Застрашаващо живота прекалено самочувствие
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
През последните дни можете да видите доста, доста красиви фотоси от срещата на групата на Г-7 - дребният наследник на английския министър председател е необикновено сладостен, нали? Също по този начин прозвучаха уверения в другарство на срещата на върха на НАТО, както и тежки думи в навечерието на срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин. Кому е нужно всичко това? На главните участници и техният личен имидж- на никой различен, написа Бетина Гаус на страниците на немското издание Der Spiegel в материал, показан от организация " Фокус ".
Има учредения да се счита, че Путин е незаконен политик и все пак оценяваме сарказма му. Джо Байдън приказва за фамилията си, за майка си, сподели ръководителят на съветската страна с лека усмивка на лицето в края на срещата на върха с президента на Съединени американски щати. Това евентуално „ не е толкоз значимо “, само че оказа помощ на съветския президент да опознае този човек по-добре. И ето още едно: „ Видях проблясък на вяра в очите му “. Намек, че Байдън, след срещата през 2011 година, твърди, че не вижда „ душа “ в очите на Путин. Този непряк удар беше много нечовечен и човек можеше да му се присмее, в случай че ставаше дума за нещо по-малко значимо от мира на планетата. Но там беше обсъждано тъкмо това и който наблюдава демонстративното държание на тези двама държавници преди срещата в Женева, трябваше да си зададе следния въпрос: осъзнават ли самите участници това? Кой кого накара да чака, кой с кого се ръкува? Ако такива въпроси се смятат за значими, тогава политиците могат незабавно да стартират да се удрят в гърдите. На това равнище най-малко не приказват за въпроси, свързани с джендъра. Този тип нелепости, най-малко към този момент се оказаха непознати на политиците. В международен мащаб.
По отношение на терзанията за имиджа, едно нещо незабавно стана явно - и Байдън, и Путин ще съумеят да реализират задачите си. Какво мислят за срещата им в Япония, Китай, Турция или Германия, наподобява им беше много безразлично. Те играеха най-вече за личната си домашна аудитория. Путин работи като убеден общественик, който се среща като еднакъв с президента на Съединените щати. Красива картина, овации от публиката. За Байдън беше значимо да се дистанцира от предшественика си Доналд Тръмп. Освен това той сподели топлота към съдружниците, както и несъразмерна неотстъпчивост към противници и съперници. Червени линии на всички места. В родината му това беше добре признато, въпреки и – популярност Богу! - всичко това беше незадължително. Вече съм му признателна за обстоятелството, че Байдън не сподели съответно какво в действителност възнамерява да направи, в случай че Путин премине тези линии. Щеше да ме изплаши.
Страхът обаче не е възприятие, което в демократичната част на света към този момент не наподобява необятно публикувано по цялата планета. Още през 80-те години във всички политически лагери във Федералната република имаше сериозна угриженост, че Европа може да се трансформира в полесражение с потреблението на нуклеарно оръжие. Всъщност несъгласието се отнасяше единствено до търсене на правилния отговор на тази заплаха. Ами през днешния ден? Днес доминира убеждението, че Западът е победил и в този момент може да покаже на всички други сили своето действително място. Това е доста рискова форма на надценяване на личните благоприятни условия. Унижението на военно могъщите сили в никакъв случай не е било мъдра тактика, както и необръщането на задоволително внимание на ползите на тяхната националната сигурност. Путин можеше да се трансформира в най-милия човек за всички времена, в случай че отговори с приятелско кимване на главата за участието на Украйна и Грузия в НАТО, само че следователно щеше да работи безконтролно от позиция на съветските ползи. Той няма да го направи.
НАТО възнамерява да създаде нова стратегическа идея. В сегашната идея Русия се смята за евентуален сътрудник, до момента в който Китай въобще не се загатва. Вероятно ще има промени в това отношение. Китай не споделя " нашите полезности " - в последно време непрекъснато се чуват сходни изречения. По дяволите! Наистина? Земята върти ли се към слънцето? Ако общите полезности са причина за съществени договаряния, тогава можем да спестим разноски за Министерството на външните работи. Политиката на разведряване на Вили Бранд не се основаваше на благосклонност към управлението на Германска демократична република или комунизма. Тя се основаваше на разбирането, че е належащо да се употребяват - може би дребното общи ползи, които споделяме с съперниците или даже враговете, с цел да разтеглим листата с вероятни тематики в договарянията. Но човешките права, човешките права! Тихата дипломация, която може да бъде ефикасна единствено посредством дълъг развой на създаване на доверие, разрешава да се направи повече от сходни на реклама войнствени изображения на телевизионните екрани и сходни на реклама войнствени закани. Примери разнообразни от това? Очаквам ги с неспокойствие.
НАТО - наподобява старомодно, когато си го припомните - е защитителен съюз. Не и съюз, който би трябвало да утвърждава „ нашите полезности “ по света и да пази нашите стопански ползи. Ако е належащо и благодарение на мощ. След тази среща на върха и двете страни се държаха помирително. Преговорите ще продължат по разнообразни тематики и извиканите посланици ще бъдат изпратени по местоназначението си. Докъде сме стигнали, в случай че даже толкоз нищожни изказвания ни карат да се усещаме облекчени? Да, това ме кара да се опасявам.
През последните дни можете да видите доста, доста красиви фотоси от срещата на групата на Г-7 - дребният наследник на английския министър председател е необикновено сладостен, нали? Също по този начин прозвучаха уверения в другарство на срещата на върха на НАТО, както и тежки думи в навечерието на срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин. Кому е нужно всичко това? На главните участници и техният личен имидж- на никой различен, написа Бетина Гаус на страниците на немското издание Der Spiegel в материал, показан от организация " Фокус ".
Има учредения да се счита, че Путин е незаконен политик и все пак оценяваме сарказма му. Джо Байдън приказва за фамилията си, за майка си, сподели ръководителят на съветската страна с лека усмивка на лицето в края на срещата на върха с президента на Съединени американски щати. Това евентуално „ не е толкоз значимо “, само че оказа помощ на съветския президент да опознае този човек по-добре. И ето още едно: „ Видях проблясък на вяра в очите му “. Намек, че Байдън, след срещата през 2011 година, твърди, че не вижда „ душа “ в очите на Путин. Този непряк удар беше много нечовечен и човек можеше да му се присмее, в случай че ставаше дума за нещо по-малко значимо от мира на планетата. Но там беше обсъждано тъкмо това и който наблюдава демонстративното държание на тези двама държавници преди срещата в Женева, трябваше да си зададе следния въпрос: осъзнават ли самите участници това? Кой кого накара да чака, кой с кого се ръкува? Ако такива въпроси се смятат за значими, тогава политиците могат незабавно да стартират да се удрят в гърдите. На това равнище най-малко не приказват за въпроси, свързани с джендъра. Този тип нелепости, най-малко към този момент се оказаха непознати на политиците. В международен мащаб.
По отношение на терзанията за имиджа, едно нещо незабавно стана явно - и Байдън, и Путин ще съумеят да реализират задачите си. Какво мислят за срещата им в Япония, Китай, Турция или Германия, наподобява им беше много безразлично. Те играеха най-вече за личната си домашна аудитория. Путин работи като убеден общественик, който се среща като еднакъв с президента на Съединените щати. Красива картина, овации от публиката. За Байдън беше значимо да се дистанцира от предшественика си Доналд Тръмп. Освен това той сподели топлота към съдружниците, както и несъразмерна неотстъпчивост към противници и съперници. Червени линии на всички места. В родината му това беше добре признато, въпреки и – популярност Богу! - всичко това беше незадължително. Вече съм му признателна за обстоятелството, че Байдън не сподели съответно какво в действителност възнамерява да направи, в случай че Путин премине тези линии. Щеше да ме изплаши.
Страхът обаче не е възприятие, което в демократичната част на света към този момент не наподобява необятно публикувано по цялата планета. Още през 80-те години във всички политически лагери във Федералната република имаше сериозна угриженост, че Европа може да се трансформира в полесражение с потреблението на нуклеарно оръжие. Всъщност несъгласието се отнасяше единствено до търсене на правилния отговор на тази заплаха. Ами през днешния ден? Днес доминира убеждението, че Западът е победил и в този момент може да покаже на всички други сили своето действително място. Това е доста рискова форма на надценяване на личните благоприятни условия. Унижението на военно могъщите сили в никакъв случай не е било мъдра тактика, както и необръщането на задоволително внимание на ползите на тяхната националната сигурност. Путин можеше да се трансформира в най-милия човек за всички времена, в случай че отговори с приятелско кимване на главата за участието на Украйна и Грузия в НАТО, само че следователно щеше да работи безконтролно от позиция на съветските ползи. Той няма да го направи.
НАТО възнамерява да създаде нова стратегическа идея. В сегашната идея Русия се смята за евентуален сътрудник, до момента в който Китай въобще не се загатва. Вероятно ще има промени в това отношение. Китай не споделя " нашите полезности " - в последно време непрекъснато се чуват сходни изречения. По дяволите! Наистина? Земята върти ли се към слънцето? Ако общите полезности са причина за съществени договаряния, тогава можем да спестим разноски за Министерството на външните работи. Политиката на разведряване на Вили Бранд не се основаваше на благосклонност към управлението на Германска демократична република или комунизма. Тя се основаваше на разбирането, че е належащо да се употребяват - може би дребното общи ползи, които споделяме с съперниците или даже враговете, с цел да разтеглим листата с вероятни тематики в договарянията. Но човешките права, човешките права! Тихата дипломация, която може да бъде ефикасна единствено посредством дълъг развой на създаване на доверие, разрешава да се направи повече от сходни на реклама войнствени изображения на телевизионните екрани и сходни на реклама войнствени закани. Примери разнообразни от това? Очаквам ги с неспокойствие.
НАТО - наподобява старомодно, когато си го припомните - е защитителен съюз. Не и съюз, който би трябвало да утвърждава „ нашите полезности “ по света и да пази нашите стопански ползи. Ако е належащо и благодарение на мощ. След тази среща на върха и двете страни се държаха помирително. Преговорите ще продължат по разнообразни тематики и извиканите посланици ще бъдат изпратени по местоназначението си. Докъде сме стигнали, в случай че даже толкоз нищожни изказвания ни карат да се усещаме облекчени? Да, това ме кара да се опасявам.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ