата и нещо доста значимо, което за момента доста малко се приказва – увеличение пълномощията на Конституционния съд . В една толкоз разбъркана страна - ценностно и политически, е належащо да има един парламентарен коректив, който да може да се произнася освен по конституционосъобразността на закони, само че и на административни актове и дейности на представителите на разнообразни управляващи.
Само връщането към Конституцията може да компенсира тези тежки провали върху държавността, нанесени на първо място от основния прокурор и неговото лоби от безлични марионетки във Висшия правосъден съвет - Конституционният съд, посредством повече пълномощия, посредством повече гласност на неговите актове, посредством повече говорене за Конституцията, за върховенството на правото и за правилата на правото да дава тези ценностни ориентири, които са изгубени поради безумията на настоящия основен прокурор и систематичните пороци в правосъдната система “, изясни адв. Екимджиев.
Като друга смяна, която би могла да се случи с промени в Конституцията, адв. Екимджиев уточни въвеждането на отговорност на магистратите „ въпреки и единствено за случаите на зла предумисъл или груба професионална немарливост “. „ Вече има ясно мнение на европейско равнище, че подобен вид лимитирана отговорност за въпросите с умишлени дейности, прикрити под формата на правосъдни актове или груба професионална немарливост, може да се носи. Тя може да бъде и имуществена, и дисциплинарна, и административна “, уточни той.
„ Не може да се случват такива безобразия като тези флагрантни отводи от последните дни и седмици за регистриране на новите управления на държавни сдружения и лечебни заведения, които могат да нанесат големи, непоправими вреди и на бюджета, и на държавното ръководство и никой да не дава отговор за това просто тъй като е наметнал черна роба, а работи като престъпник “, безапелационен беше адв. Екимджиев.
За да бъдат направени съответните промени обаче, са нужни избран брой гласове – 121 за смяна за закон и гласовете на 3/4 от депутатите за смяна на Конституцията, т.е. 180 гласа. Конституцията обаче споделя, че в случай че смяната получи 2/3 от всички гласове – 160 гласа, предлагането се слага за ново разглеждане и към този момент може да бъде признато със 160 гласа. За гласуването на каквото и да е било обаче, решаващо е разпределението на мандатите в 46-тото Народно заседание, което разпределение се случва точно с парламентарен избор, какъвто ни следва на 11 юли.
В този смисъл, на въпроса какво счита за тезата на анархистите, че в случай че изборите променяха нещо, щяха да ги забранят, адв. Екимджиев отговори:
„ Уважавам някои анархистични теории, само че за жалост ще отговоря с друго факсимиле – че демокрацията не е съвършена система. За страдание нищо по-добро от нея не е измислено, тъй че ние би трябвало да се примирим с тези дадености и да се опитаме по либерален път, посредством парламентарни избори, да променим това положение, което е нетърпимо “.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
„ Необходима е дълбинна промяна в цялата система на правоохранителните органи. Несъмнено ядро в тази промяна би трябвало да бъдат статутът на основния прокурор, статутът на Висшия правосъден съвет, отговорността на магистратите, разширението на правосъдния надзор върху актовете на Прокуратурата “.
Това сподели пред ФАКТИ адв. Михаил Екимджиев. Преди деня за размисъл, беседваме с адв. Екимджиев както за промените, които идващото Народно заседание би следвало да организира, по този начин и за съответните положителни последствия от тези промени.
„ За да се случи, каквото и да е било в правосъдната система, преди всичко е належащо нормално парламентарно болшинство, което да може да трансформира законите. Трябва да има един политически консенсус сред партиите в бъдещето 46-то Народно заседание , с цел да се образува нормално болшинство от 121 депутата и да бъде призната каквато и да законодателна смяна. Засега, най-малко на думи, се обрисува консенсус сред „ Демократична България “, „ ИТН “, „ Изправи се! Мутри вън! “, а в някои аспекти – и от Българска социалистическа партия.
На законодателно равнище измененията могат да се случат относително бързо. Според мен това може да стане безусловно за няколко седмици след образуването на новия парламент, като се има поради, че законопроекти в тази тенденция бяха импортирани в предходното 45-то Народно събрание, само че поради липса на време не можаха да бъдат разисквани в елементи и да бъдат изчистени. Законодателната техника е нещо извънредно значимо и аз съм склонен, че не биваше толкоз значими закони да бъдат одобрявани „ на напред “, в цялото това бързане, прибързаност и бламиране на 45-тото Народно събрание основно от страна на ГЕРБ. Добре е, че тези законопроекти останаха за идващото 46-то Народно събрание.
Темите със закриването на профилираните съдилища и прокуратури, закриването и трансформирането на КПКОНПИ, променянето на пълномощията на основния прокурор - някои от тези промени могат да бъдат осъществени със закони “, разяснява адв. Екимджиев.
„ С промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт могат да бъдат преформулирани тези пълномощия на основния прокурор, с които той може да дава наложителни инструкции на подчинените му прокурори, свързани с воденето на съответни каузи. С една добра законодателна техника, в случай че тези промени са рационални и уравновесени, даже без бърза конституционна смяна, основният прокурор може да бъде трансфорат в един елементарен административен координатор , вместо да бъде всемогъща фигура, която може да дава наложителни инструкции за задържане на всекиго, за формиране на дело против всекиго, за преустановяване на обвиняване против всекиго. Главният прокурор може да бъде отчасти вразумен. Неговият статус, който в този момент прилича статуса на някои монарси от ранното Средновековие, може да придобие известна европеидност с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт “, изясни адв. Екимджиев.
„ Пак с промени в Наказателно-процесуалния кодекс, без да се пипа Конституцията, могат да бъдат закрити профилираните съдилища и прокуратури . Там обаче би трябвало доста деликатно да се намерения какво се случва с висящите каузи, с цел да не се стигне до прекалено закъснение при връщането им в нормалните съдилища, да не се стигне до започването им изначало. В някои случаи това би могло да докара до погасяване по отминалост на наказателната отговорност “, уточни той.
„ Пак със законодателни промени може да бъде закрита и преучредена КПКОНПИ , тъй че първо, да бъде отстранен господин Цацаров, което е извънредно значимо за хигиенизирането на правосъдната система и политическия живот в България, и второ, да има ясно разграничени функционалности в бъдещите две комисии, които, уповавам се, ще бъдат учредени след закриването на КПКОНПИ. Едната би следвало да се занимава извънредно с попречване и прекратяване на спор на ползи, а другата – да бъде ангажирана с отнемането на незаконно добито имущество. Умишлено наблягам незаконно добито, тъй като сега КПКОНПИ е комисия, която претендира, че лишава нелегално добито имущество, само че неведнъж работи не като държавна институция, а като башибозук и лишава не нелегално добитото имущество, а необяснимо добитото имущество.
Трябва да бъде прекъсната тази порочна процедура комисията да изисква от всеки жител да потвърждава произхода на всеки лев и всяка стотинка – от време на време 20-30 години обратно в подтекста на 90-те години и галопиращата инфлация, на стопански преход, на въвеждане на валутен ръб, на деноминация на лв. и така нататък Изключително мъчно е да бъдат проследени трансформациите на валута и имущество за един толкоз дълъг интервал, бих споделил – неведнъж невероятно даже, изключително откакто самата страна не е задължавала жителите да пазят документи за придобиване на парични средства или различен тип имущество повече от 5 години. Изключително необходимо е едно хуманизиране и европеизиране на този Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество “, счита още той.
На въпроса за какво тези законови промени е нужно да се случат и какво ще доведат след себе си, адв. Екимджиев отговори: „ На първо място, обстановката с недосегаемостта, с неналичието на обществен и институционален надзор на основния прокурор, е нетърпима за една правова страна. Ние виждаме в случаи, в които се изнасят данни за закононарушение – историята с кюлчетата, с Мата Хари, „ Осемте джуджета “, историята на Ивайла Бакалова, в която са забъркани високопоставени прокурори, доближени до Гешев, по какъв начин той отхвърля да проверява. Гешев няма право за избор - по Конституция той е задължен да проверява, без значение от своите политически или персонални благосклонности или антипатии, без значение от своите разбирания за правдивост, разделяне на управляващите и така нататък
Виждаме по какъв начин, в случай че не бъдат осъществени тези промени, един безусловно неприспособим човек може да нанесе извънредно тежки репутационни вреди на държавността, на понятието за правда. Ние сме на крачка от това даже същинските нарушители, които има защо да бъдат съдени, да стартират да декларират в правосъдната зала, че не признават престижа – разбиран като държавната власт, на този прокурор или тази Прокуратура. С дейностите си основният прокурор делегитимира освен себе си, освен фигурата на основния прокурор, а цялата Прокуратура. Ще се стигне до такава степен да има непризнаване от страна на обществото на актовете на Прокуратурата , с които тя се пробва да ангажира наказателна отговорност. Когато се вижда по какъв начин се работи против почтени хора, по какъв начин се крадат бизнеси, всеки същински нарушител може да каже: „ Това е удар против мен. Тази Прокуратура, тази институция, тази страна, която е представлявана от такива прокурори, няма моралното право да ме съди, тъй като няма логичност в това нарушители да съдят нарушители “.
„ Моралният императив, че страната би трябвало да е честна, че би трябвало да съблюдава законите, е подкопан по един възмутителен метод от настоящия основен прокурор. Затова аз настоявам, че е отвратително за една правова страна да търпи такава мина, заложена в основите на държавността. За страдание Гешев не е единствен - такива хора има и във Висшия правосъден съвет, само че тъй като са безлики и анонимни, техните вреди не добиват такава гласност. Гешев и хората като него делегитимират самата държавна власт и силата на държавната насила. Самата идея, че единствено страната може да упражнява монопола на силата от името на суверена по отношение на неприятните, е основана на аксиомата, че страната е добра, че тя работи в името на положителното, на законността, на справедливостта. А ние всекидневно сме затрупвани от образци и доказателства, че Гешев е привързан с бандити, че той служи на бандити, а не на закона и на страната.
Тези ограничения, тези промени са незабавни и животоспасяващи за запазване на базисната ценностна ориентировка на хората кое е положително, кое е неприятно, кое е заслужено, кое не е, кое е законно, кое не е . Ценностният пиедестал на едно общество е заплашен, когато не знаеш дали когато един човек намята прокурорска роба, тази роба въплъщава държавността, престижа на институциите или служи като було, прикриващо корупция и бандитизъм и даващо имунитет против тях. Защо страната да може да проверява едни нарушители, а други не – единствено тъй като другите отвреме-навреме намятат прокурорски или съдийски тоги? “, безапелационен беше адв. Екимджиев.
След като говорихме за измененията, до които може да се стигне посредством промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт – т.е. посредством нормално болшинство, диалогът мина към измененията, които могат да се извършат, в случай че се образува конституционно болшинство. „ Конституционното болшинство може да промени Конституцията по този начин, че да се стигне до една напълно друга класификация на статута на основния прокурор, на състава на Висшия правосъден съвет, за какво не и на мястото на Прокуратурата и нещо доста значимо, което за момента доста малко се приказва – увеличение пълномощията на Конституционния съд . В една толкоз разбъркана страна - ценностно и политически, е належащо да има един парламентарен коректив, който да може да се произнася освен по конституционосъобразността на закони, само че и на административни актове и дейности на представителите на разнообразни управляващи.
Само връщането към Конституцията може да компенсира тези тежки провали върху държавността, нанесени на първо място от основния прокурор и неговото лоби от безлични марионетки във Висшия правосъден съвет - Конституционният съд, посредством повече пълномощия, посредством повече гласност на неговите актове, посредством повече говорене за Конституцията, за върховенството на правото и за правилата на правото да дава тези ценностни ориентири, които са изгубени поради безумията на настоящия основен прокурор и систематичните пороци в правосъдната система “, изясни адв. Екимджиев.
Като друга смяна, която би могла да се случи с промени в Конституцията, адв. Екимджиев уточни въвеждането на отговорност на магистратите „ въпреки и единствено за случаите на зла предумисъл или груба професионална немарливост “. „ Вече има ясно мнение на европейско равнище, че подобен вид лимитирана отговорност за въпросите с умишлени дейности, прикрити под формата на правосъдни актове или груба професионална немарливост, може да се носи. Тя може да бъде и имуществена, и дисциплинарна, и административна “, уточни той.
„ Не може да се случват такива безобразия като тези флагрантни отводи от последните дни и седмици за регистриране на новите управления на държавни сдружения и лечебни заведения, които могат да нанесат големи, непоправими вреди и на бюджета, и на държавното ръководство и никой да не дава отговор за това просто тъй като е наметнал черна роба, а работи като престъпник “, безапелационен беше адв. Екимджиев.
За да бъдат направени съответните промени обаче, са нужни избран брой гласове – 121 за смяна за закон и гласовете на 3/4 от депутатите за смяна на Конституцията, т.е. 180 гласа. Конституцията обаче споделя, че в случай че смяната получи 2/3 от всички гласове – 160 гласа, предлагането се слага за ново разглеждане и към този момент може да бъде признато със 160 гласа. За гласуването на каквото и да е било обаче, решаващо е разпределението на мандатите в 46-тото Народно заседание, което разпределение се случва точно с парламентарен избор, какъвто ни следва на 11 юли.
В този смисъл, на въпроса какво счита за тезата на анархистите, че в случай че изборите променяха нещо, щяха да ги забранят, адв. Екимджиев отговори:
„ Уважавам някои анархистични теории, само че за жалост ще отговоря с друго факсимиле – че демокрацията не е съвършена система. За страдание нищо по-добро от нея не е измислено, тъй че ние би трябвало да се примирим с тези дадености и да се опитаме по либерален път, посредством парламентарни избори, да променим това положение, което е нетърпимо “.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ