Бойко Борисов, Корнелия Нинова и личната отговорност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На последните парламентарни избори двете до този миг основни политически сили- ГЕРБ и Българска социалистическа партия претърпяха крушение: ГЕРБ се срина и стане ясно, че надали към този момент ще ръководи а Българска социалистическа партия, която сякаш щеше да бъде победител в изборите отиде на трето място, губейки близо 400,000 гласа по отношение на предходните парламентарни избори. На този декор е забавно да се означи реакцията на двамата водачи на тези партии- Бойко Борисов и Корнелия Нинова и до каква степен те поеха персонална отговорност.
Бившият министър председател Бойко Борисов претърпя тежко неуспеха. Не му стигат свадите, в които беше заплетен, само че му стана ясно, че няма към този момент да ръководи и някой различен министър председател и държавно управление ще се разпореждат и раздават милиардите икономическа помощ, която се чака по линия на Европейски Съюз.
Вина във себе си несъмнено той не откри. Заяви, че в страната е осъществен прелом. В страната била открита еднолична власт- тъкмо както през 1944г.
Борисов не за първи път приказва, че е паднал от власт, тъй като някакви превратаджии го били свалили. През 2013г., когато в страната избухнаха антимонополн митинги, някои с лозунги против ГЕРБ, той прозорливо избра да подаде оставка, само че на 2 януари 2016г. по този начин изясни събитията от тези дни: „ Хубаво, но тогава ни спретнаха путча и паднахме от власт”. „ Путч” според тълковния речник е боен прелом, със сформиране на военно държавно управление, само че за Борисов това е незначителна детайлност.
Като оставим настрани обстоятелството, че на сегашните парламентарни избори ГЕРБ и Бойко Борисов бяха свалено от власт не посредством прелом, а вследствие на демократични избори, някогашният министър председател показва и явно непознаване на българската история. През 1944г., или по тъкмо, след 9-ти септември, в България не се открива ничия еднолична власт, такава на държавен глава или партия. Властта е в ръцете на държавно управление на Отечествения фронт, в което единствено четирима министри са комунисти. Такова непознаване на историята, допустимо и съзнателно, той разкрива и като дава през годините разнообразни пояснения за това, по какъв начин комунистите затрили неговият „ дядо”- в кавички, защото и двамата му дядовци се умряли от естествена гибел доста години след 1944г., а той има погубен прародител, както се смята от някогашни пандизчии, като възмездие по отношение на заможен спор. През 2014 година в персоналния си профил във Facebook Борисов написа: " На 9 септември, когато са пристигнали гавазите от Държавна сигурност, са го извели от вкъщи му и са го пребили с тояги в царевицата в двора, пред очите на всичките му близки”. А на 23 декември 2016 година, пред съвещание на Министерски съвет Борисов съобщи, че тъй като дядо му e бил николапетковист „ даже в моето досие написа „ зложелател на националната власт – „ николапетковист “ .
Но на 9 септември и години по-късно Държавна сигурност не е съществувала, а и „ дядо” му няма по какъв начин да е бил погубен като „ николапетковист”, самият Никола Петков е участник в деветосептемврийския прелом, подкрепил е основаването на Народния съд и е министър в държавното управление на Отечествен фронт до август 1946г.
Трудно ще бъде на Борисов, самичък някогашен болшевик, да завоюва бъдещи избори разигравайки антикомунистическата карта, тя е от години в политическия му боеприпас, само че не му обезпечи триумф на последните избори, предшествани през 2020г. от всеобщи демонстрации с претенции на оставката му. Вероятно и изборите на 11 юли ще повторят срутва в доверието към него и партията му, само че персонална виновният надали ще признае и оставка като ръководител на ГЕРБ надали ще подаде. Партията имала потребност от него.
Подобно на Борисов, Корнелия Нинова не пое персонална отговорност за неуспеха на изборите и не подаде оставка. Такава неточност тя направи един път след загубата на евроизборите през май 2019г., когато подаде оставка, която по лексикона на Борисов се оказа „ пунта мара”, тъй като по-късно я отдръпна, заявявайки, че отговорността за изборната загуба трябвало да се понесе освен от нея, само че „ солидарно”. И в този момент, след неуспеха на парламентарните избори, отговорността беше поета „ солидарно” само че от Изпълнителното бюро, което подаде оставка. Но без нея. Както и при Бойко с ГЕРБ, по този начин и Българска социалистическа партия имала потребност от нея. „ В този миг не можем да оставим партията без председател”- съобщи тя.
В лидерските упоритости на тези двама политически водачи и нежеланието им да поемат персонална отговорност за изборни провали, те наподобяват политически сиамски близнаци.
Българска социалистическа партия обаче, за разлика от ГЕРБ обаче е въпреки всичко демократична партия, има вътрешна съпротива, която оспорва властта на Нинова и желае нейната оставка за провали в изборите, желаят и избор на нов ръководител. Това е сериозен проблем за амбициозната лидерка на Българска социалистическа партия. Опозицията желае още да се анулира наложената от нея преди няколко години система, изборът на ръководител на партията да не става от всички членове на Българска социалистическа партия (такава изборна система няма на никое място по света, дори в историята на БКП), а на партиен конгрес. За нея проблем е, и че претенденти за поста и бяха видни и авторитетни партийни функционери. И с цел да се оправи с този проблем, Нинова се оказа правилен почитател на Тодор Живков. На времето, когато Живков решаваше, че някои партийни и държавни ръководители заплашват позицията му на висш водач и водач, неотложно ги низвергваше и им отнемаше партийните и държавни постове. Беше милосърден обаче, за разлика от Сталин, който унищожаваше противниците си физически под предлог, че са троцкисти, заговорници или непознати шпиони, Тодор Живков беше им даваше някаква синекурна служба или ги пращаше посланици. Така бяха отстранени такива видни партийни и държавни деятели като Митко Григоров, Борис Велчев, Иван Абаджиев, Чудомир Александров и ред други.
По сходен метод работи и Нинова. Когато през май 2029г. си подаде оставката, Валери Жаблянов- към този миг зам. ръководител на партията съобщи кандидатурата си за ръководител на партията. През юни същата година по предложение на Корнелия Нинова Жаблянов беше изваден от Изпълнителното бюро и загуби депутатското си място и (засега) се намира в нежелано политическо съществуване. Жаблянов и различен изтъкнат критик на Нинова- Велислава Дърева бяха извадени и от Националния съвет на Българска социалистическа партия.
И в този момент, след загубата на сегашните парламентарни избори обстановката се повтори. Янаки Стоилов и Крум Зарков, членове на Изпълнителното бюро желаеха оставката на лидерката Корнелия Нинова. Крум Зарков, преуспяващ и кадърен върховен функционер, очертаващ се като сериозен противник на Нинова, беше отхвърлен като ръководител на парламентарната група на Българска социалистическа партия, като неговото място зае самата Нинова. Но тези дни и двамата бяха извадено от Изпълнителното бюро..
Може да се каже, че и в тези две съществени до момента политически партии, вождизмът и персоналните упоритости на водачите им играят основна роля за неуспеха на ГЕРБ като ръководеща политическа партия, и на Българска социалистическа партия като действителна съпротива. Но в случай че ситуацията с ГЕРБ наподобява безнадеждно, там съпротива против Борисов е немислима, а от там и опцията за смяна, в Българска социалистическа партия нещата стоят малко по- друго. Вътрешната съпротива в тази партия е към момента жива. На третото съвещание на XIV Конференция на Софийската градска организация тези дни ръководителят на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов сподели: „ Времето на общите приказки изтече. Не е естествено, когато „ от горната страна “ се постановат водачи, цивилен квоти, в контраст на мнението и причините на партийните организации, по-късно да им се търси отговорност за постигнатите резултати. За да продължим напред е значимо да си изясним кой, по кое време и по какъв начин поема отговорност за взетите решения”.
Времето ще покаже дали и Паргов няма да последва ориста на Жаблянов и Зарков (последният някои бранители на Нинова нарекоха в обществените мрежи „ предател”) или в партията в действителност ще настъпят промени.
На последните парламентарни избори двете до този миг основни политически сили- ГЕРБ и Българска социалистическа партия претърпяха крушение: ГЕРБ се срина и стане ясно, че надали към този момент ще ръководи а Българска социалистическа партия, която сякаш щеше да бъде победител в изборите отиде на трето място, губейки близо 400,000 гласа по отношение на предходните парламентарни избори. На този декор е забавно да се означи реакцията на двамата водачи на тези партии- Бойко Борисов и Корнелия Нинова и до каква степен те поеха персонална отговорност.
Бившият министър председател Бойко Борисов претърпя тежко неуспеха. Не му стигат свадите, в които беше заплетен, само че му стана ясно, че няма към този момент да ръководи и някой различен министър председател и държавно управление ще се разпореждат и раздават милиардите икономическа помощ, която се чака по линия на Европейски Съюз.
Вина във себе си несъмнено той не откри. Заяви, че в страната е осъществен прелом. В страната била открита еднолична власт- тъкмо както през 1944г.
Борисов не за първи път приказва, че е паднал от власт, тъй като някакви превратаджии го били свалили. През 2013г., когато в страната избухнаха антимонополн митинги, някои с лозунги против ГЕРБ, той прозорливо избра да подаде оставка, само че на 2 януари 2016г. по този начин изясни събитията от тези дни: „ Хубаво, но тогава ни спретнаха путча и паднахме от власт”. „ Путч” според тълковния речник е боен прелом, със сформиране на военно държавно управление, само че за Борисов това е незначителна детайлност.
Като оставим настрани обстоятелството, че на сегашните парламентарни избори ГЕРБ и Бойко Борисов бяха свалено от власт не посредством прелом, а вследствие на демократични избори, някогашният министър председател показва и явно непознаване на българската история. През 1944г., или по тъкмо, след 9-ти септември, в България не се открива ничия еднолична власт, такава на държавен глава или партия. Властта е в ръцете на държавно управление на Отечествения фронт, в което единствено четирима министри са комунисти. Такова непознаване на историята, допустимо и съзнателно, той разкрива и като дава през годините разнообразни пояснения за това, по какъв начин комунистите затрили неговият „ дядо”- в кавички, защото и двамата му дядовци се умряли от естествена гибел доста години след 1944г., а той има погубен прародител, както се смята от някогашни пандизчии, като възмездие по отношение на заможен спор. През 2014 година в персоналния си профил във Facebook Борисов написа: " На 9 септември, когато са пристигнали гавазите от Държавна сигурност, са го извели от вкъщи му и са го пребили с тояги в царевицата в двора, пред очите на всичките му близки”. А на 23 декември 2016 година, пред съвещание на Министерски съвет Борисов съобщи, че тъй като дядо му e бил николапетковист „ даже в моето досие написа „ зложелател на националната власт – „ николапетковист “ .
Но на 9 септември и години по-късно Държавна сигурност не е съществувала, а и „ дядо” му няма по какъв начин да е бил погубен като „ николапетковист”, самият Никола Петков е участник в деветосептемврийския прелом, подкрепил е основаването на Народния съд и е министър в държавното управление на Отечествен фронт до август 1946г.
Трудно ще бъде на Борисов, самичък някогашен болшевик, да завоюва бъдещи избори разигравайки антикомунистическата карта, тя е от години в политическия му боеприпас, само че не му обезпечи триумф на последните избори, предшествани през 2020г. от всеобщи демонстрации с претенции на оставката му. Вероятно и изборите на 11 юли ще повторят срутва в доверието към него и партията му, само че персонална виновният надали ще признае и оставка като ръководител на ГЕРБ надали ще подаде. Партията имала потребност от него.
Подобно на Борисов, Корнелия Нинова не пое персонална отговорност за неуспеха на изборите и не подаде оставка. Такава неточност тя направи един път след загубата на евроизборите през май 2019г., когато подаде оставка, която по лексикона на Борисов се оказа „ пунта мара”, тъй като по-късно я отдръпна, заявявайки, че отговорността за изборната загуба трябвало да се понесе освен от нея, само че „ солидарно”. И в този момент, след неуспеха на парламентарните избори, отговорността беше поета „ солидарно” само че от Изпълнителното бюро, което подаде оставка. Но без нея. Както и при Бойко с ГЕРБ, по този начин и Българска социалистическа партия имала потребност от нея. „ В този миг не можем да оставим партията без председател”- съобщи тя.
В лидерските упоритости на тези двама политически водачи и нежеланието им да поемат персонална отговорност за изборни провали, те наподобяват политически сиамски близнаци.
Българска социалистическа партия обаче, за разлика от ГЕРБ обаче е въпреки всичко демократична партия, има вътрешна съпротива, която оспорва властта на Нинова и желае нейната оставка за провали в изборите, желаят и избор на нов ръководител. Това е сериозен проблем за амбициозната лидерка на Българска социалистическа партия. Опозицията желае още да се анулира наложената от нея преди няколко години система, изборът на ръководител на партията да не става от всички членове на Българска социалистическа партия (такава изборна система няма на никое място по света, дори в историята на БКП), а на партиен конгрес. За нея проблем е, и че претенденти за поста и бяха видни и авторитетни партийни функционери. И с цел да се оправи с този проблем, Нинова се оказа правилен почитател на Тодор Живков. На времето, когато Живков решаваше, че някои партийни и държавни ръководители заплашват позицията му на висш водач и водач, неотложно ги низвергваше и им отнемаше партийните и държавни постове. Беше милосърден обаче, за разлика от Сталин, който унищожаваше противниците си физически под предлог, че са троцкисти, заговорници или непознати шпиони, Тодор Живков беше им даваше някаква синекурна служба или ги пращаше посланици. Така бяха отстранени такива видни партийни и държавни деятели като Митко Григоров, Борис Велчев, Иван Абаджиев, Чудомир Александров и ред други.
По сходен метод работи и Нинова. Когато през май 2029г. си подаде оставката, Валери Жаблянов- към този миг зам. ръководител на партията съобщи кандидатурата си за ръководител на партията. През юни същата година по предложение на Корнелия Нинова Жаблянов беше изваден от Изпълнителното бюро и загуби депутатското си място и (засега) се намира в нежелано политическо съществуване. Жаблянов и различен изтъкнат критик на Нинова- Велислава Дърева бяха извадени и от Националния съвет на Българска социалистическа партия.
И в този момент, след загубата на сегашните парламентарни избори обстановката се повтори. Янаки Стоилов и Крум Зарков, членове на Изпълнителното бюро желаеха оставката на лидерката Корнелия Нинова. Крум Зарков, преуспяващ и кадърен върховен функционер, очертаващ се като сериозен противник на Нинова, беше отхвърлен като ръководител на парламентарната група на Българска социалистическа партия, като неговото място зае самата Нинова. Но тези дни и двамата бяха извадено от Изпълнителното бюро..
Може да се каже, че и в тези две съществени до момента политически партии, вождизмът и персоналните упоритости на водачите им играят основна роля за неуспеха на ГЕРБ като ръководеща политическа партия, и на Българска социалистическа партия като действителна съпротива. Но в случай че ситуацията с ГЕРБ наподобява безнадеждно, там съпротива против Борисов е немислима, а от там и опцията за смяна, в Българска социалистическа партия нещата стоят малко по- друго. Вътрешната съпротива в тази партия е към момента жива. На третото съвещание на XIV Конференция на Софийската градска организация тези дни ръководителят на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов сподели: „ Времето на общите приказки изтече. Не е естествено, когато „ от горната страна “ се постановат водачи, цивилен квоти, в контраст на мнението и причините на партийните организации, по-късно да им се търси отговорност за постигнатите резултати. За да продължим напред е значимо да си изясним кой, по кое време и по какъв начин поема отговорност за взетите решения”.
Времето ще покаже дали и Паргов няма да последва ориста на Жаблянов и Зарков (последният някои бранители на Нинова нарекоха в обществените мрежи „ предател”) или в партията в действителност ще настъпят промени.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ