ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Няма по какъв начин да не се стартира с това, че поначало Слави Трифонов не е политик, не може да бъде и не би трябвало да бъде подобен. Шоуменът Трифонов няма безусловно никакви политически качества, а партията му напълно разумно няма никаква идеология. В годините, като тип коректив, шоуто му беше доста по-полезно от политическата му партия досега.

Днес самият той призна, че мястото му не е в Народното събрание и е прав. В очакване сме скоро да признае, че мястото му не е и в политиката и още веднъж ще бъде прав (той обича да е прав). Дотогава обаче той и субектът му са политически факт. За страдание. А са факт поради повсеместната политическа неначетеност у нас. За информация напомням по какъв начин завършиха предходните двама месии – Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, за който към момента не е на 100% ясно, че е завършил.

И тъй като са политически факт, за положителното на обществото, което избира, е добре да се разяснява, проучва и допуска.

Най-общо разновидностите за действието на Трифонов да се дръпне обратно са три. На първо място е допустимо това, което реализира „ ИТН “ на 4 април и това, което се чака като резултат на 11 юли, да не е съгласно проекта на политическите инженери и те да желаят малко да спихнат поддръжката за субекта на Трифонов. Абдикацията от мажоритарната система на гласоподаване в два тура наподобява като първа стъпка към умишлено отбиване, а отказването на водача да води листа – като втора. А какъв е проектът – това би трябвало да разберем в дните след 11 юли. Една от опциите е да се даде писта на ГЕРБ да завоюват още веднъж изборите, да набутат някак псевдопатриотите от Воля, НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация в Народното събрание и още веднъж да ръководят.

Втората алтернатива е издирван резултат, с цел да може всички да приказват още веднъж за него – в тази ситуация за „ отсъстващия Слави Трифонов “, който в последните седмици бе позабравен поради положителната работа на някои от служебните министри – като Кирил Петков и Бойко Рашков, само че и поради американските наказания по закона „ Магнитски “ против Васил Божков, Делян Пеевски, Илко Желязков и други български жители – „ по-дребни риби “.

Та, да, нормално това оказва помощ – неприятна реклама няма и Слави Трифонов доста добре го знае. Въпросът е дали тази инерция може да бъде арестувана чак до изборите и да помогне за същия или още по-добър избирателен резултат на „ ИТН “.

Скандален факт е, че досега, в който американските наказания не добиха гласност, Слави Трифонов не бе имал каквато и да е интензивност от 24 май. Освен евентуално в личната си телевизия, която несъмнено не стига до всички български жители. Това е неприемливо за политически водач. Несериозно е.

Третият вид е да няма никаква интрига и ръководителят на „ ИТН “ да си работи по свое убеждение, както си ги усеща нещата. И по този начин да е обаче, това е обидно и за гласоподавателите на партията му, и изобщо за всички български гласоподаватели. Те не заслужават второ Движение за права и свободи. Или най-малко красивата ни страна не го заслужава.

Изобщо съществуването и челното място на Трифоновата партия за смислените хора в нашата Родина наподобява сюрреалистично. Господ да даде скоро политическата бутафория у нас да завърши и дружно с изчегъртването на пролетарите от ГЕРБ да кажем дефинитивно сбогом на всички партии ментета, отпред с „ ИТН “.