Да си имаме едно-две наум
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Някои от нещата, които се случват през последните няколко дни в страната - уволненията в държавната администрация и в частност в Министерство на вътрешните работи, е нещо, за което хиляди български жители, в случай че не и милиони, мечтаехме. И преди 11-12 години хората нямаха изключително високо мнение за българската полиция и държавните институции у нас, само че ерата " ГЕРБ " реализира извънредно високи резултати в това да отврати, разгневи и настрои българите против държавните чиновници като цяло. За това и през днешния ден насладата измежду българите е съвсем всеобща - част от съмнителните видове и калинките са навън. С приповдигнато и очакващо въодушевление ден след ден чакаме вести за идващите, тъй като е доста значимо да не се спре дотук.
Със случилите се уволнения в Министерство на вътрешните работи и бъдещите, които се плануват, можем по-смело да мечтаем за естествени, разбирайте по-честни избори. Това по никакъв начин не е малко и e витално значимо за развиването на демокрацията ни. Но, несъмнено, нейното развиване зависи на първо място от интензивността на жителите в дните, когато избори няма.
В подтекста на получилите се до момента уволнения - отлично, по този начин се прави. Малко е даже. Очакванията на жителите са за доста по-сериозно премахване на герберщината, колкото и малко време да са 2 месеца за работата на едно държавно управление, и то такова със длъжностен темперамент.
Далеч не всичко обаче прави положително усещане и оставя приятни чувства. Освобождаването на към този момент някогашния началник на Столична дирекция на вътрешните работи - Георги Хаджиев, е чудесна вест, само че индивидът, който го заменя - Антон Златанов, не вдъхва никакво доверие. Или най-малко не и на стотиците българи, които познавам и които са били на голям брой митинги в България след 2008 година Досещате се какво се има поради, нали?
Златанов по-назад във времето бе прочут на обществеността като индивида в Министерство на вътрешните работи, който бори футболното безчинство.
Без да сме в редиците на министерството, от страни наподобява, че се назначава първият по-популярен в редиците му, а не някой съзнателно вършещ работата си служител на реда. Ако в Министерство на вътрешните работи са останали такива, тъй като Бойко Рашков приказва за безнравственост във ведомството. Но връщайки се на Антон Златанов, назначението му не приказва добре персонално точно за служебния вътрешен министър Рашков, който до този миг оставяше усещания за адекватност.
Но има едно друго нещо, за което аудиторията пропуща да мисли, опиянена от демонтажа на ГЕРБ. Това нещо е вероятността след изборите на 11 юли. Тя не е добра, тъй като е доста евентуално парламентарната рецесия да се задълбочи заради неспособност да се образува болшинство, а оттова и държавно управление, и служебното държавно управление да продължи да ръководи още дълго. А това не е добре.
У доста хора е терзанието, че, сходно на 1934 година, когато военният хайлайф на Родината ни взема решение, че партиите са се провалили, прави прелом и ги не разрешава, можем да станем очевидци на налагането на очевиден авторитаризъм в България под формата на президентска република. Съвпадението е поразително - сега двама генерали са отпред на страната. Генерал Румен Радев и военачалник Стефан Янев.
Именно за това е редно президентът Румен Радев да изкаже политическите си планове пред българската общност. Да, той ще се кандидатира за президент, всички знаем това, само че пълномощията на президентската институция не са на равнището на политическата ми изразителност. А тя е на човек, който желае властта и внушава с изявленията си, че може да се оправи по-добре. Той би трябвало да каже дали има желание един ден да се яви на парламентарни избори, както изисква Конституцията на България, с цел да попаднеш в законодателната, а по-късно вероятно и в изпълнителната власт. Или пък има желание по някакъв метод да инициира смяна в нашата Конституция, с цел да стане България президентска република.
Не са доста хората, които имат вяра, че правдивата другояче политическа интензивност на Румен Радев е просто от отвращение и угриженост. Видно е, че той е персона с политически упоритости, които няма по какъв начин да бъдат материализирани със сегашната форма на ръководство у нас. За това е редно той да бъде прям и най-сетне да смъкна картите на масата.
Ако пък мнителността ни е допълнително и се окаже, че Румен Радев желае просто да си президентства в границите на сегашната уредба, то той може да бъде и на практика потребен на българския народ. Но до тогава... Да си имаме едно-две мислено.
Някои от нещата, които се случват през последните няколко дни в страната - уволненията в държавната администрация и в частност в Министерство на вътрешните работи, е нещо, за което хиляди български жители, в случай че не и милиони, мечтаехме. И преди 11-12 години хората нямаха изключително високо мнение за българската полиция и държавните институции у нас, само че ерата " ГЕРБ " реализира извънредно високи резултати в това да отврати, разгневи и настрои българите против държавните чиновници като цяло. За това и през днешния ден насладата измежду българите е съвсем всеобща - част от съмнителните видове и калинките са навън. С приповдигнато и очакващо въодушевление ден след ден чакаме вести за идващите, тъй като е доста значимо да не се спре дотук.
Със случилите се уволнения в Министерство на вътрешните работи и бъдещите, които се плануват, можем по-смело да мечтаем за естествени, разбирайте по-честни избори. Това по никакъв начин не е малко и e витално значимо за развиването на демокрацията ни. Но, несъмнено, нейното развиване зависи на първо място от интензивността на жителите в дните, когато избори няма.
В подтекста на получилите се до момента уволнения - отлично, по този начин се прави. Малко е даже. Очакванията на жителите са за доста по-сериозно премахване на герберщината, колкото и малко време да са 2 месеца за работата на едно държавно управление, и то такова със длъжностен темперамент.
Далеч не всичко обаче прави положително усещане и оставя приятни чувства. Освобождаването на към този момент някогашния началник на Столична дирекция на вътрешните работи - Георги Хаджиев, е чудесна вест, само че индивидът, който го заменя - Антон Златанов, не вдъхва никакво доверие. Или най-малко не и на стотиците българи, които познавам и които са били на голям брой митинги в България след 2008 година Досещате се какво се има поради, нали?
Златанов по-назад във времето бе прочут на обществеността като индивида в Министерство на вътрешните работи, който бори футболното безчинство.
Без да сме в редиците на министерството, от страни наподобява, че се назначава първият по-популярен в редиците му, а не някой съзнателно вършещ работата си служител на реда. Ако в Министерство на вътрешните работи са останали такива, тъй като Бойко Рашков приказва за безнравственост във ведомството. Но връщайки се на Антон Златанов, назначението му не приказва добре персонално точно за служебния вътрешен министър Рашков, който до този миг оставяше усещания за адекватност.
Но има едно друго нещо, за което аудиторията пропуща да мисли, опиянена от демонтажа на ГЕРБ. Това нещо е вероятността след изборите на 11 юли. Тя не е добра, тъй като е доста евентуално парламентарната рецесия да се задълбочи заради неспособност да се образува болшинство, а оттова и държавно управление, и служебното държавно управление да продължи да ръководи още дълго. А това не е добре.
У доста хора е терзанието, че, сходно на 1934 година, когато военният хайлайф на Родината ни взема решение, че партиите са се провалили, прави прелом и ги не разрешава, можем да станем очевидци на налагането на очевиден авторитаризъм в България под формата на президентска република. Съвпадението е поразително - сега двама генерали са отпред на страната. Генерал Румен Радев и военачалник Стефан Янев.
Именно за това е редно президентът Румен Радев да изкаже политическите си планове пред българската общност. Да, той ще се кандидатира за президент, всички знаем това, само че пълномощията на президентската институция не са на равнището на политическата ми изразителност. А тя е на човек, който желае властта и внушава с изявленията си, че може да се оправи по-добре. Той би трябвало да каже дали има желание един ден да се яви на парламентарни избори, както изисква Конституцията на България, с цел да попаднеш в законодателната, а по-късно вероятно и в изпълнителната власт. Или пък има желание по някакъв метод да инициира смяна в нашата Конституция, с цел да стане България президентска република.
Не са доста хората, които имат вяра, че правдивата другояче политическа интензивност на Румен Радев е просто от отвращение и угриженост. Видно е, че той е персона с политически упоритости, които няма по какъв начин да бъдат материализирани със сегашната форма на ръководство у нас. За това е редно той да бъде прям и най-сетне да смъкна картите на масата.
Ако пък мнителността ни е допълнително и се окаже, че Румен Радев желае просто да си президентства в границите на сегашната уредба, то той може да бъде и на практика потребен на българския народ. Но до тогава... Да си имаме едно-две мислено.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ