Емил Соколов пред ФАКТИ: Радев и Борисов представляват различни кланове на БКП
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Работата на служебното държавно управление се разяснява интензивно от социално-политически ангажираните български жители. Пък и от такива, които просто желаят нещо да кажат по тематиката, само че ползата им към е нея петминутен.
Няма по какъв начин да не отбележим, че единствено за няколко седмици някои от служебните министри, най-вече този на стопанската система – Кирил Петков, и този на вътрешните работи – Бойко Рашков, направиха скандални разкрития за свинщините, които са се случвали в границите на предходното ръководство. Силна социална реакция обаче няма.
В този час няколко десетки българи са окупирали Съдебната палата поради нахлуването на Прокуратурата в Министерство на вътрешните работи късно нощес. Това обаче е извънредно незадоволително и едва. Предстои да забележим дали тази вечер няма да станем очевидци на невиждано гражданско неодобрение (обявен е митинг пред Съдебната палата с начален час 19:00).
Но по този начин или другояче, от ФАКТИ потърсихме за диалог историка и политически анализатор – Емил Соколов, с цел да поговорим за работата на служебния кабинет, гражданската бездейност, забравените цели от митинга през предходната година и политическите вероятности пред нашата Родина.
Повече четете в идващите редове:
Бел. ред. Важно е да уточним, че диалогът бе извършен преди нахлуването на Прокуратурата в Министерство на вътрешните работи.
- Г-н Соколов, какъв е коментарът Ви за работата и посланията на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев?
- На първо място считам, че е по-добре да разясняваме работата на обособени министри от служебното държавно управление, а не на целия длъжностен кабинет. Причината е, че членовете на краткотрайната администрация са прекомерно разнородни като биография, професионален опит и даже политически пристрастия. Например, служебният министър на стопанската система – Кирил Петков, направи доста добре, че се зае с кочината ББР. Там злоупотребите с държавни пари са не просто скандални, а става въпрос за държавна банка, която обслужва доближените до властта олигарси. Накратко, това е държавен картел, основан от ГЕРБ за ГЕРБ.
От друга страна, имаме Бойко Рашков – служебният министър на вътрешните работи, който в границите на по-малко от две седмици съумя да насочи опасност към публицистите от bTV и употребява сталиниският термин „ някогашни хора “. Цинично е хора, свързани с Българска социалистическа партия, да използват сходен език. Българска социалистическа партия към този момент 30 години дължи опрощение на българите за незаконния комунистически режим. Изрази като „ някогашни хора “ само поставят сол в раната. Ако протестираме против Борисов, когато употребява нацистки лозунги, то тогава би трябвало да протестираме и против Рашков, когато си разрешава да употребява комунистическа изразителност. Просто е. Какво, по какъв начин и за какво споделят политиците има значение. Работа на жителите е да управляват ръководещите и да изискват повече от тях.
Ако въпреки всичко би трябвало да дам оценка на целия длъжностен кабинет, по-скоро считам, че към този момент се оправят добре. Изключвам, несъмнено, изцепките на Бойко Рашков и другите фрагменти на Българска социалистическа партия в кабинета.
- Как си обяснявате това, че на фона на разкритията, които вършат някои от министрите, измежду българските жители царува необикновено успокоение?
- Мързел. Няма друго пояснение. Гражданското общество сега е в ролята на непряк наблюдаващ. Всички чоплим семки и чакаме някой да „ изчегърта “ ГЕРБ. Чакаме някой да свърши нашата работа. Президентът Румен Радев е в ролята на новия избавител и ние чакаме той да ни избави от мутрите. Така става в приказките. В политиката рицари на бял кон няма. Досега трябваше да сме научили този урок, само че не сме. Отново викаме неволята.
Друга рискова наклонност е, че обществото се разделя на „ За “ и „ Против “ ГЕРБ. Ако си срещу ГЕРБ, би трябвало да приемаш безрезервно всяка стъпка на Радев, служебния кабинет, че даже и Васил Божков – най-новото попълнение на опозицията. Няма място за нюанси. Мисленето ни е бинарно. ГЕРБ са неприятни, а всички останали са положителни. Само първата част от това уравнение е вярна. ГЕРБ в действителност нямат място във властта, само че това не значи, че би трябвало да дадем безрезервната си поддръжка на всеки, който е срещу ГЕРБ. Напомням, че през 2013-та и 2014-та се случи нещо сходно, само че функциите бяха разменени. Всички, които бяха против Орешарски и Българска социалистическа партия бяха положителни, а Българска социалистическа партия трябваше да бъде „ изчегъртано “. Това стана, само че най-после прекалено много власт беше съсредоточена в ръцете на ГЕРБ. Рискуваме да повторим тази неточност. Ще махнем ГЕРБ в този момент, само че ще си натресем Българска социалистическа партия. Ченгетата ще сменят мутрите. Стани да седна е цялата работа. Донякъде това даже към този момент се случва. Ако забележим назначенията на новите регионални шефове – огромна част от тях са свързани със службите за сигурност.
- По време на митингите, почнали през предишното лято, се отправяше ясното обръщение, че с премахването на Борисов и ГЕРБ проблемите ни не се вземат решение генерално. Говореше се за лустрация и декомунизация. Рискува ли обществото ни, улисано в „ изчегъртването на гербалъка “, което в действителност към този момент е единствено със статут на обществено неодобрение и няколко уволнения, да не помни за главните механизми, посредством които страната ни може да стартира да се развива в вярната посока?
- „ Изчегъртването “ не е нищо повече от добра пиар тактика. Звучи като че ли се случва нещо огромно, а в действителност това не е по този начин. Силата на „ изчегъртването “ е чисто алегорична. Проблемът в действителност е, че от цялата еуфория по какъв начин ГЕРБ надали не към този момент са отстранени, забравихме целите си. Декомунизция и лустрация се трансфораха в мръсни думи. Ако критикуваш Бойко Рашков, че употребява мракобесна комунистическа изразителност, то ти си гербаджия. Отново се оказва, че декомунизацията и лустрацията бяха използвани като лозунги. Използвани бяха на митингите, с цел да основат усещането, че следва радикална смяна. Когато пристигна моментът нещата да се трансформират, огромна част от обществото и политическите сили бързо не помниха за тях. Това е замяна, общително осъществена със съдействието на суверена. Казано по-просто, народът не желае да го занимават със комплицирани неща. Народът желае самун и зрелища. Декомунизацията и лустрацията желаят правила и поредност, а не цирк. Отново се върнахме в изходна позиция. Това го можем най-добре. Когато премине ентусиазмът и „ изчегъртването “ не стигне до средата, ще се сетим, че пропиляхме следващия късмет да тръгнем по-правилния път.
- Някои хора оприличават протичащото се в страната на блъскане сред разнообразни клонове на Българска комунистическа партия. Какво е мнението Ви за тази догадка?
- Боричкане сред другите клонове на Българска комунистическа партия е тъкмо това, което се случва в страната. Радев и Борисов съставляват тъкмо това – разнообразни кланове на Българска комунистическа партия, които сега водят война. Войната им минава през българските институции, което компрометира основите на българската държавност. Води се война за душата на българската страна. Не стига, че институциите бяха в плен на ГЕРБ над 10 години, а в този момент другото Българска комунистическа партия също се пробва да ги подчини, с цел да отмъсти и да си разчисти сметките с ГЕРБ. Ние, жителите, можем единствено да загубим от това. Институциите и държавността не трябва да са принадлежности в ръцете на враждуващи кланове.
- ГЕРБ са толкоз дискредитирани, че e мъчно да се повярва в това, че могат да извлекат какъвто и да е дял от каквато и да е обстановка. Но въпреки всичко, има ли някакъв сюжет, при който те могат да получат „ нов живот “?
- На изборите на 11-ти юли ГЕРБ ще изгубят поддръжка. Ще вземат под 25% от вота. Даниел Митов неотдавна сподели, че на идващите избори ГЕРБ ще се бори да задържи поддръжката си. Според мен се издаде. ГЕРБ са наясно, че хората се отдръпват от тях. Това е повода да са уплашени. Лостовете за надзор към този момент не са в техни ръце, а в ръцете на служебното държавно управление.
Има сюжет, в който ГЕРБ да се закрепят и да върнат част от позициите си. Това ще стане, в случай че има трети предварителни парламентарни избори наесен. Ако се стигне до още едни избори, несигурността ще бъде в интерес на ГЕРБ. Ще могат още веднъж да претендират, че те са по-малкото зло. Затова е доста значимо да се образува постоянно държавно управление след изборите на 11-ти юли. Служебното държавно управление би трябвало да бъде заменено с такова, излъчено от Народното събрание. Суверенът би трябвало да бъде политически показан. Само по този начин ще си спестим политическата рецесия, която се задава. Трябва ни работещ парламент с работещо постоянно държавно управление. Всичко останало ще навреди на демокрацията ни, която така и така е нежна.
- Доста преди да бъде назначен този длъжностен кабинет вървеше слух, че избрани кръгове, евентуално залагащи на Румен Радев в политиката, желаят да наложат президентска република като форма на ръководство у нас. Съдейки по политическия хъс на Румен Радев, посланията му, дейностите на служебния му кабинет и това, че разгласи кандидатурата си за още един президентски мандат, става ли този слух все по-реалистичен вид, още повече вземайки поради и политическата рецесия, в която се намира страната и която е прекомерно допустимо да продължи и след идните парламентарни избори на 11 юли?
- Не мисля, че Радев се стреми към президентска република. Той желае да е сив кардинал, който да ръководи в сянка. Това припомня малко стила на ръководство на един почетен ръководител в Росенец. Проблемът е, че публичните настроения в България са такива. Мнозинството желае повече властническа власт. Иска се мощна фигура, която да взема решение вместо нас. Борисов тъкмо по този начин си присвои страната. Разбира се, разреши му се, обществото искаше различен да носи отговорност. Това, което се случи след това, е това, което става, когато дадеш на човек като Борисов прекалено много власт – несръчен и подкупен режим.
Още е рано да се каже, само че има индикации, че Радев е тръгнал по същия път. Пак споделям, това няма да стане с официална смяна на управническия модел в страната, а по неофициални пътища и канали. Единият вид е бъдещият парламент да реши да направи служебното държавно управление (или част от него) постоянен кабинет. Тук е доста значимо какво ще направи Слави Трифонов. Ако той поддържа такова решение, това значи, че към Радев се построява нов олигархичен модел, който включва Слави, Българска социалистическа партия и гравитиращите към тях по-малки партии. Тогава ще си спестим Борисов 4 за сметка на Радев 2 – други лица, само че същите способи.
- Повече от месец преди изборите, имаме ли нова обстановка на хоризонта или би трябвало да чакаме подобен на резултата от 4-ти април?
- Ситуацията ще е ненапълно сходна с предходните избори на 4-ти април. Не е изключено обаче Слави Трифонов да е първа политическа мощ, а ГЕРБ да са втора. Дори това да не стане, разликата сред първия и втория ще е минимална. ГЕРБ губи поддръжка. По всяка възможност Българска социалистическа партия ще са още веднъж трети, само че този път „ Демократична България “ ще са четвърти, а Движение за права и свободи пети. ИСМВ и “ Патриотите “ ще влязат, само че ще са на ръба.
Този път партиите на митинга (ИТН, Демократична България и ИСМВ) ще са по-близо до 121 депутата, само че най-вероятно отново няма да им доближават някъде към 10 гласа. Тогава на дневен ред ще е това дали да създадат компромис и да одобряват поддръжка от Българска социалистическа партия. Тук би трябвало да се каже, че в случай че откажат поддръжката на Българска социалистическа партия, само че след това дружно гласоподават да оставят служебното държавно управление на Радев под някаква форма, това ще е коалиция. Лошото е, че няма да е открита и транспарантна коалиция, а ще е следващата неразбираема сделка в политиката ни. Надявам се да не се стига до сходен сюжет, само че в случай че се стигне, лятото е най-хубавото време за митинг.
Работата на служебното държавно управление се разяснява интензивно от социално-политически ангажираните български жители. Пък и от такива, които просто желаят нещо да кажат по тематиката, само че ползата им към е нея петминутен.
Няма по какъв начин да не отбележим, че единствено за няколко седмици някои от служебните министри, най-вече този на стопанската система – Кирил Петков, и този на вътрешните работи – Бойко Рашков, направиха скандални разкрития за свинщините, които са се случвали в границите на предходното ръководство. Силна социална реакция обаче няма.
В този час няколко десетки българи са окупирали Съдебната палата поради нахлуването на Прокуратурата в Министерство на вътрешните работи късно нощес. Това обаче е извънредно незадоволително и едва. Предстои да забележим дали тази вечер няма да станем очевидци на невиждано гражданско неодобрение (обявен е митинг пред Съдебната палата с начален час 19:00).
Но по този начин или другояче, от ФАКТИ потърсихме за диалог историка и политически анализатор – Емил Соколов, с цел да поговорим за работата на служебния кабинет, гражданската бездейност, забравените цели от митинга през предходната година и политическите вероятности пред нашата Родина.
Повече четете в идващите редове:
Бел. ред. Важно е да уточним, че диалогът бе извършен преди нахлуването на Прокуратурата в Министерство на вътрешните работи.
- Г-н Соколов, какъв е коментарът Ви за работата и посланията на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев?
- На първо място считам, че е по-добре да разясняваме работата на обособени министри от служебното държавно управление, а не на целия длъжностен кабинет. Причината е, че членовете на краткотрайната администрация са прекомерно разнородни като биография, професионален опит и даже политически пристрастия. Например, служебният министър на стопанската система – Кирил Петков, направи доста добре, че се зае с кочината ББР. Там злоупотребите с държавни пари са не просто скандални, а става въпрос за държавна банка, която обслужва доближените до властта олигарси. Накратко, това е държавен картел, основан от ГЕРБ за ГЕРБ.
От друга страна, имаме Бойко Рашков – служебният министър на вътрешните работи, който в границите на по-малко от две седмици съумя да насочи опасност към публицистите от bTV и употребява сталиниският термин „ някогашни хора “. Цинично е хора, свързани с Българска социалистическа партия, да използват сходен език. Българска социалистическа партия към този момент 30 години дължи опрощение на българите за незаконния комунистически режим. Изрази като „ някогашни хора “ само поставят сол в раната. Ако протестираме против Борисов, когато употребява нацистки лозунги, то тогава би трябвало да протестираме и против Рашков, когато си разрешава да употребява комунистическа изразителност. Просто е. Какво, по какъв начин и за какво споделят политиците има значение. Работа на жителите е да управляват ръководещите и да изискват повече от тях.
Ако въпреки всичко би трябвало да дам оценка на целия длъжностен кабинет, по-скоро считам, че към този момент се оправят добре. Изключвам, несъмнено, изцепките на Бойко Рашков и другите фрагменти на Българска социалистическа партия в кабинета.
- Как си обяснявате това, че на фона на разкритията, които вършат някои от министрите, измежду българските жители царува необикновено успокоение?
- Мързел. Няма друго пояснение. Гражданското общество сега е в ролята на непряк наблюдаващ. Всички чоплим семки и чакаме някой да „ изчегърта “ ГЕРБ. Чакаме някой да свърши нашата работа. Президентът Румен Радев е в ролята на новия избавител и ние чакаме той да ни избави от мутрите. Така става в приказките. В политиката рицари на бял кон няма. Досега трябваше да сме научили този урок, само че не сме. Отново викаме неволята.
Друга рискова наклонност е, че обществото се разделя на „ За “ и „ Против “ ГЕРБ. Ако си срещу ГЕРБ, би трябвало да приемаш безрезервно всяка стъпка на Радев, служебния кабинет, че даже и Васил Божков – най-новото попълнение на опозицията. Няма място за нюанси. Мисленето ни е бинарно. ГЕРБ са неприятни, а всички останали са положителни. Само първата част от това уравнение е вярна. ГЕРБ в действителност нямат място във властта, само че това не значи, че би трябвало да дадем безрезервната си поддръжка на всеки, който е срещу ГЕРБ. Напомням, че през 2013-та и 2014-та се случи нещо сходно, само че функциите бяха разменени. Всички, които бяха против Орешарски и Българска социалистическа партия бяха положителни, а Българска социалистическа партия трябваше да бъде „ изчегъртано “. Това стана, само че най-после прекалено много власт беше съсредоточена в ръцете на ГЕРБ. Рискуваме да повторим тази неточност. Ще махнем ГЕРБ в този момент, само че ще си натресем Българска социалистическа партия. Ченгетата ще сменят мутрите. Стани да седна е цялата работа. Донякъде това даже към този момент се случва. Ако забележим назначенията на новите регионални шефове – огромна част от тях са свързани със службите за сигурност.
- По време на митингите, почнали през предишното лято, се отправяше ясното обръщение, че с премахването на Борисов и ГЕРБ проблемите ни не се вземат решение генерално. Говореше се за лустрация и декомунизация. Рискува ли обществото ни, улисано в „ изчегъртването на гербалъка “, което в действителност към този момент е единствено със статут на обществено неодобрение и няколко уволнения, да не помни за главните механизми, посредством които страната ни може да стартира да се развива в вярната посока?
- „ Изчегъртването “ не е нищо повече от добра пиар тактика. Звучи като че ли се случва нещо огромно, а в действителност това не е по този начин. Силата на „ изчегъртването “ е чисто алегорична. Проблемът в действителност е, че от цялата еуфория по какъв начин ГЕРБ надали не към този момент са отстранени, забравихме целите си. Декомунизция и лустрация се трансфораха в мръсни думи. Ако критикуваш Бойко Рашков, че употребява мракобесна комунистическа изразителност, то ти си гербаджия. Отново се оказва, че декомунизацията и лустрацията бяха използвани като лозунги. Използвани бяха на митингите, с цел да основат усещането, че следва радикална смяна. Когато пристигна моментът нещата да се трансформират, огромна част от обществото и политическите сили бързо не помниха за тях. Това е замяна, общително осъществена със съдействието на суверена. Казано по-просто, народът не желае да го занимават със комплицирани неща. Народът желае самун и зрелища. Декомунизацията и лустрацията желаят правила и поредност, а не цирк. Отново се върнахме в изходна позиция. Това го можем най-добре. Когато премине ентусиазмът и „ изчегъртването “ не стигне до средата, ще се сетим, че пропиляхме следващия късмет да тръгнем по-правилния път.
- Някои хора оприличават протичащото се в страната на блъскане сред разнообразни клонове на Българска комунистическа партия. Какво е мнението Ви за тази догадка?
- Боричкане сред другите клонове на Българска комунистическа партия е тъкмо това, което се случва в страната. Радев и Борисов съставляват тъкмо това – разнообразни кланове на Българска комунистическа партия, които сега водят война. Войната им минава през българските институции, което компрометира основите на българската държавност. Води се война за душата на българската страна. Не стига, че институциите бяха в плен на ГЕРБ над 10 години, а в този момент другото Българска комунистическа партия също се пробва да ги подчини, с цел да отмъсти и да си разчисти сметките с ГЕРБ. Ние, жителите, можем единствено да загубим от това. Институциите и държавността не трябва да са принадлежности в ръцете на враждуващи кланове.
- ГЕРБ са толкоз дискредитирани, че e мъчно да се повярва в това, че могат да извлекат какъвто и да е дял от каквато и да е обстановка. Но въпреки всичко, има ли някакъв сюжет, при който те могат да получат „ нов живот “?
- На изборите на 11-ти юли ГЕРБ ще изгубят поддръжка. Ще вземат под 25% от вота. Даниел Митов неотдавна сподели, че на идващите избори ГЕРБ ще се бори да задържи поддръжката си. Според мен се издаде. ГЕРБ са наясно, че хората се отдръпват от тях. Това е повода да са уплашени. Лостовете за надзор към този момент не са в техни ръце, а в ръцете на служебното държавно управление.
Има сюжет, в който ГЕРБ да се закрепят и да върнат част от позициите си. Това ще стане, в случай че има трети предварителни парламентарни избори наесен. Ако се стигне до още едни избори, несигурността ще бъде в интерес на ГЕРБ. Ще могат още веднъж да претендират, че те са по-малкото зло. Затова е доста значимо да се образува постоянно държавно управление след изборите на 11-ти юли. Служебното държавно управление би трябвало да бъде заменено с такова, излъчено от Народното събрание. Суверенът би трябвало да бъде политически показан. Само по този начин ще си спестим политическата рецесия, която се задава. Трябва ни работещ парламент с работещо постоянно държавно управление. Всичко останало ще навреди на демокрацията ни, която така и така е нежна.
- Доста преди да бъде назначен този длъжностен кабинет вървеше слух, че избрани кръгове, евентуално залагащи на Румен Радев в политиката, желаят да наложат президентска република като форма на ръководство у нас. Съдейки по политическия хъс на Румен Радев, посланията му, дейностите на служебния му кабинет и това, че разгласи кандидатурата си за още един президентски мандат, става ли този слух все по-реалистичен вид, още повече вземайки поради и политическата рецесия, в която се намира страната и която е прекомерно допустимо да продължи и след идните парламентарни избори на 11 юли?
- Не мисля, че Радев се стреми към президентска република. Той желае да е сив кардинал, който да ръководи в сянка. Това припомня малко стила на ръководство на един почетен ръководител в Росенец. Проблемът е, че публичните настроения в България са такива. Мнозинството желае повече властническа власт. Иска се мощна фигура, която да взема решение вместо нас. Борисов тъкмо по този начин си присвои страната. Разбира се, разреши му се, обществото искаше различен да носи отговорност. Това, което се случи след това, е това, което става, когато дадеш на човек като Борисов прекалено много власт – несръчен и подкупен режим.
Още е рано да се каже, само че има индикации, че Радев е тръгнал по същия път. Пак споделям, това няма да стане с официална смяна на управническия модел в страната, а по неофициални пътища и канали. Единият вид е бъдещият парламент да реши да направи служебното държавно управление (или част от него) постоянен кабинет. Тук е доста значимо какво ще направи Слави Трифонов. Ако той поддържа такова решение, това значи, че към Радев се построява нов олигархичен модел, който включва Слави, Българска социалистическа партия и гравитиращите към тях по-малки партии. Тогава ще си спестим Борисов 4 за сметка на Радев 2 – други лица, само че същите способи.
- Повече от месец преди изборите, имаме ли нова обстановка на хоризонта или би трябвало да чакаме подобен на резултата от 4-ти април?
- Ситуацията ще е ненапълно сходна с предходните избори на 4-ти април. Не е изключено обаче Слави Трифонов да е първа политическа мощ, а ГЕРБ да са втора. Дори това да не стане, разликата сред първия и втория ще е минимална. ГЕРБ губи поддръжка. По всяка възможност Българска социалистическа партия ще са още веднъж трети, само че този път „ Демократична България “ ще са четвърти, а Движение за права и свободи пети. ИСМВ и “ Патриотите “ ще влязат, само че ще са на ръба.
Този път партиите на митинга (ИТН, Демократична България и ИСМВ) ще са по-близо до 121 депутата, само че най-вероятно отново няма да им доближават някъде към 10 гласа. Тогава на дневен ред ще е това дали да създадат компромис и да одобряват поддръжка от Българска социалистическа партия. Тук би трябвало да се каже, че в случай че откажат поддръжката на Българска социалистическа партия, само че след това дружно гласоподават да оставят служебното държавно управление на Радев под някаква форма, това ще е коалиция. Лошото е, че няма да е открита и транспарантна коалиция, а ще е следващата неразбираема сделка в политиката ни. Надявам се да не се стига до сходен сюжет, само че в случай че се стигне, лятото е най-хубавото време за митинг.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ