ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Партията “Има подобен народ”, която на първо време искаше да се назовава саркастично “Няма такава държава”, само че удари на камък със сарказма си в съда, отхвърля да ръководи без устойчиво болшинство и с поддръжката на “алчни и потвърдено корумпирани” партии от статуквото. Това стана ясно от отхвърли на водача Станислав Трифонов да одобри мандата, за което той заяви във Facebook.

Това разяснява Иво Инджев.

Също във Facebook беглецът от Народното събрание и неговия надзор Методиевич назова Трифонов страхливец, който не желае да ръководи със 165 гласа и го разгласи за освен това от Тодор Живков като излъга, че по неговият “университет” от Правец не е имал също цялостно болшинство в Народното събрание ( доколкото сходството на парламент от времето на комунизма може въобще да бъде възприеман като източник на властта в изискванията на правешката диктатура).

Трифонов се трансформира в въплъщение на максимата “внимавай какво си пожелаваш”. Пожела да натрие носа на Методиевич и съумя в тази част. Която е значима освен за него, а за всички у нас и в чужбина, които знаят, че никаква смяна не може да има в България до момента в който българската бутилка е запушена от властното туловище на един същи човек повече от десетилетие насам, през което сме трайно закотвени в тинята на европейското дъно в множеството отрицателни ранглисти, свързани с качеството на живота на хората.

Успехът с премахването на тази тапа обаче завари “тирбушона” Трифонов неопитен за консумация на наличието на бутилката. Опиянението от триумфа търпя малко.

Трифонов отговори на упованията на множеството коментатори, които разчетоха мълчанието му и оскъдните знаци на неговия представител Тошко Йорданов като въведения към отвод от вдишване на горещия картоф, към който мнозина се надяваха да седнат на трапезата на властта без да носят негативите от на амортизацията от нея.

Трифонов обаче не дава отговор на очакванията на гласоподавателите си, които, за разлика от някои политически наблюдаващи, хранеха очаквания той да направи идната крачка. Трифонов не играе в това шоу за аплодисментите на шепа анализатори. Пък и арабската сентенция споделя “ с една ръка ( т.е. с една шепа,) не може да се ръкопляска”. Тъй че равносметката от постъпателно-възвратното придвижване на този нов инструмент в българската политика остава за сметка на основния конструктор на самото шоу.

Инструментът е неприспособим за повсеместен ремонт на статуквото. И основният му минус е в това, че замязя на носителя на това статукво – с медийния протест, обидни подвиквания към техни представители, гоненица от публичността и даже по случайността Трифонов да се окаже болен едновременно с Методиевич- комфортно и за двамата.

Да заприличаш на оня, който сочиш за собствен за противовес, е антипатично.

Да изброя отново: енигматичното безмълвие, самозатварянето за нагнетяване на напрежението в пиесата ( и “за да не се изложим като проговорим”), Бойко-тът на медиите и доброволната изолираност в личната партийна телевизия донесоха за малко дивиденти на “Има подобен народ”. Народът обаче го има(ше) на страната на бунтаря и мъчно ще се задържи пред екрана му пред затворените пердета на шоуто.

И не, не го избавя от разочарованието очарователният факт, че предлага за едноминутен министър председател уважаваната шахматистка Антоанета Стефанова, нито нейната всеотдайност.

Защото ходът, който изигра е шах и пат.