Иво Инджев за ФАКТИ: Силата на кремълските слуги в България е в тяхната невидимост
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След провеждането на парламентарните избори на 4-ти април и образуването на 45-ото Народно заседание, политиката в България още веднъж стана забавна за забележителен брой български жители. Колко време ще продължи това и дали ще може ползата към нея да е резистентен, следва да забележим. Междувременно, от ФАКТИ продължаваме да Ви представяме разбора на персони със обилни натрупвания от усещания и изводи, когато приказваме за българската политика.
За изборния резултат, министър-председателя МетодиевИЧ, по нашия събеседник, кремълските прислужници в България, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и други тематики, може да прочете изявлението на медията ни с Иво Инджев в идващите редове:
Иво Любомиров Инджев е български публицист, блогър и създател на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически връзки на Европейския съюз. Бил е основен шеф на Българската телеграфна организация (1990 – 1993) и ефирен водещ на предаването „ В десетката “ по bTV (2000 – 2006). От години има личен блог - ivo.bg, в който всекидневно разгласява разбори за персони и събития от България и света.
- Г-н Инджев, да стартираме по този начин. Има ли факт, който доста Ви изненада в изборния резултат от началото месеца, както и след старта на 45-ото Народно заседание?
- Рутинен от много години факт е, че социолозите у нас не познават процентите и подкрепят абонираните за спечелили поръчители на изследванията им с внушенията си. Сред главните задания на десетилетието на отиващите си властници беше преодоляването на медиите и те не ги разочароваха. Самите ръководещи се скъсаха да се хвалят и да бягат от спор. Резултатът от всичко това беше подобен, че единствено те се изненадаха на 4 април.
Приличат на загрубял хулиган, който е настроил цялата махала против себе си, а по-късно се изненадва, че яде пердах. Други сюрпризирани нямаше. Включително и моя невзискателност. Подписал съм се под голям брой прогнози в този смисъл.
- Другарят Методиевич, т.е. Бойко Борисов, постоянно е обект на Вашите разбори във Вашия блог ivo.bg. Вярвате ли откровено, че с политическата му кариера е свършено, или пък съперниците му са способни да го реанимират?
- Аз не служа си с категорията на вярата, която оставям на суеверните хора и на църковните чиновници. Очаквам от Методиевич всичко. Не определям какво значи “всичко”, тъй като той има гения да надвишава всевъзможни упования за вероятните номера, на които е кадърен в името на личното подчертаване.
Някой вярвал ли е, че в границите на една седмица първо ще избяга от Народното събрание с писмена оставка, а по-късно ще си вземе отпуск, който ще се окаже най-после по болест? Три в една седмица, единствено и единствено да стане неговата и да се наложи още веднъж uber alles. Не за Гинес, връх е като за Ганьо, какъвто не сме имали отпред на страната в цялата ѝ горда 1300 годишна история.
Ако някой ми цитира различен български държател в миналото да е казвал за себе си, че доста интелигентен и доста умен, както самичък се дефинира по къси гащи в болничното заведение на представлението по изпровождането на своите камикадзета да бъдат неодобрени като министри, ще си взема думите обратно. Преди това обаче държа да го назовавам Бай Гадньо.
- Настоящото 45-то Народно заседание несъмнено е глътка пресен въздух спрямо предходното, което беше цялостен кремълски коптор. Но въпреки всичко и в този момент в Народното събрание са ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Считате ли, че окончателното доизчистване на слугуващата на Кремъл шлака може да се реализира с нови и нови избори?
- Силата на кремълските прислужници в България, за разлика от техните събратя в други страни с забележими съветски малцинства, подлежащи на наблюдаване и някакъв надзор, е в тяхната непрозрачност. Пръснати са (почти) на всички места. В това отношение най-важното е, че ГЕРБ беше отстранена от властта. За нея прословутият (напоследък, а другояче го разясня от десетилетие по-рано) военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Решетников сподели в едно изявление, че е желаната от Кремъл партия в България.
Очаквам да видя по какъв начин Нинова и антуражът ѝ ще отиграят шамара на дипломат Митрофанова. Тя надменно се намеси в политиката на Българска социалистическа партия, заставайки на страната прогонения от Нинова от управлението Георги Гергов. Такова нещо не се е случвало на наследницата на Българска комунистическа партия от времето Горбачов. До момента, в който споделям това, Българска социалистическа партия приема шамара за “аванта”, само че той припомня на оня пестник в лицето на Волен Сидеров, който той получи от гневен русофил посред София. Дано столетните адепти на руското въздействие прозрат, че съветският му вид ги маргинализира от ден на ден - интернационално, а към този момент и вътрешно, както се видя на изборите.
Колкото до (ръководството на) Движение за права и свободи, не се вижда на хоризонта му боязън от избори. Поне до момента в който трае магията с капсулирането на неговите гласоподаватели към почетния им ръководител Доган. Ако имаше сериозна маса съмняващи се гласоподаватели на Движение за права и свободи (в духа на традицията на европейското възобновление, дефинирана от Декарт), които да реагират обикновено след проруския демарш на Доган с прогонването на Лютви Местан от поста му, тази каста критици трябваше да е поискала към този момент сметка на падишаха от сараите.
Някой може ли да си показа, че елементарните български турци си падат русофили, както техният държател от Бояна?
- Не, несъмнено не може. Встрани от това, в един от анализите си разглеждате брака по сметка на новите парламентарни партии с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи като нещо, което може да свърши работа против ГЕРБ. Кое Ви кара да бъде оптимист за това?
- Изразих се нагледно като за някои хора, които нямат въображението да си показват, че политиката от време на време изисква прагматичен компромис. Най-голямо изкуство в живота, надлежно и в политиката, е боравенето с компромисите. Без тях не може да се живее, въпреки да са смъртоносни, когато се преглъщат в огромни количества - също като в тази ситуация с водата, без която не можем да съществуваме, само че бихме се удавили, в случай че глътнем повечко от нея.
- Предвид историческото им минало, може ли да се има даже минимално доверие на социалистите и доганистите? Както и, едно такова единодушие, в случай че се провали и компрометира, което не е прекомерно необикновено, няма ли да спомогне на ГЕРБ да се върне на „ бял кон “, а обединения като „ ИТН “ и „ Демократична България “ да отидат на политическото сметище?
- Не става дума нито за доверие, нито за единодушие, а за съчетаване на ползите в името на общата цел. Защото разграждането на автократичния модел на ръководство в България изисква в действителност обединени старания.
- Споменавайки ГЕРБ се напомням за пробуждането на един от евродепутатите им – Андрей Ковачев. Над 10 години по-късно той закупи увереност в настояването си за събарянето на пропагандните руски монументи, а също и изиска преименуването на градове като Благоевград и Димитровград. Как бихте коментирали това?
- Андрей Ковачев е единственият важен представител на ГЕРБ, който и преди е заявявал по този начин позиция. Но в този момент той за пръв път “премина в настъпление” против личните си съпартийци в Столичната община. Призова ги да поддържат демократите в общината, които на процедура бойкотират от години всякога, когато се слага въпросът за демонтирането на Монумента на окупационната алена войска ( МОЧА). На процедура Ковачев се разпалва по този параграф против шефа си Методиевич и русофилстващата кметица Фандъкова, които охраняват непоклатимостта на руската окупационна символика.
- Да поговорим и за президента Румен Радев. Какъв президентски мандат изпраща той през Вашия взор и изцяло какъв воин е Радев в българската политиката – позитивен, негативен или нещо приблизително сред двете?
- Кръстник му е отново Методиевич, в случай че се има вяра на изказванието му, че преднамерено го е оставил да победи неговата кандидатка Цецка Цачева. Само че Кръстникът този път удари на камък. С риск да стана неприятен на мнозина, ще напомня, че западните съдружници дадоха знаци за взаимност с Радев в апогея на конфликта му с съперника Методиевич предишното лято, когато хората на Гешев нахлуха в президентството. Прогнозата ми е, че Радев ще бъде предпочетен от всички външни фактори и за идващите избори, в случай че би трябвало да избират сред него и Методиевич. Колкото до вътрешното разположение на силите, за момента разполагаме единствено с данните на същите социолози, които не познаха резултата от изборите и подредбата на партиите в Народното събрание. Така че избирам да не бързам да се качвам на техния трен.
- Смятате ли, че всичко през последните 31 години в българската политика се случва по авансово създадени сюжети? И в случай че – да, от кого се измислят и дирижират тези сюжети?
- Не, не мисля, че злодеите са толкоз умни и мъдри - “умен и мъдър” ни е, по личната му преценка, единствено Методиевич, който назовавам по съветски пример не инцидентно. Вземам образец от оня запис на Борисов, в който той самият назовава по съветски фасон Василиевич един от своите остарели ментори, какъвто беше шефът на “Лукойл” Валентин Златев.
- Оптимист ли сте за България, господин Инджев?
- Не обичам да се измъквам благодарение на непознати мисли, само че когато споделям техния смисъл, нямам проблем да ги изтъквам. “Предпочитам да съм черноглед и да не позная, в сравнение с да съм оптимист и да се разочаровам”. Казал го е в наши дни Илон Мъск, чийто триумф демонстрира, че свободният човек, артикул на свободно общество, може и Космоса да превземе.
След провеждането на парламентарните избори на 4-ти април и образуването на 45-ото Народно заседание, политиката в България още веднъж стана забавна за забележителен брой български жители. Колко време ще продължи това и дали ще може ползата към нея да е резистентен, следва да забележим. Междувременно, от ФАКТИ продължаваме да Ви представяме разбора на персони със обилни натрупвания от усещания и изводи, когато приказваме за българската политика.
За изборния резултат, министър-председателя МетодиевИЧ, по нашия събеседник, кремълските прислужници в България, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и други тематики, може да прочете изявлението на медията ни с Иво Инджев в идващите редове:
Иво Любомиров Инджев е български публицист, блогър и създател на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически връзки на Европейския съюз. Бил е основен шеф на Българската телеграфна организация (1990 – 1993) и ефирен водещ на предаването „ В десетката “ по bTV (2000 – 2006). От години има личен блог - ivo.bg, в който всекидневно разгласява разбори за персони и събития от България и света.
- Г-н Инджев, да стартираме по този начин. Има ли факт, който доста Ви изненада в изборния резултат от началото месеца, както и след старта на 45-ото Народно заседание?
- Рутинен от много години факт е, че социолозите у нас не познават процентите и подкрепят абонираните за спечелили поръчители на изследванията им с внушенията си. Сред главните задания на десетилетието на отиващите си властници беше преодоляването на медиите и те не ги разочароваха. Самите ръководещи се скъсаха да се хвалят и да бягат от спор. Резултатът от всичко това беше подобен, че единствено те се изненадаха на 4 април.
Приличат на загрубял хулиган, който е настроил цялата махала против себе си, а по-късно се изненадва, че яде пердах. Други сюрпризирани нямаше. Включително и моя невзискателност. Подписал съм се под голям брой прогнози в този смисъл.
- Другарят Методиевич, т.е. Бойко Борисов, постоянно е обект на Вашите разбори във Вашия блог ivo.bg. Вярвате ли откровено, че с политическата му кариера е свършено, или пък съперниците му са способни да го реанимират?
- Аз не служа си с категорията на вярата, която оставям на суеверните хора и на църковните чиновници. Очаквам от Методиевич всичко. Не определям какво значи “всичко”, тъй като той има гения да надвишава всевъзможни упования за вероятните номера, на които е кадърен в името на личното подчертаване.
Някой вярвал ли е, че в границите на една седмица първо ще избяга от Народното събрание с писмена оставка, а по-късно ще си вземе отпуск, който ще се окаже най-после по болест? Три в една седмица, единствено и единствено да стане неговата и да се наложи още веднъж uber alles. Не за Гинес, връх е като за Ганьо, какъвто не сме имали отпред на страната в цялата ѝ горда 1300 годишна история.
Ако някой ми цитира различен български държател в миналото да е казвал за себе си, че доста интелигентен и доста умен, както самичък се дефинира по къси гащи в болничното заведение на представлението по изпровождането на своите камикадзета да бъдат неодобрени като министри, ще си взема думите обратно. Преди това обаче държа да го назовавам Бай Гадньо.
- Настоящото 45-то Народно заседание несъмнено е глътка пресен въздух спрямо предходното, което беше цялостен кремълски коптор. Но въпреки всичко и в този момент в Народното събрание са ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Считате ли, че окончателното доизчистване на слугуващата на Кремъл шлака може да се реализира с нови и нови избори?
- Силата на кремълските прислужници в България, за разлика от техните събратя в други страни с забележими съветски малцинства, подлежащи на наблюдаване и някакъв надзор, е в тяхната непрозрачност. Пръснати са (почти) на всички места. В това отношение най-важното е, че ГЕРБ беше отстранена от властта. За нея прословутият (напоследък, а другояче го разясня от десетилетие по-рано) военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Решетников сподели в едно изявление, че е желаната от Кремъл партия в България.
Очаквам да видя по какъв начин Нинова и антуражът ѝ ще отиграят шамара на дипломат Митрофанова. Тя надменно се намеси в политиката на Българска социалистическа партия, заставайки на страната прогонения от Нинова от управлението Георги Гергов. Такова нещо не се е случвало на наследницата на Българска комунистическа партия от времето Горбачов. До момента, в който споделям това, Българска социалистическа партия приема шамара за “аванта”, само че той припомня на оня пестник в лицето на Волен Сидеров, който той получи от гневен русофил посред София. Дано столетните адепти на руското въздействие прозрат, че съветският му вид ги маргинализира от ден на ден - интернационално, а към този момент и вътрешно, както се видя на изборите.
Колкото до (ръководството на) Движение за права и свободи, не се вижда на хоризонта му боязън от избори. Поне до момента в който трае магията с капсулирането на неговите гласоподаватели към почетния им ръководител Доган. Ако имаше сериозна маса съмняващи се гласоподаватели на Движение за права и свободи (в духа на традицията на европейското възобновление, дефинирана от Декарт), които да реагират обикновено след проруския демарш на Доган с прогонването на Лютви Местан от поста му, тази каста критици трябваше да е поискала към този момент сметка на падишаха от сараите.
Някой може ли да си показа, че елементарните български турци си падат русофили, както техният държател от Бояна?
- Не, несъмнено не може. Встрани от това, в един от анализите си разглеждате брака по сметка на новите парламентарни партии с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи като нещо, което може да свърши работа против ГЕРБ. Кое Ви кара да бъде оптимист за това?
- Изразих се нагледно като за някои хора, които нямат въображението да си показват, че политиката от време на време изисква прагматичен компромис. Най-голямо изкуство в живота, надлежно и в политиката, е боравенето с компромисите. Без тях не може да се живее, въпреки да са смъртоносни, когато се преглъщат в огромни количества - също като в тази ситуация с водата, без която не можем да съществуваме, само че бихме се удавили, в случай че глътнем повечко от нея.
- Предвид историческото им минало, може ли да се има даже минимално доверие на социалистите и доганистите? Както и, едно такова единодушие, в случай че се провали и компрометира, което не е прекомерно необикновено, няма ли да спомогне на ГЕРБ да се върне на „ бял кон “, а обединения като „ ИТН “ и „ Демократична България “ да отидат на политическото сметище?
- Не става дума нито за доверие, нито за единодушие, а за съчетаване на ползите в името на общата цел. Защото разграждането на автократичния модел на ръководство в България изисква в действителност обединени старания.
- Споменавайки ГЕРБ се напомням за пробуждането на един от евродепутатите им – Андрей Ковачев. Над 10 години по-късно той закупи увереност в настояването си за събарянето на пропагандните руски монументи, а също и изиска преименуването на градове като Благоевград и Димитровград. Как бихте коментирали това?
- Андрей Ковачев е единственият важен представител на ГЕРБ, който и преди е заявявал по този начин позиция. Но в този момент той за пръв път “премина в настъпление” против личните си съпартийци в Столичната община. Призова ги да поддържат демократите в общината, които на процедура бойкотират от години всякога, когато се слага въпросът за демонтирането на Монумента на окупационната алена войска ( МОЧА). На процедура Ковачев се разпалва по този параграф против шефа си Методиевич и русофилстващата кметица Фандъкова, които охраняват непоклатимостта на руската окупационна символика.
- Да поговорим и за президента Румен Радев. Какъв президентски мандат изпраща той през Вашия взор и изцяло какъв воин е Радев в българската политиката – позитивен, негативен или нещо приблизително сред двете?
- Кръстник му е отново Методиевич, в случай че се има вяра на изказванието му, че преднамерено го е оставил да победи неговата кандидатка Цецка Цачева. Само че Кръстникът този път удари на камък. С риск да стана неприятен на мнозина, ще напомня, че западните съдружници дадоха знаци за взаимност с Радев в апогея на конфликта му с съперника Методиевич предишното лято, когато хората на Гешев нахлуха в президентството. Прогнозата ми е, че Радев ще бъде предпочетен от всички външни фактори и за идващите избори, в случай че би трябвало да избират сред него и Методиевич. Колкото до вътрешното разположение на силите, за момента разполагаме единствено с данните на същите социолози, които не познаха резултата от изборите и подредбата на партиите в Народното събрание. Така че избирам да не бързам да се качвам на техния трен.
- Смятате ли, че всичко през последните 31 години в българската политика се случва по авансово създадени сюжети? И в случай че – да, от кого се измислят и дирижират тези сюжети?
- Не, не мисля, че злодеите са толкоз умни и мъдри - “умен и мъдър” ни е, по личната му преценка, единствено Методиевич, който назовавам по съветски пример не инцидентно. Вземам образец от оня запис на Борисов, в който той самият назовава по съветски фасон Василиевич един от своите остарели ментори, какъвто беше шефът на “Лукойл” Валентин Златев.
- Оптимист ли сте за България, господин Инджев?
- Не обичам да се измъквам благодарение на непознати мисли, само че когато споделям техния смисъл, нямам проблем да ги изтъквам. “Предпочитам да съм черноглед и да не позная, в сравнение с да съм оптимист и да се разочаровам”. Казал го е в наши дни Илон Мъск, чийто триумф демонстрира, че свободният човек, артикул на свободно общество, може и Космоса да превземе.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ