Живеехме като животни: нацистките престъпления в концлагера Майданек
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Съдебният развой продължава 474 дни, разпитани са общо 350 очевидци, в това число от чужбина: делото за нацистките закононарушения в концентрационния лагер Майданек е един от най-тежките и зрелищни правосъдни процеси в Германия.
“Това беше най-тежкият развой в кариерата ми”, спомня си по-късно публичният бранител Лотар Линденау. “Най-ужасно беше това, че трябваше да слушаме разказите за зверствата там – както от жертвите, по този начин и от причинителите на тези закононарушения ", споделя той.
Само една доживотна присъда
Съдебният развой стартира на 26 ноември 1975 година, а съвещанията притеглят голям публичен интерес. След съвсем шест години – на 30 юни 1981 година – делото завършва с произнасянето на присъдите, което трае над 10 часа. Само 8 от 15-те обвинени са наказани. Една някогашна надзирателка в лагера получава пожизнен затвор за всеобщо ликвидиране. Още седем души - една жена и шестима мъже - са наказани на сред три и дванайсет години затвор за съучастничество в ликвидиране.
Някои от присъдите са остро подложени на критика, тъй като са прекомерно леки, съгласно доста от локалните и непознати наблюдаващи. Сред обвиняванията на прокуратурата е и присъединяване в проведени всеобщи убийства. В един от тези случаи става въпрос за така наречената “детска акция”, извършена от май до септември 1943 година, когато, пред очите на личните им майки, деца са натоварени на превоз и изпратени в газовата камера. При друга такава - от началото на ноември 1943 година – единствено за ден посредством всеобщи разстрели са премахнати към 18 000 евреи.
80 хиляди жертви в Майданек
По последни данни в Майданек са убити към 80 000 души от разнообразни елементи на Европа. Сред интернираните в лагера са евреи, роми и синти, хомосексуалисти, инвалиди, опозиционни деятели, руски военнопленници - съвсем всички са обгазявани, разстрелвани, бити до гибел, горени или са умрели от безсилие и заболявания. През юли 1944 година руските войски освобождават нацисткия концентрационен лагер, ситуиран край Люблин в Полша. 215-те оживели по време на процеса в Дюселдорф в детайли разказват зверствата, които са претърпели. “Нашата задача в лагера беше да бъдем бити, ритани и унижавани, имахме право да работим и да гладуваме. Живеехме като животни”, споделя една от оживелите пред съда.
Показанията на оживелите са ключът
" В обществото процесът, на който се обърна доста медийно внимание, задълбочи осъзнаването на немските закононарушения, изключително в окупирана Източна Европа. Той сподели, че има и други лагери отвън Аушвиц, в които хората от доста разнообразни страни са били убивани и измъчвани”, споделя Маркус Рот от Института за историята и последствията от Холокоста “Фриц Бауер”. Процесът хвърля светлина и върху дамите, които са взели участие в Холокоста. Една от главните обвинени е Хермине Браунщайнер-Райън от Австрия. Наричат я “кобилата от Майданек”, тъй като постоянно ритала пандизчиите с ботуши с стоманен обков и ги налагала с бич. Пред съда тя не посочила никакви скрупули. Описала се като “малко колелце в машината”. Браунщайнер-Райън е наказана два пъти на пожизнен затвор. След като е помилвана през 1996 година поради влошеното си здраве, тя умира в Бохум през 1999 година на осемдесет години. Подобно на други сходни процеси е мъчно да се осъдят причинителите, следвайки тогавашното немско наказателно право. Затова и показанията на оживелите се оказват от основно значение, с цел да може съответните незаконни дейности да бъдат обвързани с съответни обвинени. Освен това са били позволени съществени пропуски в писмените доказателства, тъй като Секретен сътрудник са били унищожили доста от тях.
Същинското следствие на закононарушенията стартира чак през 1960-те
Първите каузи за Майданек се водят в Полша още през 1944 и 1948 година. Трябва да се има поради, че след войната в Германия не е имало изключително мощен публичен интерес към “разследването на закононарушенията на националсоциалистите, т.е. до известна степен техните лични престъпления”, изяснява Рот. Обществото във Федерална република Германия тогава значително е било същото, което е подкрепяло нацисткия режим преди 1945 година, прецизира той и прибавя, че това се отнася и за правосъдната система и полицията. “Едва в края на 50-те и началото на 60-те години, в това число с процеса за Аушвиц във Франкфурт от 1963 до 1965 година, стартира необятно и систематично следствие на нацистките закононарушения “, напомня Рот.
Автор: Ралф Бозен
Съдебният развой продължава 474 дни, разпитани са общо 350 очевидци, в това число от чужбина: делото за нацистките закононарушения в концентрационния лагер Майданек е един от най-тежките и зрелищни правосъдни процеси в Германия.
“Това беше най-тежкият развой в кариерата ми”, спомня си по-късно публичният бранител Лотар Линденау. “Най-ужасно беше това, че трябваше да слушаме разказите за зверствата там – както от жертвите, по този начин и от причинителите на тези закононарушения ", споделя той.
Само една доживотна присъда
Съдебният развой стартира на 26 ноември 1975 година, а съвещанията притеглят голям публичен интерес. След съвсем шест години – на 30 юни 1981 година – делото завършва с произнасянето на присъдите, което трае над 10 часа. Само 8 от 15-те обвинени са наказани. Една някогашна надзирателка в лагера получава пожизнен затвор за всеобщо ликвидиране. Още седем души - една жена и шестима мъже - са наказани на сред три и дванайсет години затвор за съучастничество в ликвидиране.
Някои от присъдите са остро подложени на критика, тъй като са прекомерно леки, съгласно доста от локалните и непознати наблюдаващи. Сред обвиняванията на прокуратурата е и присъединяване в проведени всеобщи убийства. В един от тези случаи става въпрос за така наречената “детска акция”, извършена от май до септември 1943 година, когато, пред очите на личните им майки, деца са натоварени на превоз и изпратени в газовата камера. При друга такава - от началото на ноември 1943 година – единствено за ден посредством всеобщи разстрели са премахнати към 18 000 евреи.
80 хиляди жертви в Майданек
По последни данни в Майданек са убити към 80 000 души от разнообразни елементи на Европа. Сред интернираните в лагера са евреи, роми и синти, хомосексуалисти, инвалиди, опозиционни деятели, руски военнопленници - съвсем всички са обгазявани, разстрелвани, бити до гибел, горени или са умрели от безсилие и заболявания. През юли 1944 година руските войски освобождават нацисткия концентрационен лагер, ситуиран край Люблин в Полша. 215-те оживели по време на процеса в Дюселдорф в детайли разказват зверствата, които са претърпели. “Нашата задача в лагера беше да бъдем бити, ритани и унижавани, имахме право да работим и да гладуваме. Живеехме като животни”, споделя една от оживелите пред съда.
Показанията на оживелите са ключът
" В обществото процесът, на който се обърна доста медийно внимание, задълбочи осъзнаването на немските закононарушения, изключително в окупирана Източна Европа. Той сподели, че има и други лагери отвън Аушвиц, в които хората от доста разнообразни страни са били убивани и измъчвани”, споделя Маркус Рот от Института за историята и последствията от Холокоста “Фриц Бауер”. Процесът хвърля светлина и върху дамите, които са взели участие в Холокоста. Една от главните обвинени е Хермине Браунщайнер-Райън от Австрия. Наричат я “кобилата от Майданек”, тъй като постоянно ритала пандизчиите с ботуши с стоманен обков и ги налагала с бич. Пред съда тя не посочила никакви скрупули. Описала се като “малко колелце в машината”. Браунщайнер-Райън е наказана два пъти на пожизнен затвор. След като е помилвана през 1996 година поради влошеното си здраве, тя умира в Бохум през 1999 година на осемдесет години. Подобно на други сходни процеси е мъчно да се осъдят причинителите, следвайки тогавашното немско наказателно право. Затова и показанията на оживелите се оказват от основно значение, с цел да може съответните незаконни дейности да бъдат обвързани с съответни обвинени. Освен това са били позволени съществени пропуски в писмените доказателства, тъй като Секретен сътрудник са били унищожили доста от тях.
Същинското следствие на закононарушенията стартира чак през 1960-те
Първите каузи за Майданек се водят в Полша още през 1944 и 1948 година. Трябва да се има поради, че след войната в Германия не е имало изключително мощен публичен интерес към “разследването на закононарушенията на националсоциалистите, т.е. до известна степен техните лични престъпления”, изяснява Рот. Обществото във Федерална република Германия тогава значително е било същото, което е подкрепяло нацисткия режим преди 1945 година, прецизира той и прибавя, че това се отнася и за правосъдната система и полицията. “Едва в края на 50-те и началото на 60-те години, в това число с процеса за Аушвиц във Франкфурт от 1963 до 1965 година, стартира необятно и систематично следствие на нацистките закононарушения “, напомня Рот.
Автор: Ралф Бозен
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ