Magna Carta Libertatum
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В последната част на сагата си „ Земя за прицел “ Свобода Бъчварова споделя за срещата сред банкера Борис Скарлатов и неговия състудент от Женева Марат Брезов. Някъде към 40-те години на предишния век.
Това разяснява във " Facebook " Георги Даскалов.
Скарлатов е притежател на огромна българска банка, а Брезов – почитан функционер на Коминтерна, действително – руски сътрудник, пристигнал в България под прикритие – търговски сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики. Двамата се виждат, откакто Брезов се скрива в банката, подгонен от полицията.
И до момента в който чакат полицията да загуби дирите, си приказват.
Марате, споделя Борис, помниш, че Magna Carta Libertatum – Великата харта на свободите е подписана в Англия през 1215 година, а през това време в Русия окачвали на пияниците 8-пудови „ медальони “ (8 пуда са към 130 кила).
Това – в подтекста на диалога за демокрацията в Русия и по света.
Впрочем – в романа и двамата – и Борис, и Марат, свършват живота си смазани от комунистическата Държавна сигурност. Единият – уверен антикомунист, другият уверен болшевик.
Това единствено като отклоняване и увещание към някои хора, които мислят, че съюзът с комунистите е оневинен от позиция на задачите.
Великата харта на свободите в Англия и по-късно британският парламент се явяват, тъй като поданиците на британската корона не били напълно съгласни да бъдат облагани с каквито му хрумне на краля налози и животът им да бъде под непрекъсната опасност.
Хартата е суспендирана няколко пъти, само че към този момент е институция, а Народното събрание продължава да извършва главното си предопределение – да брани от господарски произвол.
Като всички демократични страни и България си има парламент, Народно заседание, чиято съществена служба е като тази на праобраза – да брани от произвол.
С изключение на късите интервали, когато има служебно държавно управление.
Служебното държавно управление в България е създание на Конституцията от 91-а и съвсем няма аналог по света.
По елементарна причина. Отсъствието на парламент допуска еднолични и безконтролни решения.
Когато се пишеше тази конституция, бях студент по право и нашите асистенти ходеха в 73-а публика да дават ум на великите депутати. Още тогава, тъй като бях чел, си мислех, че това нещо – служебното държавно управление, е клопка, капан, уйдурма.
Но не бях сигурен.
Сега съм.
Просто Българска комунистическа партия си е оставила авариен вид за надзор в спешен миг.
И в този момент се вижда.
Служебните са се развихрили. Връщат Българска комунистическа партия на власт, въпреки на изборите комунистите да се сгромолясаха.
И – несъмнено – никакъв надзор.
Отчитат се единствено на президента Радев.
А той на кого се регистрира – не е наша работа, както преди време споделяше един приятел от ОК на Българска комунистическа партия.
Та, желая да кажа.
Нормално е да се сменя властта.
Но е хубаво да се съблюдават елементарни правила.
От 13-и век.
Със здраве.
В последната част на сагата си „ Земя за прицел “ Свобода Бъчварова споделя за срещата сред банкера Борис Скарлатов и неговия състудент от Женева Марат Брезов. Някъде към 40-те години на предишния век.
Това разяснява във " Facebook " Георги Даскалов.
Скарлатов е притежател на огромна българска банка, а Брезов – почитан функционер на Коминтерна, действително – руски сътрудник, пристигнал в България под прикритие – търговски сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики. Двамата се виждат, откакто Брезов се скрива в банката, подгонен от полицията.
И до момента в който чакат полицията да загуби дирите, си приказват.
Марате, споделя Борис, помниш, че Magna Carta Libertatum – Великата харта на свободите е подписана в Англия през 1215 година, а през това време в Русия окачвали на пияниците 8-пудови „ медальони “ (8 пуда са към 130 кила).
Това – в подтекста на диалога за демокрацията в Русия и по света.
Впрочем – в романа и двамата – и Борис, и Марат, свършват живота си смазани от комунистическата Държавна сигурност. Единият – уверен антикомунист, другият уверен болшевик.
Това единствено като отклоняване и увещание към някои хора, които мислят, че съюзът с комунистите е оневинен от позиция на задачите.
Великата харта на свободите в Англия и по-късно британският парламент се явяват, тъй като поданиците на британската корона не били напълно съгласни да бъдат облагани с каквито му хрумне на краля налози и животът им да бъде под непрекъсната опасност.
Хартата е суспендирана няколко пъти, само че към този момент е институция, а Народното събрание продължава да извършва главното си предопределение – да брани от господарски произвол.
Като всички демократични страни и България си има парламент, Народно заседание, чиято съществена служба е като тази на праобраза – да брани от произвол.
С изключение на късите интервали, когато има служебно държавно управление.
Служебното държавно управление в България е създание на Конституцията от 91-а и съвсем няма аналог по света.
По елементарна причина. Отсъствието на парламент допуска еднолични и безконтролни решения.
Когато се пишеше тази конституция, бях студент по право и нашите асистенти ходеха в 73-а публика да дават ум на великите депутати. Още тогава, тъй като бях чел, си мислех, че това нещо – служебното държавно управление, е клопка, капан, уйдурма.
Но не бях сигурен.
Сега съм.
Просто Българска комунистическа партия си е оставила авариен вид за надзор в спешен миг.
И в този момент се вижда.
Служебните са се развихрили. Връщат Българска комунистическа партия на власт, въпреки на изборите комунистите да се сгромолясаха.
И – несъмнено – никакъв надзор.
Отчитат се единствено на президента Радев.
А той на кого се регистрира – не е наша работа, както преди време споделяше един приятел от ОК на Българска комунистическа партия.
Та, желая да кажа.
Нормално е да се сменя властта.
Но е хубаво да се съблюдават елементарни правила.
От 13-и век.
Със здраве.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ