Принц Филип или анти-Меган Маркъл
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Между 7 март и 9 април, с период от пет седмици, британският кралски дом претърпя два огромни удара, излъчени от цялата международна преса, общото сред които е това, че основните герои в тях са по този начин наречените в миналото “доведени членове на семейството”, Меган Маркъл, пъргавата брачна половинка на принц Хари, и Филип, херцогът на Единбург, брачен партньор на кралица Елизабет II. Но това е единственото общо сред тези две събития - първото, излагащо пред воайорството на ненаситните камери допустимо най-просташки крещящото и патетично нарцистичното през ХХI век, до момента в който второто, кротката гибел на принц Филип в замъка Уиндзор, просто демонстрира това, което “старата Англия”, английските обичаи и дискретните добродетели на монархията към момента могат да дадат на модерния свят. Красноречиво “лице в лице”: без значение дали го желаят или не, всеки един от основните герои в тези две събития въплъщава тъкмо противоположното на това, което другият съставлява, и в този смисъл принц Филип наподобява като анти-Меган Маркъл.
Онези, които са гледали изявлението на последната с неописуемата Опра Уинфри, безспорно си спомнят, че херцогинята на Съсекс се показа като безспорна жертва, като Лейди Ди на третото хилядолетие, преследвана от подлите забележки на зълва си, неясно расистките подмятания на кой знае кого и скандалният отвод да ѝ подсигурят непрекъснато звено за психическа поддръжка, макар депресивните ѝ пристрастености. Но като изключим това, от какво трябваше да се откаже актрисата от телевизионни сериали, трансформирала се в принцеса на Англия, с цел да претендира за статута на жертва?
За съпоставяне, претенциите на принц Филип биха били доста по-сериозни. Роден на остров Корфу в фамилен замък, внук на краля на Гърция, наследник на племенницата на съветската кралица, евентуален правоприемник на короната на Дания, този млад морски офицер с телосложение на звезда и авантюристичен дух освен, че се отхвърля, когато се оженва за бъдещата Елизабет II, от своето име, народност, православна вяра и военна кариера: той тегли дефинитивно чертата на това, което безспорно щеше да бъде живот, изпълнен с удоволствия и независимост, на популярен странник и прелъстител, с цел да одобри живот, извънредно предан на службата на короната и на отговорностите на нейната работа. Така индивидът, който при безбройните си публични изяви трябваше непрестанно да стои на две крачки зад своята кралска половинка, принцът с 5500 речи, който председателстваше 800 организации от всевъзможен тип и постоянно се представяше като “най-опитният изобретател на възпоменателни плочи в света”, одобри да живее в ограничавания и сянка.
Несъмнено можехме да го иронизираме за хипотетичните му връзки с дами - задоволително дискретни, с цел да не можем да цитираме нито едно име, нито да покажем даже едно лице - или да подчертаем явния му усет към грубата подигравка, към тези смешки, които обичаше да прави обществено и които Оскар Уайлд или Саша Гитри биха приветствали, само че които актуалното неопуританство наричаше “непохватни”, с цел да не ги разгласи за “политически некоректни”. Както и да е, това бяха дребни грехове, много надалеч от това да компенсират смазващата тежест на бремето, което елегантно носеше в продължение на близо осем десетилетия. И което носеше без да роптае.
Кралица Елизабет съобщи, че мъжът ѝ е бил скалата, с помощта на която не е изгубила посоката в бурните години на втората половина на ХХ век: знаем прочее какво характеризира една канара - това, че не отива да хленчи за ориста си по малкия екран и не се оплаква, че е жертва на вълните и ветрове, които я брулят ден след ден, колкото и яростни да са те. Скалата остава на мястото си без да мърда и да стачкува: по този начин той изпълняваше ролята си на ориентир и маяк, изключително нужна в свят като нашия.
Всъщност, до момента в който Меган припомня за скандалната Уолис Симпсън, която през 1936 година тласна крал Едуард VIII към абдикацията, ситуацията на принц Филип припомня по-скоро това на Грейс Кели, обичаната актриса на Хичкок и носителка на “Оскар” тъкмо преди да се откаже от киното, с цел да стане брачна половинка на принц Рение от Монако и майка на неговите деца. Имайки поради всичко това, младата калифорнийка наподобява такава диаметралност на дядото на своя брачен партньор, че можем да разберем по какъв начин имаше наглостта да даде своето телевизионно интервю-изповед, до момента в който остарелият човек очевидно беше на смъртно легло; че по-късно имаше нетактичността да му отдаде единствено хладна и престорена респект («Thank you for your service» - “Благодаря ви за службата”); и че най-после има неучтивостта да не участва на погребението му.
Самата тя употребява като опрощение бременността и мнението на лекарите си, само че пред свои близки, които побързаха да го повторят пред медиите, дала да се разбере, че на първо място не желае да бъде “в центъра на вниманието”. Като че ли нейното неявяване, тази престорена невзискателност и мненията, които провокира, са имали друга цел, с изключение на да я слагат в центъра на играта… За разлика от принц Филип, Меган в действителност постоянно е мечтала да бъде най-отгоре на афиша и можем да си представим, че една от аргументите за нейния раздор с кралското семейство идва оттова: от това, че по силата на разпоредбите за заместничество, тя самата и нейните деца са обречени да играят единствено второстепенна роля. Отказвайки да пристигна да отдаде последна респект на херцога на Единбург, тя си връща контрола: пробва се да отвлече вниманието от патриарха и останалата част от фамилията. Ще бъде доста мъчно обаче да си тръгне в сянка, в самия ден на погребението си, оня, който в името на короната се бе съгласил да остане в нея през целия си живот. Всъщност сред амбициозната старлетка и дядото, който се усмихваше, към този момент знаем кой е спечелил мача в сърцето на тълпите.
Между 7 март и 9 април, с период от пет седмици, британският кралски дом претърпя два огромни удара, излъчени от цялата международна преса, общото сред които е това, че основните герои в тях са по този начин наречените в миналото “доведени членове на семейството”, Меган Маркъл, пъргавата брачна половинка на принц Хари, и Филип, херцогът на Единбург, брачен партньор на кралица Елизабет II. Но това е единственото общо сред тези две събития - първото, излагащо пред воайорството на ненаситните камери допустимо най-просташки крещящото и патетично нарцистичното през ХХI век, до момента в който второто, кротката гибел на принц Филип в замъка Уиндзор, просто демонстрира това, което “старата Англия”, английските обичаи и дискретните добродетели на монархията към момента могат да дадат на модерния свят. Красноречиво “лице в лице”: без значение дали го желаят или не, всеки един от основните герои в тези две събития въплъщава тъкмо противоположното на това, което другият съставлява, и в този смисъл принц Филип наподобява като анти-Меган Маркъл.
Онези, които са гледали изявлението на последната с неописуемата Опра Уинфри, безспорно си спомнят, че херцогинята на Съсекс се показа като безспорна жертва, като Лейди Ди на третото хилядолетие, преследвана от подлите забележки на зълва си, неясно расистките подмятания на кой знае кого и скандалният отвод да ѝ подсигурят непрекъснато звено за психическа поддръжка, макар депресивните ѝ пристрастености. Но като изключим това, от какво трябваше да се откаже актрисата от телевизионни сериали, трансформирала се в принцеса на Англия, с цел да претендира за статута на жертва?
За съпоставяне, претенциите на принц Филип биха били доста по-сериозни. Роден на остров Корфу в фамилен замък, внук на краля на Гърция, наследник на племенницата на съветската кралица, евентуален правоприемник на короната на Дания, този млад морски офицер с телосложение на звезда и авантюристичен дух освен, че се отхвърля, когато се оженва за бъдещата Елизабет II, от своето име, народност, православна вяра и военна кариера: той тегли дефинитивно чертата на това, което безспорно щеше да бъде живот, изпълнен с удоволствия и независимост, на популярен странник и прелъстител, с цел да одобри живот, извънредно предан на службата на короната и на отговорностите на нейната работа. Така индивидът, който при безбройните си публични изяви трябваше непрестанно да стои на две крачки зад своята кралска половинка, принцът с 5500 речи, който председателстваше 800 организации от всевъзможен тип и постоянно се представяше като “най-опитният изобретател на възпоменателни плочи в света”, одобри да живее в ограничавания и сянка.
Несъмнено можехме да го иронизираме за хипотетичните му връзки с дами - задоволително дискретни, с цел да не можем да цитираме нито едно име, нито да покажем даже едно лице - или да подчертаем явния му усет към грубата подигравка, към тези смешки, които обичаше да прави обществено и които Оскар Уайлд или Саша Гитри биха приветствали, само че които актуалното неопуританство наричаше “непохватни”, с цел да не ги разгласи за “политически некоректни”. Както и да е, това бяха дребни грехове, много надалеч от това да компенсират смазващата тежест на бремето, което елегантно носеше в продължение на близо осем десетилетия. И което носеше без да роптае.
Кралица Елизабет съобщи, че мъжът ѝ е бил скалата, с помощта на която не е изгубила посоката в бурните години на втората половина на ХХ век: знаем прочее какво характеризира една канара - това, че не отива да хленчи за ориста си по малкия екран и не се оплаква, че е жертва на вълните и ветрове, които я брулят ден след ден, колкото и яростни да са те. Скалата остава на мястото си без да мърда и да стачкува: по този начин той изпълняваше ролята си на ориентир и маяк, изключително нужна в свят като нашия.
Всъщност, до момента в който Меган припомня за скандалната Уолис Симпсън, която през 1936 година тласна крал Едуард VIII към абдикацията, ситуацията на принц Филип припомня по-скоро това на Грейс Кели, обичаната актриса на Хичкок и носителка на “Оскар” тъкмо преди да се откаже от киното, с цел да стане брачна половинка на принц Рение от Монако и майка на неговите деца. Имайки поради всичко това, младата калифорнийка наподобява такава диаметралност на дядото на своя брачен партньор, че можем да разберем по какъв начин имаше наглостта да даде своето телевизионно интервю-изповед, до момента в който остарелият човек очевидно беше на смъртно легло; че по-късно имаше нетактичността да му отдаде единствено хладна и престорена респект («Thank you for your service» - “Благодаря ви за службата”); и че най-после има неучтивостта да не участва на погребението му.
Самата тя употребява като опрощение бременността и мнението на лекарите си, само че пред свои близки, които побързаха да го повторят пред медиите, дала да се разбере, че на първо място не желае да бъде “в центъра на вниманието”. Като че ли нейното неявяване, тази престорена невзискателност и мненията, които провокира, са имали друга цел, с изключение на да я слагат в центъра на играта… За разлика от принц Филип, Меган в действителност постоянно е мечтала да бъде най-отгоре на афиша и можем да си представим, че една от аргументите за нейния раздор с кралското семейство идва оттова: от това, че по силата на разпоредбите за заместничество, тя самата и нейните деца са обречени да играят единствено второстепенна роля. Отказвайки да пристигна да отдаде последна респект на херцога на Единбург, тя си връща контрола: пробва се да отвлече вниманието от патриарха и останалата част от фамилията. Ще бъде доста мъчно обаче да си тръгне в сянка, в самия ден на погребението си, оня, който в името на короната се бе съгласил да остане в нея през целия си живот. Всъщност сред амбициозната старлетка и дядото, който се усмихваше, към този момент знаем кой е спечелил мача в сърцето на тълпите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ