Криеница по формулата Каракачанов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на професор Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Каракачанов измислил формула за сливане на разединените етно-популисти: " предизборни листи без водачи ". Изглежда разумно, тъй като всеки от въпросните водачи към този момент е пределно съкрушен. Единият подписа съмнителни покупко-продажби, другият концесионира плажове, третият похарчи неверни пари за пръстови отпечатъци в лечебните заведения, четвъртият е изцяло несъответстващ. И всичките в един или различен миг са изпълнявали подпорни функционалности за менискуса на господин Борисов, с който през днешния ден заобикалят да попадат в един екран. Да прибавим и това, че тези хора прекомерно дълго се задържаха на политическата сцена и надълбоко омръзнаха с грубостите, взаимните си нападки, нелепите дела. Какво по-логично от това шефовете да се пернат обратно, да пуснат нови лица, артисти, футболисти, доктори? " А за какво водачите не подадат оставки и не дадат път на младите? ", попита телевизионният водещ Виктор Николаев. Не получи отговор. Явно не става дума за други, по-добри водачи, а за стратегическо замаскиране на сегашните.
Само че в случай че се огледате, ще видите, че става дума за наклонност в обществения ни живот: водачите са почнали да се крият.
Бойко Борисов не просто от дълго време не върви в Народното събрание, заобикаля срещи с публицисти и неорганизирани от ПР-ите му жители и отхвърли да се бори още веднъж за поста министър-председател. Той е на път да се отдръпна без да имаме най-малката визия кой ще го наследи. Вярно, че това е прийом, постоянно срещан при диктаторите - Живков да вземем за пример на няколко пъти първо издигаше, след това низвергваше втория в партията. Борисов изигра сходен номер с Цветанов, само че мина време, а нов втори в ГЕРБ не се обрисува (да ме прости господин Дончев, той ми се вижда прекомерно образован и доброжелателен, с цел да овладее тази партия).
А може би идеалният модел е Движение за права и свободи? От години придвижването е ръководено от един прикрит в дословния смисъл водач. Най-силният миг от акцията в Росенец за мен беше, че принуди Ахмед Доган да се покаже физически и да бъде сниман измежду розите. След трагичните митинги предходната година тази партия отдръпна и другия си незабележим необут Пеевски - народен представител, който също не ходеше в Народното събрание и също не говореше с публицисти, оставяйки обществото да гадае по какъв начин тъкмо подръпва конците на страната. Никой не знае по какъв начин действа Движение за права и свободи от вътрешната страна, само че съмнението, че от другояче симпатичния Карадайъ не зависи нищо, е непобедимо.
Добре, в този момент пък на терена тържествено излиза нова партия, която активизира очаквания за рестарт и изчегъртане. Къде е водачът? Господин Трифонов (също) не посещава Народното събрание, боледува, а съгласно някои се прави на болен, все едно. Реалността му е като на компютърен аватар, който приказва по пижама във фейсбук, само че не се среща в офлайн действителността. Не пожела да стане министър председател, а последните клюки са, че най-вероятно няма да бъде претендент за идващото национално заседание. Така е решил, не ми е работа да осъждам. Но помислете за този абсурд - лидерска партия със прикрит водач!
Да продължим разходката. Демократична България има двама съпредседатели, настрана зелените, които имат своя физиономия и управление. Ще кажете - демократични са хората, само че не би ли било въпреки всичко по-логично неголяма партия да има обединен властови център? При най-малките - " Изправи се! Мутри вън! " - отново са двама, само че дали въобще можем да приказваме за водачество при този хетерогенен състав на групировката?
Ще кажете - най-малко столетницата има безспорна председателка, която още веднъж и още веднъж виждаме по разнородни мероприятия с букети цветя както щастлива класна ръководителка. Явно бюрократичната полировка на социалистите си споделя думата. И въпреки всичко на госпожа Нинова през днешния ден надали ѝ е елементарно. Искат ѝ оставката поради неуспеха на изборите, атакуват я левите крила в партията поради неуместния национал-консервативен курс, притискат я от десните бизнес-среди, задето отхвърля сделки с ГЕРБ и обрича партията на безконечна опозиционност, роят се нови обединения, които късат живо електорално месо. Ще бъдем ли учудени, в случай че и тук последват формулата " Каракачанов " и решат да поскрият лидерката?
Не знам на какво се дължи тази странна наклонност. Едва ли жителите са почнали да се интересуват от платформи и хрумвания, вместо от хора. Свикнали сме да мислим таман противоположното - че българският политически нрав е податлив към персонализация в политиката. Защо тогава сходно криене на водачите?
Ако погледнете обратно ще видите, че в историята отношението ни към тези отпред е много, да кажем, необичайно. По разнообразни аргументи и от разнообразни среди те неизбежно биват низвергнати, оплюти, даже прогонени. Не ги съпоставям по друго, с изключение на по яростта, която са събудили във времето си - Батенберг и Фердинанд, Стамболов и Филов, Димитров и Луканов, Костов и Сакскобургготски. Единствения, който несъмнено обичаме, е Левски, който не е съумял да реализира задачите си и е умрял, без да оглави свободната страна. Горко му в случай че беше доживял да стане министър-председател!
А може би нашите политици най-накрая са разбрали, че у нас не се търпи никакво водачество - нито положително, нито неприятно и по тази причина се крият зад кулисите, пускайки напред специалисти и цивилен квоти. Поставете се на тяхно място. Не е доста почтено, само че в случай че ще те ненавиждат каквото и да направиш, заслужава ли си масрафа?
Коментар на професор Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Каракачанов измислил формула за сливане на разединените етно-популисти: " предизборни листи без водачи ". Изглежда разумно, тъй като всеки от въпросните водачи към този момент е пределно съкрушен. Единият подписа съмнителни покупко-продажби, другият концесионира плажове, третият похарчи неверни пари за пръстови отпечатъци в лечебните заведения, четвъртият е изцяло несъответстващ. И всичките в един или различен миг са изпълнявали подпорни функционалности за менискуса на господин Борисов, с който през днешния ден заобикалят да попадат в един екран. Да прибавим и това, че тези хора прекомерно дълго се задържаха на политическата сцена и надълбоко омръзнаха с грубостите, взаимните си нападки, нелепите дела. Какво по-логично от това шефовете да се пернат обратно, да пуснат нови лица, артисти, футболисти, доктори? " А за какво водачите не подадат оставки и не дадат път на младите? ", попита телевизионният водещ Виктор Николаев. Не получи отговор. Явно не става дума за други, по-добри водачи, а за стратегическо замаскиране на сегашните.
Само че в случай че се огледате, ще видите, че става дума за наклонност в обществения ни живот: водачите са почнали да се крият.
Бойко Борисов не просто от дълго време не върви в Народното събрание, заобикаля срещи с публицисти и неорганизирани от ПР-ите му жители и отхвърли да се бори още веднъж за поста министър-председател. Той е на път да се отдръпна без да имаме най-малката визия кой ще го наследи. Вярно, че това е прийом, постоянно срещан при диктаторите - Живков да вземем за пример на няколко пъти първо издигаше, след това низвергваше втория в партията. Борисов изигра сходен номер с Цветанов, само че мина време, а нов втори в ГЕРБ не се обрисува (да ме прости господин Дончев, той ми се вижда прекомерно образован и доброжелателен, с цел да овладее тази партия).
А може би идеалният модел е Движение за права и свободи? От години придвижването е ръководено от един прикрит в дословния смисъл водач. Най-силният миг от акцията в Росенец за мен беше, че принуди Ахмед Доган да се покаже физически и да бъде сниман измежду розите. След трагичните митинги предходната година тази партия отдръпна и другия си незабележим необут Пеевски - народен представител, който също не ходеше в Народното събрание и също не говореше с публицисти, оставяйки обществото да гадае по какъв начин тъкмо подръпва конците на страната. Никой не знае по какъв начин действа Движение за права и свободи от вътрешната страна, само че съмнението, че от другояче симпатичния Карадайъ не зависи нищо, е непобедимо.
Добре, в този момент пък на терена тържествено излиза нова партия, която активизира очаквания за рестарт и изчегъртане. Къде е водачът? Господин Трифонов (също) не посещава Народното събрание, боледува, а съгласно някои се прави на болен, все едно. Реалността му е като на компютърен аватар, който приказва по пижама във фейсбук, само че не се среща в офлайн действителността. Не пожела да стане министър председател, а последните клюки са, че най-вероятно няма да бъде претендент за идващото национално заседание. Така е решил, не ми е работа да осъждам. Но помислете за този абсурд - лидерска партия със прикрит водач!
Да продължим разходката. Демократична България има двама съпредседатели, настрана зелените, които имат своя физиономия и управление. Ще кажете - демократични са хората, само че не би ли било въпреки всичко по-логично неголяма партия да има обединен властови център? При най-малките - " Изправи се! Мутри вън! " - отново са двама, само че дали въобще можем да приказваме за водачество при този хетерогенен състав на групировката?
Ще кажете - най-малко столетницата има безспорна председателка, която още веднъж и още веднъж виждаме по разнородни мероприятия с букети цветя както щастлива класна ръководителка. Явно бюрократичната полировка на социалистите си споделя думата. И въпреки всичко на госпожа Нинова през днешния ден надали ѝ е елементарно. Искат ѝ оставката поради неуспеха на изборите, атакуват я левите крила в партията поради неуместния национал-консервативен курс, притискат я от десните бизнес-среди, задето отхвърля сделки с ГЕРБ и обрича партията на безконечна опозиционност, роят се нови обединения, които късат живо електорално месо. Ще бъдем ли учудени, в случай че и тук последват формулата " Каракачанов " и решат да поскрият лидерката?
Не знам на какво се дължи тази странна наклонност. Едва ли жителите са почнали да се интересуват от платформи и хрумвания, вместо от хора. Свикнали сме да мислим таман противоположното - че българският политически нрав е податлив към персонализация в политиката. Защо тогава сходно криене на водачите?
Ако погледнете обратно ще видите, че в историята отношението ни към тези отпред е много, да кажем, необичайно. По разнообразни аргументи и от разнообразни среди те неизбежно биват низвергнати, оплюти, даже прогонени. Не ги съпоставям по друго, с изключение на по яростта, която са събудили във времето си - Батенберг и Фердинанд, Стамболов и Филов, Димитров и Луканов, Костов и Сакскобургготски. Единствения, който несъмнено обичаме, е Левски, който не е съумял да реализира задачите си и е умрял, без да оглави свободната страна. Горко му в случай че беше доживял да стане министър-председател!
А може би нашите политици най-накрая са разбрали, че у нас не се търпи никакво водачество - нито положително, нито неприятно и по тази причина се крият зад кулисите, пускайки напред специалисти и цивилен квоти. Поставете се на тяхно място. Не е доста почтено, само че в случай че ще те ненавиждат каквото и да направиш, заслужава ли си масрафа?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ