България на парчета. Мри, гадино
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Парчетосахме се. Тръгваме към нови избори три месеца след постоянните и такова политическо и дори светогледно разделяне не е имало в България от 90-те години. Но дори и тогава не изглеждаше по този начин.
Вижда се като – и мнозина го гледат по този начин – „ пердах финален е този “. Интернационалът – „ Бой финален е този, заедно вси да вървим… Света да възобновим “.
От рационална позиция не е доста обяснимо.
Парите не са доста, само че стигат, въпреки и с някои ограничения и ограничавания. Предимно от първокласен темперамент.
Разбира се, има и хора, които са на ръба на оцеляването, само че те не са от най-гласовитите. А и да викат – няма кой да чуе.
Брутният вътрешен продукт пораства с положителни темпове. България стои добре в интернационален проект, в това число за Македония, позиции за Еврозоната, с Америка сме добре, ненапълно – и с Русия.
Няма някаква кой знае каква драма.
Обективно.
Но.
Вътре в България ври и кипи и всеки се заканва другиму, както не е било даже през 90-а, когато мнозина имаха съображение да търсят реванш и отплата. Включително за убити, прогонени, изселени хора, отнето имане, унищожени животи.
Но нямаше чак такова озверяване, като се изключи процесите против висшия ешелон на Българска комунистическа партия, които излязоха ялови в последна сметка.
Сега процеси още няма (а трябва). Новата власт, въпреки и по закон краткотрайна – напряко показва неприятните и ги разкарва. Чегърта ги, хубава българска дума.
Прилича доста на първите години след 44-а. Крив си, щото ние мислим по този начин. Ако не си – докажи го. Ако не – мри, гадино.
Разбира се, не като в ония години. В смисъл няма бесилки и разстрели. Но има изпъждане от работа, тормоз, експанзия.
Има два огромни блока сега – и няколко по-малки.
Единият е ГЕРБ и гласоподавателите му. Той е релативно еднороден, различен е въпросът по какъв начин се е формирал.
Другият е на отрицателите на ГЕРБ. Той е нехомогенен. Довчерашни идеологически и манталитетни врагове са едно.
По средата на тези два блока има голям брой по-малки групички. Те не харесват прекомерно ГЕРБ, само че не могат да одобряват изцяло и чегъртането му да става с сходни на гербаджийските способи.
Има и една по-голяма, по принцип и за всички времена – инертна маса, която или не се интересува, или гледа просто да се приспособи.
Финалната панорама е като за война, вътре в България, усилвана от истерични викове, откровени закани и от основаване на подправено чувство, че сме на следващия кръстопътен избор.
Което в един миг може да стане напълно действително.
Всъщност се води борба за власт. За дълголетните демокрации – всекидневно.
За България – представяна като на живот и гибел.
(Имаше подобен партизански разказ – „ На живот и гибел “).
Не.
Не е на живот и гибел.
Но България е озлобена, на части, които мъчно си приказват.
Напоследък и не си.
И какво да чакаме.
Парчетосахме се. Тръгваме към нови избори три месеца след постоянните и такова политическо и дори светогледно разделяне не е имало в България от 90-те години. Но дори и тогава не изглеждаше по този начин.
Вижда се като – и мнозина го гледат по този начин – „ пердах финален е този “. Интернационалът – „ Бой финален е този, заедно вси да вървим… Света да възобновим “.
От рационална позиция не е доста обяснимо.
Парите не са доста, само че стигат, въпреки и с някои ограничения и ограничавания. Предимно от първокласен темперамент.
Разбира се, има и хора, които са на ръба на оцеляването, само че те не са от най-гласовитите. А и да викат – няма кой да чуе.
Брутният вътрешен продукт пораства с положителни темпове. България стои добре в интернационален проект, в това число за Македония, позиции за Еврозоната, с Америка сме добре, ненапълно – и с Русия.
Няма някаква кой знае каква драма.
Обективно.
Но.
Вътре в България ври и кипи и всеки се заканва другиму, както не е било даже през 90-а, когато мнозина имаха съображение да търсят реванш и отплата. Включително за убити, прогонени, изселени хора, отнето имане, унищожени животи.
Но нямаше чак такова озверяване, като се изключи процесите против висшия ешелон на Българска комунистическа партия, които излязоха ялови в последна сметка.
Сега процеси още няма (а трябва). Новата власт, въпреки и по закон краткотрайна – напряко показва неприятните и ги разкарва. Чегърта ги, хубава българска дума.
Прилича доста на първите години след 44-а. Крив си, щото ние мислим по този начин. Ако не си – докажи го. Ако не – мри, гадино.
Разбира се, не като в ония години. В смисъл няма бесилки и разстрели. Но има изпъждане от работа, тормоз, експанзия.
Има два огромни блока сега – и няколко по-малки.
Единият е ГЕРБ и гласоподавателите му. Той е релативно еднороден, различен е въпросът по какъв начин се е формирал.
Другият е на отрицателите на ГЕРБ. Той е нехомогенен. Довчерашни идеологически и манталитетни врагове са едно.
По средата на тези два блока има голям брой по-малки групички. Те не харесват прекомерно ГЕРБ, само че не могат да одобряват изцяло и чегъртането му да става с сходни на гербаджийските способи.
Има и една по-голяма, по принцип и за всички времена – инертна маса, която или не се интересува, или гледа просто да се приспособи.
Финалната панорама е като за война, вътре в България, усилвана от истерични викове, откровени закани и от основаване на подправено чувство, че сме на следващия кръстопътен избор.
Което в един миг може да стане напълно действително.
Всъщност се води борба за власт. За дълголетните демокрации – всекидневно.
За България – представяна като на живот и гибел.
(Имаше подобен партизански разказ – „ На живот и гибел “).
Не.
Не е на живот и гибел.
Но България е озлобена, на части, които мъчно си приказват.
Напоследък и не си.
И какво да чакаме.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ