Мустафа Емин пред ФАКТИ: В малките населени места разбират най-добре нуждата от съдебна реформа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Интеграцията и дейното присъединяване в публичния живот на хора от етническите малцинства са извънредно значими за просперитета и единението на всяка една нация. В България от години следим по какъв начин така наречен Движение за права и свободи с политическото си държание капсулира и представителите на турския етнос у нас, и представители на ромския етнос, вместо с политики да опита да ги направи оптимално съпричастни към процесите, разрастващи се в страната.
За това, както и по други тематики, от ФАКТИ разговаряхме с претендента на „ Демократична България “ за депутат – Мустафа Емин, чиято кандидатура е образец по какъв начин може да бъде разрушен моделът на Движение за права и свободи за узурпиране и капсулация на някои от етническите малцинства в страната.
Мустафа Емин е демократ от Родопите, основател и член на Националния съвет на „ Да, България! “. Бори се за разширение на демократичното пространство в смесените региони. Чрез основаната от него фондация „ Креативна Общност “ се слага в услуга на концепциите за директна народна власт и гражданско присъединяване в ръководството на локално, локално и национално равнище. Неговите ползи са свързани с районно развиване и локално самоуправление.
Мустафа Емин е приключил Исторически факултет на Софийски Университет „ Св. Климент Охридски “. Специализира Нова българска история с педагогичен профил. В сферата на научното знание интерес за него съставляват теориите и практиките, свързани с понятията „ етнос “, „ нация “, „ шовинизъм “.
- Г-н Емин, да стартираме по този начин. Какво Ви избави от „ лапите “ на Движението за права и свободи? Знаем, че нормално младежите от турския етнос, които имат капацитет, биват незабавно привлечени в тази партия корпорация.
- Планината ме избави. Тя е кей и разтуха за балканските нации. Израснал съм в Родопите. През прозореца на дома ми постоянно съм гледал върховете на Пирин планина, т.е. още от ранно детство съм свикнал да виждам надалече към върховете. Също по този начин характерното съчетаване на теологичната с историческата начетеност отвориха пред мен нови хоризонти на мисълта. Едното обучение ми даде вярата като екзистенциален ориентир, а другото разкри пред мен концепциите за свободата, персоналната отговорност... А в този момент, с цел да стигнем до втората част от въпроса Ви за младежите от турския етнос в България, ще кажа, че хубостта на картината, която обрисувах, е в пъстротата. Време е да разберем, че в демократична България пътищата за политическо развиване на жителите, на хората от малцинствата, не са сведени до една политическа партия. За нас Движение за права и свободи е ниска летва. Те търсят образовани послушковци.
Спасението от Движение за права и свободи
- Вие сте претендент за депутат от обединяването „ Демократична България “ в 22 МИР в Смолян и 1 МИР в Благоевград. Какво казвате на хората от тези градове – по какъв начин ще ги представлявате в Народното събрание, защо ще се борите?
- В нашите срещи, събрания и манифестации – към този момент изискванията разрешават – ги осведомявам за програмата и задачите ни да променим икономическия, обществения и културния живот на страната. Ние, младите родопчани, сме горди по натура и изобретателни като настройка. Първо, в икономическата област имам вяра, че не би трябвало да се промени всичко радикално. Планирам върху нашата лична земя да организираме стопанския живот при нов тип правови и стопански връзки. Нашите майки, сестри, дами и братя няма да отиват да берат череши в Испания, тютюн в Гърция, а младежите да отглеждат боровинки и малини в Англия. Тези и други производства ще бъдат проведени благодарение на най-модерни технологии и уреди при нас. Креативното тук ще е в отношението към собствеността в акционерното сдружение, в организацията на труда. Какво ще произвеждаме – черници, вишни, дренки, шипки, шафран или буби – не е от голяма важност, ние сме част от най-големия и богат международен пазар. В Народното събрание ще се застъпвам за изброените нагоре ползи на родопчаните. Те са всевъзможни – стопански, просветителни, културни.
- Капсулацията на част от хората от така наречен малцинства е болна тематика за демократичната общественост – и поради нейните разбирания какво би трябвало да съставлява обществото и поради това, че водещите партии в България в последните няколко десетилетия подтикват малцинствената капсулация, с цел да се възползват от нея по избори. Как българското общество може да се пребори с този проблем?
- Да стартираме с това, че малцинственият въпрос би трябвало да бъде обсъждан не като проблем, а в категорията „ предизвикателство “. Наред с това е време да се смени ъгълът, от който се интерпретират тези въпроси. Разбира се, би трябвало да си дадем сметка, че малцинственият въпрос в България е на 142 години и по един или различен метод всяко потомство български политици имат свое мнение. От друга страна, политици от ранга на Бисмарк, Ататюрк, Сталин са вземали отношение, непосредствено или косвено, по него. Моето потомство ще стъпи върху идейните достижения на предците и ще надгради постигнатото от тях със личната си креативност. Понастоящем е належаща същинска промяна в просветителната система, която да даде действителен достъп до качествено обучение и на тези хора. Само по този начин ще успеем да създадем крачка напред в интеграционните ни политики. Защото идентичните правила, годни за всеки, са обективни, когато са уеднаквени възможностите за триумф. За жал просветителното ниво на хората от малцинствата (и не само) е незадоволително.
- Може ли случилото се на „ Росенец “ да се употребява като база за едно бъдещо национално гражданско консолидиране?
- Началото, сложено от Христо Иванов в „ Росенец “, е исторически факт с голямо значение. Той пръв сложи въпроса за правосъдната промяна и стартира публичен дебат по въпроса за българската социална благосъстоятелност и към летните сараи на Ахмед Доган, който живее в някакви облаци над върховенството на законите и конституционния ред у нас. Гражданското консолидиране против олигарсите Доган, Пеевски и техните настойници стартира точно в „ Росенец “. Аз бях там. Винаги, когато се приказва за „ Росенец “, би трябвало да се отбелязва пеенето на химна. Всички дружно, българи, турци, роми и помаци, пяха химна на родината и не се поддадоха на сюжета за етническо опълчване. Вече Движение за права и свободи не е в положение да експлоатира етническата карта в политическите борби в страната. И това е началото на техния край.
- Един от целите на „ Демократична България “ е правосъдна промяна. Дори може би можем да кажем, че това е основният приоритет. В същото време Вие обикаляте много из провинциални градове в страната, в това число дребни обитаеми места. Разбират ли хората отвън София нуждата от правосъдната промяна или заради това, че са принудени да се борят за икономическото си оцеляване мислите им са другаде?
- В дребните обитаеми места схващат най-добре потребността от правосъдна промяна. Там отсъствието на базова правдивост е всекидневие. Разбира се, те не приказват с членове и алинеи, а и ние не се ограничаваме единствено със правосъдната промяна. Вече загатнах, че приказваме за промени в стопанската система, образованието и културата.
- В известна степен настрана от горекоментираните тематики, около изявлението на ръководителя на Движение за права и свободи – Мустафа Карадайъ: „ Турция е нашата татковина “, в случай че приемем превода за правилен, разнообразни псевдопатриотични партии желаеха възбрана на Движението за права и свободи. Как гледате на тематиката в нейната целокупност и в частност има ли учредения за възбрана на Движение за права и свободи?
- Въпросът за понятията „ татковина “ и „ нация “, отвеян към турската общественост в България, е с дълбоки корени. XX век ни остави тежко завещание. Убеждението, че времето лекува би трябвало да се схване с ангажимента, че то не е фактор, а средство. Затова оставете настрани заигравките на псевдопатриотите с Движение за права и свободи. Те сами ще се разхлабен.
- А отвън този внимателен миг с етническите заигравки на Движението и псевдопатриотите, които явно постоянно са били скачени съдове, съществуват ли други учредения да се мисли в тази посока – възбрана на Движение за права и свободи?
- Най-вероятно Движение за права и свободи ще приключи съществуването си по този начин, както стартира. Следете външнополитическите условия, при Движение за права и свободи те са основополагащи. Иначе политическото им съществуване е в ръцете на демократите. Малцинствата са подготвени за равнопоставено присъединяване в обществено-политическия живот на България посредством либерално-демократични обединения.
Интеграцията и дейното присъединяване в публичния живот на хора от етническите малцинства са извънредно значими за просперитета и единението на всяка една нация. В България от години следим по какъв начин така наречен Движение за права и свободи с политическото си държание капсулира и представителите на турския етнос у нас, и представители на ромския етнос, вместо с политики да опита да ги направи оптимално съпричастни към процесите, разрастващи се в страната.
За това, както и по други тематики, от ФАКТИ разговаряхме с претендента на „ Демократична България “ за депутат – Мустафа Емин, чиято кандидатура е образец по какъв начин може да бъде разрушен моделът на Движение за права и свободи за узурпиране и капсулация на някои от етническите малцинства в страната.
Мустафа Емин е демократ от Родопите, основател и член на Националния съвет на „ Да, България! “. Бори се за разширение на демократичното пространство в смесените региони. Чрез основаната от него фондация „ Креативна Общност “ се слага в услуга на концепциите за директна народна власт и гражданско присъединяване в ръководството на локално, локално и национално равнище. Неговите ползи са свързани с районно развиване и локално самоуправление.
Мустафа Емин е приключил Исторически факултет на Софийски Университет „ Св. Климент Охридски “. Специализира Нова българска история с педагогичен профил. В сферата на научното знание интерес за него съставляват теориите и практиките, свързани с понятията „ етнос “, „ нация “, „ шовинизъм “.
- Г-н Емин, да стартираме по този начин. Какво Ви избави от „ лапите “ на Движението за права и свободи? Знаем, че нормално младежите от турския етнос, които имат капацитет, биват незабавно привлечени в тази партия корпорация.
- Планината ме избави. Тя е кей и разтуха за балканските нации. Израснал съм в Родопите. През прозореца на дома ми постоянно съм гледал върховете на Пирин планина, т.е. още от ранно детство съм свикнал да виждам надалече към върховете. Също по този начин характерното съчетаване на теологичната с историческата начетеност отвориха пред мен нови хоризонти на мисълта. Едното обучение ми даде вярата като екзистенциален ориентир, а другото разкри пред мен концепциите за свободата, персоналната отговорност... А в този момент, с цел да стигнем до втората част от въпроса Ви за младежите от турския етнос в България, ще кажа, че хубостта на картината, която обрисувах, е в пъстротата. Време е да разберем, че в демократична България пътищата за политическо развиване на жителите, на хората от малцинствата, не са сведени до една политическа партия. За нас Движение за права и свободи е ниска летва. Те търсят образовани послушковци.
Спасението от Движение за права и свободи
- Вие сте претендент за депутат от обединяването „ Демократична България “ в 22 МИР в Смолян и 1 МИР в Благоевград. Какво казвате на хората от тези градове – по какъв начин ще ги представлявате в Народното събрание, защо ще се борите?
- В нашите срещи, събрания и манифестации – към този момент изискванията разрешават – ги осведомявам за програмата и задачите ни да променим икономическия, обществения и културния живот на страната. Ние, младите родопчани, сме горди по натура и изобретателни като настройка. Първо, в икономическата област имам вяра, че не би трябвало да се промени всичко радикално. Планирам върху нашата лична земя да организираме стопанския живот при нов тип правови и стопански връзки. Нашите майки, сестри, дами и братя няма да отиват да берат череши в Испания, тютюн в Гърция, а младежите да отглеждат боровинки и малини в Англия. Тези и други производства ще бъдат проведени благодарение на най-модерни технологии и уреди при нас. Креативното тук ще е в отношението към собствеността в акционерното сдружение, в организацията на труда. Какво ще произвеждаме – черници, вишни, дренки, шипки, шафран или буби – не е от голяма важност, ние сме част от най-големия и богат международен пазар. В Народното събрание ще се застъпвам за изброените нагоре ползи на родопчаните. Те са всевъзможни – стопански, просветителни, културни.
- Капсулацията на част от хората от така наречен малцинства е болна тематика за демократичната общественост – и поради нейните разбирания какво би трябвало да съставлява обществото и поради това, че водещите партии в България в последните няколко десетилетия подтикват малцинствената капсулация, с цел да се възползват от нея по избори. Как българското общество може да се пребори с този проблем?
- Да стартираме с това, че малцинственият въпрос би трябвало да бъде обсъждан не като проблем, а в категорията „ предизвикателство “. Наред с това е време да се смени ъгълът, от който се интерпретират тези въпроси. Разбира се, би трябвало да си дадем сметка, че малцинственият въпрос в България е на 142 години и по един или различен метод всяко потомство български политици имат свое мнение. От друга страна, политици от ранга на Бисмарк, Ататюрк, Сталин са вземали отношение, непосредствено или косвено, по него. Моето потомство ще стъпи върху идейните достижения на предците и ще надгради постигнатото от тях със личната си креативност. Понастоящем е належаща същинска промяна в просветителната система, която да даде действителен достъп до качествено обучение и на тези хора. Само по този начин ще успеем да създадем крачка напред в интеграционните ни политики. Защото идентичните правила, годни за всеки, са обективни, когато са уеднаквени възможностите за триумф. За жал просветителното ниво на хората от малцинствата (и не само) е незадоволително.
- Може ли случилото се на „ Росенец “ да се употребява като база за едно бъдещо национално гражданско консолидиране?
- Началото, сложено от Христо Иванов в „ Росенец “, е исторически факт с голямо значение. Той пръв сложи въпроса за правосъдната промяна и стартира публичен дебат по въпроса за българската социална благосъстоятелност и към летните сараи на Ахмед Доган, който живее в някакви облаци над върховенството на законите и конституционния ред у нас. Гражданското консолидиране против олигарсите Доган, Пеевски и техните настойници стартира точно в „ Росенец “. Аз бях там. Винаги, когато се приказва за „ Росенец “, би трябвало да се отбелязва пеенето на химна. Всички дружно, българи, турци, роми и помаци, пяха химна на родината и не се поддадоха на сюжета за етническо опълчване. Вече Движение за права и свободи не е в положение да експлоатира етническата карта в политическите борби в страната. И това е началото на техния край.
- Един от целите на „ Демократична България “ е правосъдна промяна. Дори може би можем да кажем, че това е основният приоритет. В същото време Вие обикаляте много из провинциални градове в страната, в това число дребни обитаеми места. Разбират ли хората отвън София нуждата от правосъдната промяна или заради това, че са принудени да се борят за икономическото си оцеляване мислите им са другаде?
- В дребните обитаеми места схващат най-добре потребността от правосъдна промяна. Там отсъствието на базова правдивост е всекидневие. Разбира се, те не приказват с членове и алинеи, а и ние не се ограничаваме единствено със правосъдната промяна. Вече загатнах, че приказваме за промени в стопанската система, образованието и културата.
- В известна степен настрана от горекоментираните тематики, около изявлението на ръководителя на Движение за права и свободи – Мустафа Карадайъ: „ Турция е нашата татковина “, в случай че приемем превода за правилен, разнообразни псевдопатриотични партии желаеха възбрана на Движението за права и свободи. Как гледате на тематиката в нейната целокупност и в частност има ли учредения за възбрана на Движение за права и свободи?
- Въпросът за понятията „ татковина “ и „ нация “, отвеян към турската общественост в България, е с дълбоки корени. XX век ни остави тежко завещание. Убеждението, че времето лекува би трябвало да се схване с ангажимента, че то не е фактор, а средство. Затова оставете настрани заигравките на псевдопатриотите с Движение за права и свободи. Те сами ще се разхлабен.
- А отвън този внимателен миг с етническите заигравки на Движението и псевдопатриотите, които явно постоянно са били скачени съдове, съществуват ли други учредения да се мисли в тази посока – възбрана на Движение за права и свободи?
- Най-вероятно Движение за права и свободи ще приключи съществуването си по този начин, както стартира. Следете външнополитическите условия, при Движение за права и свободи те са основополагащи. Иначе политическото им съществуване е в ръцете на демократите. Малцинствата са подготвени за равнопоставено присъединяване в обществено-политическия живот на България посредством либерално-демократични обединения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ