Андрей Кортунов: Путин не прави отстъпки, но обича яснотата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Русия разгласи ответни ограничения на новите американски наказания. Отговорът на Москва планува възбрана за влизане в страната на няколко високопоставени чиновници в администрацията на президента Байдън, измежду които са генералният прокурор на Съединените щати Мерик Гарланд, министърът на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, президентският консултант по вътрешна политика и някогашен непрекъснат американски представител в Организация на обединените нации Сюзън Райс, шефът на ФБР Кристофър Рей и шефът на националното разузнаване Ервил Хайнс.
Помощникът на съветския президент Владимир Путин Юрий Ушаков е посъветвал американския дипломат в Москва Джон Съливан да се прибере краткотрайно в родината си за съвещания. На взаимен принцип от Москва ще бъдат изгонени 10 американски дипломати, ще бъде неразрешено на съветски жители и жители на трети страни да работят в дипломатическите представителства на Съединените щати в Русия и внезапно ще бъдат съкратени краткосрочните командировки на чиновници в Държавния департамент. Ще се лимитира и не разрешава активността на американските неправителствени организации, които, по преценка на Москва, се месят във вътрешните работи на Русия.
На този декор вероятен ли е въобще руско-американски разговор за Украйна? Отминала ли е заплахата от огромна война в Донбас? И ще се срещнат ли в последна сметка президентите Владимир Путин и Джо Байдън?
На 13 април американският президент Джо Байдън се обади по телефона на съветския си сътрудник Владимир Путин и му предложи да се срещнат персонално. На 15-ти Съединените щати вкараха нови наказания против Русия, а на 16-ти президентът Байдън се разгласи за постоянни и предсказуеми връзки с Москва. Какво в действителност е посланието на президента и по какъв начин се възприема то в Кремъл?
Отговорът даде генералният шеф на Руския съвет по интернационалните връзки Андрей Кортунов в изявление за предаването „ Събота 150 “ по БНР :
„ Струва ми се, че преди всичко би трябвало да се регистрира вътрешнополитическият подтекст в Съединените щати. Разбира се, Байдън не би желал опозицията, най-много в лицето на неоконсервативните републиканци, да го упрекна в уязвимост пред лицето на геополитическия съперник. Байдън схваща, че по този начин, както преди време демократите изобличаваха Тръмп в уязвимост, променчивост или подготвеност за някакви декларативни отстъпки, по този начин и него ще го изобличават републиканците, без значение от това какви ангажименти или двусмислици може да си разреши. Той би трябвало да се застрахова вътре в страната, което в действителност виждаме. Байдън схваща, че в случай че не вкара наказания, то те ще бъдат въведени от Конгреса. И това евентуално ще бъдат други наказания - не толкоз професионални и носещи политически опасности за самите Съединени щати. Второто събитие е, че американската тактичност e „ една стъпка напред и една, дори две стъпки обратно “. Това също е ясно и не би трябвало да провокира огромно удивление. Байдън се стреми да показва прагматизъм във връзка с Русия. Това значи, че там, където възприема Русия като част от решението на казуса, той е подготвен да работи с нея. Там, където възприема Русия като част от казуса, той е подготвен да оказва и отсега нататък спомагателен напън над Кремъл “.
Доколко обаче подобен метод е допустим за Русия? Президентът Путин не обича да отстъпва и да приказват с него от позицията на силата?
Путин, несъмнено, не обича отстъпките и като цяло не прави отстъпки, само че той обича яснотата. Защо Путин по този начин интензивно и като цяло положително взаимодейства с Ердоган? Путин схваща, че Русия и Турция имат доста разнообразни, неведнъж противоположни ползи. Той споделя обаче, че Ердоган е предсказуем, схваща по собствен метод турските ползи и ги пази. С европейците не се получава по този начин, тъй като Путин ги упреква в двоякост, двуличие, променчивост и други грехове. Може да се спори до каква степен обективни са тези обвинявания, само че стилът на европейците е различен, по-неудобен за Путин.
Разбира се, че яснотата е значима, само че не постоянно е допустимо да се направи подобен обзор на връзките, при която ясно да бъдат разграничени сферите на съдействие от сферите на съревнование. По руско време Москва и Вашингтон съумяха да отделят контрола на стратегическите въоръжения в качеството на „ свещена крава “. Т.е., каквото и да става, каквито и проблеми да ни разделят, каквито и рецесии да пораждат, дано съхраним тази сфера, тъй като тя е доста значима за нас, за целия свят и за интернационалната непоклатимост. Това се получаваше. Възможно е да се получи и в този момент. В по-широк подтекст обаче това не е доста продуктивна база за развиване на връзките, тъй като неналичието на доверие пречи на постигането на договорености в съответните сфери.
Възможен ли е въобще руско-американски разговор по сензитивната тематика Украйна?
Украйна, несъмнено, е необикновен проблем и като цяло той е по-скоро европейски, в сравнение с американски. Неслучайно Съединените щати не вземат участие в нормандския развой и не подписаха минските съглашения. Струва ми се, че Съединените щати заеха най-удобната за тях позиция по украинския въпрос. От една страна имат огромно въздействие върху позицията на Киев. От друга страна имат канали за връзка с Москва. От трета страна не носят никаква отговорност за това, което става там. Отговорността, в случай че приказваме за Запада, се носи от Париж и Берлин. Не желая да кажа, че Съединените щати са заинтригувани от огромна война. Вероятно никой не е заинтригуван. Състоянието на напрежение обаче, което връзва ръцете на Владимир Путин и предотвратява дейни дейности на Русия в други региони на света дава отговор за ползите на Съединените щати. Това отслабва американския геополитически съперник.
Затова ми се коства, че да се разчита, че Съединените щати ще играят ролята на основен миротворец в Украйна, би било малко наивно. Впрочем в Москва няма такива илюзии, а в Киев може би има вяра, че при положение на спор Съединените щати ще дойдат на помощ. Най-вероятно Съединените щати са подготвени да водят война в Украйна до последния украинец, само че не повече.
Можем ли да въздъхнем с облекчение и да кажем, че заплахата от огромна война в Югоизточна Украйна е отминала?
Първо, опасността от война въпреки всичко не е отминала. Заплахата не е в това, че някоя от страните - Киев, Москва, Донецк или Луганск ще вземе решение за огромна настъпателна интервенция. Струва ми се, че опасността произтича от непреднамерената ескалация. Има заплаха, че тези стълкновения и периодически произшествия, които за жалост зачестиха ще предизвикат спиралата на ескалацията, при което обстановката може излезе от надзор и да стартира да се развива по лични закони. Мнозина споделят, че по този начин е почнала Първата международна война в Европа. Никой не е желал да води война 4 години и никой не е очаквал, че войната ще докара до злополука от континентален мащаб, само че все пак логиката на събитията е довела точно до това. Струва ми се, че за жалост такава опасност съществува и в дадения случай. Съгласен съм с вас, че обстановката през днешния ден е по-добра, в сравнение с преди седмица. Вероятно, поглеждайки от ръба на пропастта надолу, страните са се ужасили и за почнали да последователно да отстъпват обратно.
Какво значи ескалацията в Донбас за Русия и за Украйна? Какви заключения би трябвало да си създадат в Москва и Киев?
Мисля, че всички страни би трябвало да извлекат съответните уроци от тази рецесия. Ясно е, че изключително след събитията в Нагорни Карабах през есента на предходната година украинската страна може да се опита да трансформира Зеленски в Алиев. Толкова години говорихме, за нищо не се разбрахме, в случай че използваме военна мощ, можем да променим обстановката. Русия даде да се разбере, че няма да разреши обстановката да бъде изменена. Независимо от това, че съотношението на силите сред Киев от една страна и Луганск и Донецк от друга се трансформира в интерес на Киев, най-вероятно няма да има военно решение. Русия е в неловко състояние, тъй като рискува да се трансформира в директен участник в спора - нещо, което Русия се опитваше да избегне. Руските управляващи непрестанно повтаряха „ ние не участваме, това е цивилен спор на територията на Украйна, а ние, както и други членове на нормандската група, сме медиатори, посредници, брокери и желаеме да помогнем за решаването на спора “.
В тази позиция, несъмнено, постоянно е имало огромна доза двуличие. Ако предположим, че стартира война и Русия се намеси, то към този момент би било невероятно да се отхвърля съветското присъединяване в спора. Стабилизирането на обстановката значи освен по-малко жертви и опустошения, само че и в някакъв смисъл политическа победа за Кремъл, който съумя да избегне директното си замесване в този спор.
Трябва ли Путин да се срещне с Байдън, който го назова „ палач “ и по-късно вкара нови наказания против Русия?
Би било добре тази среща да се състои, тъй като още от руско време спецификата на връзките сред Москва и Вашингтон се състои в това, че точно срещите на най-високо високо ниво постоянно са били катализатор на развиването на тези връзки. Какво в действителност става? С какво сме привикнали? В Съединените щати върви изборна акция. Обикновено претендентите се съревновават в демонстриране на твърда позиция във връзка с Москва. След това в Белия дом се появява това администрация. Президентът се съветва с специалистите си и доближава до извода, че редица въпроси не могат да бъдат решени без Москва. Москва може да бъде сътрудник, може да бъде и конкурент, само че във всеки случай би трябвало да се приказва с нея.
Минава известно време и се провежда среща на високо ниво. По някои въпроси се договарят, по други не, само че срещата разрешава да се задейства тромавата и инерционна бюрократична машина. Срещата минава, потеглят сигнали по бюрократичните канали, размърдват се дипломатите, военните, специалистите, бизнесът, дори може би институциите на гражданското общество и връзките получават нов подтик. Алгоритъмът постоянно е бил подобен. Този логаритъм беше опустошен при администрацията на Тръмп. Първо, срещата непрекъснато се отлагаше и се състоя едвам година и половина след идването на Тръмп на власт. Второ, след срещата в Хелзинки връзките не се усъвършенстваха, а се утежниха. Тръмп беше упрекнат в изменничество, в уязвимост, в доверчивост и в някакви други грехове. Той се върна, наложи му се да вкарва наказания и връзките започнаха да деградират по все по-ниско ниво.
Въпросът, който стои в този момент пред стратезите в Белия дом и в Кремъл, е дали може да бъде възобновен механизмът на срещите на високо ниво. Или би трябвало да се откажем от него като безнадеждно стар и неработещ. Срещата сред Байдън и Путин, в случай че се състои, дали срещите на високо ниво работят или към този момент не.
Каква е вашата прогноза? Ще се състои ли в последна сметка срещата Путин - Байдън?
Струва ми се, че в случай че имаме поради по какъв начин Путин отговори на обвиняването, или по-скоро констатацията на Байдън, че е палач, то съветският водач не е податлив да драматизира и да се стреми към ескалация на реториката. Ако е по този начин, можем да предположим, че той е заинтригуван от срещата и е подготвен да си затвори очите за някои изявления и дейности на американския президент. Между другото желая да отворя една скоба и да отбележа, че глобите, които бяха признати от Белия дом, са по-скоро алегорични. Това не са наказания, които ще нанесат пагубен удар по съветската стопанска система, ще слагат на колене съветската енергетика или изцяло ще разрушат съветската финансова система. Мисля, че това се знае и в Белия дом, и в Кремъл. Не мисля, че тези наказания би трябвало да бъдат непреодолимо затруднение пред организирането на среща на най-високо ниво.
Русия разгласи ответни ограничения на новите американски наказания. Отговорът на Москва планува възбрана за влизане в страната на няколко високопоставени чиновници в администрацията на президента Байдън, измежду които са генералният прокурор на Съединените щати Мерик Гарланд, министърът на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, президентският консултант по вътрешна политика и някогашен непрекъснат американски представител в Организация на обединените нации Сюзън Райс, шефът на ФБР Кристофър Рей и шефът на националното разузнаване Ервил Хайнс.
Помощникът на съветския президент Владимир Путин Юрий Ушаков е посъветвал американския дипломат в Москва Джон Съливан да се прибере краткотрайно в родината си за съвещания. На взаимен принцип от Москва ще бъдат изгонени 10 американски дипломати, ще бъде неразрешено на съветски жители и жители на трети страни да работят в дипломатическите представителства на Съединените щати в Русия и внезапно ще бъдат съкратени краткосрочните командировки на чиновници в Държавния департамент. Ще се лимитира и не разрешава активността на американските неправителствени организации, които, по преценка на Москва, се месят във вътрешните работи на Русия.
На този декор вероятен ли е въобще руско-американски разговор за Украйна? Отминала ли е заплахата от огромна война в Донбас? И ще се срещнат ли в последна сметка президентите Владимир Путин и Джо Байдън?
На 13 април американският президент Джо Байдън се обади по телефона на съветския си сътрудник Владимир Путин и му предложи да се срещнат персонално. На 15-ти Съединените щати вкараха нови наказания против Русия, а на 16-ти президентът Байдън се разгласи за постоянни и предсказуеми връзки с Москва. Какво в действителност е посланието на президента и по какъв начин се възприема то в Кремъл?
Отговорът даде генералният шеф на Руския съвет по интернационалните връзки Андрей Кортунов в изявление за предаването „ Събота 150 “ по БНР :
„ Струва ми се, че преди всичко би трябвало да се регистрира вътрешнополитическият подтекст в Съединените щати. Разбира се, Байдън не би желал опозицията, най-много в лицето на неоконсервативните републиканци, да го упрекна в уязвимост пред лицето на геополитическия съперник. Байдън схваща, че по този начин, както преди време демократите изобличаваха Тръмп в уязвимост, променчивост или подготвеност за някакви декларативни отстъпки, по този начин и него ще го изобличават републиканците, без значение от това какви ангажименти или двусмислици може да си разреши. Той би трябвало да се застрахова вътре в страната, което в действителност виждаме. Байдън схваща, че в случай че не вкара наказания, то те ще бъдат въведени от Конгреса. И това евентуално ще бъдат други наказания - не толкоз професионални и носещи политически опасности за самите Съединени щати. Второто събитие е, че американската тактичност e „ една стъпка напред и една, дори две стъпки обратно “. Това също е ясно и не би трябвало да провокира огромно удивление. Байдън се стреми да показва прагматизъм във връзка с Русия. Това значи, че там, където възприема Русия като част от решението на казуса, той е подготвен да работи с нея. Там, където възприема Русия като част от казуса, той е подготвен да оказва и отсега нататък спомагателен напън над Кремъл “.
Доколко обаче подобен метод е допустим за Русия? Президентът Путин не обича да отстъпва и да приказват с него от позицията на силата?
Путин, несъмнено, не обича отстъпките и като цяло не прави отстъпки, само че той обича яснотата. Защо Путин по този начин интензивно и като цяло положително взаимодейства с Ердоган? Путин схваща, че Русия и Турция имат доста разнообразни, неведнъж противоположни ползи. Той споделя обаче, че Ердоган е предсказуем, схваща по собствен метод турските ползи и ги пази. С европейците не се получава по този начин, тъй като Путин ги упреква в двоякост, двуличие, променчивост и други грехове. Може да се спори до каква степен обективни са тези обвинявания, само че стилът на европейците е различен, по-неудобен за Путин.
Разбира се, че яснотата е значима, само че не постоянно е допустимо да се направи подобен обзор на връзките, при която ясно да бъдат разграничени сферите на съдействие от сферите на съревнование. По руско време Москва и Вашингтон съумяха да отделят контрола на стратегическите въоръжения в качеството на „ свещена крава “. Т.е., каквото и да става, каквито и проблеми да ни разделят, каквито и рецесии да пораждат, дано съхраним тази сфера, тъй като тя е доста значима за нас, за целия свят и за интернационалната непоклатимост. Това се получаваше. Възможно е да се получи и в този момент. В по-широк подтекст обаче това не е доста продуктивна база за развиване на връзките, тъй като неналичието на доверие пречи на постигането на договорености в съответните сфери.
Възможен ли е въобще руско-американски разговор по сензитивната тематика Украйна?
Украйна, несъмнено, е необикновен проблем и като цяло той е по-скоро европейски, в сравнение с американски. Неслучайно Съединените щати не вземат участие в нормандския развой и не подписаха минските съглашения. Струва ми се, че Съединените щати заеха най-удобната за тях позиция по украинския въпрос. От една страна имат огромно въздействие върху позицията на Киев. От друга страна имат канали за връзка с Москва. От трета страна не носят никаква отговорност за това, което става там. Отговорността, в случай че приказваме за Запада, се носи от Париж и Берлин. Не желая да кажа, че Съединените щати са заинтригувани от огромна война. Вероятно никой не е заинтригуван. Състоянието на напрежение обаче, което връзва ръцете на Владимир Путин и предотвратява дейни дейности на Русия в други региони на света дава отговор за ползите на Съединените щати. Това отслабва американския геополитически съперник.
Затова ми се коства, че да се разчита, че Съединените щати ще играят ролята на основен миротворец в Украйна, би било малко наивно. Впрочем в Москва няма такива илюзии, а в Киев може би има вяра, че при положение на спор Съединените щати ще дойдат на помощ. Най-вероятно Съединените щати са подготвени да водят война в Украйна до последния украинец, само че не повече.
Можем ли да въздъхнем с облекчение и да кажем, че заплахата от огромна война в Югоизточна Украйна е отминала?
Първо, опасността от война въпреки всичко не е отминала. Заплахата не е в това, че някоя от страните - Киев, Москва, Донецк или Луганск ще вземе решение за огромна настъпателна интервенция. Струва ми се, че опасността произтича от непреднамерената ескалация. Има заплаха, че тези стълкновения и периодически произшествия, които за жалост зачестиха ще предизвикат спиралата на ескалацията, при което обстановката може излезе от надзор и да стартира да се развива по лични закони. Мнозина споделят, че по този начин е почнала Първата международна война в Европа. Никой не е желал да води война 4 години и никой не е очаквал, че войната ще докара до злополука от континентален мащаб, само че все пак логиката на събитията е довела точно до това. Струва ми се, че за жалост такава опасност съществува и в дадения случай. Съгласен съм с вас, че обстановката през днешния ден е по-добра, в сравнение с преди седмица. Вероятно, поглеждайки от ръба на пропастта надолу, страните са се ужасили и за почнали да последователно да отстъпват обратно.
Какво значи ескалацията в Донбас за Русия и за Украйна? Какви заключения би трябвало да си създадат в Москва и Киев?
Мисля, че всички страни би трябвало да извлекат съответните уроци от тази рецесия. Ясно е, че изключително след събитията в Нагорни Карабах през есента на предходната година украинската страна може да се опита да трансформира Зеленски в Алиев. Толкова години говорихме, за нищо не се разбрахме, в случай че използваме военна мощ, можем да променим обстановката. Русия даде да се разбере, че няма да разреши обстановката да бъде изменена. Независимо от това, че съотношението на силите сред Киев от една страна и Луганск и Донецк от друга се трансформира в интерес на Киев, най-вероятно няма да има военно решение. Русия е в неловко състояние, тъй като рискува да се трансформира в директен участник в спора - нещо, което Русия се опитваше да избегне. Руските управляващи непрестанно повтаряха „ ние не участваме, това е цивилен спор на територията на Украйна, а ние, както и други членове на нормандската група, сме медиатори, посредници, брокери и желаеме да помогнем за решаването на спора “.
В тази позиция, несъмнено, постоянно е имало огромна доза двуличие. Ако предположим, че стартира война и Русия се намеси, то към този момент би било невероятно да се отхвърля съветското присъединяване в спора. Стабилизирането на обстановката значи освен по-малко жертви и опустошения, само че и в някакъв смисъл политическа победа за Кремъл, който съумя да избегне директното си замесване в този спор.
Трябва ли Путин да се срещне с Байдън, който го назова „ палач “ и по-късно вкара нови наказания против Русия?
Би било добре тази среща да се състои, тъй като още от руско време спецификата на връзките сред Москва и Вашингтон се състои в това, че точно срещите на най-високо високо ниво постоянно са били катализатор на развиването на тези връзки. Какво в действителност става? С какво сме привикнали? В Съединените щати върви изборна акция. Обикновено претендентите се съревновават в демонстриране на твърда позиция във връзка с Москва. След това в Белия дом се появява това администрация. Президентът се съветва с специалистите си и доближава до извода, че редица въпроси не могат да бъдат решени без Москва. Москва може да бъде сътрудник, може да бъде и конкурент, само че във всеки случай би трябвало да се приказва с нея.
Минава известно време и се провежда среща на високо ниво. По някои въпроси се договарят, по други не, само че срещата разрешава да се задейства тромавата и инерционна бюрократична машина. Срещата минава, потеглят сигнали по бюрократичните канали, размърдват се дипломатите, военните, специалистите, бизнесът, дори може би институциите на гражданското общество и връзките получават нов подтик. Алгоритъмът постоянно е бил подобен. Този логаритъм беше опустошен при администрацията на Тръмп. Първо, срещата непрекъснато се отлагаше и се състоя едвам година и половина след идването на Тръмп на власт. Второ, след срещата в Хелзинки връзките не се усъвършенстваха, а се утежниха. Тръмп беше упрекнат в изменничество, в уязвимост, в доверчивост и в някакви други грехове. Той се върна, наложи му се да вкарва наказания и връзките започнаха да деградират по все по-ниско ниво.
Въпросът, който стои в този момент пред стратезите в Белия дом и в Кремъл, е дали може да бъде възобновен механизмът на срещите на високо ниво. Или би трябвало да се откажем от него като безнадеждно стар и неработещ. Срещата сред Байдън и Путин, в случай че се състои, дали срещите на високо ниво работят или към този момент не.
Каква е вашата прогноза? Ще се състои ли в последна сметка срещата Путин - Байдън?
Струва ми се, че в случай че имаме поради по какъв начин Путин отговори на обвиняването, или по-скоро констатацията на Байдън, че е палач, то съветският водач не е податлив да драматизира и да се стреми към ескалация на реториката. Ако е по този начин, можем да предположим, че той е заинтригуван от срещата и е подготвен да си затвори очите за някои изявления и дейности на американския президент. Между другото желая да отворя една скоба и да отбележа, че глобите, които бяха признати от Белия дом, са по-скоро алегорични. Това не са наказания, които ще нанесат пагубен удар по съветската стопанска система, ще слагат на колене съветската енергетика или изцяло ще разрушат съветската финансова система. Мисля, че това се знае и в Белия дом, и в Кремъл. Не мисля, че тези наказания би трябвало да бъдат непреодолимо затруднение пред организирането на среща на най-високо ниво.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ