Изборът на въоръжение за новите бойни кораби е по-важен от самите кораби
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Миналата седмица служебният министър на защитата Георги Панайотов заяви, че макар сполучливото сключване и пускане на плана за два многофункционални кораба за потребностите на Военноморски сили, следва да се организира нова поръчка на стойност сред 500 милиона и 1 милиард лв. за боекомплектите на тези кораби. Отделното задание за плавателния съд и неговото въоръжение е естествен и верен метод и множеството страни действат по този начин, само че е Важно да се посочи, че решението какво ще се включи в тези боекомплекти се взима в този момент, когато корабите се създават и се слагат основите за бъдещото въоръжение. От това какво въоръжение ще избере Военноморски сили зависи освен цената, която България ще заплати, само че и успеваемостта на корабите, а оттова и националната ни сигурност в идващите най-малко 30 години.
Засега програмата за рационализация на Военноморски сили се извършва сполучливо. Във Варна се приготвя градежа на двата бойни кораба от немската компания Luerssen и българската компания Делфин, а по всичко наподобява, че шведската SAАB’s RBS-15 Mk 3 е на път да бъде определена за съществена оръжейна система на новите патрулни кораби. Това обаче е противоречив избор, на първо място, тъй като тази система е много остаряла. RBS-15 е в употреба от 1975 година и още през 2013 година шведската национална организация за придобиване на военна техника FMV, заключи, че фамилията ракети RBS-15 е достигнало края на своя живот, и предложения други компании да предложат уместно съвременно въоръжение за Швеция. Нещо повече, системата на SAАB’s RBS-15 е на въоръжение в стеснен брой страни, което я прави по-скъпа спрямо по-широко публикуваните въоръжения. През последните 10 години RBS-15 няма нови държави-клиенти. Основните поръчки на компанията са от съществуващите остарели клиенти в „ родните “ пазари на Германия и Швеция.
На път ли е България да направи приятна изненада за своите съветски военноморски сътрудници и да озадачи съдружниците си от НАТО с неналичието на логичност в процеса на асортимент на ракети? Това са въпроси, които човек може да си зададе, в случай че следи най-новите разработки в процеса на асортимент на ракети.
Какви са опциите за ракети „ земя-земя “ или в тази ситуация „ повърхност-повърхност “ за военноморските сили на НАТО и България?
Най-модерната оръжейна система, предлагана на пазара е Морска ударна ракета (NSM) създавана от Kongsberg/Raytheon, Норвегия/САЩ. Тя е в употреба от 2012 година, само че си обезпечи несъмнено и сполучливо бъдеще, тъй като беше определена за главно бордово оръжие за няколко класа кораби във Военноморски сили на Съединени американски щати. По-лека и маневрена спрямо съперниците си, тя размени старите ракети Harpoon във Военноморски сили на Съединени американски щати. Това беше явен сигнал към пазара и докара до отлична позиция за NSM в НАТО и Западния свят. След интеграцията в крайбрежния клас бойни кораби (Littoral Combat Ships), американците интегрираха норвежката ракета NSM и към други класове. Американската морска пехота също употребява експедиционна система за NSM, основана на камиони. Всъщност даже немският флот, който има огромен народен дял в шведската ракета RBS-15, посредством съдействието на Diehl със SAAB, реши да промени въоръжението на няколко класове кораби и избра NSM като опция на RBS-15. През последните години NSM реализира триумф и на други пазари, в страни като Канада, Полша и даже Малайзия, където NSM беше определена за въоръжение на френски кораби вместо очевидния избор за френската ракета Exocet. Румънските Военноморски сили са в развой на придобиване на NSM установки и ракети за брегови батареи.
Като член на НАТО, разумно е България да избере въоръжение, което е съвместимо с въоръжението на флота на Алианса. Източникът на доставки и оперативната съгласуемост са основни при сходен избор. Като прибавим това, че Швеция не е член на НАТО и че сред двете страни няма военно съдействие,, изборът на ракетата за въоръжение за новите кораби на българския флот доста наподобява на историята на Gripen против F16. Ще се опита ли Русия още веднъж подмолно да поддържа избора на българския флот за закупуване на RBS-15 от SAAB, по този начин както поддържаше избора на Gripen? Вероятно да. Още повече, че норвежката NSM се употребява с почитание и в съветските медии, където специалисти и публицисти разискват NSM като съществена опасност против тяхното владичество, както в Арктика, по този начин и в Балтийско море (Полша) и Черно море (ВМС на Румъния). На фона на това, буди удивление, че среди във флота поддържат RBS-15. Има съображение да се притесняваме, че RBS-15, експлоатирана през 70 години на предишния век, разчитаща на радарно предаване, което елементарно може да бъде заглушено и/или прихванато, в никакъв случай няма да доближи съвременен боен транспортен съд. Руските Военноморски сили от дълго време имат на въоръжение комплицирани системи за радиоелектронна битка, които прихващат ракети от вида RBS-15.Общоизвестен факт е и, че цената на новите NSM ракети е доста по-ниска от тази на RBS-15. Очаква се в боекомплектите страна ни да закупи сред 28 и 34 ракети от този вид и сметките демонстрират, че единствено от тази поръчка страната ни може да спести сред 30 и 40 милиона евро. В допълнение, тези ракети могат да бъдат закупени освен от Норвегия, само че и от Съединени американски щати, т.е. от НАТО снабдител посредством междудържавно съглашение, чрез което цените могат да бъдат още по-конкурентни.
Сега, откакто корабите към този момент са предоставени за осъществяване, решението и отговорността за детайлите по тяхното въоръжението лежат върху плещите на актуалните командващи Военноморски сили и Българската войска. Изборът на ракета се дефинира от пусковите установки, които се залагат при градежа на кораба – т.е. това решение би трябвало да се вземе напълно скоро от Военноморски сили и изпълнителите на поръчката. Изборът на главната оръжейна система на многофункционалните патрулни кораби - ракетата, ще повлияе на националната сигурност, на бъдещето на няколко генерации български моряци, както и на военното съдействие на страната ни като членна НАТО. Този избор е от значително значение освен от позиция на сигурността, само че и от експлоатационна позиция. Какви са периодите и цените на доставка на съответните ракети и от кое място могат да бъдат доставени са значими фактори, които би трябвало да бъдат взети поради. В миг, в който Черноморският район става все по-голям за сигурността и с все по-силно военно наличие, Военноморски сили на България би трябвало бързо да вземат стратегически решения, които да подсигуряват, че планът за новите кораби ще бъде изпълнен в период, а корабите и тяхното въоръжение ще бъдат годни за актуалните бойни полета.
Миналата седмица служебният министър на защитата Георги Панайотов заяви, че макар сполучливото сключване и пускане на плана за два многофункционални кораба за потребностите на Военноморски сили, следва да се организира нова поръчка на стойност сред 500 милиона и 1 милиард лв. за боекомплектите на тези кораби. Отделното задание за плавателния съд и неговото въоръжение е естествен и верен метод и множеството страни действат по този начин, само че е Важно да се посочи, че решението какво ще се включи в тези боекомплекти се взима в този момент, когато корабите се създават и се слагат основите за бъдещото въоръжение. От това какво въоръжение ще избере Военноморски сили зависи освен цената, която България ще заплати, само че и успеваемостта на корабите, а оттова и националната ни сигурност в идващите най-малко 30 години.
Засега програмата за рационализация на Военноморски сили се извършва сполучливо. Във Варна се приготвя градежа на двата бойни кораба от немската компания Luerssen и българската компания Делфин, а по всичко наподобява, че шведската SAАB’s RBS-15 Mk 3 е на път да бъде определена за съществена оръжейна система на новите патрулни кораби. Това обаче е противоречив избор, на първо място, тъй като тази система е много остаряла. RBS-15 е в употреба от 1975 година и още през 2013 година шведската национална организация за придобиване на военна техника FMV, заключи, че фамилията ракети RBS-15 е достигнало края на своя живот, и предложения други компании да предложат уместно съвременно въоръжение за Швеция. Нещо повече, системата на SAАB’s RBS-15 е на въоръжение в стеснен брой страни, което я прави по-скъпа спрямо по-широко публикуваните въоръжения. През последните 10 години RBS-15 няма нови държави-клиенти. Основните поръчки на компанията са от съществуващите остарели клиенти в „ родните “ пазари на Германия и Швеция.
На път ли е България да направи приятна изненада за своите съветски военноморски сътрудници и да озадачи съдружниците си от НАТО с неналичието на логичност в процеса на асортимент на ракети? Това са въпроси, които човек може да си зададе, в случай че следи най-новите разработки в процеса на асортимент на ракети.
Какви са опциите за ракети „ земя-земя “ или в тази ситуация „ повърхност-повърхност “ за военноморските сили на НАТО и България?
Най-модерната оръжейна система, предлагана на пазара е Морска ударна ракета (NSM) създавана от Kongsberg/Raytheon, Норвегия/САЩ. Тя е в употреба от 2012 година, само че си обезпечи несъмнено и сполучливо бъдеще, тъй като беше определена за главно бордово оръжие за няколко класа кораби във Военноморски сили на Съединени американски щати. По-лека и маневрена спрямо съперниците си, тя размени старите ракети Harpoon във Военноморски сили на Съединени американски щати. Това беше явен сигнал към пазара и докара до отлична позиция за NSM в НАТО и Западния свят. След интеграцията в крайбрежния клас бойни кораби (Littoral Combat Ships), американците интегрираха норвежката ракета NSM и към други класове. Американската морска пехота също употребява експедиционна система за NSM, основана на камиони. Всъщност даже немският флот, който има огромен народен дял в шведската ракета RBS-15, посредством съдействието на Diehl със SAAB, реши да промени въоръжението на няколко класове кораби и избра NSM като опция на RBS-15. През последните години NSM реализира триумф и на други пазари, в страни като Канада, Полша и даже Малайзия, където NSM беше определена за въоръжение на френски кораби вместо очевидния избор за френската ракета Exocet. Румънските Военноморски сили са в развой на придобиване на NSM установки и ракети за брегови батареи.
Като член на НАТО, разумно е България да избере въоръжение, което е съвместимо с въоръжението на флота на Алианса. Източникът на доставки и оперативната съгласуемост са основни при сходен избор. Като прибавим това, че Швеция не е член на НАТО и че сред двете страни няма военно съдействие,, изборът на ракетата за въоръжение за новите кораби на българския флот доста наподобява на историята на Gripen против F16. Ще се опита ли Русия още веднъж подмолно да поддържа избора на българския флот за закупуване на RBS-15 от SAAB, по този начин както поддържаше избора на Gripen? Вероятно да. Още повече, че норвежката NSM се употребява с почитание и в съветските медии, където специалисти и публицисти разискват NSM като съществена опасност против тяхното владичество, както в Арктика, по този начин и в Балтийско море (Полша) и Черно море (ВМС на Румъния). На фона на това, буди удивление, че среди във флота поддържат RBS-15. Има съображение да се притесняваме, че RBS-15, експлоатирана през 70 години на предишния век, разчитаща на радарно предаване, което елементарно може да бъде заглушено и/или прихванато, в никакъв случай няма да доближи съвременен боен транспортен съд. Руските Военноморски сили от дълго време имат на въоръжение комплицирани системи за радиоелектронна битка, които прихващат ракети от вида RBS-15.Общоизвестен факт е и, че цената на новите NSM ракети е доста по-ниска от тази на RBS-15. Очаква се в боекомплектите страна ни да закупи сред 28 и 34 ракети от този вид и сметките демонстрират, че единствено от тази поръчка страната ни може да спести сред 30 и 40 милиона евро. В допълнение, тези ракети могат да бъдат закупени освен от Норвегия, само че и от Съединени американски щати, т.е. от НАТО снабдител посредством междудържавно съглашение, чрез което цените могат да бъдат още по-конкурентни.
Сега, откакто корабите към този момент са предоставени за осъществяване, решението и отговорността за детайлите по тяхното въоръжението лежат върху плещите на актуалните командващи Военноморски сили и Българската войска. Изборът на ракета се дефинира от пусковите установки, които се залагат при градежа на кораба – т.е. това решение би трябвало да се вземе напълно скоро от Военноморски сили и изпълнителите на поръчката. Изборът на главната оръжейна система на многофункционалните патрулни кораби - ракетата, ще повлияе на националната сигурност, на бъдещето на няколко генерации български моряци, както и на военното съдействие на страната ни като членна НАТО. Този избор е от значително значение освен от позиция на сигурността, само че и от експлоатационна позиция. Какви са периодите и цените на доставка на съответните ракети и от кое място могат да бъдат доставени са значими фактори, които би трябвало да бъдат взети поради. В миг, в който Черноморският район става все по-голям за сигурността и с все по-силно военно наличие, Военноморски сили на България би трябвало бързо да вземат стратегически решения, които да подсигуряват, че планът за новите кораби ще бъде изпълнен в период, а корабите и тяхното въоръжение ще бъдат годни за актуалните бойни полета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ